НАТО или ЕС. От кого всъщност се страхува Путин
В Европа може би сме на прага на боен спор с мащаби, невиждани от 1945 година насам. А може би Владимир Путин продължава да блъфира, с вярата да изкопчи от Запада и от Украйна политически отстъпки. Идните дни и седмици ще покажат кое от двете догатки е правилно.
Към момента над на границата сред Русия и Украйна. Според Запада това е задоволително съображение да се чака съветска инвазия, а съгласно Кремъл в това няма и капчица истина. Киев, от своя страна, към този момент не желае да има суматоха и упорства, че събраните съветски войски не са задоволителни за пълномащабна инвазия.
В тази обстановка има едно несъмнено нещо: в течение на повече от десетилетие е налице конфликт на два описа.
Игра на разкази
В цялото опълчване, най-общо, има две позиции.
От една страна страни в постсъветското пространство като Украйна, Грузия и (в по-мека форма) Молдова, упорстват на суверенното си право свободно да дефинират своята външнополитическата ориентировка. От друга страна Кремъл твърди, че (т.е. на САЩ).
НАТО – военнополитически съюз - продължава да се уголемява в източна посока за да обгърне в желязна хватка Москва. Ангажиментите, поети от водачите на Америка и Западна Европа през 1990 година (неформално) и най-много през 1997 година с така наречен Основополагащ акт за връзките Русия-НАТО, са погазени. В страните на тогавашния Варшавски пакт са ситуирани войски и въоръжения на Пакта. Русия се усеща застрашена и е изцяло целесъобразно да отбрани своята сигурност, както откри за добре.
От средата на 90-те години нататък Алиансът се трансформира в инструмент за военни интервенции зад граница
Някои от съветските доводи може и да имат учредения. Например този, че НАТО не е напълно защитителен съюз. Напротив, от средата на 90-те години нататък Алиансът се трансформира в инструмент за военни интервенции зад граница. Първо в някогашна Югославия, а по-късно в Афганистан и Либия. Някои от тези интервенции бяха с благословията на Съвета на сигурност на Организация на обединените нации, където Москва разполага с несъгласие, други – като тази в Косово – не, а трети – Либия 2011 година – при противоречива интерпретация на съответната резолюция.
Друг аргумент са едностранните дейности на Съединени американски щати като отдръпването от Договора за противоракетна защита през 2002 година, (решение, взето съгласно разпоредбите на този интернационален акт, впрочем), разполагането на детайли на ракетния щит в източноевропейски съюзнически страни, и най-много напъните на администрацията на Джордж Буш да интегрира Грузия и Украйна в НАТО.
Пробойните в тезите на Кремъл
На първо четене, разказът на Кремъл звучи безапелационно. Той даже има свои покровители в университетските среди и аналитичните центрове в самите Съединени американски щати, където американската външна политика като предписание е подлагана на сериозна рецензия. Проблемът обаче е, че в съветските тези има не една и две пробойни. Ето няколко образеца:
НАТО не е в режим на разширение и източна посока
НАТО не е в режим на разширение и източна посока. Украйна и Грузия няма да станат членки и да се употребяват от груповата гаранция за сигурност по член 5 на Атлантическия контракт. На срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 година (където участва като посетител и Путин сред другото) Франция и Германия блокираха приемането на проект за участие на Киев и Тбилиси. Мъглявата дефиниция, че вратите на Алианса са отворени, беше на практика обезсилена от войната в Грузия през август същата година. Руската военна интервенция безусловно умъртви разширението на НАТО, защото никой от съдружниците няма предпочитание да влезе в директен конфликт с Москва, който може да прерастне от стандартен в нуклеарен дуел. Курсът към „ рестарт “ (перезагрузка/reset) на връзките, разгласен от Обама през 2009 година, беше точно знак в тази посока.
НАТО не заплашва Русия
Именно заради тази причина НАТО не заплашва Русия. Цената на директно сблъскване е доста висока. Стратегията на Алианса от анексията на Крим през 2014 година насам е ориентирана към въздържане. Русия да не може да употребява военната си мощност, с цел да заплашва и извива ръцете на страните по източния и югоизточния фланг. С други думи, НАТО е обрисувал алена линия, само че тя съответствува със личния му географски периметър. Стратегията работи: Русия не е подхванала дейности, които биха задействали член 5. Наистина, през последните години станахме очевидци на въоръжени стълкновения на Русия с членове на НАТО: да вземем за пример с Турция в Сирия през ноември 2015 година и февруари 2020 година Също по този начин – отново в Сирия – сред силите на Съединени американски щати и наемниците на частната военна компания „ Вагнер “ през 2018 година Но тези произшествия отвън територията на НАТО не ескалираха във боен спор.
Ако би трябвало да бъдем почтени и Русия не се усеща застрашена от НАТО
Ако би трябвало да бъдем почтени и Русия не се усеща застрашена от НАТО. Ако разширението на Алианса беше подобен жизненоважен проблем, Путин щеше да предприеме корав отговор още през далечната 2004 година Именно тогава към НАТО се причислиха Естония, Латвия и Литва и въпросният военнополитически блок излезе на самата граница на Русия (ако забравим за миг Калининград, който граничи с Полша). Също по този начин, встъпвайки в участие, Румъния и България на процедура разшириха наличието на Алианса в Черно море. Реакцията на Москва към оня миг беше негативна, само че относително мека. Осъждайки политиката на Съединени американски щати в прословутата си тирада пред Мюнхенската конференция по сигурността 2007 година, Путин взе на мушка тематики като войната в Ирак, не Източна Европа.
Истинската опасност за Путин
За Русия доста по-сериозна опасност от НАТО е Европейският съюз.
Да напомним: рецесията в Украйна беше провокирана от опита на Кремъл през 2013 година да торпилира подписването на Споразумение за асоцииране сред Киев и Брюксел. Всичко стартира от желанието на Путин да включи Украйна в Митническия съюз Русия-Беларус-Казахстан, сърцевината на така наречен Евразийския стопански съюз. Борбата беше сред Русия и притегателната мощ на Евросъюза. В центъра на Киев се роди Евромайданът, не НАТО-майдан.
Да не забравяме, че към 2013 година под 20% от украинските жители поддържаха участието в НАТО. Процентът скочи едвам след завземането на Крим и експлоадирането на войната в Донбас.
Европейски Съюз е опасност и в дълготраен проект. Украинската стопанска система и общество се ориентира на запад. Евросъюзът е водещият търговски сътрудник на Киев с към 40% от стокооборота. Т.нар. задълбочено и всеобхватно съглашение за свободна търговия от 2016 година дава резултат. Същото важи и за отпадането на визите през 2017 година Украинците търсят прехранване и реализация на запад – в това число в прилежаща Полша, а не в Русия. Рязкото понижаване на съветските газовите доставки през украинска територия пък, колкото и да носи геополитически негативи, способства и за подсилване на енергийната самостоятелност. Не на последно място, въпреки и корумпирана и отслабена, Украйна има демократична традиция. Европеизацията й е в ход. Времето не работи в интерес на упоритостите на Путин за възобновяване на контрола върху Киев.
Кремъл може и на думи да е обезпокоен от НАТО. Путин евентуално има вяра, че решенията по този начин или другояче се взимат във Вашингтон и по тази причина най-добре е да се спогоди със Съединени американски щати. Но неговият проблем в действителност е другаде.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Към момента над на границата сред Русия и Украйна. Според Запада това е задоволително съображение да се чака съветска инвазия, а съгласно Кремъл в това няма и капчица истина. Киев, от своя страна, към този момент не желае да има суматоха и упорства, че събраните съветски войски не са задоволителни за пълномащабна инвазия.
В тази обстановка има едно несъмнено нещо: в течение на повече от десетилетие е налице конфликт на два описа.
Игра на разкази
В цялото опълчване, най-общо, има две позиции.
От една страна страни в постсъветското пространство като Украйна, Грузия и (в по-мека форма) Молдова, упорстват на суверенното си право свободно да дефинират своята външнополитическата ориентировка. От друга страна Кремъл твърди, че (т.е. на САЩ).
НАТО – военнополитически съюз - продължава да се уголемява в източна посока за да обгърне в желязна хватка Москва. Ангажиментите, поети от водачите на Америка и Западна Европа през 1990 година (неформално) и най-много през 1997 година с така наречен Основополагащ акт за връзките Русия-НАТО, са погазени. В страните на тогавашния Варшавски пакт са ситуирани войски и въоръжения на Пакта. Русия се усеща застрашена и е изцяло целесъобразно да отбрани своята сигурност, както откри за добре.
От средата на 90-те години нататък Алиансът се трансформира в инструмент за военни интервенции зад граница
Някои от съветските доводи може и да имат учредения. Например този, че НАТО не е напълно защитителен съюз. Напротив, от средата на 90-те години нататък Алиансът се трансформира в инструмент за военни интервенции зад граница. Първо в някогашна Югославия, а по-късно в Афганистан и Либия. Някои от тези интервенции бяха с благословията на Съвета на сигурност на Организация на обединените нации, където Москва разполага с несъгласие, други – като тази в Косово – не, а трети – Либия 2011 година – при противоречива интерпретация на съответната резолюция.
Друг аргумент са едностранните дейности на Съединени американски щати като отдръпването от Договора за противоракетна защита през 2002 година, (решение, взето съгласно разпоредбите на този интернационален акт, впрочем), разполагането на детайли на ракетния щит в източноевропейски съюзнически страни, и най-много напъните на администрацията на Джордж Буш да интегрира Грузия и Украйна в НАТО.
Пробойните в тезите на Кремъл
На първо четене, разказът на Кремъл звучи безапелационно. Той даже има свои покровители в университетските среди и аналитичните центрове в самите Съединени американски щати, където американската външна политика като предписание е подлагана на сериозна рецензия. Проблемът обаче е, че в съветските тези има не една и две пробойни. Ето няколко образеца:
НАТО не е в режим на разширение и източна посока
НАТО не е в режим на разширение и източна посока. Украйна и Грузия няма да станат членки и да се употребяват от груповата гаранция за сигурност по член 5 на Атлантическия контракт. На срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 година (където участва като посетител и Путин сред другото) Франция и Германия блокираха приемането на проект за участие на Киев и Тбилиси. Мъглявата дефиниция, че вратите на Алианса са отворени, беше на практика обезсилена от войната в Грузия през август същата година. Руската военна интервенция безусловно умъртви разширението на НАТО, защото никой от съдружниците няма предпочитание да влезе в директен конфликт с Москва, който може да прерастне от стандартен в нуклеарен дуел. Курсът към „ рестарт “ (перезагрузка/reset) на връзките, разгласен от Обама през 2009 година, беше точно знак в тази посока.
НАТО не заплашва Русия
Именно заради тази причина НАТО не заплашва Русия. Цената на директно сблъскване е доста висока. Стратегията на Алианса от анексията на Крим през 2014 година насам е ориентирана към въздържане. Русия да не може да употребява военната си мощност, с цел да заплашва и извива ръцете на страните по източния и югоизточния фланг. С други думи, НАТО е обрисувал алена линия, само че тя съответствува със личния му географски периметър. Стратегията работи: Русия не е подхванала дейности, които биха задействали член 5. Наистина, през последните години станахме очевидци на въоръжени стълкновения на Русия с членове на НАТО: да вземем за пример с Турция в Сирия през ноември 2015 година и февруари 2020 година Също по този начин – отново в Сирия – сред силите на Съединени американски щати и наемниците на частната военна компания „ Вагнер “ през 2018 година Но тези произшествия отвън територията на НАТО не ескалираха във боен спор.
Ако би трябвало да бъдем почтени и Русия не се усеща застрашена от НАТО
Ако би трябвало да бъдем почтени и Русия не се усеща застрашена от НАТО. Ако разширението на Алианса беше подобен жизненоважен проблем, Путин щеше да предприеме корав отговор още през далечната 2004 година Именно тогава към НАТО се причислиха Естония, Латвия и Литва и въпросният военнополитически блок излезе на самата граница на Русия (ако забравим за миг Калининград, който граничи с Полша). Също по този начин, встъпвайки в участие, Румъния и България на процедура разшириха наличието на Алианса в Черно море. Реакцията на Москва към оня миг беше негативна, само че относително мека. Осъждайки политиката на Съединени американски щати в прословутата си тирада пред Мюнхенската конференция по сигурността 2007 година, Путин взе на мушка тематики като войната в Ирак, не Източна Европа.
Истинската опасност за Путин
За Русия доста по-сериозна опасност от НАТО е Европейският съюз.
Да напомним: рецесията в Украйна беше провокирана от опита на Кремъл през 2013 година да торпилира подписването на Споразумение за асоцииране сред Киев и Брюксел. Всичко стартира от желанието на Путин да включи Украйна в Митническия съюз Русия-Беларус-Казахстан, сърцевината на така наречен Евразийския стопански съюз. Борбата беше сред Русия и притегателната мощ на Евросъюза. В центъра на Киев се роди Евромайданът, не НАТО-майдан.
Да не забравяме, че към 2013 година под 20% от украинските жители поддържаха участието в НАТО. Процентът скочи едвам след завземането на Крим и експлоадирането на войната в Донбас.
Европейски Съюз е опасност и в дълготраен проект. Украинската стопанска система и общество се ориентира на запад. Евросъюзът е водещият търговски сътрудник на Киев с към 40% от стокооборота. Т.нар. задълбочено и всеобхватно съглашение за свободна търговия от 2016 година дава резултат. Същото важи и за отпадането на визите през 2017 година Украинците търсят прехранване и реализация на запад – в това число в прилежаща Полша, а не в Русия. Рязкото понижаване на съветските газовите доставки през украинска територия пък, колкото и да носи геополитически негативи, способства и за подсилване на енергийната самостоятелност. Не на последно място, въпреки и корумпирана и отслабена, Украйна има демократична традиция. Европеизацията й е в ход. Времето не работи в интерес на упоритостите на Путин за възобновяване на контрола върху Киев.
Кремъл може и на думи да е обезпокоен от НАТО. Путин евентуално има вяра, че решенията по този начин или другояче се взимат във Вашингтон и по тази причина най-добре е да се спогоди със Съединени американски щати. Но неговият проблем в действителност е другаде.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ