Турците скърбят за загиналите при експлозия миньори в Амасра, а

Турците скърбят за починалите при детонация миньори в Амасра, а Ердоган назовава това " пръст на ориста ". Нещастието обаче не е изненадващо. Неслучайно от години се приказва за " атмосфера на безотговорност ".

" На някои може и да им се вижда смешно, само че ние, турците, сме хора, които имат вяра, че има орис. Подобни несгоди постоянно ще се случват, би трябвало да го имаме поради. " С тези думи турският президент реагира на случая в мината в окръг Бартън, Северна Турция, при който на 14 октомври починаха 41 миньори. Петима от 11-те ранени са към момента с заплаха за живота. Правителството назова починалите „ мъченици “ - това разбиране постоянно се употребява от държавното управление като прийом, с цел да се придаде на гибелта спомагателен извънреден нюанс.

Нищо ново за турците

Подходът на държавното управление се натъкна на рецензия и в обществото, и в опозиционните среди. Държавата е упреквана най-много в това, че не е подхванала задоволително превантивни ограничения против сходни произшествия. Едновремешният поддръжник и сегашен съперник на – някогашният външен и финансов министър Али Бабаджан насочи следната рецензия към държавното управление: „ И ние имаме вяра в ориста. Но дано първо забележим какви ограничения сте подхванали и след това да приказваме за божията присъда “.
Редакцията предлага
Нито този случай, нито реакцията от страна на държавното управление са нещо, което се случва за първи път. Преди осем години Ердоган, който тогава беше министър-председател, направи сходно изказване след гибелта на 301 души при случай в една мина в Сома: „ Такива неща стават непрекъснато, те са част от естеството на тази специалност “, сподели той и изясни, че сходни несгоди са нещо обикновено и са се случвали постоянно във въгледобива от 19 век насам. През 2014 година се чуха упреци, че Ердоган омаловажава нещастието, както и – че ръководещите са позволили съществени пропуски.

Според специалистите настоящето злощастие в Бартън не е инцидентен случай, а удостоверение за съществуването на общ проблем в турския минодобив. По данни на Турското въгледобивно сдружение единствено предходната година е имало 208 трудови злополуки. От 2002 година насам са починали минимум 1989 миньори.

В Турция царува „ климат на безотговорност “

Важна причина за непрекъснато повтарящите се произшествия е безнаказаността на държавните чиновници, споделя адвокатката Берин Демир, която е специалист по трудови злополуки. Пред Дъждовни води тя показва, че в Турция царува „ климат на безотговорност “ във връзка с отговорните. „ В противоположен случай не би се стигало до произшествия като този в Бартън и на други места. В 99% от случаите държавните чиновници остават ненаказани. Просто в никакъв случай не се търси отговорност на тези, които са отговорни за смъртните случаи “, споделя адвокатката.

Турското въгледобивно сдружение е в действителност органът, който би трябвало да подхваща нужните ограничения за сигурност на труда. На негово послушание е и мината в Бартън, в която стана нещастието.

Погребение на умрял служащ от мината в Бартън

Синдикалистът Кемал Картал акцентира, че броят на служащите в мината в това време е бил понижен коренно - от над 5000 на 400. „ Шефът на мината и неговите заместници знаят доста добре какви проблеми имат миньорите и какво значи това редуциране на работните места. Знаят чудесно и по какъв начин това се отразява на здравето на служащите и на сигурността. “

Безопасността на работното място коства пари

Проблемът обаче е в това, че въгледобивното сдружение играе по свирката на държавното управление, споделя още Картал: „ Ръководството на Турското въгледобивно сдружение се преценява напълно с разпорежданията на държавното управление. А фактът, че здравето на служащите и сигурността на работното място са свързани с разноски, за жалост също играе роля “.

Картал напомня огромния брой произшествия, потресли турската общност през последните години: „ Докато тази система не се промени - до момента в който не се вземат ограничения, а назначените от държавното управление бюрократи не престанат да гледат на сигурността на работното място като на разходно перо, до момента в който частният бранш остава безпричинно фаворизиран, смъртните случаи няма да спрат “.