В магазинчето до нас бяха донесли, изключително пресни, спанак и

В магазинчето до нас бяха донесли, извънредно пресни, спанак и лапад. Никога до момента не бях опитвала лапад. В годините обратно зеленийките не бяха обичаното ми меню, а след това съмнителността на мястото на бране на лапада, от бабите, които продаваха, ме спираха да опитам. Обичам кварталния " Плод и зарзават ", одобрявам откровеността на продавачките, в случай че нещо е хубаво - предлагат ми го. Ако нещо находища - смъкват цената му, човек самичък може да реши. Попитах продавачката дали има доста огромна разлика сред него и спанака, на усет. " В моето село в никакъв случай не е имало спанак единствено лапад, тъй че на мен ми харесва. Някои хора не могат да ги разграничат като се подготвят двете зелении ". Как си го приготвяш я попитах? " Ами, удушавам го с ориз и свеж джоджен ". Реших да опитам и аз.
Прибрах се и се сетих, че предходната вечер бях накиснала нахут с цел да подготвя хумос (популярна арабска разядка). Трябваше да го оползотворя. Миг на безпорядък... и взех решение, ще опитвам да направя чорба от лапада, която да сгъстя с нахута. Речено - сторено.


Нямах време да прочета освен това за лапада, само че междинната жила ми се стори прекомерно твърда, тъй че я отстраних. По-късно прочетох, че очевидно такава е и практиката. Не, че тъкмо за пасирана чорба ще има значение.

Нахутът сварих до омекване дружно с 1 с.л сушени зеленчуци и малко сол (заместете в случай че желаете с пресни). Към готовия нахут прибавих още малко вода (общо към 2 литра) и откакто завря, прибавих нарязания лапад и малко магданоз. Когато омекна леко, пасирах всичко. Съветът ми е да не го варите дълго, с цел да резервира оптимално потребните си качества. Добавих непълна лъжица зехтин, черен млян пипер. Варих още 2-3 минути.
В тиган леко препекох орехи, който дружно със синьо сирене комбинирах за крем супата. Лападът, според мен, има доста по-лек усет от спанак след топлинна обработка.
Ако постите можете да пропуснете синьото сирене