В България и до ден-днешен мъжът е прав, виновна е

В България и до ден-днешен мъжът е прав, отговорна е дамата. А опитите за отбрана на достолепието още са глас в пустиня в страната на Нинова и Каракачанов, написа професор Ивайло Дичев.

Българската гласност посрещна разкритията на Диана Димитрова в обичаен жанр: идентификация с насилника и отвращение от жертвата. Не приказвам за отявлените путинисти, чиито имена ми е неприятно да изписвам - те отново си откриха мотив да обругават " американската медийна циничност ", проникнала у нас посредством опитите на актрисата да отбрани достолепието си. По-удивителна за мен в сходни случаи е реакцията на дамите, които би трябвало да са солидарни с една сходна идея.

Във Фейсбук страницата на Димитрова прочетох удивителни неща. " Гроздето е кисело, Дианчето единствено може да си мечтае за Вергов ",  " Когато му спеше в леглото, с цел да лазиш нагоре, мълчеше ",  " Явно боят не е бил неоснователен ". Разбира се упрекват я, че е слаба актриса, смешна, нагла, захласната и самохвална, че ден след ден ни занимава със себе си. Попаднах даже на пост, който твърдеше, че е фригидна.

В България феминистките не се харчат

Толкова масиран отпор сигурно приказва за. Ако някъде има извънбрачна връзка, тя сигурно е по виновност на дамата, която " скапва фамилии "  и желае да употребява известния си сътрудник за кариерен триумф. Наскоро актрисата Бакалова да вземем за пример беше упрекната от някогашния си учител, че триумфите ѝ минавали най-вероятно през разтваряне на краката. Прекрасната кафявите медии отхвърлиха от политиката с клеветите, че позицията ѝ се дължи на алфа мъжкаря. А в случай че пък жена вземат да изнасилят, неизбежно стартира търсене на мотивите, които е дала - твърде къса пола? Много изпити водки?
Редакцията предлага
Другата линия е обичаната у нас биология. Ами такава си е природата на мъжа, това си е част от любовните връзки, нервирал се, изревнувал - айде прас един пестник, след това хайде в леглото. Преди време две дами ме убеждаваха, че прекомерно строгата отбрана на дамите в Америка довела до сериозен спад на половото предпочитание. Скоро щяло да се желае единодушие в писмена форма: " Мога ли да сложа ръка на коляното ти? "  Виж ние тук сме естествени, спонтанни... Жените са подготвени да търпят, единствено секс да има. А феминистките нали знаете, не се харчат.

Откъм демократичната общественост се появи бледа вяра, че стартира едно българско - тръгналото от Америка придвижване на дами, разказващи публично за принуждение, осъществено върху тях, което бързо се популяризира из целия свят. С някои изключения като родината на Нинова и Каракачанов.

Спортистката Надя Младенова към този момент направи стъпка в тази посока и описа за една разцепена джука, за която и тя се поколебала сега да потърси правдивост. Била я въодушевила перничанката Мариана Андонова, която пък посмя първа да опише за золумите на прокурорския наследник.

Срамно е да признаеш, че си бил обичай, само че още по-срамно е да не потърсиш правата си

Не знам какво тъкмо се е случило с Диана Димитрова. Не ми се коства и че има смисъл да се мисли за юридическо решение на проблема пет години по-късно. Жестът ѝ е значим с това, че посмява да раздра мълчанието. Защо не е проговорила още тогава, за какво не е направила здравно освидетелстване, не е завела дело? Защото, изяснява тя в изявлението по БТВ, една начинаеща актриса, която е никой, няма шансове против " някой, който е някой ". Нещо повече - всички са ѝ го казвали: няма смисъл, нищо няма да постигнеш. Отчайващо, позорно публично мнение. С акта си през днешния ден тя пробва да се отърве от това срамно безмълвие, с което е живяла и което я е карало да усеща че като че ли е виновна за това, което ѝ се е случило.

Всякакви тълкувания можем да измислим за сходни ретроспективни обвинявания, които нито могат да се потвърдят, нито да се опровергаят. Някои дами търсят да си отмъстят на разлюбен сътрудник. Други чакат компенсации. Що се отнася до Димитрова, тя може и да си прави реклама, тъй като в последно време е станала лице на акция против насилието над дами, само че и има всестранни упоритости - играе, рисува, написа. Но за какво пък да не е осъзнала, че болката ѝ не е единствено нейна и има дълг към всички тези дами, които безмълвно търпят принуждение?

За разлика от, на Запад в светлината на прожекторите непрестанно се изправят известни хора, които се вземат решение на сходен жест - разкриват за себе си нещо срамно и по този начин дават разтуха на хилядите анонимни хора, които също са го претърпели и които виждат, че не са сами в бедата си. Така беше, когато се появи мистериозната болест СПИН през 80-те и трябваше да се успокои всеобщата нервност, обхванала обществата. Така беше с разкриването на различна полова ориентировка от звезди и политици - нещо, което последователно престана да впечатлява демократичните демокрации. Дали Димитрова дава началото на сходна процедура у нас, ще разберем, в случай че други последват образеца ѝ.

Защото значими тук не са претекстовете на съответната обществена персона, нито колоритните истории, които интервюто ѝ породи. Важен е куражът, който вдъхна на безбройните дами, подложени на мъжко принуждение. Тези, които през днешния ден мълчат, както мълчаха жителите на Перник. Срамно е да признаеш, че си бил обичай, само че още по-срамно е, че не си посмял да потърсиш правата си - че си приел да бъдеш отговорен за унижението, което те е сполетяло. Срамно е, че обществото ни приема за обикновено всичко това.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.