Въпросите около парите за лечението на бежанците остават
Украинските жители, подали заявление за статут за времена протекция, са 18 хиляди души.
Това заяви след съвещанието на Комисията по опазване на здравето ръководителят ѝ доцент Антон Тонев. Във вторник комисията одобри на второ четене промените в Закона за здравното обезпечаване, които би трябвало да контролират въпроса със здравните грижи за украинските бежанци.
Промените се отнасят за лица със статут на предоставена краткотрайна протекция в България. Получилите подобен статут би трябвало да получат същите права като здравноосигурените в страната.
И при разискванията на второ четене остана огромният въпрос - от кое място ще дойдат парите за лекуване.
По думите на Тонев след съвещанието здравноосигурителните събития, които са настъпили досега, са не повече от „ няколкостотин и разноските са напълно допустими “. Разходите на лечебните заведения ще бъдат възобновени, а заплащането за лекуването на тези жители ще бъде за сметка на държавния бюджет.
" Има решение на Европейския съвет, което ще обезпечи бюджет сред 3,6 и 10 милиарда евро, като с тях ще се възвръщат разноски, направени в страни, приемали бежанци ", уточни още доцент Тонев.
Лечението на децата и възрастните бежанци ще бъде за сметка на държавния бюджет, до момента в който трае статутът на краткотрайна протекция, а за останалите – следва да се реши от Министерския съвет.
Според доктор Хасан Адемов от Движение за права и свободи страната сега обезпечава над 4 милиона души за своя сметка и внася в НЗОК малко над 2 милиарда лв., а останалите - до над 6 млрд.лв., идват от работещите жители. По думите му средствата за лекуването на лицата с добит статут на краткотрайна протекция не могат да се обезпечават посредством разпореждане на Министерския съвет.
Проф. Асен Балтов от ГЕРБ-СДС още веднъж предложи да се сътвори фонд с избрани средства, а когато се получи финансова помощ от Европейската комисия, да се обезпечат здравноосигурителните вноски на тези хора. По думите му в законопроекта не е посочено върху какъв приход лицата с краткотрайна протекция дължат здравни вноски.
Елена Гунчева от „ Възраждане “ се разгласи срещу държавния бюджет да поема тези разноски и настоя страната да се погрижи и за българските жители. Трябва да се диференцират групите на идващите от Украйна на такива, които могат да си разрешат лекуването, и такива, които в действителност не могат, уточни още Гунчев. По думите й предлаганите промени са дискриминационни, защото в тази ситуация се отнасят единствено за идващи от Украйна и такива ограничения не са били предприемани за сирийски или афганистански бежанци.
Каквото и да приказваме за този законопроект, бюджетът ще го реши, а по проблема дали може да се употребяват европейски средства, то тази помощ още не е пристигнала, сподели проф. Георги Михайлов от Българска социалистическа партия. Ще подкрепим законопроекта, добави той.
Председателят на комисията и вносител на законопроекта доцент Антон Тонев сподели, че не се основават спомагателни права за идващите от Украйна спрямо правата на здравноосигурените български жители. Имащите статут на краткотрайна протекция няма да имат спомагателни привилегии спрямо българските здравноосигурени жители, увери той.
Доц. Васил Пандов, шеф на кабинета на здравната министърка, сподели пред публицисти, че с тези промени лицата със статут на краткотрайна протекция ще бъдат приравнени с лицата в произвеждане за приемане на статут на емигрант или с филантропичен статут. В отговор на въпрос по какъв начин ще се обезпечат средствата за лекуването на тези хора доцент Пандов уточни, че ще бъде за сметка на страната. По думите му сега в България има 79 хиляди души, пристигнали от Украйна, а лицата със статут на краткотрайна протекция са доста по-малко. Доц. Пандов сподели още, че няма информация да се планува потреблението на запаса на НЗОК за лекуване на получилите краткотрайна протекция. В момента огромна част от пристигналите от Украйна нямат право на извънболнична здравна помощ. По думите му все още тя се дава от лечебни заведения „ доброволци “. Доц. Пандов уточни още, че все още няма законов ред, по който страната да заплати избрани лечения, в това число обезпечаване на инсулин или лекуване на онкологични болести.
Това заяви след съвещанието на Комисията по опазване на здравето ръководителят ѝ доцент Антон Тонев. Във вторник комисията одобри на второ четене промените в Закона за здравното обезпечаване, които би трябвало да контролират въпроса със здравните грижи за украинските бежанци.
Промените се отнасят за лица със статут на предоставена краткотрайна протекция в България. Получилите подобен статут би трябвало да получат същите права като здравноосигурените в страната.
И при разискванията на второ четене остана огромният въпрос - от кое място ще дойдат парите за лекуване.
По думите на Тонев след съвещанието здравноосигурителните събития, които са настъпили досега, са не повече от „ няколкостотин и разноските са напълно допустими “. Разходите на лечебните заведения ще бъдат възобновени, а заплащането за лекуването на тези жители ще бъде за сметка на държавния бюджет.
" Има решение на Европейския съвет, което ще обезпечи бюджет сред 3,6 и 10 милиарда евро, като с тях ще се възвръщат разноски, направени в страни, приемали бежанци ", уточни още доцент Тонев.
Лечението на децата и възрастните бежанци ще бъде за сметка на държавния бюджет, до момента в който трае статутът на краткотрайна протекция, а за останалите – следва да се реши от Министерския съвет.
Според доктор Хасан Адемов от Движение за права и свободи страната сега обезпечава над 4 милиона души за своя сметка и внася в НЗОК малко над 2 милиарда лв., а останалите - до над 6 млрд.лв., идват от работещите жители. По думите му средствата за лекуването на лицата с добит статут на краткотрайна протекция не могат да се обезпечават посредством разпореждане на Министерския съвет.
Проф. Асен Балтов от ГЕРБ-СДС още веднъж предложи да се сътвори фонд с избрани средства, а когато се получи финансова помощ от Европейската комисия, да се обезпечат здравноосигурителните вноски на тези хора. По думите му в законопроекта не е посочено върху какъв приход лицата с краткотрайна протекция дължат здравни вноски.
Елена Гунчева от „ Възраждане “ се разгласи срещу държавния бюджет да поема тези разноски и настоя страната да се погрижи и за българските жители. Трябва да се диференцират групите на идващите от Украйна на такива, които могат да си разрешат лекуването, и такива, които в действителност не могат, уточни още Гунчев. По думите й предлаганите промени са дискриминационни, защото в тази ситуация се отнасят единствено за идващи от Украйна и такива ограничения не са били предприемани за сирийски или афганистански бежанци.
Каквото и да приказваме за този законопроект, бюджетът ще го реши, а по проблема дали може да се употребяват европейски средства, то тази помощ още не е пристигнала, сподели проф. Георги Михайлов от Българска социалистическа партия. Ще подкрепим законопроекта, добави той.
Председателят на комисията и вносител на законопроекта доцент Антон Тонев сподели, че не се основават спомагателни права за идващите от Украйна спрямо правата на здравноосигурените български жители. Имащите статут на краткотрайна протекция няма да имат спомагателни привилегии спрямо българските здравноосигурени жители, увери той.
Доц. Васил Пандов, шеф на кабинета на здравната министърка, сподели пред публицисти, че с тези промени лицата със статут на краткотрайна протекция ще бъдат приравнени с лицата в произвеждане за приемане на статут на емигрант или с филантропичен статут. В отговор на въпрос по какъв начин ще се обезпечат средствата за лекуването на тези хора доцент Пандов уточни, че ще бъде за сметка на страната. По думите му сега в България има 79 хиляди души, пристигнали от Украйна, а лицата със статут на краткотрайна протекция са доста по-малко. Доц. Пандов сподели още, че няма информация да се планува потреблението на запаса на НЗОК за лекуване на получилите краткотрайна протекция. В момента огромна част от пристигналите от Украйна нямат право на извънболнична здравна помощ. По думите му все още тя се дава от лечебни заведения „ доброволци “. Доц. Пандов уточни още, че все още няма законов ред, по който страната да заплати избрани лечения, в това число обезпечаване на инсулин или лекуване на онкологични болести.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ