Изследователи вярват в целебния ефект на молитвата
Учените от лабораторията по психо- и неврофизиология към психоневрологичния институт „ Бехтерев “ в Санкт Петербург са създали изобретение. По думите им те са съумели да открият ново, четвърто положение на съзнанието, зараждащо в миг на молитва. Досега на науката са били известни три положения – бърз, муден сън и бодърстване.
Както съумели да изяснят санктпетербургските учени, по време на молитва човешкият мозък се потапя в по този начин нареченото детско, бебешко положение , когато на човек му наподобява, че е изцяло предпазен и благополучен. Наблизо постоянно са любящите родители, които наложително ще се погрижат за него, тъй като доста го обичат.
Човек знае това сигурно, по тази причина е сигурен в утрешния ден, радостен е и нехаен. Аналогично положение човек изпитва по време на молитва, като се изключи това, че към този момент разчита не на родителите си, а на Бога. Вследствие понижава равнището на стрес, изчезват болките в сърцето, възстановява се кръвното. В резултат човек по-малко боледува и живее по-дълго.
Според учените лечебният резултат на молитвата е обвързван с това, че човек за известно време
За ослепителен образец може да послужат доста онкоболни, които дълго и откровено четат молебствия, престават да се опасяват от гибелта, с оптимизъм и убеденост гледат в новия ден, преодолявайки унинието. В резултат имунитетът им доста се укрепва. Организмът стартира повече да се съпротивлява на заболявания и протича излекуване. Но не всяка молитва е ефикасна, а единствено тази, която е чута от Бога.
На процедура, настояват медиците, това значи, че за малко време, до момента в който продължава молитвата, човек изцяло се откъсва от земния живот, което се показва в понижаване или изгубване на бързите корови ритми.
Колкото по-голямо е това понижаване, толкоз по-дълбоко човек се потапя в молитвата. От историята е известно, че с помощта на молитвата и чистата религия светите мъченици са търпели жестоки изтезания и нечовешка болежка. Например Амвросий Оптински е страдал от ужасни недъзи, от които, в случай че беше елементарен човек, би починал за половин час. Но той доживял до 79 години.
Още един свети дъртак, Никита Валаамски, също страдал от страшни болки в последните години от живота си. Когато схванал, че гибелта е близо, отказал всевъзможни медикаменти и се спасявал единствено с молебствия, облекчавайки своите премеждия. С проучването на този феномен се заели учените от Кеймбридж. Основната задача на проучването била да се разбере по какъв метод
Резултатите от сензорите показвали, че хората чувствали болежка с 15% по-малко спрямо тези, които гледали картината на Гоген. Томографията посочила, че у вярващите се задействала дясната предница на мозъка, т.е. включвала се невронна интензивност за модулация на болката.
Иначе казано, тези хора независимо намалявали и потискали болката. При атеистите нямало никакви реакции от сходен жанр.
Подобни опити са провели и учените от Торонто. Те даже фиксирали разлики в мозъчната активност на атеистите и вярващите. Учените повели проучвания, измервайки с електроди мозъчната активност. В резултат било открито, че у вярващите хора интензивността в предната кора, т.е. мозъчната област, която променя държанието на индивида под въздействие на страстите и прекарванията, била доста по-слаба.
Освен това учените открили, че колкото по-религиозен е човек, толкоз по-пасивна е тази част от мозъка и човек прави по-малко неточности. Правейки заключения за своите проучвания, канадските учени декларирали, че вярващите хора, които умеят откровено да се молят, на практика
В Баптисткия медицински център Уейк Форест към Института за регенеративна медицина в Северна Каролина настояват, че скоро човечеството ще не помни за обезболяващите средства, защото медитацията отстранява болката доста по-ефикасно. Медиците стигнали до сходни заключения след провеждането на незначителен опит, в който взели присъединяване 10 доброволци. Нито един от участниците преди този момент не бил се занимавал с медитация, по тази причина авансово всички минали тренинг – научили ги да концентрират вниманието си на отнесени мисли и да ръководят дишането си.
След това върху крайници на всеки от участниците бил прикован уред, който нагрявал кожата до 32 градуса. Това предизвиквало избран дискомфорт. Реакцията на мозъка на доброволците се изучавала с магнитно-резонансна томография. В резултат било открито, че след едночасова медитация интензивността на тази част от мозъка, която дава отговор за болковите чувства, се снижила с 40%. В същото време болкоуспокоителни препарати се дават приблизително единствено измежду 25-процентов резултат.
