Противници на космическата колонизация – част 1
В днешната публикация ще ви занимавам още веднъж с въпроса за галактическата колонизация – само че в малко по-различна светлина, в сравнение с моите постоянни читатели може би са привикнали. Тези, които ме познават, са наясно, че към този момент имам относително дълъг опит с популяризация на космонавтиката. Някъде от 2001 до 2005 година (още като ученик) администрирах “Портал Септември ” – първият ми нерешителен опит за електронен портал (който към този момент не съществува), само че който имаше и секция за астрономия. От 2005 до 2007 година бях редактор на уеб страницата “Марс на български език ” към “Звездно общество ”. След 2007 година взех решение, че е редно да пиша публикации освен за Марс, само че и за повече галактически планове – тогава основах сегашния уебсайт за космонавтика, върху който работя към този момент повече от шест години. По време на това близо десетилетие популяризация на космонавтиката аз се срещах с разнообразни хора – както нейни последователи, по този начин и гневни съперници.
Противниците на космонавтиката, най-грубо казано, биха могли да се впишат в две категории – необразовани и грамотни. И до момента в който това може да звучи в действителност жестоко, съвсем отвън всякакво подозрение е, че неграмотността е една от главните аргументи за съпротива към космонавтиката. Космически-неграмотните хора елементарно могат да бъдат разпознати. В техните показа космонавтиката не е нищо повече от това по какъв начин някой си там горе тегли лостове, дърпа ръчки и най-важното – харчи държавни пари, които биха могли да се употребяват за нещо по-полезно тук, на Земята (без да са наясно, че огромна част от галактическите разработки към този момент се ползват и на Земята). За тези хора към този момент е изписано задоволително количество стабилен материал на страниците на уеб страницата, а и отвън него. С тях няма да ви занимавам вниманието в тази публикация.
Тази илюстрация демонстрира по какъв начин би изглеждала от вътрешната страна една галактическа колония от вид “Цилиндър на О’Нийл ”. Painting: Don Davis courtesy of NASA
Днес ще се занимаем с възраженията на грамотните хора. През последната седмица имах среща тъкмо с подобен човек. След работа в един от дните взех решение да отида да посетя една книжарница, с цел да си набележа какви книги да си купя (не че в този момент не съм заринат от литература – би трябвало да изчета още няколко книги, преди фактически да ми се наложи да си купя нещо). Така че отидох в книжарницата просто да прегледам наличните книги. Разглеждайки книгите по рафтовете, в ръката ми попадна атлас за галактическите полети. Момичето от обслужващия личен състав реши да ме заприказва. Както се оказа, тя беше много наясно с доста от проблемите по отношение на усвояването на космоса. Същевременно не беше галактически запалянко. В нейните очи не гореше огън до момента в който говореше за полетите на астронавти. Всичко, което тя сподели, беше студена логичност. Леден душ за човек като мен, който обича галактическите полети. Но всичко, което тя изприказва, беше правилно! Нямаше по какъв начин да не го знам, в случай, че съм написал книгата “Космическа колонизация – неосъществената фантазия ” и доста от проблемите по усвояването на космоса към този момент ги знам. Нейната теза беше, че по този начин или другояче биологичните организми могат да съществуват единствено в гравитационните суловия на Земята, че компликациите са доста и непреодолими – космосът не е нашето бъдеще.
Справянето ми с такива хора постоянно е било огромно предизвикателство. Още повече, че нерядко минавам да избухлив, изключително в случай че ми опонират на идеите, за които се боря. В продължение на доста дълги години (дори и към този момент при ръководството на този сайт) аз отказвах да се примиря с обстоятелството, че има такива хора, които са грамотни, умни, интелигентни, само че които не се вълнуват от космос. Нима те са просто роботи и в тях нищо не трепва, когато погледнат към красивото звездно небе? Нима не се питат дали към тази или онази звезда има планети, какви са те – газови колоси, или там нейде има планета със синьо небе като Земята? Защо, за какво тази безчувственост?
И какъв логически отговор бих могъл да дам, с цел да защитя моето лично мнение, че усвояването на космоса е нещо, към което би трябвало да се стремим?
Изучавайки трудовете на визионери и фантасти аз към този момент имам отговори, които мога да дам. Да разгледаме казуса през призмата на спора сред двама популярни писатели-фантасти.
Много хора или са чели книга, или са гледали филм, основан по сюжет на книга на К.С. Луис или Артър Кларк. Когато става въпрос за галактически запалянковци, процентът на осведомени с тези двама създатели е много висок. К.С. Луис е написал “Хрониките на Нарния ”, само че той също по този начин е писал и за космоса – негова е превъзходната “Космическа трилогия ”. Артър Кларк е създател на книгите от поредицата “Космическа авантюра ”. Това, което ще изненада мнозина от вас е, че до момента в който и двамата са били интелигентни и грамотни създатели, единствено Артър Кларк е бил галактически запалянко. К.С. Луис – не!
Сблъсъкът сред Кларк и Луис стартира през 1943 година, с едно писмо, адресирано от Кларк към Луис. По това време К.С. Луис е прочут християнски апологет, академик в Оксфорд и към този момент създател на научнофантастична литература (през 1943 година са се появили единствено две книги от бъдещата Космическа трилогия, не и Нарния). Артър Кларк е единствено 25-годишен младок, към момента неутвърдил се като създател и единствено с няколко написани описа.
Във въпросното писмо Артър Кларк се възмущава от концепциите на К.С. Луис във втората книга от Трилогията – “Переландра ”. В нея имаме воин, който е диаболичен физик и гнусен колонизатор, който се мъчи да промени естествения ход на нещата. Кларк не е склонен, че галактическата агресия ще придвижи цялата несгода на човечеството в галактиката. А К.С. Луис е на противоположното мнение. По-късно, през 1946 година, когато Кларк кани Луис на една от своите лекции, К.С. Луис му споделя следното: “Пожелавам ти да пожънеш триумф на всички твои лекции, като се изключи тези за практическото осъществяване на галактическите полети! ” Подобен отговор среща и през 1953 година, когато Кларк е ръководител на Британското междупланетно сдружение – тогава отговорът е “добри пожелания за всичко с изключение на междупланетните полети ”.
К.С. Луис по този начин и не се убеждава в смисъла на космонавтиката до края на живота си – той остава съперник на галактическите полети, които съгласно него ще пренесат злината на хората върху Галактиката. Артър Кларк се пробва да го убеди в противното, само че не съумява. Луис умира през 1963 година, едвам доживял първия полет на неестествен сателит през 1959 и първия космонавт през 1961.
Каква е повода К.С. Луис, даже и създател на галактически книги, да отхвърля космонавтиката по този начин гневно? Това е същата причина, заради която и момичето в книжарницата прекомерно остро разкритикува галактическите полети пред мен.
Причината е така наречен “пожелателно мислене ”, или както му викат в англоезичния свят, wishful thinking.
Пожелателното мислене е феномен, при който човек формулира вярата и решенията си въз основата на това, което му харесва, а не на сведения и доказателства. Както при последователите на галактическата колонизация, по този начин и при отхвърлящите я, се среща пожелателно мислене. При последователите това може да е вярата в съществуването на живот на Марс – което към момента не е доказано, нито отхвърлено от галактическите задачи.
Отхвърлянето на космонавтиката от К.С. Луис е директно разследване от един факт – той е християнин. Същото се отнасяше и за момичето от книжарницата, което беше приключило теология. Според мен, обаче, главен проблем не са полезностите на християнството, а есхатологичните възгледи на някои християни.
Есхатология – това е дял в теологичната просвета, който се занимава с последните събития от човешката история и така наречен “последни времена ”. Именно заради някои съответни есхатологични възгледи множеството теолози се отнасят с неуважение към галактическите полети – а някои – даже и с отменяне и омерзение. Проблемът е, че актуалните общности на вярващи толерират премилениалното есхатологично мнение, съгласно което ние живеем във времена на окончателния завършек на човешката история – и са наближили пагубни събития, които ще доведат до завършек (в същото време седем години преди тези събития вярващите се “грабват ” и са защитени от тях). Съществен % от премилениалните вярващи са уверени, че събитията ще се случат в техния живот – след няколко години или най-вече десетилетия. Този мироглед става извънредно известен в целия свят, включително и в България. Считам, че той е извънредно нездравословен и гибелен за развиването по едно и също време на вярващите общности и науката. Този мироглед е скептичен, дава възприятие на неизбежност и не оставя време за развиване на човечеството и галактически проучвания. Не е чудно за какво толкоз доста хора, в това число момичето от книжарницата, а евентуално и К.С. Луис, са такива опозиционери на космонавтиката!
За да се оправим с казуса, ние би трябвало да подходим към него по теоретичен път. Историята демонстрира, че гореспоменатото обучение (премилениализъм с грабване седем години преди края) се е появило в историята напълно скоро – преди към 150 години. То идва от Плимут-Бредрънското теологично придвижване в Ирландия през 1820 година и заразява целия свят. През последните години обаче следим възобновление на така наречен постмилениално есхатологично бъдеще – което е оптимистичен мироглед за развиването на човешката цивилизация. Постмилениалното мнение освен е по-правилно от историческа позиция – срещало се е измежду преставители на ранната черква, разцъфтява по времето на Реформацията – то също по този начин дава опция на вярващи хора да се занимават с галактически науки, без да ги обрича на едно неефикасно и песимистично бъдеще. Далеч по-добре би било в случай че възгледите на вярващите са постмилениални, а не премилениални.
