Русия като цивилизация на цивилизациите: Как в Москва виждат бъдещето
В Концепцията за външна политика на Руската федерация, която беше оповестена наскоро, Русия е наречена държава-цивилизация. Включването на това състояние в Концепцията бележи раздор с предходните подходи при формулирането на външнополитическата тактика на Русия: до момента в който преди приоритет беше да се трансформира в част от " цивилизования свят " и да се причисли към някакви огромни планове, през днешния ден, осъзнала и приела статута си на държава-цивилизация, Русия по всички вероятни способи се стреми да подчертае своята еднаквост.
" Цивилизация " - това е упорит термин, привличащ огромно внимание, само че в това време е неакуратен, разказвателен и сложен за пояснение в прибавен, а не във метафизичен подтекст. Ключовата характерност на цивилизацията е нейната самодостатъчност - цивилизацията не се нуждае и не се стреми да се интегрира в структури, които не са основани от нея. Акцентът върху цивилизационния статус на Русия в формалния документ е качествена смяна във външнополитическата логичност, изключително спрямо позиционирането на Съюз на съветските социалистически републики и Русия в интернационалното пространство от края на 80-те години на ХХ век. След провъзгласяването на доктрината на " новото мислене " Русия непрестанно се стремеше да влезе някъде, да потвърди своята принадлежност и нужда. Днешната Русия е уверена, че няма потребност да влиза в каквото и да е.
Бидейки особена общественост, Русия обаче не се изолира, тя не престава да бъде неразделна част от огромния свят. В текста на Концепцията могат да се открият препратки към Русия като цивилизация и Русия като национална страна. Каква е разликата сред политиката на държавата-цивилизация и дейностите на националната страна?
В сп. " Россия в глобальной политике " Борис Межуев вкара термина " цивилизационно равнодушие ". Според него Русия би трябвало да се занимава със личното си развиване, да не се опълчва на другите, а да съществува обособено. Въпреки това Русия към момента не може да реализира концепцията за цивилизационно равнодушие - тук дава да се разбере комплексът от усеща, свързани с многовековния блян към Запада.
Може би фразата на Уинстън Чърчил, че " няма безконечни другари и безконечни врагове, а единствено безконечни ползи ", разказва най-добре държанието на цивилизацията на интернационалната сцена. Обикновено цивилизацията не влиза в алианси, не поема задължения. Отдръпването на Русия от досегашната външнополитическа традиция частично се случва по нейна лична воля и частично заради неподходящи външни условия. Едно е ясно - старите външнополитически подходи към този момент не са използвани.
Залезът на Запада
Евроцентричната позиция на Русия не се е оформила, както нормално се счита, през 90-те години на ХХ век или по време на руския интервал, а доста по-рано, при започване на ХІХ век. През руския и постсъветския интервал Западът обичайно играе централна роля във външнополитическата тактика на Русия, като се използваха същите подходи, само че в леко модифицирана форма. Днес е належащо да се преразгледа наследството от XIX и XX век и да се направи информация с трудовете на Николай Данилевски, Фьодор Тютчев, Николай Бердяев, Константин Леонтиев, Освалд Шпенглер, Александър Солженицин, Вадим Цимбурски и Лев Гумильов. Шпенглер да вземем за пример е на мнение, че Европа като цивилизационна общественост не съществува - съществува една западна цивилизация, която претърпява крах на своето развиване. Идеята за еволюционния крах на Запада участва и в трудовете на Франсис Фукуяма.
Когато стартира процесът на разширение на НАТО, Западът начерта ясна разграничителна линия сред Русия и НАТО, Запада и Изтока, въпреки тя да не беше осъзната незабавно.
Закъснялото признание на нуждата от отделяне от Запада е повратен миг в идеологическото развиване на Русия.
Русия би трябвало да се стреми да може да беседва с другите като с равни, да приказва от лична позиция, по тази причина е нужна сериозна смяна в съветската външнополитическа структура. Моделът на световно ръководство с център Организация на обединените нации отразява цивилизационното разнообразие на света, което обаче не можа да се утвърди заради налагането на визията на Запада.
Краят на европейското странствуване на Русия
Текстът на Концепцията съдържа едно извънредно значимо обръщение - признанието, че европейското странствуване на Русия е завършило. То е донесло на Русия доста изгоди, изключително през XVII и XIX в., през XX в. - както изгоди, по този начин и вреди, само че през идващите десетилетия не донесе напълно нищо.
Откъсването на Русия от Запада се случва мъчно и много мъчително, което не е изненадващо: Русия е привикнала да се счита за европейска страна. Обаче скъсването със западното минало дава обещание на Русия доста преимущества. Например опцията да се ангажира със себе си стопански и политически, да се заеме с въпроси, на които с години се е избягвало търсенето на отговори.
Руснаците са неповторим мултикултурен народ и това е най-силната им линия. Движението на Русия на запад, юг и изток я е направило това, което е. Цивилизационното самоопределение на Русия е обвързвано с преустановяване на отъждествяването й със Запада и придобиване на лична полезност и културна уникалност. Русия търси своя личен път, отдръпва се на безвредно разстояние от Запада, без да се стреми да се приближи до китайската, индийската или други източни цивилизации. Русия е самобитна страна, само че не може да се твърди, че съветската цивилизационна основа към този момент е образувана.
Вътрешен източник на мощ
В продължение на тридесет години Русия се мяташе от едната прекаленост в другата, от прегръдката на Запада в прегръдката на Изтока. Русия към момента не знае какво тъкмо желае, нейните цели и стремежи към момента следва да се формулират.
За страдание, търсенето на личното й " аз " се въздейства основно от външни, а не от вътрешни фактори. Санкциите на Запада принуждават Русия да отвръща на удара и да реагира на нови фактори, а това сигурно я тласка по пътя на търсенето на еднаквост.
Важно е изборът на идея за Русия да подсигурява ефикасното развиване на страната и обществото. Направени са няколко опита за основаване на работещ модел за съветската стопанска система, само че страната към момента няма сполучлив стопански модел, кадърен да обезпечи ефикасен напредък. Вместо да търси себе си, Русия работи реакционно - в отговор на външни провокации и закани.
Цивилизацията е система, която се състои от икономическа, политическа, осведомителна, културна и духовна сфера. Тя ще бъде цялостна единствено в случай че всички тези сфери съвпаднат.
Най-страшният закон на физиката е вторият закон на термодинамиката, тъй като хаосът унищожава всичко. Хаосът в интернационалната система не трябва да се изостря от безпорядък в страната. Ако Русия има вътрешен източник на мощ, тя ще има опция да сътвори нов международен ред и лична идеология.
Цивилизацията изисква естетика сред елитите, сред държавното управление и обществото. Формирането на институциите на модерна Русия съответства с интервала на 90-те години на ХХ век и за жалост не донесе нужните резултати. Създадената система работи, само че не без дефекти - стопанската система на Русия е проведена по подобен метод, че вложенията не са печеливша активност.
Въпреки че сигурно е допустимо да се гордеем с съветската стопанска система, която устоя на западните наказания, главната цел на Русия през днешния ден е да сътвори политически и стопански механизми, които да ѝ разрешат да върви напред и да се развива.
Вече не е задоволително просто да се реагира на дейностите на Запада, а е належащо да се гледа в бъдещето.
Русия-цивилизация и Русия-нация
Задачата на Русия е да откри верния баланс сред цивилизационните и националните съставни елементи на своята еднаквост. В този внимателен въпрос следва да се търсят взаимни отстъпки.
На актуалната политическа карта на света не са доста националните страни, които употребяват понятието " цивилизация ", с цел да се обозначат. Концепцията на Съединени американски щати за американска цивилизация да вземем за пример изключва понятието за нация. Руската, индийската и китайската цивилизация са съдействали за международното културно завещание, само че нито Индия, нито Китай са увлечени от някакъв цивилизационен план. Индия и Китай са ангажирани с национално създаване и се считат да стопират. Русия би трябвало да бъде гъвкава в това отношение и да одобри обстоятелството, че най-хубавата тактика по пътя към намиране на лична еднаквост е да се опита да съчетае националното и цивилизационното. Когато се приказва за национална стопанска система, национални планове и здравето на нацията, всички народности, живеещи в Русия, би трябвало да съставляват обединен фронт и гръмко да декларират, че принадлежат към съветската нация. Русия-цивилизация и Русия-нация не би трябвало да се изключват взаимно.
Руската нация се образува и сформира от разнообразни националности, само че самоопределянето като руснаци би трябвало да е преди всичко.
Елементът на прогресизъм в " съветската концепция "
Цивилизацията не е инструмент или стратегия, тя се образува с епохи. Подобно на джин, в продължение на години тя е била затворена в бутилка, запушена с тапата на западоцентризма. Днес тази запушалка я няма и съветската цивилизация става ясно. Всяка цивилизация е притежател на свръхидея, учредена на избрани културни и ценностни стълбове и е подкрепена от работещ социално-икономически модел. Не е належащо изкуствено да се основава цивилизация, тя към този момент съществува. Икономическите, политическите и другите обществени модели би трябвало да бъдат приспособени към съществуващата стратегия. Освен това съветската цивилизация е част от " Руския свят ", който е доста по-широк от съветската нация.
Въпросът за съотечествениците се оказва комплицирана тематика. От правна позиция всеки, който изпитва благосклонности към Русия, може да бъде наименуван сънародник, даже и човек, който няма нищо общо с Русия. Опитите за формулиране на национална концепция са многочислени. В речите на Владимир Путин в разнообразни моменти като основа на националната концепция са били предлагани консерватизмът и обичайните полезности. Но няма консенсус по въпроса какво би трябвало да бъде в основата на съветското национално съзнание.
Към решаването на този проблем може да се подходи от две страни. Първо, въз основа на историческия опит да се направи разбор на съветските полезности и национални особености и да се направи опит да се формулира концепция за съвременността. Второ, целеустремено да се включи в националната концепция това, което евентуално би могло да бъде потребно за Русия в бъдеще.
Ако пред Русия априори стои задачата да придобие национално съзнание, би трябвало да се вземат поради и двата метода и, което е значимо, в " съветската концепция " би трябвало да се включи детайл на прогресизъм. Без това е невероятно. Не може да се гради еднаквост на основата на традиционализма - това, което постоянно притегля и води, постоянно е нещо ново, модернистко.
Какво може да предложи Русия на света
Когато се формулира националната концепция за Русия - за нация и цивилизация, би трябвало да се мисли и за духовните полезности, за правилата, които Русия може да предложи на света. Дискусиите за " съветската концепция " нормално стартират, когато Русия е изправена пред спешни феномени. Такъв е казусът да вземем за пример при започване на XX век, когато Русия влиза в Първата международна война. Жертвата постоянно е играла огромна роля в тези моменти - Русия се жертва с неразбираем резултат както по време на Първата международна война, по този начин и през днешния ден, когато реши да стартира украинската акция. Мобилизирането на съветското общество не би трябвало да се прави по боен път, а в културен и ценностен проект.
Най-важното е да се дефинират полезностите, към които ще се реализира духовната консолидация освен в Русия, само че и към нея.
Необходимо е да се внася нещо положително и градивно в живота на другите нации на Русия, да се обоснове привлекателността на модела не с обичайни полезности, а с нещо, което ще форсира развиването и придвижването напред. Посоката на работа е да се стремим към симбиоза и да се търси " ново единение ".
Цивилизация на цивилизациите
Определянето на Русия като държава-цивилизация не е резултат от специфични научни проучвания, а политически избор, който има своите опасности и последици. То е самобитно обръщение към Запада: живейте както намерите за добре, не пречете на живота на другите. Западната цивилизация има вяра, че демократичните полезности, които споделя, са единствените верни и затова те могат и би трябвало да бъдат наложени на другите. В реалност това не работи. Ако границите на цивилизацията не съответстват с границите на политията, поражда спор.
Показателен образец е Китай. Тайван е част от китайската цивилизация, само че заради спорния политически статут на Тайван ползите на политията тук са в дисонанс с ползите на цивилизацията. За Русия да се нарежда като държава-цивилизация значи да е подготвена за това, че част от територията й ще се преглежда като ареал на друга цивилизация, да вземем за пример тюркска.
Русия като цивилизация на цивилизациите - този реторичен ход може да се окаже подобаващ.
Накъде да се обърнем и какво да променим
Днес дълбочината и характерът на партньорствата с трети страни се дефинират от категорията, в която попада дадена страна - дали е другарска, неприятелска или неутрална. Тъй като разликата сред тези избрания не е напълно ясна, съветският дипломатически корпус има невиждана независимост на деяние при построяването на връзки с една или друга страна според от събитията. Наборът от принадлежности, които един посланик може да употребява в работата си, също е доста необятен: Русия е страна, която е отворена за всякаква форма на партньорско взаимоотношение, можете да дойдете в Русия с какъвто и да е план. Основният, в случай че не и единственият, аршин за предлаганото партньорство е неговото сходство с съветските национални ползи. Широтата на пояснение на съветската външнополитическа идея е безспорен плюс. Различните страни могат да прочетат разнообразни послания в текста на Концепцията. Цивилизационният метод е единствено фиксация на новото положение. Във време на съществени промени няма смисъл да се пишат тактики, тъй че колкото по-размити са формулировките, толкоз по-добре. Практически всичко е допустимо - и това е вярно.
" Завъртането на Русия на Изток " не е наложително, а обективно обусловено решение. Но на кого да заложим? Кой би бил по-обещаващ сътрудник за Русия? Китай? Евразия? Обръщането към Китай дава обещание на Русия ролята на изостанала страна и я обрича на подвластно развиване, на ролята на директна страна. Така че бъдещето на Русия е в Евразия.
Една от допирните точки сред Русия и евразийските страни може да бъде съдействието в енергийната сфера. Азия е както най-замърсеният, по този начин и най-гъсто обитаемият район в света, заради което е изправена пред предизвикването на енергийната беднотия и нуждата от прекосяване към по-екологични енергийни източници. Русия, страна с висока енергийна успеваемост и огромни ресурси от газ, може да предложи доста. През 2015 година Владимир Путин показа концепцията за Голямо евразийско партньорство. Всъщност е допустимо да се огледа по-дълбоко и да се развие, да вземем за пример, концепцията за Голямо евразийско енергийно партньорство, да се предложат съветски решения в региона на енергетиката.
От позиция на правото държавата-цивилизация се дефинира от думата " пълномощия ". Текстът на Концепцията за външната политика на Руската федерация е много недопечен, само че е богат на забавни и ненапълно спорни формулировки. Целта на Концепцията е да се създаде тактика за развиване, към която " Руският свят " би желал да се сплоти. В това отношение Концепцията съставлява юридически разказана визия за света.
За страдание към този момент всички бягат от съветската пълномощия и се пробват да попаднат в юрисдикцията, разказана от Лондон. По този метод ядрото на съветската цивилизация наподобява се намира в английската столица. Струва си да се стремим към следното - и съветските компании, и бизнесът на трети страни да желаят да работят с съветското право.
Превод Dir.bg
" Цивилизация " - това е упорит термин, привличащ огромно внимание, само че в това време е неакуратен, разказвателен и сложен за пояснение в прибавен, а не във метафизичен подтекст. Ключовата характерност на цивилизацията е нейната самодостатъчност - цивилизацията не се нуждае и не се стреми да се интегрира в структури, които не са основани от нея. Акцентът върху цивилизационния статус на Русия в формалния документ е качествена смяна във външнополитическата логичност, изключително спрямо позиционирането на Съюз на съветските социалистически републики и Русия в интернационалното пространство от края на 80-те години на ХХ век. След провъзгласяването на доктрината на " новото мислене " Русия непрестанно се стремеше да влезе някъде, да потвърди своята принадлежност и нужда. Днешната Русия е уверена, че няма потребност да влиза в каквото и да е.
Бидейки особена общественост, Русия обаче не се изолира, тя не престава да бъде неразделна част от огромния свят. В текста на Концепцията могат да се открият препратки към Русия като цивилизация и Русия като национална страна. Каква е разликата сред политиката на държавата-цивилизация и дейностите на националната страна?
В сп. " Россия в глобальной политике " Борис Межуев вкара термина " цивилизационно равнодушие ". Според него Русия би трябвало да се занимава със личното си развиване, да не се опълчва на другите, а да съществува обособено. Въпреки това Русия към момента не може да реализира концепцията за цивилизационно равнодушие - тук дава да се разбере комплексът от усеща, свързани с многовековния блян към Запада.
Може би фразата на Уинстън Чърчил, че " няма безконечни другари и безконечни врагове, а единствено безконечни ползи ", разказва най-добре държанието на цивилизацията на интернационалната сцена. Обикновено цивилизацията не влиза в алианси, не поема задължения. Отдръпването на Русия от досегашната външнополитическа традиция частично се случва по нейна лична воля и частично заради неподходящи външни условия. Едно е ясно - старите външнополитически подходи към този момент не са използвани.
Залезът на Запада
Евроцентричната позиция на Русия не се е оформила, както нормално се счита, през 90-те години на ХХ век или по време на руския интервал, а доста по-рано, при започване на ХІХ век. През руския и постсъветския интервал Западът обичайно играе централна роля във външнополитическата тактика на Русия, като се използваха същите подходи, само че в леко модифицирана форма. Днес е належащо да се преразгледа наследството от XIX и XX век и да се направи информация с трудовете на Николай Данилевски, Фьодор Тютчев, Николай Бердяев, Константин Леонтиев, Освалд Шпенглер, Александър Солженицин, Вадим Цимбурски и Лев Гумильов. Шпенглер да вземем за пример е на мнение, че Европа като цивилизационна общественост не съществува - съществува една западна цивилизация, която претърпява крах на своето развиване. Идеята за еволюционния крах на Запада участва и в трудовете на Франсис Фукуяма.
Когато стартира процесът на разширение на НАТО, Западът начерта ясна разграничителна линия сред Русия и НАТО, Запада и Изтока, въпреки тя да не беше осъзната незабавно.
Закъснялото признание на нуждата от отделяне от Запада е повратен миг в идеологическото развиване на Русия.
Русия би трябвало да се стреми да може да беседва с другите като с равни, да приказва от лична позиция, по тази причина е нужна сериозна смяна в съветската външнополитическа структура. Моделът на световно ръководство с център Организация на обединените нации отразява цивилизационното разнообразие на света, което обаче не можа да се утвърди заради налагането на визията на Запада.
Краят на европейското странствуване на Русия
Текстът на Концепцията съдържа едно извънредно значимо обръщение - признанието, че европейското странствуване на Русия е завършило. То е донесло на Русия доста изгоди, изключително през XVII и XIX в., през XX в. - както изгоди, по този начин и вреди, само че през идващите десетилетия не донесе напълно нищо.
Откъсването на Русия от Запада се случва мъчно и много мъчително, което не е изненадващо: Русия е привикнала да се счита за европейска страна. Обаче скъсването със западното минало дава обещание на Русия доста преимущества. Например опцията да се ангажира със себе си стопански и политически, да се заеме с въпроси, на които с години се е избягвало търсенето на отговори.
Руснаците са неповторим мултикултурен народ и това е най-силната им линия. Движението на Русия на запад, юг и изток я е направило това, което е. Цивилизационното самоопределение на Русия е обвързвано с преустановяване на отъждествяването й със Запада и придобиване на лична полезност и културна уникалност. Русия търси своя личен път, отдръпва се на безвредно разстояние от Запада, без да се стреми да се приближи до китайската, индийската или други източни цивилизации. Русия е самобитна страна, само че не може да се твърди, че съветската цивилизационна основа към този момент е образувана.
Вътрешен източник на мощ
В продължение на тридесет години Русия се мяташе от едната прекаленост в другата, от прегръдката на Запада в прегръдката на Изтока. Русия към момента не знае какво тъкмо желае, нейните цели и стремежи към момента следва да се формулират.
За страдание, търсенето на личното й " аз " се въздейства основно от външни, а не от вътрешни фактори. Санкциите на Запада принуждават Русия да отвръща на удара и да реагира на нови фактори, а това сигурно я тласка по пътя на търсенето на еднаквост.
Важно е изборът на идея за Русия да подсигурява ефикасното развиване на страната и обществото. Направени са няколко опита за основаване на работещ модел за съветската стопанска система, само че страната към момента няма сполучлив стопански модел, кадърен да обезпечи ефикасен напредък. Вместо да търси себе си, Русия работи реакционно - в отговор на външни провокации и закани.
Цивилизацията е система, която се състои от икономическа, политическа, осведомителна, културна и духовна сфера. Тя ще бъде цялостна единствено в случай че всички тези сфери съвпаднат.
Най-страшният закон на физиката е вторият закон на термодинамиката, тъй като хаосът унищожава всичко. Хаосът в интернационалната система не трябва да се изостря от безпорядък в страната. Ако Русия има вътрешен източник на мощ, тя ще има опция да сътвори нов международен ред и лична идеология.
Цивилизацията изисква естетика сред елитите, сред държавното управление и обществото. Формирането на институциите на модерна Русия съответства с интервала на 90-те години на ХХ век и за жалост не донесе нужните резултати. Създадената система работи, само че не без дефекти - стопанската система на Русия е проведена по подобен метод, че вложенията не са печеливша активност.
Въпреки че сигурно е допустимо да се гордеем с съветската стопанска система, която устоя на западните наказания, главната цел на Русия през днешния ден е да сътвори политически и стопански механизми, които да ѝ разрешат да върви напред и да се развива.
Вече не е задоволително просто да се реагира на дейностите на Запада, а е належащо да се гледа в бъдещето.
Русия-цивилизация и Русия-нация
Задачата на Русия е да откри верния баланс сред цивилизационните и националните съставни елементи на своята еднаквост. В този внимателен въпрос следва да се търсят взаимни отстъпки.
На актуалната политическа карта на света не са доста националните страни, които употребяват понятието " цивилизация ", с цел да се обозначат. Концепцията на Съединени американски щати за американска цивилизация да вземем за пример изключва понятието за нация. Руската, индийската и китайската цивилизация са съдействали за международното културно завещание, само че нито Индия, нито Китай са увлечени от някакъв цивилизационен план. Индия и Китай са ангажирани с национално създаване и се считат да стопират. Русия би трябвало да бъде гъвкава в това отношение и да одобри обстоятелството, че най-хубавата тактика по пътя към намиране на лична еднаквост е да се опита да съчетае националното и цивилизационното. Когато се приказва за национална стопанска система, национални планове и здравето на нацията, всички народности, живеещи в Русия, би трябвало да съставляват обединен фронт и гръмко да декларират, че принадлежат към съветската нация. Русия-цивилизация и Русия-нация не би трябвало да се изключват взаимно.
Руската нация се образува и сформира от разнообразни националности, само че самоопределянето като руснаци би трябвало да е преди всичко.
Елементът на прогресизъм в " съветската концепция "
Цивилизацията не е инструмент или стратегия, тя се образува с епохи. Подобно на джин, в продължение на години тя е била затворена в бутилка, запушена с тапата на западоцентризма. Днес тази запушалка я няма и съветската цивилизация става ясно. Всяка цивилизация е притежател на свръхидея, учредена на избрани културни и ценностни стълбове и е подкрепена от работещ социално-икономически модел. Не е належащо изкуствено да се основава цивилизация, тя към този момент съществува. Икономическите, политическите и другите обществени модели би трябвало да бъдат приспособени към съществуващата стратегия. Освен това съветската цивилизация е част от " Руския свят ", който е доста по-широк от съветската нация.
Въпросът за съотечествениците се оказва комплицирана тематика. От правна позиция всеки, който изпитва благосклонности към Русия, може да бъде наименуван сънародник, даже и човек, който няма нищо общо с Русия. Опитите за формулиране на национална концепция са многочислени. В речите на Владимир Путин в разнообразни моменти като основа на националната концепция са били предлагани консерватизмът и обичайните полезности. Но няма консенсус по въпроса какво би трябвало да бъде в основата на съветското национално съзнание.
Към решаването на този проблем може да се подходи от две страни. Първо, въз основа на историческия опит да се направи разбор на съветските полезности и национални особености и да се направи опит да се формулира концепция за съвременността. Второ, целеустремено да се включи в националната концепция това, което евентуално би могло да бъде потребно за Русия в бъдеще.
Ако пред Русия априори стои задачата да придобие национално съзнание, би трябвало да се вземат поради и двата метода и, което е значимо, в " съветската концепция " би трябвало да се включи детайл на прогресизъм. Без това е невероятно. Не може да се гради еднаквост на основата на традиционализма - това, което постоянно притегля и води, постоянно е нещо ново, модернистко.
Какво може да предложи Русия на света
Когато се формулира националната концепция за Русия - за нация и цивилизация, би трябвало да се мисли и за духовните полезности, за правилата, които Русия може да предложи на света. Дискусиите за " съветската концепция " нормално стартират, когато Русия е изправена пред спешни феномени. Такъв е казусът да вземем за пример при започване на XX век, когато Русия влиза в Първата международна война. Жертвата постоянно е играла огромна роля в тези моменти - Русия се жертва с неразбираем резултат както по време на Първата международна война, по този начин и през днешния ден, когато реши да стартира украинската акция. Мобилизирането на съветското общество не би трябвало да се прави по боен път, а в културен и ценностен проект.
Най-важното е да се дефинират полезностите, към които ще се реализира духовната консолидация освен в Русия, само че и към нея.
Необходимо е да се внася нещо положително и градивно в живота на другите нации на Русия, да се обоснове привлекателността на модела не с обичайни полезности, а с нещо, което ще форсира развиването и придвижването напред. Посоката на работа е да се стремим към симбиоза и да се търси " ново единение ".
Цивилизация на цивилизациите
Определянето на Русия като държава-цивилизация не е резултат от специфични научни проучвания, а политически избор, който има своите опасности и последици. То е самобитно обръщение към Запада: живейте както намерите за добре, не пречете на живота на другите. Западната цивилизация има вяра, че демократичните полезности, които споделя, са единствените верни и затова те могат и би трябвало да бъдат наложени на другите. В реалност това не работи. Ако границите на цивилизацията не съответстват с границите на политията, поражда спор.
Показателен образец е Китай. Тайван е част от китайската цивилизация, само че заради спорния политически статут на Тайван ползите на политията тук са в дисонанс с ползите на цивилизацията. За Русия да се нарежда като държава-цивилизация значи да е подготвена за това, че част от територията й ще се преглежда като ареал на друга цивилизация, да вземем за пример тюркска.
Русия като цивилизация на цивилизациите - този реторичен ход може да се окаже подобаващ.
Накъде да се обърнем и какво да променим
Днес дълбочината и характерът на партньорствата с трети страни се дефинират от категорията, в която попада дадена страна - дали е другарска, неприятелска или неутрална. Тъй като разликата сред тези избрания не е напълно ясна, съветският дипломатически корпус има невиждана независимост на деяние при построяването на връзки с една или друга страна според от събитията. Наборът от принадлежности, които един посланик може да употребява в работата си, също е доста необятен: Русия е страна, която е отворена за всякаква форма на партньорско взаимоотношение, можете да дойдете в Русия с какъвто и да е план. Основният, в случай че не и единственият, аршин за предлаганото партньорство е неговото сходство с съветските национални ползи. Широтата на пояснение на съветската външнополитическа идея е безспорен плюс. Различните страни могат да прочетат разнообразни послания в текста на Концепцията. Цивилизационният метод е единствено фиксация на новото положение. Във време на съществени промени няма смисъл да се пишат тактики, тъй че колкото по-размити са формулировките, толкоз по-добре. Практически всичко е допустимо - и това е вярно.
" Завъртането на Русия на Изток " не е наложително, а обективно обусловено решение. Но на кого да заложим? Кой би бил по-обещаващ сътрудник за Русия? Китай? Евразия? Обръщането към Китай дава обещание на Русия ролята на изостанала страна и я обрича на подвластно развиване, на ролята на директна страна. Така че бъдещето на Русия е в Евразия.
Една от допирните точки сред Русия и евразийските страни може да бъде съдействието в енергийната сфера. Азия е както най-замърсеният, по този начин и най-гъсто обитаемият район в света, заради което е изправена пред предизвикването на енергийната беднотия и нуждата от прекосяване към по-екологични енергийни източници. Русия, страна с висока енергийна успеваемост и огромни ресурси от газ, може да предложи доста. През 2015 година Владимир Путин показа концепцията за Голямо евразийско партньорство. Всъщност е допустимо да се огледа по-дълбоко и да се развие, да вземем за пример, концепцията за Голямо евразийско енергийно партньорство, да се предложат съветски решения в региона на енергетиката.
От позиция на правото държавата-цивилизация се дефинира от думата " пълномощия ". Текстът на Концепцията за външната политика на Руската федерация е много недопечен, само че е богат на забавни и ненапълно спорни формулировки. Целта на Концепцията е да се създаде тактика за развиване, към която " Руският свят " би желал да се сплоти. В това отношение Концепцията съставлява юридически разказана визия за света.
За страдание към този момент всички бягат от съветската пълномощия и се пробват да попаднат в юрисдикцията, разказана от Лондон. По този метод ядрото на съветската цивилизация наподобява се намира в английската столица. Струва си да се стремим към следното - и съветските компании, и бизнесът на трети страни да желаят да работят с съветското право.
Превод Dir.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ