Турция днес е страна на селяци от Анадола, на бивши

Турция през днешния ден е страна на селяци от Анадола, на някогашни парии, еснафи и новобогаташи с брутални порядки и с държание, което заслужава да бъде презирано, написа писателят Зафер Шеноджак на страниците на вестник "Ди Велт".

"В Турция в този момент се ражда една напълно нова страна. Създават я париите, които до неотдавна са обитавали жилища с ламаринени покриви, а в този момент се настаняват в жилищните блокове. Бившите роби, както и новобогаташите са новото болшинство в страната. Те се усещат демократично легитимирани и в личните си очи имат цялостното право да господстват еднолично и безусловно. Те нито имат жанр, нито имидж, който биха рискували да загубят" – такава картина обрисува в есето си немският публицист от турски генезис Зафер Шеноджак, на страниците на вестник "Ди Велт". За да разберем какво се случва с Турция през днешния ден, създателят ни връща в годините на детството си, когато Турция е била "страна на благоприличието". И когато етикетът е бил нещо извънредно значимо. "Имахме образци за държание - хора, обличащи се обичайно и говорещи литературен турски език. Тогава дамите и мъжете се срещаха свободно и доброволно, а да крещиш на публично място беше запазена марка единствено на долните пластове от популацията. Немислимо беше, да вземем за пример, един държавен глава да крещи в микрофон, изправен пред голям брой хора", написа Шеноджак.

Зад кулисите обаче Турция постоянно е била и си остава страната на суровите порядки: тя не се е колебаела да употребява брутална мощ против арменците и кюрдите, против политически инакомислещите и против алевитското малцинство. Тези порядки са били толерирани и от елита в обществото. Елит, който е бил защитаван и насърчаван във всяко отношение и комуто се е падала доминантната роля в турското общество. Словесен израз на тази доминация стана да се приказва на „ ти “ - на всички тези, които заради ниските си приходи или ниското си обучение се постановяваше да бъдат дирижирани. Днес същото това "ти" господства в цялата страна, то е станало представително за болшинството, отбелязва създателят на публикацията в „ Ди Велт “.

С неприкрита експанзия това болшинство доминира над духовната аристокрация, която в очите на простоватата част от популацията е представител на Запада. Тази експанзия, естествено, е ориентирана също и към съдружниците на образованите и възпитани хора в Турция - т.е. към европейците. А това е цялостно неразбирателство, тъй като Турция освен е страна-членка на НАТО, само че и води договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Турция през днешния ден е страна на селяците - на оня нравствен пролетариат, чийто недодялани порядки и държание заслужават пренебрежение.

Въстанието на Анадола тече с цялостна мощ. Това е придвижването на тези, които са се чувствали ощетени. На тях в този момент им показват османското минало, което нерядко е било обвързвано с кървави злодеяния и апетит, като времена на искра и напредък. А рафинираните турци от елита, които имат съвременни възгледи и прогресивни идеали, се показват като непознати същества без еднаквост - както едно време космополитът е бил считан за зложелател на всичко национално. Но тъкмо този турски хайлайф е в положение да играе ролята на медиатор сред ислямските обичаи и модернизма на Кемал Ататюрк. Тези хора биха могли да се трансфорат в образец за смесена еднаквост, която може би най-добре пасва на 21-ви век. Според Зафер Шеноджак, би трябвало да привикваме с този тип еднаквост, в случай че не желаеме да се водят все нови войни, подбудени от безумието на идентичностите.

Без подозрение рафинираните и образовани турци се усещат изоставени от европейците, установи създателят на публикацията и разяснява: „ Членството в европейския клуб им беше отказано, а пред вратата става все по-неуютно. Според Шеноджак, загрубелите нрави в Турция са си намерили подобаващ изразител в лицето на президента Ердоган.

За тези, на които това не се харесва, няма място в днешна Турция - те или се оказват зад решетките, или са принудени да бягат. В най-безобидния случай тези хора губят единствено работата си. В една страна с спорен трудов пазар обаче това постоянно се трансформира и в екзистенциална рецесия. В Турция си проправя път един недодялан жанр, който не пасва нито на научния ислям, нито на кодекса на държание на светските образовани елити.

Картините и езикът, които създаде сегашният турски президент, за години и десетилетия напред ще отровят климата, евентуално и връзките сред образованите турци и демократичните европейци. Затова е толкоз огромна отговорността ни да не губим здравия си разсъдък и да не отреждаме на Турция място пред портите на Европа. Защото там тя може да се трансформира единствено в едно нещо: в заплаха за самата себе си и за Европа. /Дойче веле