Единствената правилна стратегия за Русия
Руснаците, живеещи в урбанистичните центрове като Санкт Петербург (на снимката) и Москва, е по-вероятно да имат допир със западната народна власт и нейните полезности. Политическата промяна евентуално ще стартира от тези градове
© Oleg Nikishin/The New York Times Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
В Турция демокрацията е в заплаха
Някога турците виждаха себе си като народ, който може да сплоти мюсюлманската просвета със западната народна власт и секуларизъм. Вече не.
30 дек 2017
Новата демократична вълна
На интернационалната сцена се появява нова група световни водачи и бъдещето на геополитиката минава в други ръце
15 дек 2017 Предизвикателството за демократично мислещите руснаци не е просто да отстранят Владимир Путин от властта, само че и да сменят властническата система, която той въплъщава.
Повече от 25 години след краха на Съюз на съветските социалистически републики и опита да построи народна власт на негово място Русия още веднъж се трансформира в властническа страна. Същата тази некадърност за основаване на демократични институции тормози и водачите на Февруарската гражданска война от 1917 година, което води до завземането на властта от болшевиките по-късно същата година.
Михаил Ходорковски е създател на придвижването " Отворена Русия ", отдадено на насърчаването на демократично ръководство в Русия.
Руският авторитаризъм има дълбоки последици освен за съветските жители, само че и за прилежащите страни и останалия свят. Все още съкрушен от манталитета за " обсадената цитадела ", Кремъл следва външна политика, ориентирана към реализиране на " баланс на силите " сред Москва и Запада. Тази овехтяла тактика поражда нервност за боен авантюризъм, който заплашва цялата планета. Прокремълските пропагандисти като Дмитрий Кисельов, прочут водещ от държавната телевизия, даже внушават, че " агресивното държание " на Съединени американски щати може да провокира " нуклеарен отговор " от Русия.
Не е изненадващо, че Кремъл употребява дезинформация и други мръсни трикове, с цел да насажда комплициране в западните страни и да подкопава вярата в демократичните системи. Руските водачи са уверени, че западната народна власт е опасност за властническия ред в страна, която те се сплашили и подчинили.
За Москва това е игра с нулев резултат – всяко намаляване или дискредитиране на демокрацията може да бъде само от изгода за системата на ръководство на Кремъл. Но това е късогледо разбиране. Разривът в западния съюз може да провокира сериозна неустойчивост по света, излагайки Русия на рискове, с които тя евентуално няма да е способна да се оправи.
За да намерят различна система на ръководство, съветските демократи като мен самия би трябвало да вникнат в злочестата история нашата страна. Което повдига неизбежния въпрос – дали размерът на Русия, политическата й просвета и недоверието й към западния свят я вършат непригодна за народна власт.
Безусловно не. Не одобрявам заблудата, че руснаците са някак неспособни да изградят демократични институции. Хората са твърдели същото за германците. И доста са бъркали. Държавите и техните жители се трансформират, нормално в отговор на личните си провали.
Мнозинството руснаци в никакъв случай не са имали допир с демократични институции и не схващат по какъв начин действат те. Но руснаците, емигрирали на Запад, са се приспособили бързо и елементарно към демократичните условия. Те виждат по какъв начин демокрацията пази правата и собствеността на индивидите и разрешава на обществата да процъфтяват.
Въпреки незадоволителното схващане на демократичните практики Русия през днешния ден има десетки хиляди цивилен организации, защитаващи човешките права. Изследване от 2012 година на Pew Research Center демонстрира, че болшинството руснаци поддържат честните избори и справедливата правосъдна система. Руският народ желае гласът му да се чува и водачите му да бъдат държани под отчетност – той желае друга политическа система.
За да избегнем грешките от предишното, би трябвало да проучваме за какво двата опита на Русия през XX век да откри народна власт доведоха до нови властнически режими. И в двата случая след свалянето на един тиранин – царя през 1917 година и комунизма през 1991 година – Русия в последна сметка трансферира властта на различен. Как се получи това?
В началото на ХХ век консерваторите и либералите бяха неспособни да намерят общ език, с цел да обсъдят полагането на демократични основи в Русия. В резултат най-реакционерската секта на ръководещия хайлайф стартира да господства след революцията от 1905 година и да задушава развиването на демократични промени.
След отстраняването на царя през 1917 година демокрацията още веднъж губи. Болшевиките всъщност са също толкоз автократични, колкото реакционерите, пристигнали преди този момент, само че просто с противоположната " идеологическа полярност ". Те може би обръщат полюсите " плюс " и " минус " на някои места, само че в никакъв случай не съумяват да се откъснат от магнитното поле на съветския авторитаризъм.
Историята се повтаря с възхода на Борис Елцин, въпреки той да е първият определен с повсеместен избор съветски водач. В началото на 90-те новият президент получава забележителни конституционни пълномощия, а победоносните либерали се обръщат към господин Елцин като към " цар ". Когато Владимир Путин е определен за президент за пръв път през 2000 година, някогашният лейтенант от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) наследява система, която е съвършено пригодена за запазване на съветските властнически обичаи.
Значителна част от днешната съветска съпротива, за разлика от опозиционните придвижвания на Запад, счита, че демократичните права произтичат не от уравновесено политическо посланичество, а от назначението на " добър цар ".
Тази наклонност за блян към милосърден водач вместо към демократични институции принуждава амбициозните политически водачи да търсят социална поддръжка, осланяйки се на силата на личната си персона вместо на ясна политическа стратегия. За да завоюват, политиците би трябвало да си изградят имидж на " мощен водач ".
Ето за какво предизвикването за демократично мислещите руснаци е не просто да отстранят господин Путин, само че и да сменят властническата система, която той въплъщава.
Събитията от 1917 година и 1991 година ни учат, че Кремъл не може да откри народна власт с декрет и че демократичните институции няма да изникнат внезапно по цялата територия на Русия.
Процесът би трябвало да стартира с политическата промяна на европейски насочената Русия и нейните градове – Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург и Новосибирск за начало.
Тези урбанистични центрове би трябвало да покажат на останалата част от страната по какъв начин болшинството гласоподаватели могат да почитат малцинството - и противоположното – като сведат взимането на решения по-близо до хората и в действителност държат длъжностните лица отчетни.
Когато съветското общество осъзнае личната си мощ, хората ще намерят волята да развият динамична локална демократична просвета и институциите, нужни за укрепването й. Най-важната задача е основаването на правосъдна система, основана на върховенството на закона, вместо на произвола на властта.
За Кремъл сходни хрумвания са еретични – те подкопават вековните убеждения, че Русия може да бъде ръководена дейно единствено от Москва и че делегирането на власт ще докара до безпорядък. Трябва да възприемем нова и коренно друга форма на ръководство, в случай че желаеме Русия да бъде сполучлива и уважавана страна, способна да има позитивен принос към интернационалните връзки.
Периодът на 90-те ни учи на различен урок – че само и единствено съветският народ би трябвало да откри личния си път напред. Западът не може да го направи вместо нас.
© 2017 Mikhail Khodorkovsky. Distributed by The NewYork Times Syndicate.
© Oleg Nikishin/The New York Times Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
В Турция демокрацията е в заплаха
Някога турците виждаха себе си като народ, който може да сплоти мюсюлманската просвета със западната народна власт и секуларизъм. Вече не.
30 дек 2017
Новата демократична вълна
На интернационалната сцена се появява нова група световни водачи и бъдещето на геополитиката минава в други ръце
15 дек 2017 Предизвикателството за демократично мислещите руснаци не е просто да отстранят Владимир Путин от властта, само че и да сменят властническата система, която той въплъщава.
Повече от 25 години след краха на Съюз на съветските социалистически републики и опита да построи народна власт на негово място Русия още веднъж се трансформира в властническа страна. Същата тази некадърност за основаване на демократични институции тормози и водачите на Февруарската гражданска война от 1917 година, което води до завземането на властта от болшевиките по-късно същата година.
Михаил Ходорковски е създател на придвижването " Отворена Русия ", отдадено на насърчаването на демократично ръководство в Русия.
Руският авторитаризъм има дълбоки последици освен за съветските жители, само че и за прилежащите страни и останалия свят. Все още съкрушен от манталитета за " обсадената цитадела ", Кремъл следва външна политика, ориентирана към реализиране на " баланс на силите " сред Москва и Запада. Тази овехтяла тактика поражда нервност за боен авантюризъм, който заплашва цялата планета. Прокремълските пропагандисти като Дмитрий Кисельов, прочут водещ от държавната телевизия, даже внушават, че " агресивното държание " на Съединени американски щати може да провокира " нуклеарен отговор " от Русия.
Не е изненадващо, че Кремъл употребява дезинформация и други мръсни трикове, с цел да насажда комплициране в западните страни и да подкопава вярата в демократичните системи. Руските водачи са уверени, че западната народна власт е опасност за властническия ред в страна, която те се сплашили и подчинили.
За Москва това е игра с нулев резултат – всяко намаляване или дискредитиране на демокрацията може да бъде само от изгода за системата на ръководство на Кремъл. Но това е късогледо разбиране. Разривът в западния съюз може да провокира сериозна неустойчивост по света, излагайки Русия на рискове, с които тя евентуално няма да е способна да се оправи.
За да намерят различна система на ръководство, съветските демократи като мен самия би трябвало да вникнат в злочестата история нашата страна. Което повдига неизбежния въпрос – дали размерът на Русия, политическата й просвета и недоверието й към западния свят я вършат непригодна за народна власт.
Безусловно не. Не одобрявам заблудата, че руснаците са някак неспособни да изградят демократични институции. Хората са твърдели същото за германците. И доста са бъркали. Държавите и техните жители се трансформират, нормално в отговор на личните си провали.
Мнозинството руснаци в никакъв случай не са имали допир с демократични институции и не схващат по какъв начин действат те. Но руснаците, емигрирали на Запад, са се приспособили бързо и елементарно към демократичните условия. Те виждат по какъв начин демокрацията пази правата и собствеността на индивидите и разрешава на обществата да процъфтяват.
Въпреки незадоволителното схващане на демократичните практики Русия през днешния ден има десетки хиляди цивилен организации, защитаващи човешките права. Изследване от 2012 година на Pew Research Center демонстрира, че болшинството руснаци поддържат честните избори и справедливата правосъдна система. Руският народ желае гласът му да се чува и водачите му да бъдат държани под отчетност – той желае друга политическа система.
За да избегнем грешките от предишното, би трябвало да проучваме за какво двата опита на Русия през XX век да откри народна власт доведоха до нови властнически режими. И в двата случая след свалянето на един тиранин – царя през 1917 година и комунизма през 1991 година – Русия в последна сметка трансферира властта на различен. Как се получи това?
В началото на ХХ век консерваторите и либералите бяха неспособни да намерят общ език, с цел да обсъдят полагането на демократични основи в Русия. В резултат най-реакционерската секта на ръководещия хайлайф стартира да господства след революцията от 1905 година и да задушава развиването на демократични промени.
След отстраняването на царя през 1917 година демокрацията още веднъж губи. Болшевиките всъщност са също толкоз автократични, колкото реакционерите, пристигнали преди този момент, само че просто с противоположната " идеологическа полярност ". Те може би обръщат полюсите " плюс " и " минус " на някои места, само че в никакъв случай не съумяват да се откъснат от магнитното поле на съветския авторитаризъм.
Историята се повтаря с възхода на Борис Елцин, въпреки той да е първият определен с повсеместен избор съветски водач. В началото на 90-те новият президент получава забележителни конституционни пълномощия, а победоносните либерали се обръщат към господин Елцин като към " цар ". Когато Владимир Путин е определен за президент за пръв път през 2000 година, някогашният лейтенант от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) наследява система, която е съвършено пригодена за запазване на съветските властнически обичаи.
Значителна част от днешната съветска съпротива, за разлика от опозиционните придвижвания на Запад, счита, че демократичните права произтичат не от уравновесено политическо посланичество, а от назначението на " добър цар ".
Тази наклонност за блян към милосърден водач вместо към демократични институции принуждава амбициозните политически водачи да търсят социална поддръжка, осланяйки се на силата на личната си персона вместо на ясна политическа стратегия. За да завоюват, политиците би трябвало да си изградят имидж на " мощен водач ".
Ето за какво предизвикването за демократично мислещите руснаци е не просто да отстранят господин Путин, само че и да сменят властническата система, която той въплъщава.
Събитията от 1917 година и 1991 година ни учат, че Кремъл не може да откри народна власт с декрет и че демократичните институции няма да изникнат внезапно по цялата територия на Русия.
Процесът би трябвало да стартира с политическата промяна на европейски насочената Русия и нейните градове – Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург и Новосибирск за начало.
Тези урбанистични центрове би трябвало да покажат на останалата част от страната по какъв начин болшинството гласоподаватели могат да почитат малцинството - и противоположното – като сведат взимането на решения по-близо до хората и в действителност държат длъжностните лица отчетни.
Когато съветското общество осъзнае личната си мощ, хората ще намерят волята да развият динамична локална демократична просвета и институциите, нужни за укрепването й. Най-важната задача е основаването на правосъдна система, основана на върховенството на закона, вместо на произвола на властта.
За Кремъл сходни хрумвания са еретични – те подкопават вековните убеждения, че Русия може да бъде ръководена дейно единствено от Москва и че делегирането на власт ще докара до безпорядък. Трябва да възприемем нова и коренно друга форма на ръководство, в случай че желаеме Русия да бъде сполучлива и уважавана страна, способна да има позитивен принос към интернационалните връзки.
Периодът на 90-те ни учи на различен урок – че само и единствено съветският народ би трябвало да откри личния си път напред. Западът не може да го направи вместо нас.
© 2017 Mikhail Khodorkovsky. Distributed by The NewYork Times Syndicate.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ