Крале, царе, императори – каква е разликата?
В далечното и не толкоз далечното минало, а от време на време даже в наши дни президентът можело да бъде именуван крал, цар, император – като от време на време някои от тези трофеи се употребявали по едно и също време.
Така, да вземем за пример, българският цар Калоян бил провъзгласен от папата за „ крал “ през 1204 година, която купа се прибавя към „ цар “, получена от него по право след гибелта на брат му Петър.
Руските монарси пък носят купата „ цар “ след Иван Грозни. Петър Велики към нея прибавя и „ император “.
Цар
Въобще, купата „ цар “ се срещала единствено в България и Русия. Като българските царе са много „ по-стари “ от съветските – пръв цар на България и изобщо в света е Симеон Велики, който взема тази купа през 913 година Иван Грозни е много след него – през 1547 година В Русия тази купа се употребява до 1721 година, когато съветският цар Петър I се афишира за „ всеруски император “. Ала и по-късно съветските монарси наред с формалната купа „ император “ употребяват и „ цар “ до революцията през 1917 година
Думата „ цар “ идва от латинското „ цезар “. Това е наложителна част от купата на императорите от времето на Римската империя, а по-късно и на Източната Римска империя – Византия. Произхожда от името на Юлий Цезар. Названието „ цезар “ отразява приемствеността на властта на императорите, за която по този метод се утвърждава, че произлиза персонално от него.
В немския език пък купата „ цезар “ се появява във формата „ кайзер “. Някои историци спорят дали това става посредством готската й форма „ кайсар “ или непосредствено посредством транскрипция от латински.
Император
Първоначално думата „ император “ означавала просто „ пълководец “, лидер на римските легиони. Титлата придобива монархически темперамент по времето на римския император Октавиан Август (упр. 27 година прочие Хр. – 14 година сл. Хр.).
В европейската исторически традиция купата император се свързва точно с Рим – това демонстрира водещото състояние на съответната страна. Оттам и траялият епохи, само че в края на краищата несполучлив опит за ново сливане на Европа, както по времето на Рим, в лицето на така наречен „ Свещена Римска империя “ – чиито „ императори “ си останали обаче единствено официални носители на тази купа.
Любопитен от историческа позиция, да вземем за пример, е методът, по който Русия се трансформира в империя. По създание, тя е първата действителна и задоволително дълго просъществувала империя след Римската, която с право носи това наименование: огромна територия, мощна войска, доста нации на нейната територия.
Други кандидати за това звание са западноевропейските колониални империи – Британската, Испанската и Португалската. Но въпреки всичко вмъкнатата парченце „ колониална “ демонстрира непълноценната форма на сходни имперски формирания с накъсана територия.
Сближаването сред Русия и Европа през ХVІІІ век повдига въпроса за мястото на страната в европейската подчиненост. Самата дума „ империя “ значи, наред с други неща, политическия статус и права на страната, нейното равнище на развиване и претенциите й за ролята на международен водач.
Друг фактор за оповестяването на Русия за империя е фактът, че купата „ император “ е била по-разбираема на Запад, в сравнение с купата „ цар “. Но в това време, макар обстоятелството, че Русия се трансформира в империя, а царят в император, купите „ цар “ и „ популярен княз “ се резервират от съветските владетели. Например, съветският император Николай I през 1829 година бил коронясан за полски крал във Варшава, а също по този начин носел купата „ Велик княз Финландски “ (която принадлежала на съветските императори в интервала 1809-1917 г.). Така, в формалния му титулен лист се срещат общо към 30 названия.
В Европа максимален брой империи се появяват през ХІХ век. Така, да вземем за пример, през 1804 година императорската купа е присвоена от Наполеон Бонапарт. След това имперски искания, поради африканските си колонии, демонстрира и Германия. В Европа по това време съществуват още Австро-Унгарската, Руската, Британската и Османската империя.
Освен това, през ХІХ век, следвайки европейската традиция, владетелите на избрани страни от Латинска Америка, които тогава неотдавна получили самостоятелност, се афишират за императори. В началото на 1804 година, след отделянето на колонията от Франция, бива провъзгласена Хаитянската империя – а през есента на същата година генерал-губернаторът на Хаити Жан-Жак Десалин се прогласява за император Жак I. След придобиването на самостоятелност, за империя се афишира и Бразилия.
В началото на XX век, заради Първата международна война и последвалите революции, най-големите европейски империи – Руската, Германската и Австро-Унгарската, престават да съществуват. Британската империя просъществува малко по-дълго, само че в средата на ХХ век под натиска на Съединени американски щати и тя се разпада на редица самостоятелни и полунезависими страни.
В момента единственият монарх в света, който носи купата „ тенно “ или по-старата „ микадо “ (равна на европейската „ император “) е Нарухито в Япония.
Крал
Има няколко версии за произхода на думата „ кинг “ (англоезичната й форма) или „ рей “ (в романските езици). Смята се, че в британския идва от купата на викингските племенни вождове „ конунг “. В романския езиков ареал – френски, италиански, испански, португалски, купата „ рей “ или „ роа “ е наследница на латинската дума „ рекс “, която значи „ висш началник “, както и „ първи сановник “.
Според най-разпространената версия, славянската форма на западните монарси – „ крал “, „ король “, „ крул “, идва от името на Карл Велики, създателят на династията на Каролингите, управлявал франките от 768 до 814 година.
През ХХ век под въздействие на англоезичната просвета редица нововъзникващи страни стартират да се назовават „ кралства “, в западните форми на наречие „ кингдом “ – само че, в действителност, в самите тях се избират локалните форми. Например, в Кувейт и Катар купата на президента е „ емир “, а в Оман и Бруней – „ султан “. Съответно, страните са „ емирати “ и „ султанати “.
