Строителството с рекорд: 30% ръст на добавената стойност, цените на имотите обаче остават високи
В края на 2022 година брутният вътрешен артикул (БВП) на България е нараснал с 2.3%, а брутната добавена стойност (БДС) с 2.8% спрямо 2021 година година.
Прочетете още
Строителството бележи максимален растеж на БДС - с цели 27,6% . Брутната добавена стойност най-общо е измерител на цената на стоките и услугите, създадени на една територия за даден интервал от време. Тя съставлява разликата сред крайната стойност на създадената продукция и цената на изразходваните за нейното произвеждане артикули и услуги (наричани още междинното потребление).
Това е значим макроикономически индикатор за стопанската система, който преведен на микрониво наподобява горе долу по този начин - в случай че цената на една къща е 200 000 евро, а вложеният труд и материали в нея са 100 000 евро, то БДС на къщата е 100 000 евро. Ако същият вложител е направил три такива къщи за година, дотогава БДС за цялата му активност ще бъде 300 000 евро. Разбира се, сметката на микрониво е доста условна, и също по този начин тази продукцив - къщите би трябвало да бъдат осъществени, т.е. продадени и закупени от някого.
На макрониво нещата наподобяват по този начин - БДС е равно на потреблението на стоки/услуги + вложения + потребелние на страната + чист експорт (разликата сред цената на вноса и износа) + корективи (данъци - субсиди).
Въпреки това наподобява строителството у нас е станало доста печеливш бизнес и е нараснало разликата сред продажна цена и себестойност. Тук би трябвало да се вземе поради и размерът създаден артикул, който явно също се усилва през 2022 година.
Причината за това от една страна са сериозното повишаване на цените на парцелите, както и сериозният интерес към пазара. При новото строителство имаше сериозен растеж при започване на 2022 година поради увеличението на цените на строителните материали и първични материали. Причината бе дефицитът главно на арматурно желязо и дървен материал, а оттова шоковото им повишаване. Това повлече целия строителен отрасъл. След месеци пазарът на метала и дървото, а и на химическите артикули като бои да вземем за пример, се възстановява и цените на тържищата се успокоиха, но цените на парцелите останаха на същите равнища. Вероятно и това оправдава огромното нарастване на брутната добавена стойност. Строителството обаче не включва единствено сграден фонд, само че и пътища и различен вид инфраструктура, които също дават отражение върху брутната добавена стойност на бранша.
БДС демонстрира значително кои стопански браншове у нас имат висока добавена стойност за икономиката, а и за своите притежатели.
Брутната добавена стойност през 2022 година възлиза на 145 614 млн. лв.. Реалният стойностен размер на индикатора е с 3.4% по-висок спрямо този, доближат през 2021 година. Индустриалният бранш основава 29.5% от добавената стойност на стопанската система, което e нарастване с 5.7 процентни пункта спрямо 2021 година. Секторът на услугите понижава до 65.5%, при 71.2% през 2021 година, а аграрният бранш остава без смяна - 5.0% от добавената стойност
След строителството сферите с най-сериозно нарастване на брутната добавена стойност са: Професионални действия и научни изследвания; административни и спомагателни действия - 5.6%, Промишленост - 3.5%, Държавно управление; образование; хуманно опазване на здравето и обществена работа - 2.9%, Финансови и застрахователни действия - 2.1%, Култура, спорт и други действия - 1.9%, Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения - 1.7%.
Спад на годишна база е регистриран в: Търговия, ремонт на коли и мотоциклети; превоз, депозиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - с 1.6%, Операции с недвижими парцели - 1.0%, както и в Селско, горско и рибно стопанство - с 0.3%. По отношение на съставените елементи на крайното потребление въздействие за записания стопански растеж има крайното ползване с нарастване от 5.8% и бруто формиране на главен капитал - с 1.1%. През четвъртото тримесечие на 2022 година износът на артикули и услуги се усилва с 9.0%, а вносът на артикули и услуги - с 9.3%, спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година по сезонно изгладени данни.
Цени на парцели съгласно статистиката
Годишният напредък на показателя на цените на жилищата продължи да се форсира и възлезе на 15.6% през третото тримесечие на 2022 година, което беше съпроводено и с покачване на размера на подписаните покупко-продажби за покупко-продажба (със 7.1% на годишна база). Повишението на цените беше широкообхватно по регионални градове и отразяваше едновременното повишаване на съществуващите (17.4%) и новите (12.6%) жилища.
Фактори, които продължиха да поддържат търсенето на жилища и да способстват за растежа на техните цени, бяха възходящите приходи от труд, мощната кредитна интензивност, а също по този начин насъбраните спестявания в стопанската система и лимитираните други възможности за тяхното вложение в среда на ниски лихвени проценти и ускоряваща се инфлация.
Брутният вътрешен продукт за 2022 година
Брутният вътрешен продукт за 2022 година, получен като сума от тримесечни данни, се усилва в действително изражение с 3.4% по отношение на 2021 година. За 2022 година Брутният вътрешен продукт доближава номинален стойностен размер от 165 384 млн. лв.. На човек от популацията се падат 24 252 лева от Брутният вътрешен продукт.
Производителността на труда
Заетите лица в стопанската система са 3502,1 хиляди, а общият брой отработени часове е 5 668,9 милиона. Структурата на заетостта по стопански браншове през 2022 година по отношение на 2021 година демонстрира нарастване на относителния дял в бранша на услугите и понижение на относителния дял в аграрния бранш.
На едно заето лице се падат 47 224.4 лева от настоящия размер на брутния вътрешен артикул (БВП), като всеки ангажиран основава приблизително 29.2 лева Брутният вътрешен продукт за един отработен час. През 2022 година брутната добавена стойност (БДС) приблизително на един ангажиран се усилва действително с 2.2%, а на един отработен човекочас се усилва действително с 2.2%
По предварителни данни за 2022 година нивото на продуктивността на труда в индустриалния бранш е 49 124.1 лева брутна добавена стойност приблизително на един ангажиран и 29.6 лева за един отработен човекочас. В бранша на услугите всеки ангажиран създава приблизително 41 535.6 лева БДС, като за един отработен човекочас се основават приблизително 25.2 лева от настоящия размер на индикатора. Най-ниска е продуктивността на труда в аграрния бранш - 13 323.4 лева БДС на един ангажиран и 9.2 лева за един отработен човекочас
Прочетете още
Строителството бележи максимален растеж на БДС - с цели 27,6% . Брутната добавена стойност най-общо е измерител на цената на стоките и услугите, създадени на една територия за даден интервал от време. Тя съставлява разликата сред крайната стойност на създадената продукция и цената на изразходваните за нейното произвеждане артикули и услуги (наричани още междинното потребление).
Това е значим макроикономически индикатор за стопанската система, който преведен на микрониво наподобява горе долу по този начин - в случай че цената на една къща е 200 000 евро, а вложеният труд и материали в нея са 100 000 евро, то БДС на къщата е 100 000 евро. Ако същият вложител е направил три такива къщи за година, дотогава БДС за цялата му активност ще бъде 300 000 евро. Разбира се, сметката на микрониво е доста условна, и също по този начин тази продукцив - къщите би трябвало да бъдат осъществени, т.е. продадени и закупени от някого.
На макрониво нещата наподобяват по този начин - БДС е равно на потреблението на стоки/услуги + вложения + потребелние на страната + чист експорт (разликата сред цената на вноса и износа) + корективи (данъци - субсиди).
Въпреки това наподобява строителството у нас е станало доста печеливш бизнес и е нараснало разликата сред продажна цена и себестойност. Тук би трябвало да се вземе поради и размерът създаден артикул, който явно също се усилва през 2022 година.
Причината за това от една страна са сериозното повишаване на цените на парцелите, както и сериозният интерес към пазара. При новото строителство имаше сериозен растеж при започване на 2022 година поради увеличението на цените на строителните материали и първични материали. Причината бе дефицитът главно на арматурно желязо и дървен материал, а оттова шоковото им повишаване. Това повлече целия строителен отрасъл. След месеци пазарът на метала и дървото, а и на химическите артикули като бои да вземем за пример, се възстановява и цените на тържищата се успокоиха, но цените на парцелите останаха на същите равнища. Вероятно и това оправдава огромното нарастване на брутната добавена стойност. Строителството обаче не включва единствено сграден фонд, само че и пътища и различен вид инфраструктура, които също дават отражение върху брутната добавена стойност на бранша.
БДС демонстрира значително кои стопански браншове у нас имат висока добавена стойност за икономиката, а и за своите притежатели.
Брутната добавена стойност през 2022 година възлиза на 145 614 млн. лв.. Реалният стойностен размер на индикатора е с 3.4% по-висок спрямо този, доближат през 2021 година. Индустриалният бранш основава 29.5% от добавената стойност на стопанската система, което e нарастване с 5.7 процентни пункта спрямо 2021 година. Секторът на услугите понижава до 65.5%, при 71.2% през 2021 година, а аграрният бранш остава без смяна - 5.0% от добавената стойност
След строителството сферите с най-сериозно нарастване на брутната добавена стойност са: Професионални действия и научни изследвания; административни и спомагателни действия - 5.6%, Промишленост - 3.5%, Държавно управление; образование; хуманно опазване на здравето и обществена работа - 2.9%, Финансови и застрахователни действия - 2.1%, Култура, спорт и други действия - 1.9%, Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения - 1.7%.
Спад на годишна база е регистриран в: Търговия, ремонт на коли и мотоциклети; превоз, депозиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - с 1.6%, Операции с недвижими парцели - 1.0%, както и в Селско, горско и рибно стопанство - с 0.3%. По отношение на съставените елементи на крайното потребление въздействие за записания стопански растеж има крайното ползване с нарастване от 5.8% и бруто формиране на главен капитал - с 1.1%. През четвъртото тримесечие на 2022 година износът на артикули и услуги се усилва с 9.0%, а вносът на артикули и услуги - с 9.3%, спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година по сезонно изгладени данни.
Цени на парцели съгласно статистиката
Годишният напредък на показателя на цените на жилищата продължи да се форсира и възлезе на 15.6% през третото тримесечие на 2022 година, което беше съпроводено и с покачване на размера на подписаните покупко-продажби за покупко-продажба (със 7.1% на годишна база). Повишението на цените беше широкообхватно по регионални градове и отразяваше едновременното повишаване на съществуващите (17.4%) и новите (12.6%) жилища.
Фактори, които продължиха да поддържат търсенето на жилища и да способстват за растежа на техните цени, бяха възходящите приходи от труд, мощната кредитна интензивност, а също по този начин насъбраните спестявания в стопанската система и лимитираните други възможности за тяхното вложение в среда на ниски лихвени проценти и ускоряваща се инфлация.
Брутният вътрешен продукт за 2022 година
Брутният вътрешен продукт за 2022 година, получен като сума от тримесечни данни, се усилва в действително изражение с 3.4% по отношение на 2021 година. За 2022 година Брутният вътрешен продукт доближава номинален стойностен размер от 165 384 млн. лв.. На човек от популацията се падат 24 252 лева от Брутният вътрешен продукт.
Производителността на труда
Заетите лица в стопанската система са 3502,1 хиляди, а общият брой отработени часове е 5 668,9 милиона. Структурата на заетостта по стопански браншове през 2022 година по отношение на 2021 година демонстрира нарастване на относителния дял в бранша на услугите и понижение на относителния дял в аграрния бранш.
На едно заето лице се падат 47 224.4 лева от настоящия размер на брутния вътрешен артикул (БВП), като всеки ангажиран основава приблизително 29.2 лева Брутният вътрешен продукт за един отработен час. През 2022 година брутната добавена стойност (БДС) приблизително на един ангажиран се усилва действително с 2.2%, а на един отработен човекочас се усилва действително с 2.2%
По предварителни данни за 2022 година нивото на продуктивността на труда в индустриалния бранш е 49 124.1 лева брутна добавена стойност приблизително на един ангажиран и 29.6 лева за един отработен човекочас. В бранша на услугите всеки ангажиран създава приблизително 41 535.6 лева БДС, като за един отработен човекочас се основават приблизително 25.2 лева от настоящия размер на индикатора. Най-ниска е продуктивността на труда в аграрния бранш - 13 323.4 лева БДС на един ангажиран и 9.2 лева за един отработен човекочас
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ