Уилям Завоевателят – да постигнеш обединение с кръв и бруталност
Уилям Завоевателят дължи достижението си да възвърне Англия значително на умишлено и целеустремено кръвожадно принуждение. Така те в последна сметка стават алегория за безконечния честен въпрос до каква степен е целесъобразно насилието, когато има за цел да реализира това, което причинителите му считат за обективен край.
Въпреки че по-късните му борби са искрено кръвопролитие, Битката при Хейстингс е тежка и продължава съвсем през целия ден на 14 октомври 1066 година Нейната активност и забележителната дълготрайност демонстрират, че доста хора са били подготвени да се борят за Уилям и Харолд и че мнозина имат вяра, че и двамата мъже имат оправдани искания за купата крал на Англия.
Подкрепата за Харолд, рубрика на Уесекс и най-силният човек в кралството след краля, носи със себе си отговора за рецесията. Уилям и кралете на Дания и Норвегия имат искания и се чака да нахлуят. Изключителната неустойчивост на тази обстановка е значима за разбирането на живота и крайните достижения на Уилям като анализът също би трябвало да регистрира и политиката на френското кралство. Кризата придобива друга форма след 1066 година, само че не изчезва.
Оцелелия британски хайлайф се подчинява на Уилям в Беркхамстед и коронацията му на Коледа през 1066 година го интегрират в британския двор. Но в никакъв случай не би трябвало да забравяме, че хиляди са убити и още доста са лишени от средствата си за прехранване по време и след Хастингс. Тези събития би трябвало да се преглеждат като страхотна контузия и срив на доста сигурност – и като проява, че постоянно е по-трудно да се реализира мир, в сравнение с да се води война. Паметта също може да играе роля във всичко това. Англия е превзета 50 години по-рано от датския крал Кнут, който ръководи и двете кралства от 1016 до 1035 година Осъзнаването на това по какъв начин се направил този развой на единодушие със поробител, несъмнено повлиява на миротворчеството през 1066 година.
През идващите четири години се случва в действителност извънредно завземане на ресурсите на Англия от елита на Нормандия и други райони в северна Франция. Първият от решаващите фактори за събитията е безспорното условие Уилям да възнагради тези, които го поддържат. Това се чака да създадат всички средновековни владетели!
Вторият е той да подсигурява сигурността им измежду систематичното възмущение, евентуален протест и възможни нахлувания от страна на Дания, чийто крал също има искания към британското кралство, наследено от времето на Кнут. Резултатът е изселването на по-голямата част от британския всемирски и набожен хайлайф и заместването им с мъже и дами от Франция.
Голяма част от този развой става до 1070 година, като най-известният миг е „ Опустошаването на Севера “, когато Уилям унищожава огромна част от Йоркшир през зимата на 1069-70 година Мащабът на погрома остава обект на полемики и, да, насилието над цивилни е напълно позволен миг от средновековната война. Но безсърдечието на Уилям е извънредно съгласно неговите стандарти, а и тези на другите.
Уилям и неговите сътрудници основават империята със забележителна динамичност. Организационната мощ и традициите на британското кралство, които се развиват от 10 век нататък, са приведени в тясна връзка с бурната политика на френското кралство. След 1154 година, наследникът на трона и правнука на Уилям, крал Хенри II (1154-89) основава още по-голяма империя, която причислява към Нормандия и Англия Анжу и Аквитания.
Тази презканална империя сигурно нямаше да съществува, в случай че Харолд беше спечелил в Хейстингс. А разсъжденията с тази империя са голяма угриженост за Уилям. Политиката по отношение на мястото на Нормандия във френското кралство значи, че той прекарва към 75 % от времето си в Нормандия и Франция след 1072 година, откакто англичаните са дефинитивно победени. Превземането през 1063 година на графство Мейн на юг от Нормандия оказва надълбоко въздействие, тъй като му основава голям брой нови грижи, които не престават и при неговите наследници.
Въпреки че завоеванията на Уилям Завоевателя и основаната от него империя трансформират връзките на Англия и Англия с Европа, това се реализира като се вършат корекции в едни връзки, които към този момент имат дълга история и които към момента са и до през днешния ден, и ще продължат да бъдат.
Окончателният провал на презканалната империя по времето на крал Джон, човек, който сигурно не има качествата на Уилям, извежда на напред във времето в Англия традицията, че един държател е морално виновен за поддържането на положителното юридическо право.
Разбира се, не можем директно да приписваме тази история напълно на Уилям Завоевателя. Но това е още едно от многото негови достижения, които оказват въздействие, което съществува и през днешния ден.
