Киселова: Промените в Конституцията могат да се гласуват след 2 месеца
" В Конституцията е планувано, че за нейно изменение е нужно да има поддръжката на 3/4-ти, което е 180 депутати. Ако няма тази поддръжка, има опция предложенията да бъдат гласувани още веднъж след два месеца и тогава да се изисква поддръжката на 2/3-ти –160 народни представители ". Това съобщи преподавателя по конституционно право доцент Наталия Киселова по NOVA NEWS.
Според правния специалист от Антикорупционен фонд Андрей Янкулов акцентът на дебата за промени в Конституцията се измести – за двойното поданство.
" Ако се отваря вратата за двойно поданство за хората на ръководещи постове, би трябвало да се намерения и за благоприятни условия хора с двойно поданство да заемат управителни длъжности в службите за сигурност и други ", сподели Киселова.
По думите й за невъзможността на Народното събрание да избере (служебно) държавно управление има два аспекта – всред кои лица да избира и да се съветва с парламентарните групи, с цел да може това държавно управление да преведе страната през политическата рецесия.
" Вторият аспект е опцията националното заседание да продължи да действа, с цел да може да упражнява парламентарен надзор върху назначеното служебно държавно управление. Проблемите тук са на пръв взор битови – в случай че се случи нещо с премиера, президентът има опция да назначи различен министър председател, само че след измененията – в случай че другите двама откажат, оставаме без министър-председател. Днес по време на дебата бе премислено или да се разшири кръга от лица, измежду които президентът да избира министър председател, или отворена врата да се мисли за нормативна уредба на държавното управление ", изясни доцент Киселова.
Относно измененията в Конституцията за правосъдната промяна Андрей Янкулов сподели, че цялостното унищожаване на Пленума на Висш съдебен съвет не е добра концепция. " Пленумът би трябвало да остане да съществува, въпреки и неговите пълномощия да бъдат лимитирани на база на в този момент съществуващите. Ясно е, че това е обединен европейски стандарт, прокурори не може да вземат участие при решение на кариерни въпроси на съдиите ", изясни Янкулов. Според него е нужно да има един балансиращ детайл във Висш съдебен съвет. " Пленумът като избира основен прокурор, това да става и с присъединяване на съдиите ", добави той.
Доц. Киселова подчертава на още един аспект – дали 6 от 10 членове на Прокурорския съвет на Висш съдебен съвет могат да изберат основен прокурор, или Пленумът ще го избира. " Да не се каже, че не трябва основният прокурор или ръководителите на висшите съдилища да бъдат избирани от Народното събрание. Другата спънка е по какъв начин тези 6 от 10 магистрати от Висш съдебен съвет да не въздействат на останалите. Въпросите са самостоятелност и автономност и самоопуравление за съда и ограничение на прокурорите в границите на наказателното произвеждане и присъединяване в цивилен и административни каузи.
Според Янкулов има смисъл, че прокуратурата е централизирана. " Ако тези връзки на вътрешен надзор бъдат отстранени, то сегашната система за надзор би трябвало да бъде сменена с различен надзор. Съмнявам се, че ще бъде възприето на каквото и да е равнище. Едната система за надзор би трябвало да бъде сменена с друга. Ако не бъде сменена, това е отваряне на вратата за самопроизвол ", съобщи Янкулов.
Според правния специалист от Антикорупционен фонд Андрей Янкулов акцентът на дебата за промени в Конституцията се измести – за двойното поданство.
" Ако се отваря вратата за двойно поданство за хората на ръководещи постове, би трябвало да се намерения и за благоприятни условия хора с двойно поданство да заемат управителни длъжности в службите за сигурност и други ", сподели Киселова.
По думите й за невъзможността на Народното събрание да избере (служебно) държавно управление има два аспекта – всред кои лица да избира и да се съветва с парламентарните групи, с цел да може това държавно управление да преведе страната през политическата рецесия.
" Вторият аспект е опцията националното заседание да продължи да действа, с цел да може да упражнява парламентарен надзор върху назначеното служебно държавно управление. Проблемите тук са на пръв взор битови – в случай че се случи нещо с премиера, президентът има опция да назначи различен министър председател, само че след измененията – в случай че другите двама откажат, оставаме без министър-председател. Днес по време на дебата бе премислено или да се разшири кръга от лица, измежду които президентът да избира министър председател, или отворена врата да се мисли за нормативна уредба на държавното управление ", изясни доцент Киселова.
Относно измененията в Конституцията за правосъдната промяна Андрей Янкулов сподели, че цялостното унищожаване на Пленума на Висш съдебен съвет не е добра концепция. " Пленумът би трябвало да остане да съществува, въпреки и неговите пълномощия да бъдат лимитирани на база на в този момент съществуващите. Ясно е, че това е обединен европейски стандарт, прокурори не може да вземат участие при решение на кариерни въпроси на съдиите ", изясни Янкулов. Според него е нужно да има един балансиращ детайл във Висш съдебен съвет. " Пленумът като избира основен прокурор, това да става и с присъединяване на съдиите ", добави той.
Доц. Киселова подчертава на още един аспект – дали 6 от 10 членове на Прокурорския съвет на Висш съдебен съвет могат да изберат основен прокурор, или Пленумът ще го избира. " Да не се каже, че не трябва основният прокурор или ръководителите на висшите съдилища да бъдат избирани от Народното събрание. Другата спънка е по какъв начин тези 6 от 10 магистрати от Висш съдебен съвет да не въздействат на останалите. Въпросите са самостоятелност и автономност и самоопуравление за съда и ограничение на прокурорите в границите на наказателното произвеждане и присъединяване в цивилен и административни каузи.
Според Янкулов има смисъл, че прокуратурата е централизирана. " Ако тези връзки на вътрешен надзор бъдат отстранени, то сегашната система за надзор би трябвало да бъде сменена с различен надзор. Съмнявам се, че ще бъде възприето на каквото и да е равнище. Едната система за надзор би трябвало да бъде сменена с друга. Ако не бъде сменена, това е отваряне на вратата за самопроизвол ", съобщи Янкулов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ