Древна форма на живот „се събуди“ след 100 млн. години
В дълбините под океанското дъно, в каменист слой на близо 100 млн. години, живее тихичко една антична форма на живот. Това не е Годзила, нито пък Мегалодон, само че несъмнено демонстрира, че животът на нашата планета може да оцелее и при най-екстремните и странни условия.
Съвсем неотдавна учени откриха, че „ обществата “ от микроби, които живеят под морското дъно, могат да оцелеят в скалните седименти над 100 млн. години. При това с извънредно малко хранителни субстанции. След като бъдат подлъгани (при подобаващите условия), тези антични микроби даже съумяват да се „ разсънят “ от своята хибернация и още веднъж да стартират да метаболизират и да се развъждат.
Изследователите са се натъкнали на микробите, откакто са събрали седиментни проби от 75 метра под морското дъно в южната част на Тихия океан – съвсем на 5700 метра под морското ниво. Те откриват, че тази микробна форма на живот може да бъде съживена чрез прецизни лабораторни техники. След „ поддържане “ от събраните седименти с хранителни субстанции, в това число въглерод и азот, екипът наблюдава интензивността на организмите въз основа на потреблението.
„ Това са най-старите микроби, съживявани от морска среда “, разяснява Стивън Д‘Хон, създател на проучването и професор по океанография в университета на Роуд Айлънд.
„ Дори след 100 млн. години, прекарани в недояждане, когато бъдат върнати на повърхността, микробите могат да порастват, да се възпроизвеждат и да задействат разнородни метаболични процеси. “
Тези микроби са били пленени под повърхността на морското дъно преди доста години. Изучаваният седиментен слой, в който са се намирали, е датиран отпреди 13 до 101.5 млн. години. Ако той бъде образуван при подобаващите условия, кислородът може да продължи да навлиза в тези дълбини. Почти нищо друго обаче не би могло да мигрира, което значи, че тези микроби са стояли на едно място през всичките тези години. Въпреки че пластът съдържа О2, в него има извънредно дребни количества органически материал (като въглерод) – това е извънредно сурова среда за какъвто и да било живот.
Някои от микробите обаче откликват стремително в инкубационни лабораторни условия. До 68 дни след началото на опита общият брой на микробните кафези се е нараснал с четири порядъка, от едвам 100 кафези на пространствен сантиметър до 1 милион кафези на пространствен сантиметър. Този напредък не е единствено за сметка на най-младите микроби. Дори в тестът за наслойка, съдържаща най-възрастните екземпляри - на възраст към 101,5 милиона години - до 99,1 % от микробите са съживени.
Откритията са оповестени в Nature Communications.
