Турция с нов АЕЦ, който показва мащабните енергийни амбиции на Ердоган
Турция е напът да се трансформира в главен енергиен състезател на Балканите, откакто стартира рандеман на газ и откри първата си АЕЦ Енергийна политика на южните ни съседи може съществено да разбърка картите в района, което да се отрази и на България. След стартирането в деяние на четирите блока в централата до 2026 година, се чака тя да задоволява 10% от общото ползване на Турция. Турция е напът да се трансформира в главен енергиен състезател на Балканите, откакто стартира рандеман на газ и откри първата си АЕЦ Енергийна политика на южните ни съседи може съществено да разбърка картите в района, което да се отрази и на България. След стартирането в деяние на четирите блока в централата до 2026 година, се чака тя да задоволява 10% от общото ползване на Турция.
Навръх 100-годишнината от основаването на републиката и единствено дни преди доста оспорвани президентски избори, Турция прави две основни стъпки, с които ще се трансформира в главен енергиен състезател на Балканите, с който скоро всички ще би трябвало да се преценяват. По-рано през април страната стартира рандеман на природен газ в Черно море, а в четвъртък публично отвори първата си нуклеарна централа. Събитието, състояло се на 27 април, е монументално за турската енергетика и стопанска система, защото Анкара приключва първия стадий от план, стартират преди повече от 45 години, минал през 8 разнообразни президенти, като едвам при Реджеп Тайип Ердоган доближава финалната си фаза. Последователната енергийна политика на южните ни съседи може съществено да разбърка картите в района, което да се отрази и на България.
Първи блок на АЕЦ " Аккую " влиза в употреба незабавно, а останалите три се чака да проработят поетапно през идващите три години. Така през 2026 година Турция ще има нова 4800-мегаватова нуклеарна централа, която ще обезпечи в енергийния микс на страната стотици мегаватчаса електрическа енергия на година. Ще може да зарежда промишлеността и семействата в предвидимо количество електрическа енергия и ще понижи вноса в страната, от който дял има и България. Инвестицията крие и подводни камъни поради присъединяване на Русия в инженеринга и ръководството на централата, както и политическите връзки сред двете страни.
Реклама Проект с доста въпросителни
Проектът за нуклеарна централа в Турция е от десетилетия, като още през 1970 година се дава позволение това да се случи в Аккую. Локацията е покрай град Мерсин, който се намира в южната част на страната, против турската част на Кипър и покрай Сирия. Тогава след търг е определена шведската компания ASEA, само че поради липса на финанси планът по този начин и не се реализира. Идеята за централа като че ли дефинитивно умира, тъй като през 1996 година страната се отхвърля официално от плана. Но през 2004 година Ердоган, тогава министър председател, афишира, че ще възобнови работата по плана. От 2007 година стартира ударна подготовка, приема се законодателство и се подписва контракт с Русия през 2010 година, с което държавната нуклеарна компания на " Росатом " действително влиза в плана. Първият реактор стартира да се построява през 2018 година
Според източници на " Капитал " повода Турция да се спре на " Росатом " е, че руснаците оферират централата да се прави по сходство на нуклеарната централа в Калининград, с която имат инфраструктурни сходства. Със сигурност обаче има и сериозна доза геополитика, която в планове с сходен мащаб постоянно е и водеща. Русия и Турция имат към този момент построени взаимоотношения в енергийния бранш с помощта на огромните количества природен газ, които влизат в южната ни съседка.
По проект централата ще има 4 реактора по 1200 мегавата, всеки по най-новата съветска технология на " Росатом " ВВЕР-1200, която действително ще бъде за първи път тествана отвън Русия.
На процедура Турция съумява да пусне първия си реактор единствено 5 години след започване на построяването му - извънредно къс период спрямо други централи по света, които се строят сега. Финландия неотдавна пусна нов нуклеарен реактор " Олкилуото " в една от нуклеарните си централи, 18 години след започване на построяването му. Подобно на Турция, Англия направи първа копка на централата " Хинкли пойнт " през 2017 година, само че изобщо не се знае какъв брой време ще отнеме стартирането в употреба, защото напоследък непрекъснато изникват разнообразни спънки. Самият факт, че Анкара съумя за толкоз малко време да е подготвена с първия блок е доказателство за държавната политика във връзка с енергетиката. Още повече че Турция не е страна, която има опит в нуклеарната сила, даже няма задоволително локални подготвени фрагменти, които да могат да работят в централата. По тази причина през последните години Анкара поставя основите на законодателството в бранша.
Реклама Пътят към енергийна самостоятелност
След стартирането в деяние на четирите блока в централата се чака тя да задоволява 10% от общото ползване на Турция, което нормално е към 220 тераватчаса годишно. Сметките демонстрират, че един реактор може да създава към 8.8 млн. мегаватчаса годишно, като съгласно разнообразни източници това ще се равнява на към 2.5% от потреблението.
Самият енергиен микс на Турция е много разнороден, само че и извънредно подвластен от импорт на първични материали. През последните години страната прави съществени стъпки към декарбонизация при производството на електрическа енергия, като се " протяга ръка " най-много към въглищата, които също са вносни. За сметка на тях максимален напредък има при слънчевото и вятърното произвеждане, което поради географията на страната и най-много излаза на две морета отваря доста капацитет.
Като цяло Турция е чист експортьор на електрическа енергия, само че страната внася и огромни количества от България. За предходната година от нашата страна са изнесени 2 тераватчаса електрическа енергия (17% от общия износ) по посока турската електропреносна мрежа. Въпреки това Турция не е измежду най-големите получатели на електрическа енергия от Европейски Съюз, защото не са част от европейската мрежа на систематичните оператори. За България обаче пласирането на сходни количества (равняващи се на доходи от малко над 1 милиарда лева през 2022 г.) може скоро да се трансформира в мираж, като една от аргументите е точно новата нуклеарна централа, съчетана с всичките по-малки вложения в бранша.
" Турция се разраства, стопанската система пораства непрекъснато, а популацията става от ден на ден. В същото време страната не желае да е подвластна от един източник ", съобщи пред " Капитал " Касим Дал, някогашен български политик и специалист по турска политика.
Навръх 100-годишнината от основаването на републиката и единствено дни преди доста оспорвани президентски избори, Турция прави две основни стъпки, с които ще се трансформира в главен енергиен състезател на Балканите, с който скоро всички ще би трябвало да се преценяват. По-рано през април страната стартира рандеман на природен газ в Черно море, а в четвъртък публично отвори първата си нуклеарна централа. Събитието, състояло се на 27 април, е монументално за турската енергетика и стопанска система, защото Анкара приключва първия стадий от план, стартират преди повече от 45 години, минал през 8 разнообразни президенти, като едвам при Реджеп Тайип Ердоган доближава финалната си фаза. Последователната енергийна политика на южните ни съседи може съществено да разбърка картите в района, което да се отрази и на България.
Първи блок на АЕЦ " Аккую " влиза в употреба незабавно, а останалите три се чака да проработят поетапно през идващите три години. Така през 2026 година Турция ще има нова 4800-мегаватова нуклеарна централа, която ще обезпечи в енергийния микс на страната стотици мегаватчаса електрическа енергия на година. Ще може да зарежда промишлеността и семействата в предвидимо количество електрическа енергия и ще понижи вноса в страната, от който дял има и България. Инвестицията крие и подводни камъни поради присъединяване на Русия в инженеринга и ръководството на централата, както и политическите връзки сред двете страни.
Реклама Проект с доста въпросителни
Проектът за нуклеарна централа в Турция е от десетилетия, като още през 1970 година се дава позволение това да се случи в Аккую. Локацията е покрай град Мерсин, който се намира в южната част на страната, против турската част на Кипър и покрай Сирия. Тогава след търг е определена шведската компания ASEA, само че поради липса на финанси планът по този начин и не се реализира. Идеята за централа като че ли дефинитивно умира, тъй като през 1996 година страната се отхвърля официално от плана. Но през 2004 година Ердоган, тогава министър председател, афишира, че ще възобнови работата по плана. От 2007 година стартира ударна подготовка, приема се законодателство и се подписва контракт с Русия през 2010 година, с което държавната нуклеарна компания на " Росатом " действително влиза в плана. Първият реактор стартира да се построява през 2018 година
Според източници на " Капитал " повода Турция да се спре на " Росатом " е, че руснаците оферират централата да се прави по сходство на нуклеарната централа в Калининград, с която имат инфраструктурни сходства. Със сигурност обаче има и сериозна доза геополитика, която в планове с сходен мащаб постоянно е и водеща. Русия и Турция имат към този момент построени взаимоотношения в енергийния бранш с помощта на огромните количества природен газ, които влизат в южната ни съседка.
По проект централата ще има 4 реактора по 1200 мегавата, всеки по най-новата съветска технология на " Росатом " ВВЕР-1200, която действително ще бъде за първи път тествана отвън Русия.
На процедура Турция съумява да пусне първия си реактор единствено 5 години след започване на построяването му - извънредно къс период спрямо други централи по света, които се строят сега. Финландия неотдавна пусна нов нуклеарен реактор " Олкилуото " в една от нуклеарните си централи, 18 години след започване на построяването му. Подобно на Турция, Англия направи първа копка на централата " Хинкли пойнт " през 2017 година, само че изобщо не се знае какъв брой време ще отнеме стартирането в употреба, защото напоследък непрекъснато изникват разнообразни спънки. Самият факт, че Анкара съумя за толкоз малко време да е подготвена с първия блок е доказателство за държавната политика във връзка с енергетиката. Още повече че Турция не е страна, която има опит в нуклеарната сила, даже няма задоволително локални подготвени фрагменти, които да могат да работят в централата. По тази причина през последните години Анкара поставя основите на законодателството в бранша.
Реклама Пътят към енергийна самостоятелност
След стартирането в деяние на четирите блока в централата се чака тя да задоволява 10% от общото ползване на Турция, което нормално е към 220 тераватчаса годишно. Сметките демонстрират, че един реактор може да създава към 8.8 млн. мегаватчаса годишно, като съгласно разнообразни източници това ще се равнява на към 2.5% от потреблението.
Самият енергиен микс на Турция е много разнороден, само че и извънредно подвластен от импорт на първични материали. През последните години страната прави съществени стъпки към декарбонизация при производството на електрическа енергия, като се " протяга ръка " най-много към въглищата, които също са вносни. За сметка на тях максимален напредък има при слънчевото и вятърното произвеждане, което поради географията на страната и най-много излаза на две морета отваря доста капацитет.
Като цяло Турция е чист експортьор на електрическа енергия, само че страната внася и огромни количества от България. За предходната година от нашата страна са изнесени 2 тераватчаса електрическа енергия (17% от общия износ) по посока турската електропреносна мрежа. Въпреки това Турция не е измежду най-големите получатели на електрическа енергия от Европейски Съюз, защото не са част от европейската мрежа на систематичните оператори. За България обаче пласирането на сходни количества (равняващи се на доходи от малко над 1 милиарда лева през 2022 г.) може скоро да се трансформира в мираж, като една от аргументите е точно новата нуклеарна централа, съчетана с всичките по-малки вложения в бранша.
" Турция се разраства, стопанската система пораства непрекъснато, а популацията става от ден на ден. В същото време страната не желае да е подвластна от един източник ", съобщи пред " Капитал " Касим Дал, някогашен български политик и специалист по турска политика.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ