Новата демократична вълна
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е решен да построи по-малко световна и по-ислямска нация. Инициативите му се посрещат със смесени усеща и доста турци излизат на улицата, с цел да стачкуват против режима му, който възприемат като все по-авторитарен
© Emre Tazegul/Agence France-Presse — Getty Images Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
В Турция демокрацията е в заплаха
Някога турците виждаха себе си като народ, който може да сплоти мюсюлманската просвета със западната народна власт и секуларизъм. Вече не.
30 дек 2017
Единствената вярна тактика за Русия
Повече от 25 години след краха на Съюз на съветските социалистически републики и опита да построи народна власт на негово място Русия още веднъж се трансформира в властническа страна
30 дек 2017
Демокрация в тестване
Държавите рядко прегръщат демокрацията като първи избор
29 дек 2017
Провалът на международните демокрации в Сирия
Свободният свят резервира безвредна отдалеченост, когато Сирия избухна
27 дек 2017
Мечта за независимост, превърната в призрачен сън
Може ли ЮАР да преживее патронажа и корупцията
26 дек 2017
Силата на асиметрията
В рамките на демокрацията най-важното нещо е пространството, което имаме, с цел да не се съгласяваме един с различен
15 дек 2017
Колко рискови са неверните стъпки
Кофи Анан предизвестява, че дребни хора на високи постове не схващат рисковете.
15 дек 2017 Глобалното разпространяване на демокрацията – подарък от Запада за света – трябваше да докара до избирането на демократични, прозападни водачи. Вместо това на власт пристигна вълна от автократични управници, доста от които с ясни антизападни идентичности. Списъкът включва Шиндзо Абе в Япония, Родриго Дуерте във Филипините, Реджеп Тайип Ердоган в Турция, Нарендра Моди в Индия и в случай че погледнем малко по-назад, Владимир Путин в Русия. Китайският президент Си Дзинпин може да бъде прибавен в листата, откакто изплува измежду жестоката конкуренция в редиците на 80-милионната Китайска комунистическа партия.
Кишор Махбубани е част от дипломатическата работа на Сингапур в продължение на 33 години. Той е декан на Школата по обществена политика " Ли Куан Ю " към Националния университет на Сингапур и създател на книгата " Великото доближаване: Азия, Западът и логиката на единния свят " (The Great Convergence: Asia, the West and the Logic of One World).
Възходът на тези водачи може би отбелязва нова глава в историята. През последните 200 години Западът беше извънредно мощен и доминираше световната история даже в постколониалната ера. Но направените от него неточности доведоха до остра реакция от мощно антизападно настроени водачи като господин Путин и господин Ердоган. И до момента в който мощта на Америка и Европа понижава, се случва световно възобновление на антизападни настройки. Дори прозападни водачи като господин Абе и господин Моди декларират твърдо своите антизападни идентичности.
Европа унижава Турция от десетилетия. При ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк страната взима смелото решение да напусне ислямския свят и да се причисли към Запада. Турция, член на НАТО, кандидатства за присъединение към предшественика на Европейски Съюз през 1987 година Получава отвод, до момента в който по-малки страни като Словакия, Латвия и Естония биват признати. Това отбиване на Турция подкопава политическите позиции на светските прозападни турци, живеещи във и към Истанбул. Те са възприемани като слаби и безпомощни пред лицето на европейските обиди.
Индийският министър председател Нарендра Моди отхвърля старите хрумвания за западна асимилация. Облеклото му, спазването на религиозни практики и използването на хинди са показателни за желанието му да предизвиква индийските обичаи и национална горделивост
Фотограф: Prakash Singh/Agence France-Presse — Getty Images
Първоначалното избиране на господин Ердоган през 2003 година беше израз на мощното предпочитание на турците за водач, който може да се изправи против Европа и ръководството му беше легитимирано от стабилен стопански напредък. Макар известността му в последно време да е спаднала – той едвам завоюва референдума през април 2017 година - турският президент в никакъв случай не е бил по-могъщ политически. Г-н Ердоган има способността да чертае бъдещето на Турция, като я отдалечава от светското й минало и прави ислямската й еднаквост по-видима.
Русия претърпява даже по-голямо оскърбление от Турция. Едностранното разформироване на Съветския съюз от Михаил Горбачов е немислим геополитически подарък за Запада и изключително за Америка. Русия, която остава, е незначителна обвивка на тогавашната империя. След като завоюва студената война, без да изстреля и един патрон, Западът щеше да постъпи умно, в случай че беше последвал съвета на Чърчил: " При победа – милосърдие. " Вместо това той направи тъкмо противоположното. Противно на уверенията, дадени на господин Горбачов и руските водачи, Западът уголемява НАТО, като включва страните от някогашния Варшавски пакт и по този начин накара Русия да се усеща неловко в своето свиващо се геополитическо пространство. Това оскърбление докара до неизбежна ответна реакция.
След избирането на господин Путин през 2000 година Западът заплашва да разшири НАТО към Украйна, въпреки изтъкнати американски държавници като Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински да са срещу сходен ход. Предупрежденията им биват пренебрегнати и на господин Путин не му остава необикновен избор, с изключение на да вземе назад Крим, който е бил част от Русия от 1783 година до 1954 година Дори прозападният господин Горбачов поддържа господин Путин и споделя, че кримският референдум е посочил, че " хората в действителност желаят да се върнат в Русия ".
Кримският епизод показва, че има граница на унижението, което един народ може да понесе. Избирането на господин Путин отразява волята на руснаците. Те желаят мощен водач, който може да се опълчи на Запада. Той го прави посредством нашествието в Крим и поддръжката за президента Башар ал Асад в Сирия. В геополитическите игри няма светци. Ако Западът беше посочил почитание към Русия, вместо да я унижава, господин Путин можеше и да не пристигна на власт.
Нито Япония, нито Индия са били унижавани от Запада в близкото минало. Всъщност и двете са се доближили геополитически до Съединени американски щати, откогато стартира възходът на Китай. Но даже и в тези две страни има предпочитание за поддръжка на мощни водачи, които могат твърдо да отстояват националната еднаквост. Външно господин Абе наподобява като прозападен водач, изключително с елегантните си западни костюми. Вътрешно обаче той е разгорещен японски националист. Баща му Нобусуке Киши е разгласен за " нарушител от първа степен " след Втората международна война. Г-н Абе има вяра, че той е бил незаслужено упрекнат. Японският министър председател също по този начин разрешава на депутатите си да посещават спорния мемориал " Ясукуни ", което провокира гнева на Китай и Южна Корея.
Външно господин Абе резервира почитта към Америка. Вътрешно той умира да се освободи от геополитическите си окови. Например даже когато Америка и Европа старателно маневрираха да изолират Русия, господин Абе работеше зад кулисите с Москва през април 2013 година в опит да реализира частна договорка с господин Путин за оспорваните Курилски острови, които Русия завзема след края на Втората международна война.
Мощното появяване на господин Моди на международната сцена демонстрира, че Индия към този момент не е второкласна мощ. Той смъкна доста от прозападните украшения, с които индийският хайлайф в миналото толкоз се гордееше. Въпреки наказателния темп по време на първата му публична аудиенция в Съединени американски щати през септември 2014 година той пости в продължение на девет дни, с цел да съблюдава хиндуисткия набожен празник Наваратри. Г-н Моди рядко носи западно облекло и приказва най-вече на хинди. Подкрепата му за някои гръмки крайнодесни гласове, в това число на основния министър на Утар Прадеш Йоги Адитианант, буди паника. Но господин Моди не е демагог. Той е прагматичен националист, фокусиран върху икономическия напредък. В съзнанието на господин Моди няма никакво подозрение, че вървим към свят на Г-3, в който Индия си обезпечава равно място до Америка и Китай.
Докато китайският президент Си Дзинпин действа в доста друга политическа среда от тази на господин Абе и господин Моди, културно сред тримата водачи има подобие – всеки от тях е надълбоко убеден в своята съответна национална еднаквост. Преди 100 години индийски, японски и китайски водачи призоваваха народите си да подражават на Запада, с цел да вървят напред. Гласове като Сун Ятсен в Китай и Рам Мохан Рой в Индия говореха за потребността да се следва моделът на Запада. Днес сходна мисъл даже не би се появила в главите на господин Абе, господин Моди и господин Си. Вместо това тримата споделят на народите си да помнят своята славна история.
Докато от ден на ден и повече страни се отърсват от почитанието си към Запада, продължаващото възобновление на мощни националистически водачи е неизбежно. Нашето геополитическо бъдеще евентуално ще бъде несъмнено от тази нова вълна.
© 2017 Kishore Mahbubani. Distributed by The New York Times Syndicate
© Emre Tazegul/Agence France-Presse — Getty Images Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
В Турция демокрацията е в заплаха
Някога турците виждаха себе си като народ, който може да сплоти мюсюлманската просвета със западната народна власт и секуларизъм. Вече не.
30 дек 2017
Единствената вярна тактика за Русия
Повече от 25 години след краха на Съюз на съветските социалистически републики и опита да построи народна власт на негово място Русия още веднъж се трансформира в властническа страна
30 дек 2017
Демокрация в тестване
Държавите рядко прегръщат демокрацията като първи избор
29 дек 2017
Провалът на международните демокрации в Сирия
Свободният свят резервира безвредна отдалеченост, когато Сирия избухна
27 дек 2017
Мечта за независимост, превърната в призрачен сън
Може ли ЮАР да преживее патронажа и корупцията
26 дек 2017
Силата на асиметрията
В рамките на демокрацията най-важното нещо е пространството, което имаме, с цел да не се съгласяваме един с различен
15 дек 2017
Колко рискови са неверните стъпки
Кофи Анан предизвестява, че дребни хора на високи постове не схващат рисковете.
15 дек 2017 Глобалното разпространяване на демокрацията – подарък от Запада за света – трябваше да докара до избирането на демократични, прозападни водачи. Вместо това на власт пристигна вълна от автократични управници, доста от които с ясни антизападни идентичности. Списъкът включва Шиндзо Абе в Япония, Родриго Дуерте във Филипините, Реджеп Тайип Ердоган в Турция, Нарендра Моди в Индия и в случай че погледнем малко по-назад, Владимир Путин в Русия. Китайският президент Си Дзинпин може да бъде прибавен в листата, откакто изплува измежду жестоката конкуренция в редиците на 80-милионната Китайска комунистическа партия.
Кишор Махбубани е част от дипломатическата работа на Сингапур в продължение на 33 години. Той е декан на Школата по обществена политика " Ли Куан Ю " към Националния университет на Сингапур и създател на книгата " Великото доближаване: Азия, Западът и логиката на единния свят " (The Great Convergence: Asia, the West and the Logic of One World).
Възходът на тези водачи може би отбелязва нова глава в историята. През последните 200 години Западът беше извънредно мощен и доминираше световната история даже в постколониалната ера. Но направените от него неточности доведоха до остра реакция от мощно антизападно настроени водачи като господин Путин и господин Ердоган. И до момента в който мощта на Америка и Европа понижава, се случва световно възобновление на антизападни настройки. Дори прозападни водачи като господин Абе и господин Моди декларират твърдо своите антизападни идентичности.
Европа унижава Турция от десетилетия. При ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк страната взима смелото решение да напусне ислямския свят и да се причисли към Запада. Турция, член на НАТО, кандидатства за присъединение към предшественика на Европейски Съюз през 1987 година Получава отвод, до момента в който по-малки страни като Словакия, Латвия и Естония биват признати. Това отбиване на Турция подкопава политическите позиции на светските прозападни турци, живеещи във и към Истанбул. Те са възприемани като слаби и безпомощни пред лицето на европейските обиди.
Индийският министър председател Нарендра Моди отхвърля старите хрумвания за западна асимилация. Облеклото му, спазването на религиозни практики и използването на хинди са показателни за желанието му да предизвиква индийските обичаи и национална горделивост
Фотограф: Prakash Singh/Agence France-Presse — Getty Images
Първоначалното избиране на господин Ердоган през 2003 година беше израз на мощното предпочитание на турците за водач, който може да се изправи против Европа и ръководството му беше легитимирано от стабилен стопански напредък. Макар известността му в последно време да е спаднала – той едвам завоюва референдума през април 2017 година - турският президент в никакъв случай не е бил по-могъщ политически. Г-н Ердоган има способността да чертае бъдещето на Турция, като я отдалечава от светското й минало и прави ислямската й еднаквост по-видима.
Русия претърпява даже по-голямо оскърбление от Турция. Едностранното разформироване на Съветския съюз от Михаил Горбачов е немислим геополитически подарък за Запада и изключително за Америка. Русия, която остава, е незначителна обвивка на тогавашната империя. След като завоюва студената война, без да изстреля и един патрон, Западът щеше да постъпи умно, в случай че беше последвал съвета на Чърчил: " При победа – милосърдие. " Вместо това той направи тъкмо противоположното. Противно на уверенията, дадени на господин Горбачов и руските водачи, Западът уголемява НАТО, като включва страните от някогашния Варшавски пакт и по този начин накара Русия да се усеща неловко в своето свиващо се геополитическо пространство. Това оскърбление докара до неизбежна ответна реакция.
След избирането на господин Путин през 2000 година Западът заплашва да разшири НАТО към Украйна, въпреки изтъкнати американски държавници като Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински да са срещу сходен ход. Предупрежденията им биват пренебрегнати и на господин Путин не му остава необикновен избор, с изключение на да вземе назад Крим, който е бил част от Русия от 1783 година до 1954 година Дори прозападният господин Горбачов поддържа господин Путин и споделя, че кримският референдум е посочил, че " хората в действителност желаят да се върнат в Русия ".
Кримският епизод показва, че има граница на унижението, което един народ може да понесе. Избирането на господин Путин отразява волята на руснаците. Те желаят мощен водач, който може да се опълчи на Запада. Той го прави посредством нашествието в Крим и поддръжката за президента Башар ал Асад в Сирия. В геополитическите игри няма светци. Ако Западът беше посочил почитание към Русия, вместо да я унижава, господин Путин можеше и да не пристигна на власт.
Нито Япония, нито Индия са били унижавани от Запада в близкото минало. Всъщност и двете са се доближили геополитически до Съединени американски щати, откогато стартира възходът на Китай. Но даже и в тези две страни има предпочитание за поддръжка на мощни водачи, които могат твърдо да отстояват националната еднаквост. Външно господин Абе наподобява като прозападен водач, изключително с елегантните си западни костюми. Вътрешно обаче той е разгорещен японски националист. Баща му Нобусуке Киши е разгласен за " нарушител от първа степен " след Втората международна война. Г-н Абе има вяра, че той е бил незаслужено упрекнат. Японският министър председател също по този начин разрешава на депутатите си да посещават спорния мемориал " Ясукуни ", което провокира гнева на Китай и Южна Корея.
Външно господин Абе резервира почитта към Америка. Вътрешно той умира да се освободи от геополитическите си окови. Например даже когато Америка и Европа старателно маневрираха да изолират Русия, господин Абе работеше зад кулисите с Москва през април 2013 година в опит да реализира частна договорка с господин Путин за оспорваните Курилски острови, които Русия завзема след края на Втората международна война.
Мощното появяване на господин Моди на международната сцена демонстрира, че Индия към този момент не е второкласна мощ. Той смъкна доста от прозападните украшения, с които индийският хайлайф в миналото толкоз се гордееше. Въпреки наказателния темп по време на първата му публична аудиенция в Съединени американски щати през септември 2014 година той пости в продължение на девет дни, с цел да съблюдава хиндуисткия набожен празник Наваратри. Г-н Моди рядко носи западно облекло и приказва най-вече на хинди. Подкрепата му за някои гръмки крайнодесни гласове, в това число на основния министър на Утар Прадеш Йоги Адитианант, буди паника. Но господин Моди не е демагог. Той е прагматичен националист, фокусиран върху икономическия напредък. В съзнанието на господин Моди няма никакво подозрение, че вървим към свят на Г-3, в който Индия си обезпечава равно място до Америка и Китай.
Докато китайският президент Си Дзинпин действа в доста друга политическа среда от тази на господин Абе и господин Моди, културно сред тримата водачи има подобие – всеки от тях е надълбоко убеден в своята съответна национална еднаквост. Преди 100 години индийски, японски и китайски водачи призоваваха народите си да подражават на Запада, с цел да вървят напред. Гласове като Сун Ятсен в Китай и Рам Мохан Рой в Индия говореха за потребността да се следва моделът на Запада. Днес сходна мисъл даже не би се появила в главите на господин Абе, господин Моди и господин Си. Вместо това тримата споделят на народите си да помнят своята славна история.
Докато от ден на ден и повече страни се отърсват от почитанието си към Запада, продължаващото възобновление на мощни националистически водачи е неизбежно. Нашето геополитическо бъдеще евентуално ще бъде несъмнено от тази нова вълна.
© 2017 Kishore Mahbubani. Distributed by The New York Times Syndicate
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ