Учени от Софийския университет предлагат самолети с ядрен двигател за изследвания на Юпитер
Учени от Физическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски " оферират самолети с нуклеарен мотор за проучвания на Юпитер, оповестиха от висшето учебно заведение.
Едно от най-известните и авторитетни научно-популярни списания в света - Popular Mechanics, е разгласило публикация за проучване на учени от Физическия факултет на Софийския университет със заглавието " The Nuclear-Powered Aircraft That We`ll Use to Explore Jupiter ".
Подобно внимание рядко се отделя на напълно български колективи.
" Работата на колектива основава и обосновава ново направление в галактическите проучвания - авиационни наблюдения в атмосферата на други небесни тела ", декларира Caroline Delbert от Popular Mechanics. Тя цитира елементи от научната публикация на учените, която е на финален стадий на рецензиране в Journal of Spacecrafts and Rockets.
Ядрото на екипа, което прави пробив в една нова и неразработена до момента ниша в научната проблематика в теорията на извънземното самолетостроене, са няколко млади учени - Недислав Веселинов, Мартин Караниколов и Владислав Шишкин. Техни научни ръководители са доцент Димитър Младенов, доцент Пламен Петков и доц.Пламен Данков /който, за жалост, ни напусна в края на 2020 г./ - всички от Физическия факултет на СУ.
Учените към този момент са подготвени и с втора публикация по тематиката, а през тази година се надяват да съумеят да създадат макет на правопоточен нуклеарен реактивен мотор и аероплан /Flayer/, предопределени за работа в атмосферите на други планети. Те разчитат да ги покажат на влиятелни интернационалните изложби и не са надалеч от концепцията да показват България като международен водач в региона на теорията на извънземното самолетостроене.
" Юпитер е неповторимо подобаващ за този тип проучване, тъй като планетата може да се похвали с няколко характерности, които я вършат изключително устойчива против човешка интервенция ", настояват българските учени в нова публикация. Работата им е получила утвърждение и скоро ще бъде оповестена в рецензирано списание. Учените от СУ споделят, че предлаганият от тях " субатмосферен " аероплан е планиран да работи най-добре в атмосферата на газовите колоси и слагат въпроса: " Колко близо сме до летенето към Юпитер? ".
В публикацията си учените от Софийския университет изясняват, че " измежду планетите от Слънчевата система и техните спътници, Юпитер е най-подходяща цел за проучване, защото разполага с плътна атмосфера, подобаваща за аеродинамичен полет, няма твърда повърхнина, която да може да бъде нечиста след края на задачата, а атмосферните данни за проектирането на летателен уред са задоволителни с помощта на данните, получени от задачата Galileo ".
Основните близки цели на човечеството за галактически проучвания са Луната и Марс, които съвсем нямат атмосфера. Ако там се изградят обитаеми бази, едно от огромните провокации ще бъде превозът сред разнообразни точки на тези непознати галактически тела.
Атмосферата на Юпитер е задоволително плътна и там може да се лети със самолети. И до момента в който главните старания на научната общественост са ориентирани към реализирането на пилотирани задачи към Марс и Луната, което е извънредно сложна за осъществяване задача, работата на българския колектив основава и обосновава ново направление на галактически проучвания - авиационни наблюдения в атмосферите на други небесни тела.
Юпитер е толкоз надалеч от Слънцето, че не можем да се възползваме от слънчевата сила за задвижване на аероплан в атмосферата. Нито можем да разчитаме на горенето, което изисква О2 - атмосферата на Юпитер е 90 % водород, а той образува избухлива примес с кислорода. Тогава откривателите оферират задвижване от вида " нуклеарна батерия ", чието гориво може да издържи десетилетия и което не изисква О2 или слънчева светлина.
" Ядреното гориво има извънредно висока енергийна компактност, която разрешава месеци, в случай че не и години, резистентен полет, преди горивото да се изчерпа. За разлика от химическото горене, нуклеарната реакция не разчита на О2 за произвеждане на топлота. Това дава опция за полет в анаеробна атмосфера и без нужда от носене на окислител. Двигателят може да бъде планиран като правоточен въздушно-реактивен мотор, вид реактивен мотор, при който всмуканият за горене въздух се компресира само от свръхзвуковото придвижване на самолета напред. Няма потребност от турбокомпресор за двигателна сила, което има редица преимущества - има малко движещи се елементи, което свежда до най-малко риска от механична щета и е лек. Последното е от първостепенно значение, като се имат поради опциите на ракетите носители и разноските за доставка на всеки кг в орбита на други планети ", изясняват учените от Софийския университет.
Предложеният от българските учени план за мотор се назовава NPRE /Nuclear-Powered Ramjet Engine/.
Едно от най-известните и авторитетни научно-популярни списания в света - Popular Mechanics, е разгласило публикация за проучване на учени от Физическия факултет на Софийския университет със заглавието " The Nuclear-Powered Aircraft That We`ll Use to Explore Jupiter ".
Подобно внимание рядко се отделя на напълно български колективи.
" Работата на колектива основава и обосновава ново направление в галактическите проучвания - авиационни наблюдения в атмосферата на други небесни тела ", декларира Caroline Delbert от Popular Mechanics. Тя цитира елементи от научната публикация на учените, която е на финален стадий на рецензиране в Journal of Spacecrafts and Rockets.
Ядрото на екипа, което прави пробив в една нова и неразработена до момента ниша в научната проблематика в теорията на извънземното самолетостроене, са няколко млади учени - Недислав Веселинов, Мартин Караниколов и Владислав Шишкин. Техни научни ръководители са доцент Димитър Младенов, доцент Пламен Петков и доц.Пламен Данков /който, за жалост, ни напусна в края на 2020 г./ - всички от Физическия факултет на СУ.
Учените към този момент са подготвени и с втора публикация по тематиката, а през тази година се надяват да съумеят да създадат макет на правопоточен нуклеарен реактивен мотор и аероплан /Flayer/, предопределени за работа в атмосферите на други планети. Те разчитат да ги покажат на влиятелни интернационалните изложби и не са надалеч от концепцията да показват България като международен водач в региона на теорията на извънземното самолетостроене.
" Юпитер е неповторимо подобаващ за този тип проучване, тъй като планетата може да се похвали с няколко характерности, които я вършат изключително устойчива против човешка интервенция ", настояват българските учени в нова публикация. Работата им е получила утвърждение и скоро ще бъде оповестена в рецензирано списание. Учените от СУ споделят, че предлаганият от тях " субатмосферен " аероплан е планиран да работи най-добре в атмосферата на газовите колоси и слагат въпроса: " Колко близо сме до летенето към Юпитер? ".
В публикацията си учените от Софийския университет изясняват, че " измежду планетите от Слънчевата система и техните спътници, Юпитер е най-подходяща цел за проучване, защото разполага с плътна атмосфера, подобаваща за аеродинамичен полет, няма твърда повърхнина, която да може да бъде нечиста след края на задачата, а атмосферните данни за проектирането на летателен уред са задоволителни с помощта на данните, получени от задачата Galileo ".
Основните близки цели на човечеството за галактически проучвания са Луната и Марс, които съвсем нямат атмосфера. Ако там се изградят обитаеми бази, едно от огромните провокации ще бъде превозът сред разнообразни точки на тези непознати галактически тела.
Атмосферата на Юпитер е задоволително плътна и там може да се лети със самолети. И до момента в който главните старания на научната общественост са ориентирани към реализирането на пилотирани задачи към Марс и Луната, което е извънредно сложна за осъществяване задача, работата на българския колектив основава и обосновава ново направление на галактически проучвания - авиационни наблюдения в атмосферите на други небесни тела.
Юпитер е толкоз надалеч от Слънцето, че не можем да се възползваме от слънчевата сила за задвижване на аероплан в атмосферата. Нито можем да разчитаме на горенето, което изисква О2 - атмосферата на Юпитер е 90 % водород, а той образува избухлива примес с кислорода. Тогава откривателите оферират задвижване от вида " нуклеарна батерия ", чието гориво може да издържи десетилетия и което не изисква О2 или слънчева светлина.
" Ядреното гориво има извънредно висока енергийна компактност, която разрешава месеци, в случай че не и години, резистентен полет, преди горивото да се изчерпа. За разлика от химическото горене, нуклеарната реакция не разчита на О2 за произвеждане на топлота. Това дава опция за полет в анаеробна атмосфера и без нужда от носене на окислител. Двигателят може да бъде планиран като правоточен въздушно-реактивен мотор, вид реактивен мотор, при който всмуканият за горене въздух се компресира само от свръхзвуковото придвижване на самолета напред. Няма потребност от турбокомпресор за двигателна сила, което има редица преимущества - има малко движещи се елементи, което свежда до най-малко риска от механична щета и е лек. Последното е от първостепенно значение, като се имат поради опциите на ракетите носители и разноските за доставка на всеки кг в орбита на други планети ", изясняват учените от Софийския университет.
Предложеният от българските учени план за мотор се назовава NPRE /Nuclear-Powered Ramjet Engine/.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ