Тя е Дени. Майка й е била неандерталец, баща й

Тя е Дени. Майка й е била неандерталец, татко й е Денисовец – необикновен тип пра човек, който също е обитавал евразийския континент преди 50 000 години, оповестяват учени в списание Science.

Наричана от учените от университета в Оксфорд, „ Денисова 11 “, нейното публично име, тя е била минимум на 13 години, когато е умряла, по незнайни аргументи.

„ Има и по-ранни доказателства за кръстосване сред разнообразни хоминини или ранни човешки групи “, декларира водещият създател Вивиан Слоун, откривател в Института за еволюционна антропология на Макс Планк.

„ Но това е първият път, когато открихме директен потомък от първо потомство “, споделя тя пред Агенция Франс Прес.

Изненадващото потекло на Дени бе отключено от костния откъс, открит през 2012 година от съветски археолози в Денисовата пещера в планините Алтай в Сибир.

Анализът на ДНК на костите не оставя никакво подозрение: хромозомите са 50-50 микс от Неандертал и Денисован – два разнообразни типа ранни хора, които се разделят в развиването си преди сред 400 000 и 500 000 години.

„ Самият факт, че открихме този субект от разбъркан неандерталски и денисовински генезис, допуска, че те са се смесвали доста по-често, в сравнение с си мислехме “, споделя Слоун.

40 000-годишният Хомо сапиенс с неандерталски предшественик обратно, неотдавна открит в Румъния, също поддържа тази концепция.

Но най-неопровержимото доказателство, че връзките не са били толкоз рядко срещани между-видовете хомини в късната плейстоценска Евразия, се намира в гените на актуалните хора.

Около два % от не-африканците по целия свят през днешния ден произлизат от неандерталците, демонстрират по-ранни изследвания на ДНК.

Денисовите следи също по този начин са необятно публикувани, въпреки и по-малко отмерено.

„ Ние откриваме следи от ДНК на Денисовианци по-малко от един % – някъде в Азия и измежду американските индианци. Аборигените австралийци и хората в Папуа-Нова Гвинея имат към пет % гени на Денисовци в своето ДНК “, споделят още учените.

Взети дружно, тези обстоятелства поддържат нов отговор на горещо разисквания въпрос за какво неандерталците, които сполучливо са се популяризирали в елементи от Западна и Централна Европа, са изчезнали преди към 40 000 години.

Досега за тайнственото им погиване са били упреквани заболявания, промени на климата, геноцид от страна на Хомо сапиенс или някаква композиция от тези аргументи.

Но какво би станало, в случай че нашият тип, идващ на талази от Африка, е завладял неандерталците, а може би и Денисовите, с обич, а не с експанзия?

„ Част от историята на тези групи е, че те просто биха могли да бъдат погълнати от актуалните популации и претопени. “

„ Съвременните хора са били по-многобройни, а останалите типове просто са били погълнати и претопени. “

Най-нови изследвания демонстрират, че неандерталците в действителност не са били безспорни диваци, криещи се по тъмни пещери и шубраци.

Нашите генетични братовчеди са имали разнообразни умения, изпълнявали са комплицирани ловни тактики в групи; справяли са се с потушаването на пожари, имали са принадлежности, облекла и бижута; погребвали са своите мъртви със алегорични церемонии.

Те са нарисували животни и ловни подиуми върху стени на пещери още преди 64 000 години, доста преди множеството Хомо сапиенс да дойдат в Европа.

Сред генетичното им завещание при някои модерни хора се съди по разновидността на ген EPAS1, който улеснява достъпа на организма до О2 посредством контролиране на производството на хемоглобин, съгласно изследване от 2014 година

Почти 90% от тибетците имат този ген, спрямо едвам девет % от китайците хан, преобладаващата етническа група в Китай, обитаваща най-вече по-равнинните региони в страната.

Неандерталците и Денисовците биха могли да се смесват още повече, само че фактът е, че първите се заселват най-много в Европа, а вторите в Централна и Източна Азия, уверени са откривателите.