Историята на Кирил Киров: Собственик на някога съществувал ресторант „България“ в Лондон
В Лондон е един от най-известните магазини в света - Хародс. Почти незнаен факт е, че в края на 70-те години на 20. век, в сърцето на Лондон тъкмо против паметния магазин съществува ресторант „ България ".
Кирил Киров е бил негово притежател.
Недалеч от стадиона Уембли, една стая пази духа на България и живее с историята на страната ни. Повече от 50 години Кирил Киров пази ревностно загатна за родината и фамилията си. Бащата му бил духовник на Александровска болница и служел в столичния храм „ Св. Георги “. Но измененията след преврата на 9. септември 1944 трансформират живота на младия Кирил вечно.
„ Аз съм станал към този момент на 93 години. Напуснах България, София – 47-ма година. Баща ми ме изпрати с последния трен съм излязъл от България. След това стопираха влаковете за чужбина. Никой не можеше да излезе. И от Прага се пробвах да избягам на Запад. И те ме хванаха. И когато те заловен на границата да бягаш на Запад, те не те канят на турско кафе и локум, ами мариз - огромен пердах изядох “, спомня си Киров.
Така, вместо студент по медицина в Прага, той потегля по сложния път на политическите емигранти. Път заслужен за филм. Второ бягство, този път сполучливо, избавен от френски легионери, отхвърля да стане част от Френския легион и отива в емигрантски лагер в Германия, откъдето отпътува за Австралия. Живее в Мелбърн и Сидни близо 10 години преди да се откри в Лондон при започване на 60-те. Казва, че в гимназията в България научил какъв брой значима е историята. И от този момент тя е негова пристрастеност. Десетилетия попива всяка историческа книга за България, до която успее да стигне.
„ Аз си извозвам времето в тази стая. Навремето се занимавах с доста проучвания върху историята, само че в този момент тези проучвания към този момент не са годни по този начин да се каже. Защото от Лондон е едно нещо да правиш, да пишеш история, да живееш в София е напълно друго “, споделя Кирил Киров.
Първият си ресторант в Лондон открива в „ Уест Енд “, само че не след дълго основава и ресторант „ България “. Днес, постройката, в която бил той, не съществува. Но в края на 70-те години, против международно известния магазин Хародс, гордо стояла табелата на български ресторант. Зад тази история не стои някакво знамение или ненадейно извоювано благосъстояние, а доста труд.
„ Спестих пари бързо, тъй като като келнер, с изключение на заплатата и храната, която не беше доста добра, само че както и да е, получавах бакшиши. За да получиш бакшиш би трябвало да бъдеш малко и …тарикат. И да ти се върви по потребност би трябвало да се усмихваш…: Nice to see you! и така нататък Комплименти да правиш и не знам какво си. И по този начин “, изясни Киров.
Идеята му е да предлага български виновност, само че макар че в ресторанта гостуват постоянно дипломати от близкото българско посолство, измежду които и известният комунистически посланик Живко Попов, тази концепция в никакъв случай не се реализира и в ресторант „ България “ постоянно оферират качествено чилийско вино.
С историята е обвързвана и срещата на Кирил с Людмила Живкова. Отива при него, с цел да си приказват за лондонското четвороевангелие на Иван-Александър.
„ Само един път и тя ги заряза там Живко и компанията и пристигна зад тезгяха и ние си говорихме, какъв брой - два часа. И би трябвало един ден да се обясни каква й беше задачата да пристигна в Лондон. Не да изследва, тъй като за това евангелие са правени доста студии и наши и непознати историци. Така че не е било неотложно тя да пристигна, с цел да изследва Иван-Александър “, разяснява още Кирил Киров,.
След измененията той се прибира в България единствено един път, само че я намира доста друга от детските си мемоари. И макар че живее с духа на предишното, на 93 години, не стопира интензивно да следи живота в обществените мрежи и да написа за обичаната си Родина.
Кирил Киров е бил негово притежател.
Недалеч от стадиона Уембли, една стая пази духа на България и живее с историята на страната ни. Повече от 50 години Кирил Киров пази ревностно загатна за родината и фамилията си. Бащата му бил духовник на Александровска болница и служел в столичния храм „ Св. Георги “. Но измененията след преврата на 9. септември 1944 трансформират живота на младия Кирил вечно.
„ Аз съм станал към този момент на 93 години. Напуснах България, София – 47-ма година. Баща ми ме изпрати с последния трен съм излязъл от България. След това стопираха влаковете за чужбина. Никой не можеше да излезе. И от Прага се пробвах да избягам на Запад. И те ме хванаха. И когато те заловен на границата да бягаш на Запад, те не те канят на турско кафе и локум, ами мариз - огромен пердах изядох “, спомня си Киров.
Така, вместо студент по медицина в Прага, той потегля по сложния път на политическите емигранти. Път заслужен за филм. Второ бягство, този път сполучливо, избавен от френски легионери, отхвърля да стане част от Френския легион и отива в емигрантски лагер в Германия, откъдето отпътува за Австралия. Живее в Мелбърн и Сидни близо 10 години преди да се откри в Лондон при започване на 60-те. Казва, че в гимназията в България научил какъв брой значима е историята. И от този момент тя е негова пристрастеност. Десетилетия попива всяка историческа книга за България, до която успее да стигне.
„ Аз си извозвам времето в тази стая. Навремето се занимавах с доста проучвания върху историята, само че в този момент тези проучвания към този момент не са годни по този начин да се каже. Защото от Лондон е едно нещо да правиш, да пишеш история, да живееш в София е напълно друго “, споделя Кирил Киров.
Първият си ресторант в Лондон открива в „ Уест Енд “, само че не след дълго основава и ресторант „ България “. Днес, постройката, в която бил той, не съществува. Но в края на 70-те години, против международно известния магазин Хародс, гордо стояла табелата на български ресторант. Зад тази история не стои някакво знамение или ненадейно извоювано благосъстояние, а доста труд.
„ Спестих пари бързо, тъй като като келнер, с изключение на заплатата и храната, която не беше доста добра, само че както и да е, получавах бакшиши. За да получиш бакшиш би трябвало да бъдеш малко и …тарикат. И да ти се върви по потребност би трябвало да се усмихваш…: Nice to see you! и така нататък Комплименти да правиш и не знам какво си. И по този начин “, изясни Киров.
Идеята му е да предлага български виновност, само че макар че в ресторанта гостуват постоянно дипломати от близкото българско посолство, измежду които и известният комунистически посланик Живко Попов, тази концепция в никакъв случай не се реализира и в ресторант „ България “ постоянно оферират качествено чилийско вино.
С историята е обвързвана и срещата на Кирил с Людмила Живкова. Отива при него, с цел да си приказват за лондонското четвороевангелие на Иван-Александър.
„ Само един път и тя ги заряза там Живко и компанията и пристигна зад тезгяха и ние си говорихме, какъв брой - два часа. И би трябвало един ден да се обясни каква й беше задачата да пристигна в Лондон. Не да изследва, тъй като за това евангелие са правени доста студии и наши и непознати историци. Така че не е било неотложно тя да пристигна, с цел да изследва Иван-Александър “, разяснява още Кирил Киров,.
След измененията той се прибира в България единствено един път, само че я намира доста друга от детските си мемоари. И макар че живее с духа на предишното, на 93 години, не стопира интензивно да следи живота в обществените мрежи и да написа за обичаната си Родина.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ