Д-р Гайдурков за ваксините: За хората – автоимунни заболявания, за производителите – имунитет
Уважаваният доктор Георги Гайдурков даде мнението си по отношение на една от най-горещите тематики в обществото – имунизирането срещу ковид. Публикуваме го от без интервенция:
От общомедицинска и общобиологична позиция, постоянно би трябвало да сме извънредно деликатни, когато става дума за ВИРУСИ и ваксини против тях, а не за бактерии, тъй като вирусите се развиват интрацелуларно (вътреклетъчно) и се интегрират с нашия геном.
Генетиците разкриват, че към 8% от човешкото ДНК е вирусно. Т.е. в историята на човешкия тип, посредством рекомбинация в нашата ДНК е инсерирана/инкорпорирана (вмъкната) 8% вирусна нуклеинова киселина (чужд генетичен материал) и ние живеем с нея симбиотично. Актуална илюстрация на това е образецът с вируса на варицелата. Както е известно, във всеки от нас, един път постъпил, той остава в тялото ни (основно в нервни ганглии) вечно. Всички ние сме позитивни на проба за вируса на варицела/херпес – за цялостен живот. При избрани условия (токсичност, стрес и др.) той се задейства и се демонстрира като херпес зостер. С други думи, срещата ни с вируси (много от които, с изключение на всичко, са облигатен и натурален съставен елемент на екосистемата, в която живеем) е интимна среща с друга генетична информация.
И в случай че ние инженерираме с такава генетична информация (генно инженерство) и манипулираме във връзка с генома на клетките ни, би трябвало извънредно деликатно да изследваме изключително ДЪЛГОСРОЧНИТЕ резултати на такава операция. Това ни задължава имунизациите адресирани по отношение на вирусни болести да претърпяват клинично следене най-малко 3-5 години, в който интервал тези ДЪЛГОСРОЧНИ странични резултати да бъдат изследвани и проследени. В противоположен случай нараства рискът изключително от отключване на автоимунни болести. Тогава организмът ни, в устрема си да отстрани непознатия биологичен/генетичен сътрудник, стартира да унищожава и клетъчния им притежател, т.е. нашите лични кафези, които го съдържат.
В този случай би трябвало да се претеглят подробно ПОЛЗИТЕ по отношение на РИСКОВЕТЕ.
И всеки от нас при добра осведоменост да реши за себе си, имайки поради здравния си статус, дали да поеме този риск. Особено при положение, когато компаниите производители са си издействали имунитет да не могат да бъдат подвеждани под правосъдна отговорност за каквито и да е вреди и странични реакции. Кой може да бъде над закона – на този въпрос могат да отговорят юристите. Когато се касае за респираторна зараза, която протича в 80% безсимптомно, т.е. човек въобще не боледува от нея при среща с причинителя, само че си създава натурален имунитет, която единствено в 5% протича с тежка симптоматика, налагаща болнично лекуване, тогава би трябвало да решим дали изобщо се нуждаем от нея.
Виж още:
