Плащай, за да не учат: Няма връзка между финансирането и качеството на образованието
Увеличените обществени разноски за обучение в България не водят до повишение на просветителните резултати, сочи от известни просветителни икономисти за ролята на фискалните прехвърляния за подобряването на просветителните резултати. Докладът, дълъг над 300 страници е с фокус просветителните системи в 7 страни, измежду които и България.
Резултатите на българските възпитаници в огромни интернационалните проби като PISA не са се трансформирали за последното десетилетие, просветителната система е мощно неравна и сегрегирана, с огромни концентрации на възпитаници с ниски просветителни резултати в едни и същи " провалящи се " учебни заведения, а парите, които общините преразпределят посредством делегираните бюджети нямат връзка с резултатите, които учениците реализират. " Казано по-директно, наподобява, че разноските за обучение не играят никаква роля за просветителните резултати ", обобщава за " Капитал " изпълнителният шеф на Центъра за проучвания в образованието Асенка Христова, един от създателите на главата за България в изследването.
Непроменени основни индикатори
Образователните резултати на българските възпитаници не са се трансформирали от десетилетие, а просветителните неравенства остават високи, сочи отчетът на Световната банка. Българските резултати в теста PISA, който мери функционалната просветеност на деветокласниците, остават на процедура непроменени от 2006 година насам - към 40% от българските възпитаници се показват под сериозния предел по четене, математика и естествени науки. Резултатите на България в изследването PIRLS, което мери четивната просветеност на четвъртокласниците, сочат, че 5% от тях още не са се научили да четат - индикатор, който остава на това равнище от 2001 година насам.
Разбивката на данните от PISA сочи към най-голямата просветителна сегрегация в Европа - учениците с безпаричен обществено стопански профил в страната нормално са съсредоточени в едни и същи лощо представящи се учебни заведения, а учениците с по-добър обществено стопански профил учат в други добре представящи се " елитни " учебни заведения. Според създателите на проучването 54.7% от вариацията в просветителните резултати на учениците в страната се изясняват с разлики сред учебните заведения, в които учат. Големи са разликите и сред учениците от градовете и тези от по-малките обитаеми места - става дума за дейно закъснение от над три години учене за учениците от по-малките обитаеми места. " Липсата на усъвършенстване на основните индикатори за резултати в просветителния бранш в продължение на повече от десетилетие и явните признаци на огромни неравенства в системата допускат нуждата от преосмисляне на механизмите за фискални прехвърляния в страната ", пишат създателите на отчета.
Повече средства за най-уязвимите
От 2007 година насам в България учебните заведения се финансират по обединен разходен стандарт избран от МОН на глава на възпитаник съгласно вида община, в която се намира учебното заведение. Средствата се разпределят от общините към учебните заведения по строго разграфени действия. Принципът прочут като " парите следват ученика ", въведен през 2007 година, който докара и до всеобщо затваряне на учебни заведения, към този момент не е единственият определящ. Над единния разходен стандарт на възпитаник с промени от 2017 година нататък се прибавят и спомагателни прехвърляния въз основата на локалните характерности - уязвимостта на учениците в дадена община, ниската плътност на популацията и други фактори, които покачват цената на образованието. С тази промяна най-бедните общини в страната към този момент получават най-вече финансиране на глава на възпитаник. Това е позитивен фактор съгласно създателите на отчета, който се старае да понижи неравенствата във финансирането на учебните заведения и да притегли учители по места, където другояче не биха работили. От тази позиция промяната е сполучлива, само че тя отново не е обвързана с качество.
Резултатите на българските възпитаници в огромни интернационалните проби като PISA не са се трансформирали за последното десетилетие, просветителната система е мощно неравна и сегрегирана, с огромни концентрации на възпитаници с ниски просветителни резултати в едни и същи " провалящи се " учебни заведения, а парите, които общините преразпределят посредством делегираните бюджети нямат връзка с резултатите, които учениците реализират. " Казано по-директно, наподобява, че разноските за обучение не играят никаква роля за просветителните резултати ", обобщава за " Капитал " изпълнителният шеф на Центъра за проучвания в образованието Асенка Христова, един от създателите на главата за България в изследването.
Непроменени основни индикатори
Образователните резултати на българските възпитаници не са се трансформирали от десетилетие, а просветителните неравенства остават високи, сочи отчетът на Световната банка. Българските резултати в теста PISA, който мери функционалната просветеност на деветокласниците, остават на процедура непроменени от 2006 година насам - към 40% от българските възпитаници се показват под сериозния предел по четене, математика и естествени науки. Резултатите на България в изследването PIRLS, което мери четивната просветеност на четвъртокласниците, сочат, че 5% от тях още не са се научили да четат - индикатор, който остава на това равнище от 2001 година насам.
Разбивката на данните от PISA сочи към най-голямата просветителна сегрегация в Европа - учениците с безпаричен обществено стопански профил в страната нормално са съсредоточени в едни и същи лощо представящи се учебни заведения, а учениците с по-добър обществено стопански профил учат в други добре представящи се " елитни " учебни заведения. Според създателите на проучването 54.7% от вариацията в просветителните резултати на учениците в страната се изясняват с разлики сред учебните заведения, в които учат. Големи са разликите и сред учениците от градовете и тези от по-малките обитаеми места - става дума за дейно закъснение от над три години учене за учениците от по-малките обитаеми места. " Липсата на усъвършенстване на основните индикатори за резултати в просветителния бранш в продължение на повече от десетилетие и явните признаци на огромни неравенства в системата допускат нуждата от преосмисляне на механизмите за фискални прехвърляния в страната ", пишат създателите на отчета.
Повече средства за най-уязвимите
От 2007 година насам в България учебните заведения се финансират по обединен разходен стандарт избран от МОН на глава на възпитаник съгласно вида община, в която се намира учебното заведение. Средствата се разпределят от общините към учебните заведения по строго разграфени действия. Принципът прочут като " парите следват ученика ", въведен през 2007 година, който докара и до всеобщо затваряне на учебни заведения, към този момент не е единственият определящ. Над единния разходен стандарт на възпитаник с промени от 2017 година нататък се прибавят и спомагателни прехвърляния въз основата на локалните характерности - уязвимостта на учениците в дадена община, ниската плътност на популацията и други фактори, които покачват цената на образованието. С тази промяна най-бедните общини в страната към този момент получават най-вече финансиране на глава на възпитаник. Това е позитивен фактор съгласно създателите на отчета, който се старае да понижи неравенствата във финансирането на учебните заведения и да притегли учители по места, където другояче не биха работили. От тази позиция промяната е сполучлива, само че тя отново не е обвързана с качество.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ