Украинската певица Катерина Бужинская: Избягах от Киев още първия ден от войната, брат ми отиде на фронта
Украинската певица Катерина Бужинская, брачният партньор ѝ и трите им деца, потеглят за България още в първите часове на 24 февруари, безусловно мигове, откакто през нощта в Киев се разсънват от мощен тон на сирени.
След дълго пътешестване през Полша, на 25 февруари фамилията към този момент е в България. Малко повече от месец Катя живее с мисъл за Украйна, където остават част от роднините ѝ.
За суматохата, притока на адреналин и страха от незнайното пред Vesti.bg, своята персонална изповед прави украинската певица, пяла на „ Сан Ремо “ - Катерина Бужинская.
Катерина, в кой миг усетихте, че нещо ужасно се случва в Киев?
В момента, когато към 4:30 ч. сутринта чухме мощен тон на сирени, бяха почнали да бомбардират Киев. Взехме най-важните неща, които успяхме, и дружно с децата тръгнахме. Когато излязохме, видяхме, че прилежащият блок до нашия, е бомбардиран. Тръгнахме с колата, като в началото искахме да пътуваме до Одеса и от там за България, само че моя другарка в Одеса ми сподели, че и там също бомбардират. Затова взехме решение да тръгнем в посока Западна Украйна до Полша и от там за България. Пътувахме доста дълго. На 25 февруари пристигнахме в България.
Имаше ли дълги колони от коли, когато тръгнахте?
Имаше колони от коли и добре че тръгнахме незабавно. На идващия ден, когато гледах новините, видях, че е станало доста по-зле, хората не можеха да излязат с колите си от Киев с часове.
На полската граница са чакали и по 3 денонощия. Толкова дълги са били опашките. Имало е хора, които са оставили колите си и са пресекли границата пешком. Цял живот те са работили за тази кола и са я оставили, с цел да спасят живота си.
Преди този ден имахте ли чувството, че нещо следва да се случи?
Да, имам мощна вътрешен глас. Пет дни преди 24 февруари не можех да дремя добре и усещах паника. Имах боязън и терзание, че нещо ужасно ще се случи.
Паниката и адреналинът, какво въздействие оказват в един подобен миг?
При мен персонално е като захлас, потрес. Съпругът ми сподели да взема храна, вода, документи и тръгнахме. Ако не беше той, не зная, какво щеше да стане.
Как реагираха трите ви деца на обстановката в този ден? Казахте ли им истината и по какъв начин се разказва такава конюнктура?
Когато те се разсъниха през нощта на 24 февруари споделиха: „ Сирени, сирени... Нещо лети “. Казах им истината - че е почнала война. Близнаците (бел. ред. момче и момиче) са на 5 години и схващат всичко. Голямата ми щерка, която е на 15 години, също знае по какъв начин стоят нещата. Винаги приказвам с децата като с възрастни хора.
В Киев остават брат Ви и татко Ви. Брат Ви е състезателен публицист, само че отива на фронта...
Да, по този начин е. Брат ми има висше обучение и работи като състезателен публицист, само че в този момент отиде на фронта. Той самичък взе това решение. „ Аз желая да пазя родината “, това е споделил на татко ни. Преди да се насочи към фронта, е минал обучение, както и каква първа помощ да оказва. Баща ми също е желал да отиде на фронта, само че той е на 65 година и неговото здраве не разрешава това. Затова той оказва помощ, като готви и посреща бежанци в дома си.
Как е брат Ви в този момент и какво ви споделя за ситуацията там?
Каза ми най-важното - че е жив и също, че обстановката е тежка за човек, който в никакъв случай преди този момент не е държал оръжие в ръцете си.
Кога се чухте последно с него?
Преди няколко часа.
Имате ли другари руснаци?
Не. Имах такива преди 8 години, само че когато стартира войната в Донбас през 2014 година прекратих всички другарски връзки с руснаци.
Вашият брачен партньор е българин. В момента в неговото жилище тук ли сте отседнали?
Да, в неговото жилище в България. Когато пристигнахме тук, от напрежението стана нещо с организма ми. Повръщах 8 пъти, имах така наречен „ нервозен корем “. Помолих брачна половинка ми да викнем кола за спешна помощ и две седмици не можех да се възстановя.
Как се запознахте със брачна половинка си, той е българин, а Вие - украинка?
Моят брачен партньор Митко има другар в Украйна, който също е българин. Той се занимава с бизнес там и тогава организираше празненство по случай празник на своята компания. Аз и Димитър (бел.ред брачният партньор ѝ) присъствахме на това събитие и се запознахме. Тогава Димитър ме погледнал и споделил на приятеля си: „ Коя е тази хубава руса жена... “, а той му дал отговор: „ Не я заговаряй, тя не желае да приказва с никой “. Димитър му споделил, че след 2-3 месеца ще стана негова брачна половинка и се обзаложили на 2000 евро. След 3 месеца ние се оженихме.
Вие сте известна певица в Украйна. Участвала сте преди време и на фестивала „ Сан Ремо “. Разкажете ми за този интервал.
Да, пях на „ Сан Ремо “ през 2001 година Тогава снимаха от италианския канал „ Рай Уно “. Искаха от мен да пея на съветски, само че аз настоях да пея на украински, тъй като Украйна е млада и самостоятелна страна. Аз им споделих, че в случай че упорстват да пея на съветски, ще си потегли и те се съгласиха да пея на украински. Тогава получих доста приветствени писма от украинци от целия свят за това, че се усещат горди от обстоятелството, че са чули украински език на „ Сан Ремо “.
Иначе започнах кариерата си на 16 години, когато победих в състезанието „ Славянски базар “. В журито тогава бяха Лили Иванова и Йорданка Христова. Преди две години пях в България на концерта „ Коледни звезди “, проведен от Искра Радева и още веднъж срещнах Йорданка Христова, която ми показа, че ме помни.
Коя е последната ария, която записахте?
Това се случи през вчерашния ден, тук в София. В едно от студията записах ария за войната в Украйна. Все още не съм ѝ дала заглавие, само че е отдадена на войната и имам вяра, че ангели ще бдят над украинския народ и че Украйна ще победи.
Имате ли фенове, които в този миг Ви пишат в обществените мрежи?
Да, несъмнено. Преди 2 седмици бях в Копенхаген и пях там. На площада изпях химна на Украйна. Видях, че хората поддържат украинците и оказват помощ на бежанците, като им дават облекла, храна, заслон.
В дома си в София подслонихте ли бежанци от Украйна?
В нашия апартамент тук живеем аз, брачният партньор ми и трите ни деца, като с нас пристигна още една жена от Украйна. Много другари на мъжа ми дадоха заслон на украински бежанци.
В какво намирате очакване сега?
В Господ. Всеки ден се апелирам за помощ за украинския народ и за нашите воини.
Кое е това нещо, което най-вече ви липсва от живота в Киев?
Обичам България, тя е като моя втора татковина, само че Украйна е моят дом. Липсва ми античният Киев, духът на града, хората, работата, само че най-много ми липсва възприятието, за домакински уют и успокоение.
Знаете ли, какво се случва с вашия дом в Украйна?
Нищо не зная за дома си там. 25 години съм работила на сцена и всичките ми спестявания останаха в Украйна. Дори микрофонът и концертните ми рокли са там. Мислех, че ще се върнем бързо. Не допусках, че ще стане по този начин.
Как протича животът ви в България?
Тук съм без работа, а не съм привикнала по този начин. Домакиня съм – майка на 3 деца, сготвям, шетам. Съпругът ми работи. Той има другари тук и им оказва помощ в неговата сфера – строителния бизнес.
Децата ви учат ли сега тук в България?
Близнаците не вървят на градина, а огромната ни щерка към момента не посещава учебно заведение - още оправяме документи. Иначе децата знаят езика. Съпругът ми у дома им приказва на български, а аз – на украински.
След като завърши всичко, смятате ли да се върнете в Киев?
Разбира се, аз желая да се върна в Киев. Всеки ден мисля, в какво са го трансформирали в този момент и какъв брой дълго ще се виждат белезите от тази ужасна война. Душата ми се къса.
Още от създателя:
След дълго пътешестване през Полша, на 25 февруари фамилията към този момент е в България. Малко повече от месец Катя живее с мисъл за Украйна, където остават част от роднините ѝ.
За суматохата, притока на адреналин и страха от незнайното пред Vesti.bg, своята персонална изповед прави украинската певица, пяла на „ Сан Ремо “ - Катерина Бужинская.
Катерина, в кой миг усетихте, че нещо ужасно се случва в Киев?
В момента, когато към 4:30 ч. сутринта чухме мощен тон на сирени, бяха почнали да бомбардират Киев. Взехме най-важните неща, които успяхме, и дружно с децата тръгнахме. Когато излязохме, видяхме, че прилежащият блок до нашия, е бомбардиран. Тръгнахме с колата, като в началото искахме да пътуваме до Одеса и от там за България, само че моя другарка в Одеса ми сподели, че и там също бомбардират. Затова взехме решение да тръгнем в посока Западна Украйна до Полша и от там за България. Пътувахме доста дълго. На 25 февруари пристигнахме в България.
Имаше ли дълги колони от коли, когато тръгнахте?
Имаше колони от коли и добре че тръгнахме незабавно. На идващия ден, когато гледах новините, видях, че е станало доста по-зле, хората не можеха да излязат с колите си от Киев с часове.
На полската граница са чакали и по 3 денонощия. Толкова дълги са били опашките. Имало е хора, които са оставили колите си и са пресекли границата пешком. Цял живот те са работили за тази кола и са я оставили, с цел да спасят живота си.
Преди този ден имахте ли чувството, че нещо следва да се случи?
Да, имам мощна вътрешен глас. Пет дни преди 24 февруари не можех да дремя добре и усещах паника. Имах боязън и терзание, че нещо ужасно ще се случи.
Паниката и адреналинът, какво въздействие оказват в един подобен миг?
При мен персонално е като захлас, потрес. Съпругът ми сподели да взема храна, вода, документи и тръгнахме. Ако не беше той, не зная, какво щеше да стане.
Как реагираха трите ви деца на обстановката в този ден? Казахте ли им истината и по какъв начин се разказва такава конюнктура?
Когато те се разсъниха през нощта на 24 февруари споделиха: „ Сирени, сирени... Нещо лети “. Казах им истината - че е почнала война. Близнаците (бел. ред. момче и момиче) са на 5 години и схващат всичко. Голямата ми щерка, която е на 15 години, също знае по какъв начин стоят нещата. Винаги приказвам с децата като с възрастни хора.
В Киев остават брат Ви и татко Ви. Брат Ви е състезателен публицист, само че отива на фронта...
Да, по този начин е. Брат ми има висше обучение и работи като състезателен публицист, само че в този момент отиде на фронта. Той самичък взе това решение. „ Аз желая да пазя родината “, това е споделил на татко ни. Преди да се насочи към фронта, е минал обучение, както и каква първа помощ да оказва. Баща ми също е желал да отиде на фронта, само че той е на 65 година и неговото здраве не разрешава това. Затова той оказва помощ, като готви и посреща бежанци в дома си.
Как е брат Ви в този момент и какво ви споделя за ситуацията там?
Каза ми най-важното - че е жив и също, че обстановката е тежка за човек, който в никакъв случай преди този момент не е държал оръжие в ръцете си.
Кога се чухте последно с него?
Преди няколко часа.
Имате ли другари руснаци?
Не. Имах такива преди 8 години, само че когато стартира войната в Донбас през 2014 година прекратих всички другарски връзки с руснаци.
Вашият брачен партньор е българин. В момента в неговото жилище тук ли сте отседнали?
Да, в неговото жилище в България. Когато пристигнахме тук, от напрежението стана нещо с организма ми. Повръщах 8 пъти, имах така наречен „ нервозен корем “. Помолих брачна половинка ми да викнем кола за спешна помощ и две седмици не можех да се възстановя.
Как се запознахте със брачна половинка си, той е българин, а Вие - украинка?
Моят брачен партньор Митко има другар в Украйна, който също е българин. Той се занимава с бизнес там и тогава организираше празненство по случай празник на своята компания. Аз и Димитър (бел.ред брачният партньор ѝ) присъствахме на това събитие и се запознахме. Тогава Димитър ме погледнал и споделил на приятеля си: „ Коя е тази хубава руса жена... “, а той му дал отговор: „ Не я заговаряй, тя не желае да приказва с никой “. Димитър му споделил, че след 2-3 месеца ще стана негова брачна половинка и се обзаложили на 2000 евро. След 3 месеца ние се оженихме.
Вие сте известна певица в Украйна. Участвала сте преди време и на фестивала „ Сан Ремо “. Разкажете ми за този интервал.
Да, пях на „ Сан Ремо “ през 2001 година Тогава снимаха от италианския канал „ Рай Уно “. Искаха от мен да пея на съветски, само че аз настоях да пея на украински, тъй като Украйна е млада и самостоятелна страна. Аз им споделих, че в случай че упорстват да пея на съветски, ще си потегли и те се съгласиха да пея на украински. Тогава получих доста приветствени писма от украинци от целия свят за това, че се усещат горди от обстоятелството, че са чули украински език на „ Сан Ремо “.
Иначе започнах кариерата си на 16 години, когато победих в състезанието „ Славянски базар “. В журито тогава бяха Лили Иванова и Йорданка Христова. Преди две години пях в България на концерта „ Коледни звезди “, проведен от Искра Радева и още веднъж срещнах Йорданка Христова, която ми показа, че ме помни.
Коя е последната ария, която записахте?
Това се случи през вчерашния ден, тук в София. В едно от студията записах ария за войната в Украйна. Все още не съм ѝ дала заглавие, само че е отдадена на войната и имам вяра, че ангели ще бдят над украинския народ и че Украйна ще победи.
Имате ли фенове, които в този миг Ви пишат в обществените мрежи?
Да, несъмнено. Преди 2 седмици бях в Копенхаген и пях там. На площада изпях химна на Украйна. Видях, че хората поддържат украинците и оказват помощ на бежанците, като им дават облекла, храна, заслон.
В дома си в София подслонихте ли бежанци от Украйна?
В нашия апартамент тук живеем аз, брачният партньор ми и трите ни деца, като с нас пристигна още една жена от Украйна. Много другари на мъжа ми дадоха заслон на украински бежанци.
В какво намирате очакване сега?
В Господ. Всеки ден се апелирам за помощ за украинския народ и за нашите воини.
Кое е това нещо, което най-вече ви липсва от живота в Киев?
Обичам България, тя е като моя втора татковина, само че Украйна е моят дом. Липсва ми античният Киев, духът на града, хората, работата, само че най-много ми липсва възприятието, за домакински уют и успокоение.
Знаете ли, какво се случва с вашия дом в Украйна?
Нищо не зная за дома си там. 25 години съм работила на сцена и всичките ми спестявания останаха в Украйна. Дори микрофонът и концертните ми рокли са там. Мислех, че ще се върнем бързо. Не допусках, че ще стане по този начин.
Как протича животът ви в България?
Тук съм без работа, а не съм привикнала по този начин. Домакиня съм – майка на 3 деца, сготвям, шетам. Съпругът ми работи. Той има другари тук и им оказва помощ в неговата сфера – строителния бизнес.
Децата ви учат ли сега тук в България?
Близнаците не вървят на градина, а огромната ни щерка към момента не посещава учебно заведение - още оправяме документи. Иначе децата знаят езика. Съпругът ми у дома им приказва на български, а аз – на украински.
След като завърши всичко, смятате ли да се върнете в Киев?
Разбира се, аз желая да се върна в Киев. Всеки ден мисля, в какво са го трансформирали в този момент и какъв брой дълго ще се виждат белезите от тази ужасна война. Душата ми се къса.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ