СУ Васил Левски в Русе почете своя патрон
Учениците участваха в разнообразни мероприятия в продължение на цяла седмица, които приключиха с факелно шествие с три лъча
В СУ „ Васил Левски “ - гр. Русе цяла седмица учениците бяха изправени пред разнообразни провокации. Нарисуваха портрети, картини, рецитираха стихотворения, някои от тях авторски. Проведе се и третото издание на викторината " Стани Левски ", само че за пръв път онлайн, а не в електронна среда.
За край на седмицата, на 18.02.2023 година се организира и факелно шествие с три лъча, от три разнообразни точки в квартал Дружба, като последна точка беше паметникът на Васил Левски в двора на учебното заведение.
Там ги чакаха шефът на СУ " Васил Левски " - госпожа Мария Тодорова, дружно със заместник-директорите, учители и възпитаници. Лъчовете се подредиха пред паметника на фона на запис на две от най-популярните стихотворения, отдадени на Васил Левски, в осъществяване на известни български артисти. Това бяха две знакови произведения, отдадени на живота и гибелта му - „ Левски ” от Иван Вазов („ Епопея на забравените ”) и „ Обесването на Васил Левски ” от Христо Ботев.
Веднага по-късно госпожа Петя Михайлова насочи възпоменателно слово:
" И ето още веднъж е 18 февруари, денят в който палим факли, вместо свещи. Денят в който осветяваме пътя на паметта. Денят, в който притихнали, смирени, признателни, свеждаме глави пред този, който не преклони глава.
Днес ние задаваме въпроса „ Успяхме ли Апостоле? Успяхме ли да станем, такива каквито ти мечтаеше? Да бъдем – безстрашни, великодушни, да не сме плебеи на примирението, плебеи на страха да изразим своето мнение, а да го отстояваме? Намери ли нашето Отечество, достойните хора, които да го водят по пътя на благоденствието, щото да бъдем равни с другите европейски нации? Обичаме ли оногова, който ни демонстрира погрешката ни или го считаме за собствен зложелател? Сбъднахме ли твоя блян?
И там, някъде приглушено, като отговор чуваме неговите слова „ Имате два пътя, вие кой ще изберете? "
Аз не знам какво е Левски за всеки един от вас. Наричаме го знак на свободата, мотив за горделивост, за самочувствие. За мен той е доказателството, че ние българите можем да осъзнаем силата си като народ, можем да се опълчим на несправедливостта, да отстояваме себе си и своите идеали.
Човек би трябвало да се лиши от нещо, с цел да завоюва нещо по-голямо. Животът е една непрекъсната битка и мощни са единствено свободните да бъдат себе си – те творят историята, другите просто я четат. И както споделя изследователката на Левски Магдермот „ Аз не ви разбирам вас, за какво търсите костите му, той духът му ви би трябвало “, тъй като Левски не е мъчно да бъде свестен, мъчно е да бъде следван.
Едва тогава, когато сложим в едно изречение „ Аз " и „ Левски “ ще успеем да отговорим на въпросите, даже и на неговия „ НАРОДЕ???? “ С 4 ВЪПРОСИТЕЛНИ. "
Ръководството на учебното заведение, учители, възпитаници от всеки клас и посетители уважиха паметта на Апостола, поднасяйки цветя пред паметника на Васил Левски.
В СУ „ Васил Левски “ - гр. Русе цяла седмица учениците бяха изправени пред разнообразни провокации. Нарисуваха портрети, картини, рецитираха стихотворения, някои от тях авторски. Проведе се и третото издание на викторината " Стани Левски ", само че за пръв път онлайн, а не в електронна среда.
За край на седмицата, на 18.02.2023 година се организира и факелно шествие с три лъча, от три разнообразни точки в квартал Дружба, като последна точка беше паметникът на Васил Левски в двора на учебното заведение.
Там ги чакаха шефът на СУ " Васил Левски " - госпожа Мария Тодорова, дружно със заместник-директорите, учители и възпитаници. Лъчовете се подредиха пред паметника на фона на запис на две от най-популярните стихотворения, отдадени на Васил Левски, в осъществяване на известни български артисти. Това бяха две знакови произведения, отдадени на живота и гибелта му - „ Левски ” от Иван Вазов („ Епопея на забравените ”) и „ Обесването на Васил Левски ” от Христо Ботев.
Веднага по-късно госпожа Петя Михайлова насочи възпоменателно слово:
" И ето още веднъж е 18 февруари, денят в който палим факли, вместо свещи. Денят в който осветяваме пътя на паметта. Денят, в който притихнали, смирени, признателни, свеждаме глави пред този, който не преклони глава.
Днес ние задаваме въпроса „ Успяхме ли Апостоле? Успяхме ли да станем, такива каквито ти мечтаеше? Да бъдем – безстрашни, великодушни, да не сме плебеи на примирението, плебеи на страха да изразим своето мнение, а да го отстояваме? Намери ли нашето Отечество, достойните хора, които да го водят по пътя на благоденствието, щото да бъдем равни с другите европейски нации? Обичаме ли оногова, който ни демонстрира погрешката ни или го считаме за собствен зложелател? Сбъднахме ли твоя блян?
И там, някъде приглушено, като отговор чуваме неговите слова „ Имате два пътя, вие кой ще изберете? "
Аз не знам какво е Левски за всеки един от вас. Наричаме го знак на свободата, мотив за горделивост, за самочувствие. За мен той е доказателството, че ние българите можем да осъзнаем силата си като народ, можем да се опълчим на несправедливостта, да отстояваме себе си и своите идеали.
Човек би трябвало да се лиши от нещо, с цел да завоюва нещо по-голямо. Животът е една непрекъсната битка и мощни са единствено свободните да бъдат себе си – те творят историята, другите просто я четат. И както споделя изследователката на Левски Магдермот „ Аз не ви разбирам вас, за какво търсите костите му, той духът му ви би трябвало “, тъй като Левски не е мъчно да бъде свестен, мъчно е да бъде следван.
Едва тогава, когато сложим в едно изречение „ Аз " и „ Левски “ ще успеем да отговорим на въпросите, даже и на неговия „ НАРОДЕ???? “ С 4 ВЪПРОСИТЕЛНИ. "
Ръководството на учебното заведение, учители, възпитаници от всеки клас и посетители уважиха паметта на Апостола, поднасяйки цветя пред паметника на Васил Левски.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ