Анджело Ди Ливио: Стоичков е гигантски футболист
Универсалният войник на Италия Анджело Ди Ливио даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Наричат го „ Малкия боец “ поради неговата мощност, сила и темперамент на биткаджия. Прякорът му е даден от италианската икона Роберто Баджо. Ди Ливио е легенда на Ювентус и на Фиорентина, макар че родният му клуб е Рома. Триумфирал е в Шампионската лига с Юве. Още три пъти печели Серия А със „ Старата госпожа “. Носител е също и на Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа. Можеше да играе и като ляв бек, и като ляво крило. Записа 40 мача в националния тим на Италия, а най-големият му триумф за „ скуадрата “ е край на Евро 2000.
- Сеньор Ди Ливио, изглеждате в прелестна форма!
- Благодаря!
- Продължавате ли постоянно да играете футбол в шампионати за ветерани?
- Да, а и упражняваме съществено. В момента пребивавам в Рим и там играем доста постоянно. Разбира се, не го вършим всеки ден, както едно време, когато бяхме млади. Но пък не се предаваме и гледаме да сме в добра форма.
- Роден сте в Рим и сте израсъл в Рома, само че нямате нито един мач за този тим?
- Да, в действителност израснах в Рома и минах през всички младежки и юношески обединения на клуба, само че ориста не пожела да играя за тях в Серия А. Просто не е било писано.
- Какво съставлява Рома за хората в Рим? Всички знаем, че е доста обичан тим.
- Рим е прелестен град и всички тифози също са страхотни. Няма значение дали са от Лацио или от Рома. Винаги са на линия и човек усеща огромното почитание и пристрастеност. Силни усеща, които хората на Рим посвещават на футбола.
- Вашият наследник Лоренцо в този момент прави стъпки в Рома. Ще успее ли да реализира по-добра кариера от вашата?
- Надявам се! Сега към този момент е в Серия А с Рома и натрупа опит. До момента има доста положителни мнения и му се разпореждат огромни очаквания, само че всичко зависи от него.
- Не сте играли в Рома, само че в Рим постигнахте най-големия си триумф - Ювентус победи Аякс и стана европейски първенец.
- Да, Юве ликува като европейски първенец през 1996 година. Голяма наслада за мен бе да подвигна купата тъкмо в моя град.
- И какво е чувството да станеш първенец в родния град?
- Приказно, фантастично! Освен това този трофей беше доста значим. Юве и до през днешния ден не може да повтори този героизъм. За страдание това е последният подобен трофей за „ Старата госпожа “ до през днешния ден.
- Бихте ли ни разказали по какъв начин мина мачът с Аякс?
- Тук е доста значимо да кажем, че противникът ни тогава беше в действителност стойностен отбор. Литманен, Де Бур... всички бяха отлични футболисти и в топ форма. Имаха в действителност доста мощен тим, само че ние желаехме успеха непременно. Имахме най-хубавия вероятен отбор, с доста персони и макар че противникът беше доста твърд, успяхме да ги пречупим при дузпите.
- През идващите две години Ювентус игра още два финала, само че загуби на два пъти против Борусия (Дортмунд) и Реал. Защо се получи по този начин?
- Независимо от това обаче, можем да кажем, че самият факт, че три години подред стигнахме до финала на най-престижния клубен шампионат, е доказателство за това, че тимът на Юве тогава бе в действителност класен. Никак не е елементарно да стигнеш до финала и то три години подред. Мисля, че казусът ни за тези два финала бе, че все не успявахме да стигнем до последния мач в съвършено положение. По същото време ни се постановяваше да водим и огромна борба за „ скудетото “, а шампионата не беше толкоз елементарно, колкото през днешния ден. Разбира се, в случай че бяхме спечелили даже и единствено единия от тези финали, щеше да е съвършено.
- И в двата мача Юве беше любимец. И против Борусия, и против Реал.
- Да, само че любимците доста постоянно губят. (смее се). Така е във футбола. Понякога ти върви, а от време на време неприятният шанс те преследва. Важното, в края на краищата е, че въпреки всичко стигахме три пъти до финала на най-престижния шампионат.
- Да, в действителност е по този начин. Какво е да носиш фланелката на най-успелия италиански тим?
- Да защитаваш цветовете на Юве е извънредно, бих споделил даже приказно. Организацията в клуба е неповторима. Създават се условия, при които футболистите да дават 100 % от опциите си и да ги изцеждат до дъно. Всичко, което претърпях там, за мен е историята на живота ми. Наистина беше именито да съм част от ерата Липи.
- Зидан, Баджо, Дел Пиеро, Виали... Какво е чувството да играеш с такива футболисти?
- Пропуснахте Ди Ливио. (смее се) Наистина велики играчи. Родени първенци. Виали беше за нас огромният капитан, останал още от предходния шампионски тим. Неоспорим водач. Даде ни в действителност доста. След това – Дел Пиеро, Баджо, Зидан... Истински първенци. Наистина изключителни.
- Вярно ли е, че Виали ви е наричал „ Малкия боец “, тъй като непрестанно марширувате по фланга?
- Май не беше Виали, а Баджо. Да, Баджо ми измисли този прякор. И беше прав. Тогава в действителност доста обичах да снова по крилото.
- Кой беше най-големият шегобиец в оня тим на Ювентус?
- Бяхме огромни другари с Дел Пиеро и поради това другарство си имахме огромно доверие и се забавлявахме и шегувахме непрекъснато. Преди това бяхме играли дружно в Падуа.
- А каква бе ролята на треньора Марчело Липи за тези триумфи?
- Един популярен треньор. Винаги на равнище. С неповторима вътрешен глас. Притежава невероятното качество постоянно да подреди най-хубавия вероятен тим. Показа огромна храброст, тъй като първоначално мачовете ни не потеглиха толкоз добре. Когато обаче наложи системата си на водене на тима, нещата незабавно си пристигнаха на мястото.
- Какво е вашето мнение за абсурда с Лучано Моджи, който повлия доста и на Ювентус, и на целия италиански футбол?
- За нас играчите постоянно е доста мъчно в сходни обстановки. Говорят се доста неща, само че ние футболистите просто излизахме във всеки мач за победа и не се интересувахме от страничните неща. Трудно бе да възприемем всичко, което се изговори. Най-добре би било Моджи да излезе и да изясни в действителност какво тъкмо се е случвало. Ние просто играехме футбол.
- Спомняте ли си, че Юве гостува в София през 1994 година и даже загуби?
- Не си припомням доста добре. Май тогава не бях титуляр? А, чакайте! Сега си спомних. Да, по този начин беше. Е, да, не може да печелиш постоянно. Има игрища, на които може да си позволиш да загубиш, само че значимото е да си краен победител. Спомням си, че тогава загубихме.
- Помните ли против кого играхте?
- Не мога в действителност да си спомня. Извинявайте.
- ЦСКА.
- Да. Загубихме с 1:2, в случай че не бъркам?
- 3:2 за ЦСКА.
- 3:2? Да.
- А на реванша 5:1 за Ювентус.
- Да.
- Раванели?
- Както ви споделих случваше се от време на време да загубим, само че успявахме да наваксаме на реванша.
- Помните ли и други срещи с български тимове или български футболисти?
- Български тимове в действителност не мога да се сетя сега. Минаха доста години... Но несъмнено незабавно се сещам за Стоичков. Голям! Гигантски футболист и приказен човек! Велик първенец!
- Защо след вас Юве все не съумява да завоюва Шампионската лига, макар че няколко пъти стига до финала?
- Ето това е в действителност прекрасен въпрос. Но пък доста мъчно бих могъл да отговоря. Последния път е ясно. Все отново отсреща ни беше Реал (Мадрид). Много мощни и с огромни първенци в състава. Не знам в действителност какво се случва постоянно с Юве, когато стигне до финала.... Може да се дължи на някакъв психически блокаж... Или от боязън да не изгубят... Обаче едно нещо е ясно и това е, че днешният Юве е в действителност стойностен тим и ще има още благоприятни условия да стигне до край.
- Колко ще продължи превъзходството на Ювентус в италианския футбол?
- Това ще зависи от другите кандидати за купата – Наполи, Рома, Лацио, Интер... В момента Юве действително е по-силен от всички тях. С желанието си за победа и с футболисти, които знаят по какъв начин да се раздават във значимите мачове. В последните години, а и сега, интригата е жива, само че не считам, че различен тим в Италия ще може да завоюва „ скудетото “.
- В края на кариерата си отидохте във Фиорентина. Знаем по какъв начин реагират на такива неща тифозите. Как ви одобриха там?
- Във Флоренция не гледат с положителни очи на всеки футболист, обличал в миналото „ бяло-черната “ фланелка. Но когато се докажеш и видят, че защитаваш цветовете на тима, нещата се трансформират. В такива обстановки би трябвало просто да се държиш професионално и с огромно успокоение да понасяш всичко. Това е разковничето.
- Мислите ли, че в миналото ще станете треньор?
- Аз ли? Не, нямам доверие. Бих работил с деца, само че не мисля, че в миналото ще стана треньор.
- С националния тим на Италия участвахте на две международни и две европейски шампионати. Натъжава ли ви фактът, че не успяхте да спечелите нищо със „ скуадра адзура “?
- Наистина не съумях да печеля нищо с Италия. Станахме втори през 2000 година на европейското в Белгия и Холандия. Загубихме от Франция на финала. В другояче хубавата ми и сполучлива кариера ми липсва купа с Италия, само че човек не може да има всичко в този живот.
- Как се живее след шока от „ златния гол “, който Давид Трезеге ви вкара на финала?
- „ Златният гол “ е в действителност нещо доста неприятно. Бих споделил непоносимо. А също така водехме с 1:0... Оставаха секунди до края на постоянното време и бяхме доста наивни да допуснем изравнителен гол. Просто трябваше да сме с една концепция най-малко по-спокойни и да задържим малко повече топката. След това ни се случиха неща, които естествен човек мъчно ще преглътне.
- Приключихте кариерата си след международното състезание през 2002 година. Мислите ли в действителност, че имаше съдийска поддръжка за тима на Южна Корея?
- Може да се каже. Спомням си съдията... Наистина странна обстановка. Усещаше се, че основният рефер има малко необичайно държание и то постоянно бе в интерес на противника. Но през днешния ден след толкоз доста години... Ядосвам се и до момента и признавам, че ми е неприятно. Такива персонажи за жалост има и през днешния ден. Затова би трябвало да сме постоянно бдителни.
- Само 4 години по-късно Италия стана международен първенец, само че без вас?
- Да, само че без значение от това се радвах. Давах си сметка, че към този момент не съм толкоз млад и кариерата ми е към края си. Когато Италия стане международен първенец, насладата е толкоз огромна, че изцяло забравяш за това, че ти не си имал същия късмет.
- Какво очаквате от международното състезание, което следва?
- Не взе участие Италия и по тази причина за нас това състезание ще е доста друго. Като изключим това, нещата които виждам до момента ми харесват и мисля, че Русия е подготвена да направи едно огромно и толкоз значимо състезание.
- Сеньор Ди Ливио, изглеждате в прелестна форма!
- Благодаря!
- Продължавате ли постоянно да играете футбол в шампионати за ветерани?
- Да, а и упражняваме съществено. В момента пребивавам в Рим и там играем доста постоянно. Разбира се, не го вършим всеки ден, както едно време, когато бяхме млади. Но пък не се предаваме и гледаме да сме в добра форма.
- Роден сте в Рим и сте израсъл в Рома, само че нямате нито един мач за този тим?
- Да, в действителност израснах в Рома и минах през всички младежки и юношески обединения на клуба, само че ориста не пожела да играя за тях в Серия А. Просто не е било писано.
- Какво съставлява Рома за хората в Рим? Всички знаем, че е доста обичан тим.
- Рим е прелестен град и всички тифози също са страхотни. Няма значение дали са от Лацио или от Рома. Винаги са на линия и човек усеща огромното почитание и пристрастеност. Силни усеща, които хората на Рим посвещават на футбола.
- Вашият наследник Лоренцо в този момент прави стъпки в Рома. Ще успее ли да реализира по-добра кариера от вашата?
- Надявам се! Сега към този момент е в Серия А с Рома и натрупа опит. До момента има доста положителни мнения и му се разпореждат огромни очаквания, само че всичко зависи от него.
- Не сте играли в Рома, само че в Рим постигнахте най-големия си триумф - Ювентус победи Аякс и стана европейски първенец.
- Да, Юве ликува като европейски първенец през 1996 година. Голяма наслада за мен бе да подвигна купата тъкмо в моя град.
- И какво е чувството да станеш първенец в родния град?
- Приказно, фантастично! Освен това този трофей беше доста значим. Юве и до през днешния ден не може да повтори този героизъм. За страдание това е последният подобен трофей за „ Старата госпожа “ до през днешния ден.
- Бихте ли ни разказали по какъв начин мина мачът с Аякс?
- Тук е доста значимо да кажем, че противникът ни тогава беше в действителност стойностен отбор. Литманен, Де Бур... всички бяха отлични футболисти и в топ форма. Имаха в действителност доста мощен тим, само че ние желаехме успеха непременно. Имахме най-хубавия вероятен отбор, с доста персони и макар че противникът беше доста твърд, успяхме да ги пречупим при дузпите.
- През идващите две години Ювентус игра още два финала, само че загуби на два пъти против Борусия (Дортмунд) и Реал. Защо се получи по този начин?
- Независимо от това обаче, можем да кажем, че самият факт, че три години подред стигнахме до финала на най-престижния клубен шампионат, е доказателство за това, че тимът на Юве тогава бе в действителност класен. Никак не е елементарно да стигнеш до финала и то три години подред. Мисля, че казусът ни за тези два финала бе, че все не успявахме да стигнем до последния мач в съвършено положение. По същото време ни се постановяваше да водим и огромна борба за „ скудетото “, а шампионата не беше толкоз елементарно, колкото през днешния ден. Разбира се, в случай че бяхме спечелили даже и единствено единия от тези финали, щеше да е съвършено.
- И в двата мача Юве беше любимец. И против Борусия, и против Реал.
- Да, само че любимците доста постоянно губят. (смее се). Така е във футбола. Понякога ти върви, а от време на време неприятният шанс те преследва. Важното, в края на краищата е, че въпреки всичко стигахме три пъти до финала на най-престижния шампионат.
- Да, в действителност е по този начин. Какво е да носиш фланелката на най-успелия италиански тим?
- Да защитаваш цветовете на Юве е извънредно, бих споделил даже приказно. Организацията в клуба е неповторима. Създават се условия, при които футболистите да дават 100 % от опциите си и да ги изцеждат до дъно. Всичко, което претърпях там, за мен е историята на живота ми. Наистина беше именито да съм част от ерата Липи.
- Зидан, Баджо, Дел Пиеро, Виали... Какво е чувството да играеш с такива футболисти?
- Пропуснахте Ди Ливио. (смее се) Наистина велики играчи. Родени първенци. Виали беше за нас огромният капитан, останал още от предходния шампионски тим. Неоспорим водач. Даде ни в действителност доста. След това – Дел Пиеро, Баджо, Зидан... Истински първенци. Наистина изключителни.
- Вярно ли е, че Виали ви е наричал „ Малкия боец “, тъй като непрестанно марширувате по фланга?
- Май не беше Виали, а Баджо. Да, Баджо ми измисли този прякор. И беше прав. Тогава в действителност доста обичах да снова по крилото.
- Кой беше най-големият шегобиец в оня тим на Ювентус?
- Бяхме огромни другари с Дел Пиеро и поради това другарство си имахме огромно доверие и се забавлявахме и шегувахме непрекъснато. Преди това бяхме играли дружно в Падуа.
- А каква бе ролята на треньора Марчело Липи за тези триумфи?
- Един популярен треньор. Винаги на равнище. С неповторима вътрешен глас. Притежава невероятното качество постоянно да подреди най-хубавия вероятен тим. Показа огромна храброст, тъй като първоначално мачовете ни не потеглиха толкоз добре. Когато обаче наложи системата си на водене на тима, нещата незабавно си пристигнаха на мястото.
- Какво е вашето мнение за абсурда с Лучано Моджи, който повлия доста и на Ювентус, и на целия италиански футбол?
- За нас играчите постоянно е доста мъчно в сходни обстановки. Говорят се доста неща, само че ние футболистите просто излизахме във всеки мач за победа и не се интересувахме от страничните неща. Трудно бе да възприемем всичко, което се изговори. Най-добре би било Моджи да излезе и да изясни в действителност какво тъкмо се е случвало. Ние просто играехме футбол.
- Спомняте ли си, че Юве гостува в София през 1994 година и даже загуби?
- Не си припомням доста добре. Май тогава не бях титуляр? А, чакайте! Сега си спомних. Да, по този начин беше. Е, да, не може да печелиш постоянно. Има игрища, на които може да си позволиш да загубиш, само че значимото е да си краен победител. Спомням си, че тогава загубихме.
- Помните ли против кого играхте?
- Не мога в действителност да си спомня. Извинявайте.
- ЦСКА.
- Да. Загубихме с 1:2, в случай че не бъркам?
- 3:2 за ЦСКА.
- 3:2? Да.
- А на реванша 5:1 за Ювентус.
- Да.
- Раванели?
- Както ви споделих случваше се от време на време да загубим, само че успявахме да наваксаме на реванша.
- Помните ли и други срещи с български тимове или български футболисти?
- Български тимове в действителност не мога да се сетя сега. Минаха доста години... Но несъмнено незабавно се сещам за Стоичков. Голям! Гигантски футболист и приказен човек! Велик първенец!
- Защо след вас Юве все не съумява да завоюва Шампионската лига, макар че няколко пъти стига до финала?
- Ето това е в действителност прекрасен въпрос. Но пък доста мъчно бих могъл да отговоря. Последния път е ясно. Все отново отсреща ни беше Реал (Мадрид). Много мощни и с огромни първенци в състава. Не знам в действителност какво се случва постоянно с Юве, когато стигне до финала.... Може да се дължи на някакъв психически блокаж... Или от боязън да не изгубят... Обаче едно нещо е ясно и това е, че днешният Юве е в действителност стойностен тим и ще има още благоприятни условия да стигне до край.
- Колко ще продължи превъзходството на Ювентус в италианския футбол?
- Това ще зависи от другите кандидати за купата – Наполи, Рома, Лацио, Интер... В момента Юве действително е по-силен от всички тях. С желанието си за победа и с футболисти, които знаят по какъв начин да се раздават във значимите мачове. В последните години, а и сега, интригата е жива, само че не считам, че различен тим в Италия ще може да завоюва „ скудетото “.
- В края на кариерата си отидохте във Фиорентина. Знаем по какъв начин реагират на такива неща тифозите. Как ви одобриха там?
- Във Флоренция не гледат с положителни очи на всеки футболист, обличал в миналото „ бяло-черната “ фланелка. Но когато се докажеш и видят, че защитаваш цветовете на тима, нещата се трансформират. В такива обстановки би трябвало просто да се държиш професионално и с огромно успокоение да понасяш всичко. Това е разковничето.
- Мислите ли, че в миналото ще станете треньор?
- Аз ли? Не, нямам доверие. Бих работил с деца, само че не мисля, че в миналото ще стана треньор.
- С националния тим на Италия участвахте на две международни и две европейски шампионати. Натъжава ли ви фактът, че не успяхте да спечелите нищо със „ скуадра адзура “?
- Наистина не съумях да печеля нищо с Италия. Станахме втори през 2000 година на европейското в Белгия и Холандия. Загубихме от Франция на финала. В другояче хубавата ми и сполучлива кариера ми липсва купа с Италия, само че човек не може да има всичко в този живот.
- Как се живее след шока от „ златния гол “, който Давид Трезеге ви вкара на финала?
- „ Златният гол “ е в действителност нещо доста неприятно. Бих споделил непоносимо. А също така водехме с 1:0... Оставаха секунди до края на постоянното време и бяхме доста наивни да допуснем изравнителен гол. Просто трябваше да сме с една концепция най-малко по-спокойни и да задържим малко повече топката. След това ни се случиха неща, които естествен човек мъчно ще преглътне.
- Приключихте кариерата си след международното състезание през 2002 година. Мислите ли в действителност, че имаше съдийска поддръжка за тима на Южна Корея?
- Може да се каже. Спомням си съдията... Наистина странна обстановка. Усещаше се, че основният рефер има малко необичайно държание и то постоянно бе в интерес на противника. Но през днешния ден след толкоз доста години... Ядосвам се и до момента и признавам, че ми е неприятно. Такива персонажи за жалост има и през днешния ден. Затова би трябвало да сме постоянно бдителни.
- Само 4 години по-късно Италия стана международен първенец, само че без вас?
- Да, само че без значение от това се радвах. Давах си сметка, че към този момент не съм толкоз млад и кариерата ми е към края си. Когато Италия стане международен първенец, насладата е толкоз огромна, че изцяло забравяш за това, че ти не си имал същия късмет.
- Какво очаквате от международното състезание, което следва?
- Не взе участие Италия и по тази причина за нас това състезание ще е доста друго. Като изключим това, нещата които виждам до момента ми харесват и мисля, че Русия е подготвена да направи едно огромно и толкоз значимо състезание.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ