Бруно Бекман за БНТ: Как оцеляват в Купянск след разрухата
В Харковска област доста обитаеми места бяха освободени при украинската контраофазива през септември. Там сражения към този момент няма, само че няма и ток, нито връзки. Хората разчитат на филантропични помощи. В град Купянск, на 130 км от Харков, където украинската войска изтласка съветските войски, провалите от войната са забележими на всяка крачка.
Белгийският публицист Бруно Бекман беше в града дружно с група доброволци от Харков, които занесоха на най- нуждаещите се възрастни и самотни хора медикаменти и храна за тях и за многочислените изоставени домашни любимци.
Вижте във видеото втората част на репортажа му от Купянск, изпратен особено за Българска национална телевизия.
С мотор, с колело и пешком - единствено по този начин прекосяването е допустимо над река Оскил в Купянск. Кучетата притиват самоуверено, хората пристъпват деликатно. Трафик има, а разминаването става с изчакване и самообладание. Това, което е било двулентов път, в този момент е зейнал кратер.
" Зад мен можете да видите това, което е останало от последния останал мост над река Оскил в Купянск. Този мост е бил опустошен по време на сполучливата украинска контраатака през септември. Точно зад мен е тясната линия, която към момента се употребява от хората, с цел да минават от единия бряг на реката на другия. Този град до момента беше без газ, към момента е без ток и съвсем напълно без връзки. Войната тук продължава ", споделя Бруно Бекман.
В Купянск са останали половината от хората, живели тук преди нашествието. Сега са откъснати от света и разчитат на помощи, които доброволци им носят от Харков.
Клавдия Ивановна и Людмила дружно с кучето си, са чакали помощите. Ще има по нещо за всеки от тях.
Когато войната избухва, управляващите вземат решение, че във влаковете, с които повече от два милиона бежанци напущат страната, няма да има място за домашни любимци. Така хиляди кучета са изоставени от притежателите по гарите, в дворове и жилища. Мнозина се надявали безусловно след дни да се върнат. Много животни умират от апетит и заболявания. За бездомните доброволците от Харков постоянно носят храна.
Инна остава при животните си:
" - Имам пет кучета и седем котки.
И по тази причина не заминахте?
- Не, жалост ми е за животните. Аз ги открих, занесох ги вкъщи, отгледах ги от ей толкоз дребни. Как мога да ги оставя? Те по този начин се дърпат, по този начин се боят, когато има гърмежи ".
А следите от войната са на всички места. По обгорените коли и разрушените къщи.
" Два удара имаше - един там и един там. Имаше и трети и тогава изскочих на открито. Нищо не видях, напряко изскочих ", споделя жена.
В Купянск и в доста други градове и села доста възрастни хора са останали сами. Към тъгата и ужаса от войната, над тях тегне е самотата. Доброволците, които идват тук през седмица-две, са измежду дребното хора, с които приказват.
" Ние сме от Бога забравени хора. За първи път при нас идва екип с филантропична помощ. Желая ви здраве, да не се чуват гърмежи, всичко хубаво на фамилиите ви ", споделя Надежда, жителка на Купянск.
На двата бряга на река Оскил жителите на Купянск оцеляват. А доброволците знаят, че тези хора ще ги чакат да дойдат още веднъж. Засега, те са връзката им със света.
Белгийският публицист Бруно Бекман беше в града дружно с група доброволци от Харков, които занесоха на най- нуждаещите се възрастни и самотни хора медикаменти и храна за тях и за многочислените изоставени домашни любимци.
Вижте във видеото втората част на репортажа му от Купянск, изпратен особено за Българска национална телевизия.
С мотор, с колело и пешком - единствено по този начин прекосяването е допустимо над река Оскил в Купянск. Кучетата притиват самоуверено, хората пристъпват деликатно. Трафик има, а разминаването става с изчакване и самообладание. Това, което е било двулентов път, в този момент е зейнал кратер.
" Зад мен можете да видите това, което е останало от последния останал мост над река Оскил в Купянск. Този мост е бил опустошен по време на сполучливата украинска контраатака през септември. Точно зад мен е тясната линия, която към момента се употребява от хората, с цел да минават от единия бряг на реката на другия. Този град до момента беше без газ, към момента е без ток и съвсем напълно без връзки. Войната тук продължава ", споделя Бруно Бекман.
В Купянск са останали половината от хората, живели тук преди нашествието. Сега са откъснати от света и разчитат на помощи, които доброволци им носят от Харков.
Клавдия Ивановна и Людмила дружно с кучето си, са чакали помощите. Ще има по нещо за всеки от тях.
Когато войната избухва, управляващите вземат решение, че във влаковете, с които повече от два милиона бежанци напущат страната, няма да има място за домашни любимци. Така хиляди кучета са изоставени от притежателите по гарите, в дворове и жилища. Мнозина се надявали безусловно след дни да се върнат. Много животни умират от апетит и заболявания. За бездомните доброволците от Харков постоянно носят храна.
Инна остава при животните си:
" - Имам пет кучета и седем котки.
И по тази причина не заминахте?
- Не, жалост ми е за животните. Аз ги открих, занесох ги вкъщи, отгледах ги от ей толкоз дребни. Как мога да ги оставя? Те по този начин се дърпат, по този начин се боят, когато има гърмежи ".
А следите от войната са на всички места. По обгорените коли и разрушените къщи.
" Два удара имаше - един там и един там. Имаше и трети и тогава изскочих на открито. Нищо не видях, напряко изскочих ", споделя жена.
В Купянск и в доста други градове и села доста възрастни хора са останали сами. Към тъгата и ужаса от войната, над тях тегне е самотата. Доброволците, които идват тук през седмица-две, са измежду дребното хора, с които приказват.
" Ние сме от Бога забравени хора. За първи път при нас идва екип с филантропична помощ. Желая ви здраве, да не се чуват гърмежи, всичко хубаво на фамилиите ви ", споделя Надежда, жителка на Купянск.
На двата бряга на река Оскил жителите на Купянск оцеляват. А доброволците знаят, че тези хора ще ги чакат да дойдат още веднъж. Засега, те са връзката им със света.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ