Дерайлира ли окончателно крехкият влак на мира в Близкия изток?
В Близкия изток религиозни екстремисти още веднъж дерайлираха нежния трен на мира. На 4 ноември 1995 година израелски еврейски екстремисти убиха своя министър-председател Ицхак Рабин в Тел Авив, тъй като преговаряше за последователно основаване на самостоятелна палестинска страна на териториите на Западния бряг и Газа. На 7 октомври 2023 година, със своята офанзива на невиждано принуждение против Израел, арабските ислямистки екстремисти от Хамас се пробваха да дерайлират влака на Споразуменията Авраам, които щяха да включат Саудитска Арабия в този развой на политически, стопански и културен продан сред Израел и арабските страни (Обединени арабски емирства, Бахрейн, Судан, Мароко, в допълнение към Египет и Йордания). Това написа във връзка на неотдавна избухналото напрежение в Близкия изток политическият анализатор и боен сътрудник на френския вестник Le Figaro Рено Жирар.
Лидерите на Хамас безспорно следиха със боязън израелските оркестри, изпълняващи концерти в Дубай или Абу Даби, за наслада на емирската аудитория. Повече от 150 000 израелски жители са посетили Емирствата през 2022 година, - доказателство, в случай че изобщо има потребност от такова, че хармоничното икономическо и културно общуване сред евреи и араби е изцяло допустимо и даже взаимно обогатяващо. В Близкия изток религията, вместо да остане персонално, интимно прекарване, прекомерно постоянно се намесва в политиката. Това провокира драма, тъй като безспорната природа на религиозните доктрини не разрешава всевъзможни взаимни отстъпки, до момента в който политиката е изкуството да се основават взаимни отстъпки сред хората. За еврейските религиозни екстремисти даже най-малкото парче от Обетованата земя не може да бъде изоставено, тъй като тя е дадена от Бог на Моисей за еврейския народ. За мюсюлманските религиозни екстремисти всяка територия, принадлежаща на Дар ул-Ислям, би трябвало да остане там за неопределен срок - сходно на Палестина, която е била провинция на Османската империя в продължение на четири века, преди да стане територия под английски мандат от 1922 до 1948 година
Насилието и диващината, употребявани от нападателите на Хамас, нямат късмет да прокарат концепцията за нуждата от палестинска страна, която да живее спокойно дружно с Израел. Историята демонстрира, че израелското общество в никакъв случай не си разрешава да бъде сплашено с принуждение или фанатизъм. Палестинците направиха сериозна неточност, когато при започване на 21-ви век избраха културата на Калашников пред ненасилствената битка " а ла Ганди ". Защото по това време към момента имаше огромна част от израелското население, което искаше да им се дадат национални права. Къде се организира най-голямата проява на отвращение в целия Близък изток след кланетата на палестински бежанци в Сабра и Шатила, осъществени в Бейрут през септември 1982 година от ливански милиции, под безразличния взор на израелската войска? В Тел Авив! Очевидно е, че Израел не може да се подчини на Хамас и че ние, французите, би трябвало да бъдем солидарни с атакуваните израелци. 11 септември, Батаклан, 7 октомври - борбата е същата: в никакъв случай не се поддавайте на тероризма. В кратковременен проект би трябвало да подкрепим военните дейности на Израел за освобождение на техните заложници. Но в средносрочен проект е също толкоз явно, че разрешаването на палестинския проблем към този момент не може да бъде отлагано за неопределен срок.
Идеалът на Давид Бен-Гурион за еврейска, демократична страна, живееща в положителни връзки с арабските си съседи, не може да бъде реализиран, в случай че израелската десница продължава да се опълчва на основаването на жизнеспособна палестинска страна. Защото еврейската страна е застрашена в сърцевината си от арабска демографска бомба. Има повече от 1 милион араби с израелска народност, повече от два милиона палестински араби в Газа, повече от три милиона на Западния бряг. В дълготраен проект еврейската страна е изправена пред несъстоятелна обстановка, в случай че продължи да желае да управлява или даже да ограничи такова огромно арабско население. Много израелци считат, че бъдещата палестинска страна би трябвало да бъде в Трансйордания.
Дали това е доста реалистична концепция, когато знаем, че Аман не е склонен с нея и че към този момент не е времето за всеобщо преселение, каквото преживяхме в Европа през 1945 година? Израелските сили за сигурност не са Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) на Сталин. Когато нежният трен на мира дерайлира в Близкия изток, най-тежката цена постоянно заплаща цивилното население. Нападателите на Хамас убиха или взеха за заложници най-вече израелски цивилни по време на смъртоносната си офанзива на 7 октомври. От на следващия ден палестинските цивилни ще страдат най-тежко в обсадената Газа, лишени от вода, газ, електричество и храна. По време на бомбардировките няма да има къде да се укрият.
Премиерът Нетаняху ще би трябвало доста деликатно да калибрира своя отговор. Ако е прекомерно слаб, Израел ще загуби силата си на въздържане. Ако е прекомерно мощен, в случай че аргументи огромен брой съпътстващи жертви, рискува да сътвори ненавист за дълго време: децата от Газа, които са изгубили майка или сестра при бомбардировките, ще се закълнат, че един ден ще отмъстят. Когато Арафат и Рабин си стиснаха ръцете на моравата на Белия дом на 13 септември 1993 година, аз бях в Газа като специфичен сътрудник на Le Figaro. Телевизиите предаваха онлайн церемонията по подписването във Вашингтон на споразуменията, които бяха скрито контрактувани в Осло. В града, окупиран по това време от израелската войска, се надигна голям звук. Цялото население се втурна по улиците и видях палестински младежи да се втурват към израелските бойци, охраняващи публични здания, с цел да ги прегърнат. В онази вечер в действителност имах вяра, че наближаваме края на израелско-палестинския спор. Бях изпълнен с вяра.
Вярно е, че палестинското управление по това време (ООП на Арафат) не беше ислямистко и че пет години по-рано то призна правото на Израел да съществува и се отхвърли от тероризма. Не по този начин обаче стоят нещата с Хамас - придвижване, произхождащо от Мюсюлманските братя. Надеждата за мир в Палестина през днешния ден е единствено проблясък, доста надалеч на хоризонта. Но дано не си вършим илюзии. Не можем безпределно да крием националните желания на един народ под килима. Те постоянно в последна сметка изплуват още веднъж. И постоянно по доста принудителен метод.
Лидерите на Хамас безспорно следиха със боязън израелските оркестри, изпълняващи концерти в Дубай или Абу Даби, за наслада на емирската аудитория. Повече от 150 000 израелски жители са посетили Емирствата през 2022 година, - доказателство, в случай че изобщо има потребност от такова, че хармоничното икономическо и културно общуване сред евреи и араби е изцяло допустимо и даже взаимно обогатяващо. В Близкия изток религията, вместо да остане персонално, интимно прекарване, прекомерно постоянно се намесва в политиката. Това провокира драма, тъй като безспорната природа на религиозните доктрини не разрешава всевъзможни взаимни отстъпки, до момента в който политиката е изкуството да се основават взаимни отстъпки сред хората. За еврейските религиозни екстремисти даже най-малкото парче от Обетованата земя не може да бъде изоставено, тъй като тя е дадена от Бог на Моисей за еврейския народ. За мюсюлманските религиозни екстремисти всяка територия, принадлежаща на Дар ул-Ислям, би трябвало да остане там за неопределен срок - сходно на Палестина, която е била провинция на Османската империя в продължение на четири века, преди да стане територия под английски мандат от 1922 до 1948 година
Насилието и диващината, употребявани от нападателите на Хамас, нямат късмет да прокарат концепцията за нуждата от палестинска страна, която да живее спокойно дружно с Израел. Историята демонстрира, че израелското общество в никакъв случай не си разрешава да бъде сплашено с принуждение или фанатизъм. Палестинците направиха сериозна неточност, когато при започване на 21-ви век избраха културата на Калашников пред ненасилствената битка " а ла Ганди ". Защото по това време към момента имаше огромна част от израелското население, което искаше да им се дадат национални права. Къде се организира най-голямата проява на отвращение в целия Близък изток след кланетата на палестински бежанци в Сабра и Шатила, осъществени в Бейрут през септември 1982 година от ливански милиции, под безразличния взор на израелската войска? В Тел Авив! Очевидно е, че Израел не може да се подчини на Хамас и че ние, французите, би трябвало да бъдем солидарни с атакуваните израелци. 11 септември, Батаклан, 7 октомври - борбата е същата: в никакъв случай не се поддавайте на тероризма. В кратковременен проект би трябвало да подкрепим военните дейности на Израел за освобождение на техните заложници. Но в средносрочен проект е също толкоз явно, че разрешаването на палестинския проблем към този момент не може да бъде отлагано за неопределен срок.
Идеалът на Давид Бен-Гурион за еврейска, демократична страна, живееща в положителни връзки с арабските си съседи, не може да бъде реализиран, в случай че израелската десница продължава да се опълчва на основаването на жизнеспособна палестинска страна. Защото еврейската страна е застрашена в сърцевината си от арабска демографска бомба. Има повече от 1 милион араби с израелска народност, повече от два милиона палестински араби в Газа, повече от три милиона на Западния бряг. В дълготраен проект еврейската страна е изправена пред несъстоятелна обстановка, в случай че продължи да желае да управлява или даже да ограничи такова огромно арабско население. Много израелци считат, че бъдещата палестинска страна би трябвало да бъде в Трансйордания.
Дали това е доста реалистична концепция, когато знаем, че Аман не е склонен с нея и че към този момент не е времето за всеобщо преселение, каквото преживяхме в Европа през 1945 година? Израелските сили за сигурност не са Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) на Сталин. Когато нежният трен на мира дерайлира в Близкия изток, най-тежката цена постоянно заплаща цивилното население. Нападателите на Хамас убиха или взеха за заложници най-вече израелски цивилни по време на смъртоносната си офанзива на 7 октомври. От на следващия ден палестинските цивилни ще страдат най-тежко в обсадената Газа, лишени от вода, газ, електричество и храна. По време на бомбардировките няма да има къде да се укрият.
Премиерът Нетаняху ще би трябвало доста деликатно да калибрира своя отговор. Ако е прекомерно слаб, Израел ще загуби силата си на въздържане. Ако е прекомерно мощен, в случай че аргументи огромен брой съпътстващи жертви, рискува да сътвори ненавист за дълго време: децата от Газа, които са изгубили майка или сестра при бомбардировките, ще се закълнат, че един ден ще отмъстят. Когато Арафат и Рабин си стиснаха ръцете на моравата на Белия дом на 13 септември 1993 година, аз бях в Газа като специфичен сътрудник на Le Figaro. Телевизиите предаваха онлайн церемонията по подписването във Вашингтон на споразуменията, които бяха скрито контрактувани в Осло. В града, окупиран по това време от израелската войска, се надигна голям звук. Цялото население се втурна по улиците и видях палестински младежи да се втурват към израелските бойци, охраняващи публични здания, с цел да ги прегърнат. В онази вечер в действителност имах вяра, че наближаваме края на израелско-палестинския спор. Бях изпълнен с вяра.
Вярно е, че палестинското управление по това време (ООП на Арафат) не беше ислямистко и че пет години по-рано то призна правото на Израел да съществува и се отхвърли от тероризма. Не по този начин обаче стоят нещата с Хамас - придвижване, произхождащо от Мюсюлманските братя. Надеждата за мир в Палестина през днешния ден е единствено проблясък, доста надалеч на хоризонта. Но дано не си вършим илюзии. Не можем безпределно да крием националните желания на един народ под килима. Те постоянно в последна сметка изплуват още веднъж. И постоянно по доста принудителен метод.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ