Черно на бяло: Какво искаме от Скопие, за да пуснем Северна Македония в ЕС
В едно изречение: България желае същите връзки, каквито имат всички разграничени балкански народи със своите приятелски нации. Същите, каквито са сред Гърция и Кипър, Сърбия и сродните им републики, Албания с Косово, Румъния с Молдова, даже малко по-далеч Германия с Австрия. Нищо повече,
Проблемите: езикът и общата история.
Примерите: Езикът - когато отидох в Никозия мъчно разбирах ежедневния акцент в Кипър, макар че съм изучавал гръцки. Един мой сътрудник гръцки посланик също ми сподели, че и за него е комплицирано да ги схваща, изключително в областите към Пафос.
Въпреки това, никой не си и помисля да каже, че в Кипър не се приказва гръцки език. Даже упорстват, че техният акцент е първичният и най-правилният - там имат звуци като „ Ч”, „ Дж”, „ Щ”, които в актуалния гръцки език липсват.
В Австрия в никакъв случай не се е чуло да споделят, че не се приказва немски. Да, в действителност това не е „ Hoch Deutsch”, само че и в Германия не постоянно им разбирах, да вземем за пример във Фрайбург. Примерите за Прищина или на какъв език приказва Милорад Додик в Босна са също показателни.
Общата история - Никога не съм чул кипърците да се отхвърлят от общата им история с Гърция. Въпреки отрицателните си интервали, да вземем за пример концепцията на метежниците против президента Макариос за „ Еносис”, сливането на двете страни от 1974 година, инспирирано от Атина и довело до нашествието на Турция и разделянето на острова.
Паметниците на техните общи герои стоят, а булевардите на кипърските градове още носят името на военачалник Гривас, основателят на тайната въоръжена организация ЕОКА-II.
Общата история на Австрия и Германия никой не я отхвърля нито във Виена, нито в Берлин. И там имаха Anschluss - „ Обединение”. Имаха и общ водач - фюрер. Адолф Хитлер беше австриец.
Получава немско поданство, едвам откакто печели изборите и би трябвало да се закълне в Райхстага. Тази обща история трансформира столиците им през 1945 година безусловно в лунен пейзаж.
Давам образци за всички страни към нас, страни членки на Европейски Съюз, което значи, че това към този момент е направено и е допустимо.
Това, което е невероятно да се гледа и то освен от нас в България, само че и от Европа са изгаряните български флагове в Скопие, поруганият монумент на починалите български туристи в охридското езеро, тъпите вулгарни избрания към българската външна министърка Захариева и някогашната такава на Гърция - Дора Бакояни (сестрата на настоящия министър председател Мицотаикс), от формален северно-македонски държавен чиновник.
И наблягам това пред тези публични чиновници от Европейски Съюз, които се чудят за какво ние желаеме гаранции за добросъседски връзки... Господа, видяхте ли ги? Въпроси към Скопие имате ли?
Нагледахме се на всевъзможни обвинявания този месец. Фашисти! Относно фашистите имам един сериозен въпрос... съзнателно подценяван в цялата Титовска Югославия.
По време на Втората международна война армията, която унищожаваше всякаква фашистка мощ е била Червената войска.
Как по този начин се получава, че в цяла Европа, на края на войната остават като легални формирования само две армии, Червената войска на Съюз на съветските социалистически републики и... Българската войска?
Всички останали са били разформировани, румънската, унгарската, чешката, полската, френската... за италианска и немската не приказваме.
Единствено българската войска взе участие във втората фаза на войната като единно формирование, със непокътнати генерали, висши офицерски чинове, конструкция и даже царски ордени и медали.
На Парада на успеха в марш пред Кремъл минава българският военачалник Владимир Стойчев с българска униформа и български нагръдни оценки.
Фашистка войска ли е била българската, марширувайки по Червения площад?! Дали сме 25 000 души жертви по бойните полета на същите тези наши братя южни славяни.
Другата национал-македонска теза: Българите не желаят да има Македония и са срещу независимостта на страната им?! Никой обаче не даде отговор на въпроса за какво и по какъв начин я получиха тази самостоятелност?
Колко часове щеше да остане самостоятелна Македония в случай че не беше признанието на България през 1992 година, Югоармията щеше да се саморазправи със скопските сепаратисти по метод по-жесток в сравнение с със словенските, хърватските и босненските си „ събратя”, в случай че не беше страхът от България.
Държавата ни разполагаше с военни сили и средства надалеч надвишаващи опциите на Белград. И тъкмо това предимство убеждава съветския президент Елцин да признае и той Македония, не толкоз престижът на президента Желев.
В съветския Генерален щаб са си давали ясно сметка, че този спор може да изведе от играта значим съдружник - Сърбия.
Какво в това време правеха македонските политици за суверенитета си? Предлагаха обща страна сред Сърбия, Македония и Гърция. Факт! Киро Глигоров водеше такива договаряния с Милошевич и Константинос Мицотакис.
Гърците осъзнаха, не без наша помощ, в какъв албански казан могат да ги вкарат тези хрумвания, а даване на суверенитет и се отхвърлиха.
Така Македония още веднъж остана самостоятелна, макар някои техни политици. Последва гражданската война с албанските елементи на Армията за избавление на Косово.
Могат някои и да се подсмихват, само че тъкмо тогава България реши изхода на войната. Предаденото безплатно тежко въоръжение - танкове, артилерия, минометни системи, логистичната и освен... поддръжка от нас избави самостоятелна Македония.
Започнаха договарянията за влизане на Македония в НАТО. България беше водеща страна. Ако искахме да останат в мъглявината на „ Велика Албания” още там можехме да наложим несъгласие. Много добре осъзнавахме, че влизането на страната в НАТО дава гаранция за суверенитета на Македония.
Последва срещата на върха в Европейски Съюз през октомври 2019 година Много мощни страни като Франция, Белгия, Нидерландия, Испания бяха срещу започване на договаряния за участие. България застана зад нашите другари в Скопие. Настоявахме за нов преговорен развой и го постигнахме.
Фактите са мъчно оборимо нещо. България желае тази страна да я има. Ние желаеме страната да съществува в границите на нашата обща история и общ език, както дадох образец с страни към този момент членки на Европейски Съюз. В това няма нищо необичайно... желаеме да имаме един откровен, приятелски комшия, както всички други към този момент имат такива, вижте посочените от мен нагоре образци.
Какво пречи това да се случи?
Откровено и по приятелски казано, пречат непознати сили. Тези, които не желаят Република Северна Македония да влезе в Европейски Съюз преди тях и тези, които не желаят да имаме единно пространство в НАТО. Това е непознат приоритет, само че не наш с нашите другари в Скопие.
Ако продължава този неправилен спор България може да откри доста и мощни поддръжници. Държави като Франция, Нидерландия, Белгия, Испания... Може да откри и сили вътре в македонската политическа конструкция. Албания също е наранена от прекъсването на процеса, те са втората кандидат-членка.
Едва ли дълго могат да чакат разногласието за Гоце Делчев и езика да ги попречва към Европейски Съюз. Албанските партии в Република Северна Македония са основни за всяко едно тяхно държавно управление.
Но държа да подчертая... България не е тръгнала към пълномащабна борба, тъй като тези сили са външни за нас и нашите братя в Скопие. Те не са наши! Това би трябвало да се осъзнае в Скопие... външните сили... не са наши!
Проблемите: езикът и общата история.
Примерите: Езикът - когато отидох в Никозия мъчно разбирах ежедневния акцент в Кипър, макар че съм изучавал гръцки. Един мой сътрудник гръцки посланик също ми сподели, че и за него е комплицирано да ги схваща, изключително в областите към Пафос.
Въпреки това, никой не си и помисля да каже, че в Кипър не се приказва гръцки език. Даже упорстват, че техният акцент е първичният и най-правилният - там имат звуци като „ Ч”, „ Дж”, „ Щ”, които в актуалния гръцки език липсват.
В Австрия в никакъв случай не се е чуло да споделят, че не се приказва немски. Да, в действителност това не е „ Hoch Deutsch”, само че и в Германия не постоянно им разбирах, да вземем за пример във Фрайбург. Примерите за Прищина или на какъв език приказва Милорад Додик в Босна са също показателни.
Общата история - Никога не съм чул кипърците да се отхвърлят от общата им история с Гърция. Въпреки отрицателните си интервали, да вземем за пример концепцията на метежниците против президента Макариос за „ Еносис”, сливането на двете страни от 1974 година, инспирирано от Атина и довело до нашествието на Турция и разделянето на острова.
Паметниците на техните общи герои стоят, а булевардите на кипърските градове още носят името на военачалник Гривас, основателят на тайната въоръжена организация ЕОКА-II.
Общата история на Австрия и Германия никой не я отхвърля нито във Виена, нито в Берлин. И там имаха Anschluss - „ Обединение”. Имаха и общ водач - фюрер. Адолф Хитлер беше австриец.
Получава немско поданство, едвам откакто печели изборите и би трябвало да се закълне в Райхстага. Тази обща история трансформира столиците им през 1945 година безусловно в лунен пейзаж.
Давам образци за всички страни към нас, страни членки на Европейски Съюз, което значи, че това към този момент е направено и е допустимо.
Това, което е невероятно да се гледа и то освен от нас в България, само че и от Европа са изгаряните български флагове в Скопие, поруганият монумент на починалите български туристи в охридското езеро, тъпите вулгарни избрания към българската външна министърка Захариева и някогашната такава на Гърция - Дора Бакояни (сестрата на настоящия министър председател Мицотаикс), от формален северно-македонски държавен чиновник.
И наблягам това пред тези публични чиновници от Европейски Съюз, които се чудят за какво ние желаеме гаранции за добросъседски връзки... Господа, видяхте ли ги? Въпроси към Скопие имате ли?
Нагледахме се на всевъзможни обвинявания този месец. Фашисти! Относно фашистите имам един сериозен въпрос... съзнателно подценяван в цялата Титовска Югославия.
По време на Втората международна война армията, която унищожаваше всякаква фашистка мощ е била Червената войска.
Как по този начин се получава, че в цяла Европа, на края на войната остават като легални формирования само две армии, Червената войска на Съюз на съветските социалистически републики и... Българската войска?
Всички останали са били разформировани, румънската, унгарската, чешката, полската, френската... за италианска и немската не приказваме.
Единствено българската войска взе участие във втората фаза на войната като единно формирование, със непокътнати генерали, висши офицерски чинове, конструкция и даже царски ордени и медали.
На Парада на успеха в марш пред Кремъл минава българският военачалник Владимир Стойчев с българска униформа и български нагръдни оценки.
Фашистка войска ли е била българската, марширувайки по Червения площад?! Дали сме 25 000 души жертви по бойните полета на същите тези наши братя южни славяни.
Другата национал-македонска теза: Българите не желаят да има Македония и са срещу независимостта на страната им?! Никой обаче не даде отговор на въпроса за какво и по какъв начин я получиха тази самостоятелност?
Колко часове щеше да остане самостоятелна Македония в случай че не беше признанието на България през 1992 година, Югоармията щеше да се саморазправи със скопските сепаратисти по метод по-жесток в сравнение с със словенските, хърватските и босненските си „ събратя”, в случай че не беше страхът от България.
Държавата ни разполагаше с военни сили и средства надалеч надвишаващи опциите на Белград. И тъкмо това предимство убеждава съветския президент Елцин да признае и той Македония, не толкоз престижът на президента Желев.
В съветския Генерален щаб са си давали ясно сметка, че този спор може да изведе от играта значим съдружник - Сърбия.
Какво в това време правеха македонските политици за суверенитета си? Предлагаха обща страна сред Сърбия, Македония и Гърция. Факт! Киро Глигоров водеше такива договаряния с Милошевич и Константинос Мицотакис.
Гърците осъзнаха, не без наша помощ, в какъв албански казан могат да ги вкарат тези хрумвания, а даване на суверенитет и се отхвърлиха.
Така Македония още веднъж остана самостоятелна, макар някои техни политици. Последва гражданската война с албанските елементи на Армията за избавление на Косово.
Могат някои и да се подсмихват, само че тъкмо тогава България реши изхода на войната. Предаденото безплатно тежко въоръжение - танкове, артилерия, минометни системи, логистичната и освен... поддръжка от нас избави самостоятелна Македония.
Започнаха договарянията за влизане на Македония в НАТО. България беше водеща страна. Ако искахме да останат в мъглявината на „ Велика Албания” още там можехме да наложим несъгласие. Много добре осъзнавахме, че влизането на страната в НАТО дава гаранция за суверенитета на Македония.
Последва срещата на върха в Европейски Съюз през октомври 2019 година Много мощни страни като Франция, Белгия, Нидерландия, Испания бяха срещу започване на договаряния за участие. България застана зад нашите другари в Скопие. Настоявахме за нов преговорен развой и го постигнахме.
Фактите са мъчно оборимо нещо. България желае тази страна да я има. Ние желаеме страната да съществува в границите на нашата обща история и общ език, както дадох образец с страни към този момент членки на Европейски Съюз. В това няма нищо необичайно... желаеме да имаме един откровен, приятелски комшия, както всички други към този момент имат такива, вижте посочените от мен нагоре образци.
Какво пречи това да се случи?
Откровено и по приятелски казано, пречат непознати сили. Тези, които не желаят Република Северна Македония да влезе в Европейски Съюз преди тях и тези, които не желаят да имаме единно пространство в НАТО. Това е непознат приоритет, само че не наш с нашите другари в Скопие.
Ако продължава този неправилен спор България може да откри доста и мощни поддръжници. Държави като Франция, Нидерландия, Белгия, Испания... Може да откри и сили вътре в македонската политическа конструкция. Албания също е наранена от прекъсването на процеса, те са втората кандидат-членка.
Едва ли дълго могат да чакат разногласието за Гоце Делчев и езика да ги попречва към Европейски Съюз. Албанските партии в Република Северна Македония са основни за всяко едно тяхно държавно управление.
Но държа да подчертая... България не е тръгнала към пълномащабна борба, тъй като тези сили са външни за нас и нашите братя в Скопие. Те не са наши! Това би трябвало да се осъзнае в Скопие... външните сили... не са наши!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ