В историята няма нито един справедлив лидер, нито една политическа

В историята няма нито един обективен водач, нито една политическа мощ, която да е насочена към масата, само че в някои доста редки случаи, с изискването, че това е феномен, който може да се случи един път на 100 години, попадаме на персони като Мустафа Кемал Ататюрк. Днес той е считан за светец в Турция, името му се учи в историята на страната, само че с помощта на него, суровият взор към Османската империя се трансформира, а за това тестване е нужен един цялостен живот.

Османците стартират своя напредък някъде през XVI век и бързо уголемяват територията си на Балканите и по-късно напред към Централна Европа. При достигането на Виена е ясно, че империята няма да успее да се разшири в допълнение. Ако Европа е проблем, османците съумяват да вземат територии в Северна Африка и Близкия изток, съумяват даже да изградят една изключително добра флота, с която да поддържат главните търговски направления. Всичко наподобява повече от вълнуващо, само че когато Сюлейман не съумява да направи втория поход към Виена, а силите му свършват доста по-рано, Османската империя стартира да бележи своя край.

Всеки идващ османски султан е по-глупав и по-неподготвен от предходния, империята стартира да пропада. В света няма империя, която да е съумяла да просъществува толкоз дълго, рано или късно триумфите стартират да тежат, а в следствие се наместват корупцията и всички останали пороци на дребните души, с цел да сложат завършек на всичко, което е съществувало толкоз епохи. Не инцидентно се прибавя и един доста прецизен прякор – „ Болният човек на Европа “. По това време се случват идващите огромни неточности, първо следим Балканската война, която смазва всякаква опозиция, а в хода на Първата Световна война с изключение на външните врагове, османците правят идващото огромно закононарушение – Арменският геноцид. Бавно и несъмнено стартират да се губят териториите в Африка, а Русия продължава да упражнява своя напън над Балканите.

В началото на XX век към този момент няма никакъв надзор над Европа и границите се затварят изключително бързо. След края на Първата Световна война са отрязани всички външни територии и са връчени на Англия и Франция. По това време държавното управление даже не може да реагира – повода е, че британците го отстраняват доста по-рано, освен това в огромната си упоритост да се разпореждат с тази далечна територия. Унижението е цялостно, само че също така не би трябвало да забравяме, че турците не са единствените потърпевши, безумната полуда на спечелилите от Първата Световна война ще сложи корените за оформяните на втората международна война.

Именно в тази политическа и национална рецесия ще се появят и хората, които освен не могат да се връщат обратно и да винят предходните некадърни управници, само че и избират да стартират да градят новото. И тъкмо тук на сцената се появява „ Войната, която ще постави завършек на всички войни “. По това време запада към този момент е решил да употребява всички притоци и турския фронт, с цел да разреши безвредна плавателна линия до Турция.

По това време Чърчил е морски пълководец и предлага да употребява корабите, с цел да подсигури притоците, както и да стовари войска, вярвайки, че „ Болният човек на Европа “ няма да даде никаква опозиция. Битката за Галопили се трансформира в следващата огромна неточност, която Чърчил ще извърши, а турците, подкрепяни от австрийски офицери, съумяват освен да санкционират англичаните за тяхната смелост, само че и да открият един необикновен водач в това отношение – Мустафа Кемал Ататюрк. След сражението, Ататюрк ще каже единствено едно:

„ Тези герои проляха кръвта си и изгубиха животите си…

Те лежат в земята на една другарска страна. Надявам се да почиват в мир. Няма огромна разлика сред Джоновците и Мехмедовците, които лежат един до различен и са герои на нашата страна…

Вие, Майките, които изпратихте синовете си в далечни страни, избършете сълзите си, вашите синове лежат на гърдите ни и са в мир, откакто изгубиха живота си на наша територия, в този момент те също са наши синове. “

Въпреки някои от сполучливите военни маневри, Османската империя губи войната и щом английски бойци окупират Истанбул, проектите на спечелилите са за делене на територията. Именно тук Мустафа Кемал ще се включи интензивно в националната политика. Отказва да разпусне военните сили, с които разполага и подрежда на държавното управление да извърши настояванията на британците, като обаче продължава да работи под прикритие и да поддържа съпротивата. През 1920 година е предаден и задържан, до момента в който бяга, получава и смъртна присъда, затова неуспехът ще бъде заплатен с неговия живот. Англия продължава да осакатява империята, до момента в който най-сетне не разпуска и държавното управление. Очаквано се стига до въоръжен спор, като Кемал ще води съпротивата. Битките се случват на няколко фронта.

Въпреки края на войната, турците не са съгласни някой различен да диктува тяхната политика и тъкмо затова жертвите от двете страни са повече от жестоки. За мнозина, първият световен спор като че ли продължава. До октомври 1922 година съпротивата съумява да вземе своята страна назад и към този момент е време не за реванш, а за толкоз мечтаната промяна, която да постави завършек на всички типове дребни порочни практики, които тласкат страната към бездната. Мустафа Кемал има положителни хрумвания и още през януари на идната година търси Гърция, с цел да се реши един трансфер на популацията.

Създаването на територии с представители на всяка една от страните, е единственият вид за задържането на напрежението и в следствие – туширането му. Турция, както всяка друга страна на Балканите, би трябвало да реши своите проблеми с многослойното общество. През 1923 година се основава и Република Турция. През 1934 година идва и прякорът на Мустафа – Ататюрк – татко на турците. Той е определен за президент и ще служи единствено един мандат, заради простата причина, че неговите войни съумяват да редуцират живота му фрапантно. За разлика от доста нови водачи през днешния ден, той е изключително набожен, само че по никакъв метод не се пробва да демонстрира своето мнение или да постанова религията си като водеща мощ.

Интересното е, че той отстранява халифата, не разрешава на религиозните водачи да притискат и да диктуват разпоредбите на популацията – акцентира, че тук би трябвало да има избор. Забранява полигамията и стартира да приказва за правата на дамите. За първи път те ще стартират да се появяват в закона. Другият забавен взор в тази посока е, че вдъхновението за  рационализация е пристигнало благодарение на запада.

Всички шириати и други закони, които влизат в контраст с формалната законодателна система, автоматизирано са неразрешени, като се заменят с европейски закони. Езикът се стандартизира и на мястото на другите диалекти идва латинския език. Следва просветителна промяна, която да даде повече готови фрагменти за бъдещето, вместо да се оказва спънка за актуалните поданици.

Икономическата рецесия обаче продължава да е проблем. След войната ще открием, че Ататюрк наследява голям дълг и главната му задача за четири години е да се опита да го изплати. Започват икономически промени, отваря се национална банка, влага се в промишлеността и по-късно стартира интензивно възстановяване на железниците. Всичко това се случва в границите на четири години и до момента в който ние четем резултатите, не би трябвало да забравяме, че Ататюрк е трябвало всеки ден да се бори на най-различни фронтове, освен това наследявайки страна на ръба на пропадането, разделянето и деспотизма. Всичко това се прави в името на народа, в името на по-доброто утро и вместо стъпка обратно към някои доста остарели обичаи, погледът е ориентиран другаде.

Турция съумява да се построи и да стигне до това равнище, което през днешния ден познаваме. Икономиката през днешния ден е доста по-различна и развита, само че също по този начин не би трябвало да забравяме, че благодарение на визията за бъдещето, други страни също стартират да следват този образец. Тук не би трябвало да забравяме и още една детайлност, Мустафа Кемал съумява да построи страната, когато доста други са пречупени от Първата Световна война. В това отношение България среща доста проблеми и въздействието от чужбина стартира да се отразява още по-жестоко. Ататюрк потвърждава, че даже в най-голямата рецесия, стъпките напред са вероятни и могат да бъдат осъществени.

За основаването на такава гражданска война има и още едно условие – доверието на хората, че един човек може да ги промени, да уточни пътя напред, да подсигурява по-добрият утринен ден, до момента в който той от своя страна ще би трябвало да мисли за всички, а не за определено малцинство, както към този момент сме виждали да се случва, освен това доста пъти в международната история. Ататюрк умира на 10 ноември 1938 година и оставя страната си с ясния взор какво тъкмо би трябвало да съставлява и по какъв начин да се развива. Като човек, познаващ грозното лице на войната, неговите думи остават настоящи и до през днешния ден:

„ Войната би трябвало да бъде неизбежна и жизненоважна. До този миг, в който животът на нацията не е в заплаха, войната е ликвидиране. “

Снимки: Wikipedia