Провалът на световните демокрации в Сирия
Турция, Иран, Русия и Съединени американски щати изпратиха войски, с цел да оказват помощ на съдружниците си в Сирия. Член на сирийския арабски Червен полумесец оглежда за жертви след държавна въздушна офанзива в град Дума
© Sameer Al- Doumy/Agence France-Presse -- Getty Images Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
В Турция демокрацията е в заплаха
Някога турците виждаха себе си като народ, който може да сплоти мюсюлманската просвета със западната народна власт и секуларизъм. Вече не.
15 дек 2017
Новата демократична вълна
На интернационалната сцена се появява нова група световни водачи и бъдещето на геополитиката минава в други ръце
15 дек 2017 Омар ибн ал Хатаб, непосредствен съмишленик и правоприемник на пророка Мохамед, е последният в действителност правоверен държател в арабския свят и умира преди 1400 години. Хатаб е именуван Ал Фарук - различаващият истина и грях.
Той изрича и една от най-красивите изречения в арабската история: " Как можеш да превърнеш хора в плебеи, откакто техните майки са ги родили като свободни човешки същества? " Хатаб уголемява ислямската империя чак до Персия и е уважаван за установяването на заслужено ръководство в завладените земи, в това число територията, на която през днешния ден е Сирия.
Фади Азам е сирийски публицист и създател на романа " Сармада ".
Дамаск е насочна точка за схващане на историята и нейните придвижвания. Завладяван безчет пъти, градът постоянно съумява да остане непоклатимо себе си, до момента в който окупаторите му се трансформират.
През последния век Дамаск откри доста от значителните детайли на народна власт – избори, парламент, политически партии, антиправителствени митинги, свободни медии.
И тогава пристигна превратът на партията " Баат " през 1963 година Хафез ал Асад изтръгна свободата и построи параноичен режим. През 2000 година синът му Башар го наследи и даде обещание – първоначално – да избави Сирия. Но реформисткото придвижване се препъна.
През март 2011 година, в разгара на Арабската пролет, протестиращи излязоха по улиците на Дамаск с претенции за демократични промени и освобождение на политически пандизчии. Силите за сигурност откриха огън – и стартира гражданска война, която последователно обхвана цяла Сирия.
След въздушен удар в Дума през януари мъже носят тела на жертви с вярата да открият здравна помощ - нещо нестабилно и мъчно за намиране в сирийските градове
Фотограф: Sameer Al- Doumy/Agence France-Presse -- Getty Images
Във видео от това време бойците на президента Башар ал Асад тъпчат група млади протестиращи, оковани с белезници на земята: " Свобода ли желаете, животни такива? Кажете: Какво е независимост? " Това беше въпросът. И режимът на Асад отговори уверено.
Междувременно в регион на Сирия, високомерен от " Ал Каида ", видеокамера документира по какъв начин задгранични бойци от Чечения, Франция, Саудитска Арабия и Тунис тероризират младежите на сирийската гражданска война и раздират знамето им. След това " Ал Каида " поставя на пътищата под собствен надзор знаци с надпис " Демокрацията е осквернение ".
Сирийската покруса стартира да господства екраните по целия свят. И въпросът за арабските народи беше явен: Разбирате ли ориста на тези, които упорстват за независимост и народна власт? Този въпрос, който получи отговор със сирийска кръв, удостовери, че тази ужасна Арабска пролет би трябвало да приключи в Дамаск.
Америка и Западът ограничиха намесата си най-вече до думи, като че ли изказванията биха могли да се опълчват на бруталността на режима на Асад и ненавистта на импортираните извън терористи. В наше време тероризмът се обрисува като ефикасна рецепта за лекуване на всевъзможни заболявания – постмодерно магьосничество, което отвори вратите на Сирия за хиляди джихадисти от целия свят.
След като се озоват в Сирия, тези брадати мъже карат танкове и стрелят с картечници, прилагайки това, което са научили от видеоигрите. Фантазията се смесва с действителността и двете стават сложни за отличаване.
Докато терористите прииждаха и Сирия пламна, свободният свят резервира безвредна отдалеченост. През 2014 година президентът Барак Обама, защитавайки неналичието на значима военна намеса от страна на Запада, сложи под въпрос дали " умерената съпротива " в Сирия – която включва " фермери или зъболекари или може би неколцина радиорепортери " - би могла в миналото да надделее против " кален в борби режим, подкрепян от външни сили със съществени ползи ".
Но в случай че сирийски ортодонт на процедура каже на света " имате неприятен мирис ", то какво неправилно има в това?
Знаем по какъв начин Съединени американски щати оказват помощ за поддържане на брутални режими в Близкия изток и по света, по какъв начин смъкват демократично определени държавни управления в Латинска Америка и другаде. Знаем, че петролните запаси на Сирия не могат да се сравнят с тези на Ирак и не сме толкоз жизненоважни за американските ползи, че Съединени американски щати да се намесят на наша страна.
Знаем какво се е случвало в пандиза " Абу Гариб ". И знаем какво се случва с хората, които се озоват на неправилното място, когато има офанзива с дронове. Това е силата, която Америка и Западът могат да ползват. Но сходна мощ е неморална, в случай че не служи да отстояване на полезности като независимост и народна власт за бедните и търпящите ограничения по света.
Ние, сирийците, поискахме помощ за преустановяване на всеобщите избивания, за обезпечаване на безвредни места за цивилни и за гонене на военнопрестъпници. Тези молби останаха нечути. Труповете в Сирия се трансфораха в честен скандал за целия свят.
Най-смелите мъже и дами на нацията бяха убити, до момента в който танцуваха и пееха за независимост, достолепие и народна власт. Няма по-благородна гибел от тази. Отделете няколко минути, с цел да разгледате лицата на тези, починали по улиците или в лагери. Можете да откриете онлайн хиляди фотоси на убити в ареста, пуснати в интернет от избягалия от Сирия фотограф на военната полиция с кодовото име Цезар.
Демократичният свят се провали в Сирия. Нямам поради западните политици, външни министри и генерали. Говоря за културните елити, гражданските общества и правозащитните организации. Това са хората, които не оправдаха очакванията ни.
За нас в Близкия изток демокрацията донесе страдалчество – при релативно ниски разноски за Запада, който постоянно се грижи първо за личните си ползи. Политиката е нагодена към паниките на бизнеса. Фокусът на западните водачи през днешния ден е " работни места, работни места, работни места... ".
Атаките от 11 септември унищожиха преграда. Западът неотложно отмъсти на бедните хора в Афганистан и приложи народна власт там като носна кърпичка върху кръвоизлив.
Предполагаемото битие на оръжия за всеобщо заличаване обезпечи предлог за сриването на Ирак, което разреши на Иран да разрушава една огромна арабска нация. Беше основана народна власт в Зелената зона на Багдад – регион с едвам няколко километра повърхност.
Президентът Башар ал Асад към този момент шест години води борба, с цел да прекърши бунтовническото придвижване
Фотограф: | Louai Beshara/Agence France- Presse — Getty Images
Асад се подиграваше с разтегливите " червени линии " на Обама. Бившият американски президент твърди, че дължи побеляването на няколко кичура от косата си на дебатите какво би трябвало да създадат Съединени американски щати в Сирия. Той завоюва Нобеловата премия за мир – за която не може да приказва, без да бъде преследван от фотоси на деца, задушени от газ зарин в Сирия.
Може ли народна власт да бъде реализирана посредством приложимост на военна мощ? Отговорът е " да ". Ако Западът се беше намесил в поддръжка на сирийската гражданска война, демокрацията би имала късмет. Вместо това сирийският народ беше зарязан с демократични слогани и неистини – и още опустошение и екстремизъм.
Свободните мъже и дами по света бяха завързани и съборени на земята от водачите на новата епоха – Доналд Тръмп, Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган, аятолах Али Хаменей, Бенямин Нетаняху и самият Асад. Всеки от тях приветства, до момента в който скача по гърбовете ни и крещи: " Свобода ли желаете, животни такива? Кажете: Какво е независимост? "
© 2017 Fadi Azzam. Distributed by The New York Times Syndicate.
© Sameer Al- Doumy/Agence France-Presse -- Getty Images Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
В Турция демокрацията е в заплаха
Някога турците виждаха себе си като народ, който може да сплоти мюсюлманската просвета със западната народна власт и секуларизъм. Вече не.
15 дек 2017
Новата демократична вълна
На интернационалната сцена се появява нова група световни водачи и бъдещето на геополитиката минава в други ръце
15 дек 2017 Омар ибн ал Хатаб, непосредствен съмишленик и правоприемник на пророка Мохамед, е последният в действителност правоверен държател в арабския свят и умира преди 1400 години. Хатаб е именуван Ал Фарук - различаващият истина и грях.
Той изрича и една от най-красивите изречения в арабската история: " Как можеш да превърнеш хора в плебеи, откакто техните майки са ги родили като свободни човешки същества? " Хатаб уголемява ислямската империя чак до Персия и е уважаван за установяването на заслужено ръководство в завладените земи, в това число територията, на която през днешния ден е Сирия.
Фади Азам е сирийски публицист и създател на романа " Сармада ".
Дамаск е насочна точка за схващане на историята и нейните придвижвания. Завладяван безчет пъти, градът постоянно съумява да остане непоклатимо себе си, до момента в който окупаторите му се трансформират.
През последния век Дамаск откри доста от значителните детайли на народна власт – избори, парламент, политически партии, антиправителствени митинги, свободни медии.
И тогава пристигна превратът на партията " Баат " през 1963 година Хафез ал Асад изтръгна свободата и построи параноичен режим. През 2000 година синът му Башар го наследи и даде обещание – първоначално – да избави Сирия. Но реформисткото придвижване се препъна.
През март 2011 година, в разгара на Арабската пролет, протестиращи излязоха по улиците на Дамаск с претенции за демократични промени и освобождение на политически пандизчии. Силите за сигурност откриха огън – и стартира гражданска война, която последователно обхвана цяла Сирия.
След въздушен удар в Дума през януари мъже носят тела на жертви с вярата да открият здравна помощ - нещо нестабилно и мъчно за намиране в сирийските градове
Фотограф: Sameer Al- Doumy/Agence France-Presse -- Getty Images
Във видео от това време бойците на президента Башар ал Асад тъпчат група млади протестиращи, оковани с белезници на земята: " Свобода ли желаете, животни такива? Кажете: Какво е независимост? " Това беше въпросът. И режимът на Асад отговори уверено.
Междувременно в регион на Сирия, високомерен от " Ал Каида ", видеокамера документира по какъв начин задгранични бойци от Чечения, Франция, Саудитска Арабия и Тунис тероризират младежите на сирийската гражданска война и раздират знамето им. След това " Ал Каида " поставя на пътищата под собствен надзор знаци с надпис " Демокрацията е осквернение ".
Сирийската покруса стартира да господства екраните по целия свят. И въпросът за арабските народи беше явен: Разбирате ли ориста на тези, които упорстват за независимост и народна власт? Този въпрос, който получи отговор със сирийска кръв, удостовери, че тази ужасна Арабска пролет би трябвало да приключи в Дамаск.
Америка и Западът ограничиха намесата си най-вече до думи, като че ли изказванията биха могли да се опълчват на бруталността на режима на Асад и ненавистта на импортираните извън терористи. В наше време тероризмът се обрисува като ефикасна рецепта за лекуване на всевъзможни заболявания – постмодерно магьосничество, което отвори вратите на Сирия за хиляди джихадисти от целия свят.
След като се озоват в Сирия, тези брадати мъже карат танкове и стрелят с картечници, прилагайки това, което са научили от видеоигрите. Фантазията се смесва с действителността и двете стават сложни за отличаване.
Докато терористите прииждаха и Сирия пламна, свободният свят резервира безвредна отдалеченост. През 2014 година президентът Барак Обама, защитавайки неналичието на значима военна намеса от страна на Запада, сложи под въпрос дали " умерената съпротива " в Сирия – която включва " фермери или зъболекари или може би неколцина радиорепортери " - би могла в миналото да надделее против " кален в борби режим, подкрепян от външни сили със съществени ползи ".
Но в случай че сирийски ортодонт на процедура каже на света " имате неприятен мирис ", то какво неправилно има в това?
Знаем по какъв начин Съединени американски щати оказват помощ за поддържане на брутални режими в Близкия изток и по света, по какъв начин смъкват демократично определени държавни управления в Латинска Америка и другаде. Знаем, че петролните запаси на Сирия не могат да се сравнят с тези на Ирак и не сме толкоз жизненоважни за американските ползи, че Съединени американски щати да се намесят на наша страна.
Знаем какво се е случвало в пандиза " Абу Гариб ". И знаем какво се случва с хората, които се озоват на неправилното място, когато има офанзива с дронове. Това е силата, която Америка и Западът могат да ползват. Но сходна мощ е неморална, в случай че не служи да отстояване на полезности като независимост и народна власт за бедните и търпящите ограничения по света.
Ние, сирийците, поискахме помощ за преустановяване на всеобщите избивания, за обезпечаване на безвредни места за цивилни и за гонене на военнопрестъпници. Тези молби останаха нечути. Труповете в Сирия се трансфораха в честен скандал за целия свят.
Най-смелите мъже и дами на нацията бяха убити, до момента в който танцуваха и пееха за независимост, достолепие и народна власт. Няма по-благородна гибел от тази. Отделете няколко минути, с цел да разгледате лицата на тези, починали по улиците или в лагери. Можете да откриете онлайн хиляди фотоси на убити в ареста, пуснати в интернет от избягалия от Сирия фотограф на военната полиция с кодовото име Цезар.
Демократичният свят се провали в Сирия. Нямам поради западните политици, външни министри и генерали. Говоря за културните елити, гражданските общества и правозащитните организации. Това са хората, които не оправдаха очакванията ни.
За нас в Близкия изток демокрацията донесе страдалчество – при релативно ниски разноски за Запада, който постоянно се грижи първо за личните си ползи. Политиката е нагодена към паниките на бизнеса. Фокусът на западните водачи през днешния ден е " работни места, работни места, работни места... ".
Атаките от 11 септември унищожиха преграда. Западът неотложно отмъсти на бедните хора в Афганистан и приложи народна власт там като носна кърпичка върху кръвоизлив.
Предполагаемото битие на оръжия за всеобщо заличаване обезпечи предлог за сриването на Ирак, което разреши на Иран да разрушава една огромна арабска нация. Беше основана народна власт в Зелената зона на Багдад – регион с едвам няколко километра повърхност.
Президентът Башар ал Асад към този момент шест години води борба, с цел да прекърши бунтовническото придвижване
Фотограф: | Louai Beshara/Agence France- Presse — Getty Images
Асад се подиграваше с разтегливите " червени линии " на Обама. Бившият американски президент твърди, че дължи побеляването на няколко кичура от косата си на дебатите какво би трябвало да създадат Съединени американски щати в Сирия. Той завоюва Нобеловата премия за мир – за която не може да приказва, без да бъде преследван от фотоси на деца, задушени от газ зарин в Сирия.
Може ли народна власт да бъде реализирана посредством приложимост на военна мощ? Отговорът е " да ". Ако Западът се беше намесил в поддръжка на сирийската гражданска война, демокрацията би имала късмет. Вместо това сирийският народ беше зарязан с демократични слогани и неистини – и още опустошение и екстремизъм.
Свободните мъже и дами по света бяха завързани и съборени на земята от водачите на новата епоха – Доналд Тръмп, Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган, аятолах Али Хаменей, Бенямин Нетаняху и самият Асад. Всеки от тях приветства, до момента в който скача по гърбовете ни и крещи: " Свобода ли желаете, животни такива? Кажете: Какво е независимост? "
© 2017 Fadi Azzam. Distributed by The New York Times Syndicate.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ