.png?13:30:53){kind=tracking}
Коя е най-далечната и древна звездата, учените я откриха
В края на вселената - съвсем 13 милиарда светлинни години, зоркият телескоп " Хъбъл " съумя да открие най-далечната и антична звезда Еарендел (Earendel), заяви Би Би Си.
Обикновено оптиката на телескопа на такова разстояние може да прегледа огромните галактики, във всяка от които има милиони звезди. И въпреки всичко „ Хъбъл “ я фотографира, с помощта на физично събитие, предсказано в теорията на относителността на Алберт Айнщайн.
" Виждаме звездата такава, каквато е била преди към 12,8 милиарда години или към 900 милиона години след Големия гърмеж ", сподели астрономът и водещ създател на проучването от университета " Джонс Хопкинс ". " Определено имахме шанс ", добави той пред Асошиейтед прес.
Астрономът я посочва Еарендел (Earendel), староанглийско име, което значи утринна звезда или изгряваща светлина - по думите му " уместно название за звезда, която сме следили във време, постоянно наричано " галактическа зора ". Предишният рекордьор - Икар, също наследник свръхгигант, открит от " Хъбъл ", се е формирал преди 9,4 милиарда години - повече от 4 милиарда години след Големия гърмеж.
Еарендел е свръхгорещ и свръхярък колос, който се е формирал преди близо 13 милиарда години в зората на Космоса. И в двата случая астрономите са употребявали техника, известна като гравитационна леща, с цел да усилят слабата звездна светлина. Без нея Икар и Еарендел нямаше да бъдат забележими поради големите им дистанции.
Въз основа на данните от " Хъбъл " учените позволяват, че Еарендел може да е била измежду първото потомство звезди, родени след Големия гърмеж. Бъдещите наблюдения с неотдавна изстреляния галактически телескоп " Джеймс Уеб " би трябвало да дават повече детайлности или " още едно парче от галактическия пъзел, който съставлява еволюцията на нашата Вселена ", разясни Брайън Уелч.
Според актуалните данни Еарендел е била над 50 пъти по-голяма от Слънцето и към 1 милион пъти по-ярка, превъзхождайки Икар. Възможно е тя да е била основната звезда в бинарна или даже в тройна или четворна звездна система, означи Уелч.
Телескопът " Джеймс Уеб ", който е 100 пъти по-мощен от " Хъбъл ", би трябвало да помогне да се обясни какъв брой солидна и гореща е била звездата в реалност и да разкрие повече за нейната родителска вселена.
Обикновено оптиката на телескопа на такова разстояние може да прегледа огромните галактики, във всяка от които има милиони звезди. И въпреки всичко „ Хъбъл “ я фотографира, с помощта на физично събитие, предсказано в теорията на относителността на Алберт Айнщайн.
" Виждаме звездата такава, каквато е била преди към 12,8 милиарда години или към 900 милиона години след Големия гърмеж ", сподели астрономът и водещ създател на проучването от университета " Джонс Хопкинс ". " Определено имахме шанс ", добави той пред Асошиейтед прес.
Астрономът я посочва Еарендел (Earendel), староанглийско име, което значи утринна звезда или изгряваща светлина - по думите му " уместно название за звезда, която сме следили във време, постоянно наричано " галактическа зора ". Предишният рекордьор - Икар, също наследник свръхгигант, открит от " Хъбъл ", се е формирал преди 9,4 милиарда години - повече от 4 милиарда години след Големия гърмеж.
Еарендел е свръхгорещ и свръхярък колос, който се е формирал преди близо 13 милиарда години в зората на Космоса. И в двата случая астрономите са употребявали техника, известна като гравитационна леща, с цел да усилят слабата звездна светлина. Без нея Икар и Еарендел нямаше да бъдат забележими поради големите им дистанции.
Въз основа на данните от " Хъбъл " учените позволяват, че Еарендел може да е била измежду първото потомство звезди, родени след Големия гърмеж. Бъдещите наблюдения с неотдавна изстреляния галактически телескоп " Джеймс Уеб " би трябвало да дават повече детайлности или " още едно парче от галактическия пъзел, който съставлява еволюцията на нашата Вселена ", разясни Брайън Уелч.
Според актуалните данни Еарендел е била над 50 пъти по-голяма от Слънцето и към 1 милион пъти по-ярка, превъзхождайки Икар. Възможно е тя да е била основната звезда в бинарна или даже в тройна или четворна звездна система, означи Уелч.
Телескопът " Джеймс Уеб ", който е 100 пъти по-мощен от " Хъбъл ", би трябвало да помогне да се обясни какъв брой солидна и гореща е била звездата в реалност и да разкрие повече за нейната родителска вселена.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ