В Турция демокрацията е в опасност
След като устоя на опита за прелом през 2016 година и ограничи човешките права по-късно, през 2017 година турският президент Реджеп Тайип Ердоган завоюва с минимална разлика референдум за преобразяване на страната в президентска република. Критиците му се боят, че режимът му отклонява Турция от демокрацията и я води към авторитаризъм
© Ozan Kose/Agence France- Presse —- Getty Images Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Елиф Шафак е награждавана писателка, чиито романи включват " Любов " и " Копелето на Истанбул ". Тя е също по този начин политически коментатор и публичен представител.
Още по тематиката
Как да бъде извърнат упадъкът на демокрацията
Само общонационална чистка против корупцията може да бъде искрата за възобновяване на Бразилия
30 дек 2017
Провалът на международните демокрации в Сирия
Свободният свят резервира безвредна отдалеченост, когато Сирия избухна
27 дек 2017
Единствената вярна тактика за Русия
15 дек 2017
Новата демократична вълна
На интернационалната сцена се появява нова група световни водачи и бъдещето на геополитиката минава в други ръце
15 дек 2017
Колко рискови са неверните стъпки
Кофи Анан предизвестява, че дребни хора на високи постове не схващат рисковете.
15 дек 2017 Всеки, който е посещавал центъра на Анкара, столицата на Турция, евентуално е забелязал " статуята на дамата " – бронзова статуя на млада жена, четяща книга. Проектирана от турския ваятел Метин Юрданур, фигурата е известна като Монумента на човешките права и дамата чете Всеобщата декларация за правата на индивида.
Бях студентка, когато статуята бе издигната през 1990 година Седяхме към нея с часове, пиейки бира, пушейки цигари и слушайки рок музика, примесена с потракването на зарове за табла от близките питейни заведения и чайни. Сцената беше примес от противоположни светове – Изток и Запад, обичаи и модерност, вяра и секуларизъм. Може да е изглеждало объркващо за чужденците, само че ние, турците, като цяло нямахме срещу. Така или другояче да си турчин значи да си комплициран по въпросите на идентичността.
С времето монументът си завоюва политическа известност. Всеки път, когато държавното управление засилваше репресията в кюрдските райони и отхвърляше равни права на кюрдите, в това число правото на обучение на майчиния им език, кюрдските деятели се събираха към статуята на дамата, с цел да изразят настояванията си. Последваха и други - секуларисти, турски религиозни секти, групи за отбрана на правата на дамите. Накратко всички, които смятаха, че гласовете им биват заглушавани от режима.
През последната година статуята на дамата е по-заета от всеки път. След опита за прелом през юли 2016 година, взел над 200 жертви и травматизирал цялата нация, президентът Реджеп Тайип Ердоган разгласи изключително състояние в Турция.
За няколко дни имаше народен консенсус за заклеймяването на преврата. Лявото и дясното се сплотиха. Но хармонията не продължи дълго. Партията на справедливостта и развиването (АКР) на Ердоган стартира голяма чистка. От предишното лято насам близо 200 000 души за отстранени от работа, а 50 000 са задържани.
Особено жестоки са репресиите против публицисти, писатели и интелектуалци. Над 150 медии бяха затворени, Wikipedia беше неразрешена и над 150 публицисти бяха вкарани в пандиза, а още по-голям брой бяха вписани в черен лист.
Академици, чието само " закононарушение " е да подпишат мирна петиция, бяха уволнени, арестувани, жигосани. Веднъж демонизирани обществено, тези хора не могат да си намерят друга работа в турски университет. Двама от тях - Мехмет Фатих Траш и Мустафа Садик Акдаг, се самоубиха.
Според закона всеки е почтен до доказване на противното. В Турция в този момент е противоположното. Хора от целия идеологически набор са голословно упрекнати в закононарушения и от тях се чака да потвърдят невинността си. Такъв е казусът с трансформиралия се в икона опозиционен вестник " Джумхюриет ", чиито редактори са упрекнати, че са заговорници в преврата. Никой не приема насериозно това обвиняване. Седем души от публицистичния екип бяха освободени от пандиза, само че други, в това число изтъкнатите публицисти Ахмет Шик и Кадри Гюрсел, към момента са арестувани.
Цивилни турски служители на реда извличат протестиращ по време на проява в поддръжка на гладната стачка на Нурие Гюлмен и Семих Йозакчъ, учени, които са уволнени в чистките след опита за прелом от 2016 година
Фотограф: Adem Altan/Agence France-Presse — Getty Images
Сред стотиците хора, които проведоха митинги и седящи демонстрации към статуята на дамата, един случай получи национално внимание. Когато Нурие Гюлмен, професор по литература, и Семих Йозакчъ, учител в начално учебно заведение, бяха нелегално отстранени от работа, те започнаха гладна стачка, оцелявайки единствено на течна диета от солена вода и захарни разтвори. Подкрепата за тях се разрасна на национално и интернационално равнище. През май полицията разпръсна протестния лагер, задържа поддръжниците им и загради региона. Г-жа Гюлмен и господин Йозакчъ бяха хвърлени в пандиза.
Когато се роди нова акция, призоваваща жителите да поддържат почналите гладна стачка с пеене на песни и химни, от управата на Анкара не разрешиха тези действия по улиците след залез слънце.
Политическата траектория на Турция демонстрира на света какъв брой нежна е демокрацията. Тя е деликатна екосистема от взаимни инспекции и баланс, която се нуждае от свободни медии и осъзнато гражданско общество, с цел да оцелее. Елитът на АКР под управлението на Ердоган неправилно одобри, че приемането на болшинство на избори им дава легитимността и властта да вършат каквото си пожелаят. Нищо сходно. Гласуването е единствено един от механизмите за вярно действие на демокрацията. Демокрацията изисква също по този начин разделяне на управляващите, господство на закона, самостоятелни медии и академична независимост с изключение на другите неща. Всички тези съставни елементи в Турция бяха счупени.
С надигането на национализма, ислямизма и авторитаризма в Турция се усили и сексизмът. Страната е на 133-о място от 144 страни, обхванати в Индекса на световното неравноправие сред половете, съставян от Световния стопански конгрес. А половото принуждение е необятно публикувано. Наскоро АКР се опита да прокара закон, който би разрешил на изнасилвачите да избегнат наказване, в случай че се оженят за жертвата си. След митинги на дами законът беше отдръпнат.
Усещането измежду прогресивните турци е, че методът ни на живот е под опасност и секуларизмът систематично бива подкопаван. Над 1 млн. студенти са записани в учебните заведения имам хатип – професионални учебни заведения за обучаване на имами и даване на религиозно обучение – което е сериозен скок по отношение на 71 000 през 2002 година
Турция става по-религиозна, по-параноична и повече вгледана в себе си. Станали сме нация, в която учителите могат да бъдат арестувани без причина, пеенето на песни може да бъде неразрешено и интелектуалците и писателите могат да бъдат упрекнати в изпращане на подсъзнателни послания към обществото. Никой не се усеща сигурен и не живее с чувството, че нещата могат и ще станат по-добри. Разрухата на неуверената турска народна власт ни демонстрира, че историята не се движи безусловно напред. Понякога тя върви обратно.
© 2017 Elif Shafak. Distributed by The New York Times Syndicate.
© Ozan Kose/Agence France- Presse —- Getty Images Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Елиф Шафак е награждавана писателка, чиито романи включват " Любов " и " Копелето на Истанбул ". Тя е също по този начин политически коментатор и публичен представител.
Още по тематиката
Как да бъде извърнат упадъкът на демокрацията
Само общонационална чистка против корупцията може да бъде искрата за възобновяване на Бразилия
30 дек 2017
Провалът на международните демокрации в Сирия
Свободният свят резервира безвредна отдалеченост, когато Сирия избухна
27 дек 2017
Единствената вярна тактика за Русия
15 дек 2017
Новата демократична вълна
На интернационалната сцена се появява нова група световни водачи и бъдещето на геополитиката минава в други ръце
15 дек 2017
Колко рискови са неверните стъпки
Кофи Анан предизвестява, че дребни хора на високи постове не схващат рисковете.
15 дек 2017 Всеки, който е посещавал центъра на Анкара, столицата на Турция, евентуално е забелязал " статуята на дамата " – бронзова статуя на млада жена, четяща книга. Проектирана от турския ваятел Метин Юрданур, фигурата е известна като Монумента на човешките права и дамата чете Всеобщата декларация за правата на индивида.
Бях студентка, когато статуята бе издигната през 1990 година Седяхме към нея с часове, пиейки бира, пушейки цигари и слушайки рок музика, примесена с потракването на зарове за табла от близките питейни заведения и чайни. Сцената беше примес от противоположни светове – Изток и Запад, обичаи и модерност, вяра и секуларизъм. Може да е изглеждало объркващо за чужденците, само че ние, турците, като цяло нямахме срещу. Така или другояче да си турчин значи да си комплициран по въпросите на идентичността.
С времето монументът си завоюва политическа известност. Всеки път, когато държавното управление засилваше репресията в кюрдските райони и отхвърляше равни права на кюрдите, в това число правото на обучение на майчиния им език, кюрдските деятели се събираха към статуята на дамата, с цел да изразят настояванията си. Последваха и други - секуларисти, турски религиозни секти, групи за отбрана на правата на дамите. Накратко всички, които смятаха, че гласовете им биват заглушавани от режима.
През последната година статуята на дамата е по-заета от всеки път. След опита за прелом през юли 2016 година, взел над 200 жертви и травматизирал цялата нация, президентът Реджеп Тайип Ердоган разгласи изключително състояние в Турция.
За няколко дни имаше народен консенсус за заклеймяването на преврата. Лявото и дясното се сплотиха. Но хармонията не продължи дълго. Партията на справедливостта и развиването (АКР) на Ердоган стартира голяма чистка. От предишното лято насам близо 200 000 души за отстранени от работа, а 50 000 са задържани.
Особено жестоки са репресиите против публицисти, писатели и интелектуалци. Над 150 медии бяха затворени, Wikipedia беше неразрешена и над 150 публицисти бяха вкарани в пандиза, а още по-голям брой бяха вписани в черен лист.
Академици, чието само " закононарушение " е да подпишат мирна петиция, бяха уволнени, арестувани, жигосани. Веднъж демонизирани обществено, тези хора не могат да си намерят друга работа в турски университет. Двама от тях - Мехмет Фатих Траш и Мустафа Садик Акдаг, се самоубиха.
Според закона всеки е почтен до доказване на противното. В Турция в този момент е противоположното. Хора от целия идеологически набор са голословно упрекнати в закононарушения и от тях се чака да потвърдят невинността си. Такъв е казусът с трансформиралия се в икона опозиционен вестник " Джумхюриет ", чиито редактори са упрекнати, че са заговорници в преврата. Никой не приема насериозно това обвиняване. Седем души от публицистичния екип бяха освободени от пандиза, само че други, в това число изтъкнатите публицисти Ахмет Шик и Кадри Гюрсел, към момента са арестувани.
Цивилни турски служители на реда извличат протестиращ по време на проява в поддръжка на гладната стачка на Нурие Гюлмен и Семих Йозакчъ, учени, които са уволнени в чистките след опита за прелом от 2016 година
Фотограф: Adem Altan/Agence France-Presse — Getty Images
Сред стотиците хора, които проведоха митинги и седящи демонстрации към статуята на дамата, един случай получи национално внимание. Когато Нурие Гюлмен, професор по литература, и Семих Йозакчъ, учител в начално учебно заведение, бяха нелегално отстранени от работа, те започнаха гладна стачка, оцелявайки единствено на течна диета от солена вода и захарни разтвори. Подкрепата за тях се разрасна на национално и интернационално равнище. През май полицията разпръсна протестния лагер, задържа поддръжниците им и загради региона. Г-жа Гюлмен и господин Йозакчъ бяха хвърлени в пандиза.
Когато се роди нова акция, призоваваща жителите да поддържат почналите гладна стачка с пеене на песни и химни, от управата на Анкара не разрешиха тези действия по улиците след залез слънце.
Политическата траектория на Турция демонстрира на света какъв брой нежна е демокрацията. Тя е деликатна екосистема от взаимни инспекции и баланс, която се нуждае от свободни медии и осъзнато гражданско общество, с цел да оцелее. Елитът на АКР под управлението на Ердоган неправилно одобри, че приемането на болшинство на избори им дава легитимността и властта да вършат каквото си пожелаят. Нищо сходно. Гласуването е единствено един от механизмите за вярно действие на демокрацията. Демокрацията изисква също по този начин разделяне на управляващите, господство на закона, самостоятелни медии и академична независимост с изключение на другите неща. Всички тези съставни елементи в Турция бяха счупени.
С надигането на национализма, ислямизма и авторитаризма в Турция се усили и сексизмът. Страната е на 133-о място от 144 страни, обхванати в Индекса на световното неравноправие сред половете, съставян от Световния стопански конгрес. А половото принуждение е необятно публикувано. Наскоро АКР се опита да прокара закон, който би разрешил на изнасилвачите да избегнат наказване, в случай че се оженят за жертвата си. След митинги на дами законът беше отдръпнат.
Усещането измежду прогресивните турци е, че методът ни на живот е под опасност и секуларизмът систематично бива подкопаван. Над 1 млн. студенти са записани в учебните заведения имам хатип – професионални учебни заведения за обучаване на имами и даване на религиозно обучение – което е сериозен скок по отношение на 71 000 през 2002 година
Турция става по-религиозна, по-параноична и повече вгледана в себе си. Станали сме нация, в която учителите могат да бъдат арестувани без причина, пеенето на песни може да бъде неразрешено и интелектуалците и писателите могат да бъдат упрекнати в изпращане на подсъзнателни послания към обществото. Никой не се усеща сигурен и не живее с чувството, че нещата могат и ще станат по-добри. Разрухата на неуверената турска народна власт ни демонстрира, че историята не се движи безусловно напред. Понякога тя върви обратно.
© 2017 Elif Shafak. Distributed by The New York Times Syndicate.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ