Венецианската комисия през 2017 г.: Главният прокурор държи в подчинение ВСС
В изявлението си по Би Ти Ви в сряда министър председателят Бойко Борисов разгласи, че разполага с черновата от заключенията на специалистите от Венецианската комисия във връзка законопроекта на министъра на правораздаването за ограничение на недосегаемостта на основния прокурор и опцията той да бъде разследван за закононарушения. В този закон Данаил Кирилов обвързва основния прокурор с ръководителите на висшите съдилища, което от години е подложено на критика таман от Венецианската комисия. Правителствата на ГЕРБ, ръководени от Борисов, обаче в никакъв случай не са обръщали внимание на тези рекомендации.
Премиерът заяви в изявлението си още, че окончателният отчет на комисията се чака да бъде оповестен публично през днешния ден. Истината е, че в края на седмицата следва отчетът да бъде прегледан от комисията – тя може да го промени или да не го одобри. Ако бъде признат, документът ще бъде оповестен публично евентуално през януари, оповестиха адвокати за " Дневник ".
Очевидно бързайки да изпревари рецензиите за законопроекта на Кирилов, Борисов счита да свика изключително съвещание на Министерския съвет през почивните дни – сякаш с цел да изпълнел рекомендация на Венецианската комисия, а точно самостоятелният прокурор, който ще проверява възможни нарушавания или закононарушения на основния прокурор, да се избира с болшинство от две трети от прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет.
Такава рекомендация на Венецианската комисия не е известна. Напротив, през всичките години, в които изрича мнения за прокуратурата в България, комисията твърди тъкмо противоположното – какъв брой порочно и рисково е прокурори да избират прокурори – поради неналичието на гаранция за вътрешната им самостоятелност и цялостната им зависимост на основния прокурор.
Затова " Дневник " напомня последното мнение на Венецианската комисия от 2017 година Откъсът, който публикуваме, е от разбора " Преглед на рекомендациите към България по отношение на сходството на устройството на правосъдната власт със стандартите за самостоятелност ", оповестен през февруари 2018 година Негов създател е юристът от Института за пазарна стопанска система Иван Брегов.
Становище от 2009 година
Венецианската комисия (ВК) дефинира пълномощията на прокуратурата като необятни и типични за руския модел.
Становище от 2017 година
Венецианската комисия преглежда въпроса за ролята на прокурорите в правосъдната власт като тясно обвързван с по-общия въпрос за позицията на основния прокурор в границите на правосъдната система. ВК откроява няколко значими въпроса по тематиката, измежду които:
Отчетност на основния прокурор
ВК установи по какъв начин според конституцията и Закона за правосъдната власт (ЗСВ) основният прокурор се радва всъщност на същия статут като на ръководителите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Този модел има своите позитивни и негативни страни. От една страна, прокуратурата не се управлява от други клонове на властта. От друга, не е ясно кой може да държи основния прокурор виновен. Този абсурд е маркиран в отчет на ПАСЕ (Committee on Legal Affairs and Human Rights, " New threats to the rule of law in Council of Europe member States: selected examples ", report by Mr. B. Fabritius).
Предвид обстоятелството, че конституцията не планува нито самобитен " избор на съмнение " на основния прокурор от Народното събрание, нито опция за премахване от изпълнителната власт, то единствената форма на отчетност на основния прокурор остава представянето на годишни отчети пред Висшия правосъден съвет (ВСС) и Народното събрание. Венецианската комисия не предлага да се вкара " избор на съмнение " на основния прокурор или подчиняването му на изпълнителната власт, защото това е доста внимателен въпрос заради опасности от политизация. В тази обстановка, обаче, следва да бъдат въведени други ефикасни механизми за отчетност заради обстоятелството, че
основанията за премахване са мъчно изпълними.
Това се дължи на следните спънки:
– Висш съдебен съвет няма пълномощието за независимо следствие и изясняване на обстоятелствата и следва да се обърне или към Инспектората на Висш съдебен съвет, или към самата прокуратура,
– основанието за освобождение по член 129, алинея 3, т. 3 от Конституцията на Република България допуска влезнала в действие присъда, а заради квазимонополното състояние на основния прокурор по отношение на следствието
той може да спре/прекрати следствие против себе си
(реферира се към делото " Колеви против България " ).
– освобождението на съображение член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията също е мъчно за използване и остава теоретична опция. Това се дължи основно на мощната позиция на основния прокурор в системата на прокуратурата и в границите на Висш съдебен съвет. Дори в случай че приемем, че няма потребност да се извърши особено следствие на дейностите на основния прокурор и че Инспекторатът има волята и ресурсите за събиране на доказателства, то има малко шансове за това такава самодейност да бъде сполучлива във Висш съдебен съвет, защото основният прокурор има задоволително пълномощия да предотврати подобен случай.
ВК установи на процедура
мощното въздействие на основния прокурор в границите на Висш съдебен съвет.
Комисията отбелязва, че членовете на Висш съдебен съвет с кариера на прокурори след привършване на мандата на Висш съдебен съвет се връщат в системата на прокуратурата и това още веднъж ги трансформира в йерархично подчинени на основния прокурор. Освен това нищо в закона не попречва основният прокурор да задейства инспекции във връзка с предходната работа като прокурори на членове на Висш съдебен съвет, до момента в който извършват мандата си.
(За разлика от определените членове на съвета, упражнявали съдийска специалност, които не са в същата позиция във връзка с двамата ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд – вътрешната самостоятелност на съдиите е по-добре предпазена и вследствие на това съществува по-малък риск те да работят в отбрана на ползите на своя началник.)
Комисията обобщава в резюме – има слаба конструкция за отчетност на основния прокурор, който всъщност е ваксиниран против наказателното гонене и е на практика закрепостен.
Предложения на Венецианската комисия за възстановяване:
– Въвеждане на процедура за импийчмънт и инспектиране на процедурата за освобождение на основния прокурор – следствията против основния прокурор да се организират от самостоятелен орган или лица, неподчинени на прокуратурата.
Влиянието на членовете на Висш съдебен съвет с професионален генезис от прокуратурата и блокиращ глас при следствията и подаване на предложение до президента за освобождение би трябвало да бъде понижено.
– Венецианската комисия удостоверява, че реформирането на механизмите за отчетност и премахване на основния прокурор
не изисква симетрично въвеждане на огледални процедури за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Докато съдиите би трябвало да бъдат самостоятелни, то тази концепцията не е изцяло използвана към прокурорите. При тях по-точно е да се приказва за " автономност ", а не пълноценна " самостоятелност " на прокуратурата.
Становището на ВК от 2017 година удостоверява рекомендациите от мнението от 2009 година По мнението на Венецианската комисия, пълномощията на прокуратурата отвън сферата на наказателното право би трябвало да бъдат съществено лимитирани, в случай че не изцяло отстранени.
Премиерът заяви в изявлението си още, че окончателният отчет на комисията се чака да бъде оповестен публично през днешния ден. Истината е, че в края на седмицата следва отчетът да бъде прегледан от комисията – тя може да го промени или да не го одобри. Ако бъде признат, документът ще бъде оповестен публично евентуално през януари, оповестиха адвокати за " Дневник ".
Очевидно бързайки да изпревари рецензиите за законопроекта на Кирилов, Борисов счита да свика изключително съвещание на Министерския съвет през почивните дни – сякаш с цел да изпълнел рекомендация на Венецианската комисия, а точно самостоятелният прокурор, който ще проверява възможни нарушавания или закононарушения на основния прокурор, да се избира с болшинство от две трети от прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет.
Такава рекомендация на Венецианската комисия не е известна. Напротив, през всичките години, в които изрича мнения за прокуратурата в България, комисията твърди тъкмо противоположното – какъв брой порочно и рисково е прокурори да избират прокурори – поради неналичието на гаранция за вътрешната им самостоятелност и цялостната им зависимост на основния прокурор.
Затова " Дневник " напомня последното мнение на Венецианската комисия от 2017 година Откъсът, който публикуваме, е от разбора " Преглед на рекомендациите към България по отношение на сходството на устройството на правосъдната власт със стандартите за самостоятелност ", оповестен през февруари 2018 година Негов създател е юристът от Института за пазарна стопанска система Иван Брегов.
Становище от 2009 година
Венецианската комисия (ВК) дефинира пълномощията на прокуратурата като необятни и типични за руския модел.
Становище от 2017 година
Венецианската комисия преглежда въпроса за ролята на прокурорите в правосъдната власт като тясно обвързван с по-общия въпрос за позицията на основния прокурор в границите на правосъдната система. ВК откроява няколко значими въпроса по тематиката, измежду които:
Отчетност на основния прокурор
ВК установи по какъв начин според конституцията и Закона за правосъдната власт (ЗСВ) основният прокурор се радва всъщност на същия статут като на ръководителите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Този модел има своите позитивни и негативни страни. От една страна, прокуратурата не се управлява от други клонове на властта. От друга, не е ясно кой може да държи основния прокурор виновен. Този абсурд е маркиран в отчет на ПАСЕ (Committee on Legal Affairs and Human Rights, " New threats to the rule of law in Council of Europe member States: selected examples ", report by Mr. B. Fabritius).
Предвид обстоятелството, че конституцията не планува нито самобитен " избор на съмнение " на основния прокурор от Народното събрание, нито опция за премахване от изпълнителната власт, то единствената форма на отчетност на основния прокурор остава представянето на годишни отчети пред Висшия правосъден съвет (ВСС) и Народното събрание. Венецианската комисия не предлага да се вкара " избор на съмнение " на основния прокурор или подчиняването му на изпълнителната власт, защото това е доста внимателен въпрос заради опасности от политизация. В тази обстановка, обаче, следва да бъдат въведени други ефикасни механизми за отчетност заради обстоятелството, че
основанията за премахване са мъчно изпълними.
Това се дължи на следните спънки:
– Висш съдебен съвет няма пълномощието за независимо следствие и изясняване на обстоятелствата и следва да се обърне или към Инспектората на Висш съдебен съвет, или към самата прокуратура,
– основанието за освобождение по член 129, алинея 3, т. 3 от Конституцията на Република България допуска влезнала в действие присъда, а заради квазимонополното състояние на основния прокурор по отношение на следствието
той може да спре/прекрати следствие против себе си
(реферира се към делото " Колеви против България " ).
– освобождението на съображение член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията също е мъчно за използване и остава теоретична опция. Това се дължи основно на мощната позиция на основния прокурор в системата на прокуратурата и в границите на Висш съдебен съвет. Дори в случай че приемем, че няма потребност да се извърши особено следствие на дейностите на основния прокурор и че Инспекторатът има волята и ресурсите за събиране на доказателства, то има малко шансове за това такава самодейност да бъде сполучлива във Висш съдебен съвет, защото основният прокурор има задоволително пълномощия да предотврати подобен случай.
ВК установи на процедура
мощното въздействие на основния прокурор в границите на Висш съдебен съвет.
Комисията отбелязва, че членовете на Висш съдебен съвет с кариера на прокурори след привършване на мандата на Висш съдебен съвет се връщат в системата на прокуратурата и това още веднъж ги трансформира в йерархично подчинени на основния прокурор. Освен това нищо в закона не попречва основният прокурор да задейства инспекции във връзка с предходната работа като прокурори на членове на Висш съдебен съвет, до момента в който извършват мандата си.
(За разлика от определените членове на съвета, упражнявали съдийска специалност, които не са в същата позиция във връзка с двамата ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд – вътрешната самостоятелност на съдиите е по-добре предпазена и вследствие на това съществува по-малък риск те да работят в отбрана на ползите на своя началник.)
Комисията обобщава в резюме – има слаба конструкция за отчетност на основния прокурор, който всъщност е ваксиниран против наказателното гонене и е на практика закрепостен.
Предложения на Венецианската комисия за възстановяване:
– Въвеждане на процедура за импийчмънт и инспектиране на процедурата за освобождение на основния прокурор – следствията против основния прокурор да се организират от самостоятелен орган или лица, неподчинени на прокуратурата.
Влиянието на членовете на Висш съдебен съвет с професионален генезис от прокуратурата и блокиращ глас при следствията и подаване на предложение до президента за освобождение би трябвало да бъде понижено.
– Венецианската комисия удостоверява, че реформирането на механизмите за отчетност и премахване на основния прокурор
не изисква симетрично въвеждане на огледални процедури за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Докато съдиите би трябвало да бъдат самостоятелни, то тази концепцията не е изцяло използвана към прокурорите. При тях по-точно е да се приказва за " автономност ", а не пълноценна " самостоятелност " на прокуратурата.
Становището на ВК от 2017 година удостоверява рекомендациите от мнението от 2009 година По мнението на Венецианската комисия, пълномощията на прокуратурата отвън сферата на наказателното право би трябвало да бъдат съществено лимитирани, в случай че не изцяло отстранени.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ