Спомени от соца: Как се влизаше в казармата
Утре е 4 октомври. Вярно, че това е датата на изстрелването на първия неестествен сателит на земята от Съюз на съветските социалистически републики през 1957 година. За доста генерации българи обаче денят е обвързван с много по-ярък спомен – влизането в родната казарма.
Допреди 10 години, когато военната работа беше наложителна, при започване на октомври хиляди млади момчета, преди малко приключили учебно заведение, грабваха сакове и куфари и потегляха към гарнизона, изписан на повиквателната им.
Естествено, няколко дни по-рано бе минало изпращането им от родата и приятелите – обилна трапеза, музика, танци. После идваше ред на първото неприятно чувство – отиваш при бръснаря да те остриже нула номер – по този начин желаеха военните. Но и това се преглъщаше, изключително като си спомни човек по какъв начин е минал преди този момент през военната комисия и му се е наложило да извърши командата на доктора с униформа под престилката „ Наведи се и разтвори бузите “.
Като анекдот се разправя, по какъв начин преди време донаборниците били посрещани на входа на казармата с надпис „ Добре пристигнали, скъпи новобранци “. На противоположната страна на портала обаче старите бойци наложително пишели „ Дупе да ви е крепко “. Абе, анекдот, анекдот, но доста истина си имаше в него, настояват миналите през срочната военна работа през соца.
Следваше различен фрапантен миг – пред портала момчетата се заговаряха едно друго, майтапеха се. Час по-късно – откакто за първи път навлечаха военните униформи – не можеха да се познаят един различен. Всички изглеждаха еднообразно – като китайци на протест.
Първия ден много чудене падаше и с увиването на партенките – парче плат, което се усуква към краката вместо чорапи, преди да нахлузиш обувките, подковани с железни цинтове. Добре че старшината, който по предписание се представяше като „ майката на ротата “, обикаляше от човек на човек, показваше по какъв начин става и предупреждаваше, че в случай че не ги сложиш вярно, ще куцаш до края на службата.
Първият урок, който получаваха новобранците от „ старите кучета “, пък беше броенето на копчетата от куртката на бойната униформа. Те бяха 6 на брой и всяко си имаше име. Най-горното се споделяше Какъв, второто – Пич, третото – Бях, четвъртото – Каква, петото – П*тка и шестото Станах.
Хайде в този момент прочетете ги подред на номерата. По-бързо, де!
Това обаче не беше задоволително. При докосването на което и да е от копчетата, новобранецът трябваше да произнесе точното му име. Например остарелият пипа първото копче, и ти казваш Какъв. Пипа го повторно – отново казваш Какъв. Внезапно допира последното – казваш Станах. Малко кофти беше, като зачатка морза по петото копче.
Притеснително прекарване беше и типът на тоалетните – до една без порти. Неофициалното пояснение беше, че са по този начин, с цел да не може в случай че си сърдит на някого, да ритнеш вратата и да го събориш в дупката.
Настаняването в спалното помещение също беше лек потрес. Вкарват те в стая, побираща най-малко 80 – 100 души. Леглата строени в три редици по две, а краят им не се вижда в дъното. До всеки креват – нощно шкафче, в което би трябвало да прибереш наложителните движимости, които се желаят за всеки новобранец.
Другото, което се набиваше на очи в спалното, беше леглото на героя. Обикновено то беше конфигурирано покрай вратата, изпънато идеално и служеше за идеологическо надъхване на войската, както и за образец по какъв начин би трябвало да се оправя креватът заран.
А вечер, пристигна ли време за лягане, в спалното се понасяше мирис на спарени партенки от 80 чифта войнишки крайници. И то подобен, че можеше да те приспи мигновено – като при нокаут.
Спокойно, бързо ще свикнете, хилеха се старите бойци. Все отново това беше единствено първият ден в казармата. Оставаха ни още единствено 729 дни до уволнението –времето, през което да станем мъже.
Допреди 10 години, когато военната работа беше наложителна, при започване на октомври хиляди млади момчета, преди малко приключили учебно заведение, грабваха сакове и куфари и потегляха към гарнизона, изписан на повиквателната им.
Естествено, няколко дни по-рано бе минало изпращането им от родата и приятелите – обилна трапеза, музика, танци. После идваше ред на първото неприятно чувство – отиваш при бръснаря да те остриже нула номер – по този начин желаеха военните. Но и това се преглъщаше, изключително като си спомни човек по какъв начин е минал преди този момент през военната комисия и му се е наложило да извърши командата на доктора с униформа под престилката „ Наведи се и разтвори бузите “.
Като анекдот се разправя, по какъв начин преди време донаборниците били посрещани на входа на казармата с надпис „ Добре пристигнали, скъпи новобранци “. На противоположната страна на портала обаче старите бойци наложително пишели „ Дупе да ви е крепко “. Абе, анекдот, анекдот, но доста истина си имаше в него, настояват миналите през срочната военна работа през соца.
Следваше различен фрапантен миг – пред портала момчетата се заговаряха едно друго, майтапеха се. Час по-късно – откакто за първи път навлечаха военните униформи – не можеха да се познаят един различен. Всички изглеждаха еднообразно – като китайци на протест.
Първия ден много чудене падаше и с увиването на партенките – парче плат, което се усуква към краката вместо чорапи, преди да нахлузиш обувките, подковани с железни цинтове. Добре че старшината, който по предписание се представяше като „ майката на ротата “, обикаляше от човек на човек, показваше по какъв начин става и предупреждаваше, че в случай че не ги сложиш вярно, ще куцаш до края на службата.
Първият урок, който получаваха новобранците от „ старите кучета “, пък беше броенето на копчетата от куртката на бойната униформа. Те бяха 6 на брой и всяко си имаше име. Най-горното се споделяше Какъв, второто – Пич, третото – Бях, четвъртото – Каква, петото – П*тка и шестото Станах.
Хайде в този момент прочетете ги подред на номерата. По-бързо, де!
Това обаче не беше задоволително. При докосването на което и да е от копчетата, новобранецът трябваше да произнесе точното му име. Например остарелият пипа първото копче, и ти казваш Какъв. Пипа го повторно – отново казваш Какъв. Внезапно допира последното – казваш Станах. Малко кофти беше, като зачатка морза по петото копче.
Притеснително прекарване беше и типът на тоалетните – до една без порти. Неофициалното пояснение беше, че са по този начин, с цел да не може в случай че си сърдит на някого, да ритнеш вратата и да го събориш в дупката.
Настаняването в спалното помещение също беше лек потрес. Вкарват те в стая, побираща най-малко 80 – 100 души. Леглата строени в три редици по две, а краят им не се вижда в дъното. До всеки креват – нощно шкафче, в което би трябвало да прибереш наложителните движимости, които се желаят за всеки новобранец.
Другото, което се набиваше на очи в спалното, беше леглото на героя. Обикновено то беше конфигурирано покрай вратата, изпънато идеално и служеше за идеологическо надъхване на войската, както и за образец по какъв начин би трябвало да се оправя креватът заран.
А вечер, пристигна ли време за лягане, в спалното се понасяше мирис на спарени партенки от 80 чифта войнишки крайници. И то подобен, че можеше да те приспи мигновено – като при нокаут.
Спокойно, бързо ще свикнете, хилеха се старите бойци. Все отново това беше единствено първият ден в казармата. Оставаха ни още единствено 729 дни до уволнението –времето, през което да станем мъже.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ