Българските фирми губят над 1 млрд. лв. годишно заради фалшификати
В Европейски Съюз най-големи са загубите от имитации на дрехи
Още по тематиката
България е източник на 11% от менте алкохола, хванат по границите на Европейски Съюз
от Дневник,20 юли 2017
Можем ли да сe оправим с вълната от пиратски и фалшифицирани артикули
Необходима е нова правна рамка за противопоставяне, отговаряща на провокациите на актуалните бизнес условия
28 май 2017 Над 1 милиарда лева годишно губят фирмите в България от подправяне на продуктите им. Това демонстрира отчет на Службата на Европейския съюз за интелектуална благосъстоятелност (EUIPO), който обобщава резултатите от серия проучвания, извършени от 2013 година насам. На европейско равнище неосъществените доходи от продажби на бизнеса доближават близо 60 милиарда евро годишно, а противозаконните артикули образуват 5% от общия импорт. Фалшификаторите употребяват най-вече интернет за продажба на продуктите си, а методите им на деяние стават все по-сложни с развиване на технологиите, се показва още в отчета.
Загуби в цифри
Изследванията са направени в 13 съществени стопански бранша - козметика и персонална хигиена, облекло, обувни произведения и такъми, спортни артикули, играчки и игри, бижутерия и часовници, ръчни чанти и багаж, музикални записи, спиртни питиета и виновност, фармацевтични артикули, пестициди, смарт телефони, акумулатори и гуми.
Оценката от отчета сочи, че тези браншове в България губят 552 млн. евро (1.08 милиарда лева.), или 19.8% от директни продажби годишно заради подправяне. Незаконните артикули са причина и за това да не се открият 16 940 работни места в страната.
Най-засегнат е фармацевтичният бранш, който губи 519 млн. лева годишно, или 25.4% от продажбите си. След него се подреждат производството на дрехи, козметика, вино и спиртни питиета и игри (виж таблицата).
Европейската картина
В целия Европейски съюз загубите от подправяне в 13-те съществени стопански бранша са в размер на 60 милиарда евро годишно, което се равнява на 7.5% от продажбите в тях, сочи отчетът. Тъй като законните производители създават по-малко, в сравнение с биха произвеждали при неналичието на фалшифицирани артикули и поради това наемат по-малко служащи, в тези браншове се губят непосредствено 434.7 хиляди работни места.
Начело в антикласацията е Англия, където загубите са 9.2 милиарда евро годишно, следвана от Италия (8.6 милиарда евро) и Германия (8.3 милиарда евро). Общо в Европейски Съюз най-вече са неосъществените продажби в производството на дрехи - 24.2 милиарда евро.
Доходоносна активност
В същото време едно от проучванията, направено с Европейското патентно ведомство, демонстрира, че общият принос на промишленостите с интензивно ръководство на права на интелектуална благосъстоятелност за стопанската система на Европейски Съюз е почти 42% от Брутният вътрешен продукт (5.7 трлн. евро) и 28% от заетостта. Тези браншове генерират търговски остатък и заплащат с 46% по-високи заплати от другите браншове.
Именно заради високата стойност, с която се свързва интелектуалната благосъстоятелност, нарушаването на правата е доходоносна незаконна активност, която поражда обилни загуби за носителите на права и за стопанската система като цяло, се показва в отчета. Сред претекстовете на потребителите пък за закупуване на фалшифицирани артикули са ниските цени, достъпността и не по този начин мощното неоправдателно отношение на обществото във връзка с такива покупки.
Още по тематиката
България е източник на 11% от менте алкохола, хванат по границите на Европейски Съюз
от Дневник,20 юли 2017
Можем ли да сe оправим с вълната от пиратски и фалшифицирани артикули
Необходима е нова правна рамка за противопоставяне, отговаряща на провокациите на актуалните бизнес условия
28 май 2017 Над 1 милиарда лева годишно губят фирмите в България от подправяне на продуктите им. Това демонстрира отчет на Службата на Европейския съюз за интелектуална благосъстоятелност (EUIPO), който обобщава резултатите от серия проучвания, извършени от 2013 година насам. На европейско равнище неосъществените доходи от продажби на бизнеса доближават близо 60 милиарда евро годишно, а противозаконните артикули образуват 5% от общия импорт. Фалшификаторите употребяват най-вече интернет за продажба на продуктите си, а методите им на деяние стават все по-сложни с развиване на технологиите, се показва още в отчета.
Загуби в цифри
Изследванията са направени в 13 съществени стопански бранша - козметика и персонална хигиена, облекло, обувни произведения и такъми, спортни артикули, играчки и игри, бижутерия и часовници, ръчни чанти и багаж, музикални записи, спиртни питиета и виновност, фармацевтични артикули, пестициди, смарт телефони, акумулатори и гуми.
Оценката от отчета сочи, че тези браншове в България губят 552 млн. евро (1.08 милиарда лева.), или 19.8% от директни продажби годишно заради подправяне. Незаконните артикули са причина и за това да не се открият 16 940 работни места в страната.
Най-засегнат е фармацевтичният бранш, който губи 519 млн. лева годишно, или 25.4% от продажбите си. След него се подреждат производството на дрехи, козметика, вино и спиртни питиета и игри (виж таблицата).
Европейската картина
В целия Европейски съюз загубите от подправяне в 13-те съществени стопански бранша са в размер на 60 милиарда евро годишно, което се равнява на 7.5% от продажбите в тях, сочи отчетът. Тъй като законните производители създават по-малко, в сравнение с биха произвеждали при неналичието на фалшифицирани артикули и поради това наемат по-малко служащи, в тези браншове се губят непосредствено 434.7 хиляди работни места.
Начело в антикласацията е Англия, където загубите са 9.2 милиарда евро годишно, следвана от Италия (8.6 милиарда евро) и Германия (8.3 милиарда евро). Общо в Европейски Съюз най-вече са неосъществените продажби в производството на дрехи - 24.2 милиарда евро.
Доходоносна активност
В същото време едно от проучванията, направено с Европейското патентно ведомство, демонстрира, че общият принос на промишленостите с интензивно ръководство на права на интелектуална благосъстоятелност за стопанската система на Европейски Съюз е почти 42% от Брутният вътрешен продукт (5.7 трлн. евро) и 28% от заетостта. Тези браншове генерират търговски остатък и заплащат с 46% по-високи заплати от другите браншове.
Именно заради високата стойност, с която се свързва интелектуалната благосъстоятелност, нарушаването на правата е доходоносна незаконна активност, която поражда обилни загуби за носителите на права и за стопанската система като цяло, се показва в отчета. Сред претекстовете на потребителите пък за закупуване на фалшифицирани артикули са ниските цени, достъпността и не по този начин мощното неоправдателно отношение на обществото във връзка с такива покупки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ