Марк Твен и Дяволът му предупредиха какво ни чака, но кой да слуша...
Уилям Фокнър и Ърнест Хемингуей считат, че Твен и написал велики произведения, проправили път на американската литература по целия свят.
Истинското име на Марк Твен е Самюъл Лангхорн Клемънс. Писател, публицист, хуморист. Добър в писането, неприятен в бизнеса, както самичък се иронизирал.
Автор на доста крилати изречения, употребявани и през днешния ден. „ Слуховете за моята кончина са мощно пресилени “, е една от тях. „ Ако човек е малоумен като дребен, подобен остава до края “, е различен негов израз.
Книгата му „ Писма от земята “ и през днешния ден е измежду най-продаваните и обичаните в доста страни. В нея Твен изяснява доста от нещата, на които търсим и през днешния ден отговори, лутайки се в дебрите на живота.
Прочетете определените фрагменти и ще се убедите.
Писмо от сатаната
Това е доста необичайно място, извънредно и извънредно забавно. Всички хора са луди, всички останали животни са луди, Земята е луда, а и самата Природа е луда. Човекът е едно малко знамение. В най-хубавия си тип той припомня никелиран ангел от най-ниска категория, а в най-лошия си тип е нещо неизразимо, невъобразимо; и постоянно, и на всички места, и във всичко той е подигравка. Но все пак напълно индиферентно и откровено той назовава себе си „ най-благородното Божие създание “. Говоря ви самата истина! И да не мислите, че тази концепция му е хрумнала в последно време — той я изповядва епохи наред и има вяра в нея. Вярва в нея и никой от Човешкия Род не е забелязал до момента какъв брой смешна е тя.
Освен това — гледайте да не припаднете! — индивидът се счита за любим на Твореца. Той има вяра, че Твореца се гордее с него, той даже има вяра, че Твореца го обича, че има уязвимост към него, че не спи нощем, с цел да му се възхищава, да, да, и че бди над него и го защищава от беди. Човекът се моли на Бога и си мисли, че той го слуша. Колко благо, нали? При това молитвите му са цялостни с най-груби, нахални, безсрамни ласкателства и той си фантазира, че Твореца мърка от наслаждение, като слуша тези славословия. Всеки ден индивидът се моли за помощ, благосклонност и протекция, моли се с вяра и очакване, макар че всичките му молебствия остават без отговор. Но този ежедневен афронт, този ежедневен неуспех не го обезсърчават и той продължава да се моли най-невъзмутимо. Има нещо съвсем хубаво в това твърдоглавие. Сега отново гледайте да не припаднете: той си мисли, че ще отиде на небето.
Има платени учители, които го убеждават в това. Те го учат също, че има пъкъл, където гори безконечен огън, и че той ще отиде там, в случай че не съблюдава Заповедите. А какво са Заповедите? Много смешна работа. Ще ви опиша и за тях по-нататък.
***
Писмо седмо
(откъс)
Ной и фамилията му се избавили — различен е въпросът дали са имали някаква изгода от това. Правя тази спогодба, тъй като още не се е намерил рационален шестдесетгодишен човек, който да се съгласи да изживее още веднъж живота си. Или живота на някой различен. Ной и фамилията му се избавили в действителност, само че не се чувствали изключително добре, тъй като били цялостни с микроби. Пълни чак до веждите; набъкани с тях; набъбнали от тях; надули се като балони. Това било извънредно неприятно, само че какво да се прави — трябвало да се спасят задоволително количество микроби, с цел да обезпечат на бъдещото човечество смъртоносни заболявания, а на борда имало единствено осем души, които да служат за леговище на микробите. Микробите били най-ценният товар на Ковчега, Твореца най се тревожел за тях, те най му били на сърцето. Той бил наредил да им се обезпечи питателна храна и приятна конюнктура. Микроби за тифус, микроби за холера, микроби за бяс, микроби за тетанус, микроби за туберкулоза, микроби за черна чума и още стотици сходни аристократи, най-любими създалия на Твореца, златни носители на неговата обич към индивида, благословени блага от нежния татко за неговите деца — всички те трябвало да бъдат обкръжени от лукс и да получават най-изискани ястия. И те били настанени в най-отбраните палати, каквито можело да се намерят във вътрешностите на Ной и фамилията му: в белите дробове, в сърцето, в мозъка, в бъбреците, в кръвта, в червата. Особено в червата. Любим техен курорт станало дебелото черво. Там се събирали безчислени, милиарди микроби, работели, пирували, пълзели и пеели хвалебствени и благодарствени псалми; при тихи нощи се чувал лекият отзвук от техните песнопения. Дебелото черво било в действителност техният парадайс. Те по този начин се натъпкали в него, че то станало твърдо като газопровод. И микробите се гордеели с това. В своя основен псалм те с признателност загатват за него:
О, запек, запек, наслада,
ти за нас си парадайс благословен.
Черва, славете до безспир
Твореца в тоя ден!
Марк Твен в действителност е задоволително явен.
Година преди гибелта си, през 1909 година, Марк Твен споделя: " Дойдох с Халеевата комета през 1835 година Следващата година тя идва още веднъж и чакам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото отчаяние в живота ми, в случай че не си отида с Халеевата комета. Всевишният без подозрение е споделил: " Ето две необясними явления; пристигнаха дружно, би трябвало и да си отидат дружно ". (Писателят е роден две седмици след най-голямото доближаване на Халеевата комета до Земята, а умира през 1910 година, когато е идващото й появяване.)
Много значимо е да не се вземаме прекомерно насериозно. Виждаме какво се случва, когато някои политици се засилят в тази посока…
И да не забравяме значимите му препоръки: „ Танцувай по този начин, все едно никой не те гледа; пей по този начин, като че ли никой не те чува; бит все едно в никакъв случай не са те предавали; живей по този начин, все едно земята е Рая “. И още: „ Разликата сред „ съвсем вярната дума " и „ вярната дума " е като разликата сред светулката и светкавицата “.
Фрог нюз
Истинското име на Марк Твен е Самюъл Лангхорн Клемънс. Писател, публицист, хуморист. Добър в писането, неприятен в бизнеса, както самичък се иронизирал.
Автор на доста крилати изречения, употребявани и през днешния ден. „ Слуховете за моята кончина са мощно пресилени “, е една от тях. „ Ако човек е малоумен като дребен, подобен остава до края “, е различен негов израз.
Книгата му „ Писма от земята “ и през днешния ден е измежду най-продаваните и обичаните в доста страни. В нея Твен изяснява доста от нещата, на които търсим и през днешния ден отговори, лутайки се в дебрите на живота.
Прочетете определените фрагменти и ще се убедите.
Писмо от сатаната
Това е доста необичайно място, извънредно и извънредно забавно. Всички хора са луди, всички останали животни са луди, Земята е луда, а и самата Природа е луда. Човекът е едно малко знамение. В най-хубавия си тип той припомня никелиран ангел от най-ниска категория, а в най-лошия си тип е нещо неизразимо, невъобразимо; и постоянно, и на всички места, и във всичко той е подигравка. Но все пак напълно индиферентно и откровено той назовава себе си „ най-благородното Божие създание “. Говоря ви самата истина! И да не мислите, че тази концепция му е хрумнала в последно време — той я изповядва епохи наред и има вяра в нея. Вярва в нея и никой от Човешкия Род не е забелязал до момента какъв брой смешна е тя.
Освен това — гледайте да не припаднете! — индивидът се счита за любим на Твореца. Той има вяра, че Твореца се гордее с него, той даже има вяра, че Твореца го обича, че има уязвимост към него, че не спи нощем, с цел да му се възхищава, да, да, и че бди над него и го защищава от беди. Човекът се моли на Бога и си мисли, че той го слуша. Колко благо, нали? При това молитвите му са цялостни с най-груби, нахални, безсрамни ласкателства и той си фантазира, че Твореца мърка от наслаждение, като слуша тези славословия. Всеки ден индивидът се моли за помощ, благосклонност и протекция, моли се с вяра и очакване, макар че всичките му молебствия остават без отговор. Но този ежедневен афронт, този ежедневен неуспех не го обезсърчават и той продължава да се моли най-невъзмутимо. Има нещо съвсем хубаво в това твърдоглавие. Сега отново гледайте да не припаднете: той си мисли, че ще отиде на небето.
Има платени учители, които го убеждават в това. Те го учат също, че има пъкъл, където гори безконечен огън, и че той ще отиде там, в случай че не съблюдава Заповедите. А какво са Заповедите? Много смешна работа. Ще ви опиша и за тях по-нататък.
***
Писмо седмо
(откъс)
Ной и фамилията му се избавили — различен е въпросът дали са имали някаква изгода от това. Правя тази спогодба, тъй като още не се е намерил рационален шестдесетгодишен човек, който да се съгласи да изживее още веднъж живота си. Или живота на някой различен. Ной и фамилията му се избавили в действителност, само че не се чувствали изключително добре, тъй като били цялостни с микроби. Пълни чак до веждите; набъкани с тях; набъбнали от тях; надули се като балони. Това било извънредно неприятно, само че какво да се прави — трябвало да се спасят задоволително количество микроби, с цел да обезпечат на бъдещото човечество смъртоносни заболявания, а на борда имало единствено осем души, които да служат за леговище на микробите. Микробите били най-ценният товар на Ковчега, Твореца най се тревожел за тях, те най му били на сърцето. Той бил наредил да им се обезпечи питателна храна и приятна конюнктура. Микроби за тифус, микроби за холера, микроби за бяс, микроби за тетанус, микроби за туберкулоза, микроби за черна чума и още стотици сходни аристократи, най-любими създалия на Твореца, златни носители на неговата обич към индивида, благословени блага от нежния татко за неговите деца — всички те трябвало да бъдат обкръжени от лукс и да получават най-изискани ястия. И те били настанени в най-отбраните палати, каквито можело да се намерят във вътрешностите на Ной и фамилията му: в белите дробове, в сърцето, в мозъка, в бъбреците, в кръвта, в червата. Особено в червата. Любим техен курорт станало дебелото черво. Там се събирали безчислени, милиарди микроби, работели, пирували, пълзели и пеели хвалебствени и благодарствени псалми; при тихи нощи се чувал лекият отзвук от техните песнопения. Дебелото черво било в действителност техният парадайс. Те по този начин се натъпкали в него, че то станало твърдо като газопровод. И микробите се гордеели с това. В своя основен псалм те с признателност загатват за него:
О, запек, запек, наслада,
ти за нас си парадайс благословен.
Черва, славете до безспир
Твореца в тоя ден!
Марк Твен в действителност е задоволително явен.
Година преди гибелта си, през 1909 година, Марк Твен споделя: " Дойдох с Халеевата комета през 1835 година Следващата година тя идва още веднъж и чакам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото отчаяние в живота ми, в случай че не си отида с Халеевата комета. Всевишният без подозрение е споделил: " Ето две необясними явления; пристигнаха дружно, би трябвало и да си отидат дружно ". (Писателят е роден две седмици след най-голямото доближаване на Халеевата комета до Земята, а умира през 1910 година, когато е идващото й появяване.)
Много значимо е да не се вземаме прекомерно насериозно. Виждаме какво се случва, когато някои политици се засилят в тази посока…
И да не забравяме значимите му препоръки: „ Танцувай по този начин, все едно никой не те гледа; пей по този начин, като че ли никой не те чува; бит все едно в никакъв случай не са те предавали; живей по този начин, все едно земята е Рая “. И още: „ Разликата сред „ съвсем вярната дума " и „ вярната дума " е като разликата сред светулката и светкавицата “.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ