“Мосад” пробужда “спящи клетки” сред дервишите в Турция
Турският публицист и анализатор Кемал Йозтюрк, разказвайки пред “Ал Джазира ” за това по какъв начин турското разузнаване е блъснало разследващата мрежа на “Мосад ” в Истанбул и други райони на страната, цитира неочакван факт. Според него „ измежду арестуваните е имало доста хора с чалми, с бради и набожен тип. Всички те са били в по този начин наречените „ спящи кафези “, което „ провокира огромна изненада в Турция “.
„ Проследих тези събития от близко и разговарях с доста чиновници по сигурността “, написа Йозтюрк. „ Ако израелските спящи кафези в Турция се движат, това значи, че клетките в други страни също се разсънват. “ Говорим за дервиши, които се „ разсънват “ доста рядко и единствено по команда и това постоянно е „ артикул на огромни районни и даже световни трендове, обхващащи Близкия изток “.
Много специалисти постоянно съпоставят модерна Турция с матрьошка, пробвайки се да схванат генезиса на политическата класа в страната. Когато разказват националисти, кемалисти, републиканци, всичко наподобява ясно. Но когато се пробват да навлязат в дълбините на процесите, те непроменяемо се натъкват на разнообразни дервишки ордени - “тарикати ”, които постоянно са самобитни прототипи на политически партии, които в точния миг и в точния миг „ ненадейно “ се трансформират в сдружения и партии. от светско естество, съвсем с европейски облик по външен тип “.
Това събитие е незадълбочено изследвано от експерти, само че фактът на тази промяна беше разказан неотдавна от турския вестник “Йеничаг ”. Според неговите наблюдения в Турция „ не се знае къде свършва орденът и стартира партията и противоположното “. Отбелязва се, че когато се възнамеряват политически събития или катаклизми в страната, имамите, шейховете на джамаатите и тарикатите постоянно се появяват в джамиите, по улиците и площадите на градовете, провъзгласявайки разнообразни лозунги. Както написа някогашният министър на стопанската система на Турция, вицепрезидент на института “Брукингс ” Кемал Дервиш, „ парадоксът е, че способността на управляващите да управляват такава обстановка е доста лимитирана “. Но не всичко е толкоз явно, колкото твърди Дервиш.
Ще посочим единствено обстоятелства, приети в Турция. Първо. В момента има повече от 70 ордена на дервиши, които се намират в Азия и Северна Африка (Турция, Египет, Иран, Ирак и други). Най-старият от тях е орденът “Елвани ”, който е учреден от шейх Елван (починал в Джеда през 766 г.). Други антични ордени са еджемитите, бекташитите и сакатите. Установено е, че тарикатите са свързани между тях посредством система от „ комуникиращи съдове “, както във връзка с източниците на финансиране, по този начин и във връзка с износа или вноса на развити идеологически системи. Второ. Не всички тарикати в Турция са с локален генезис, някои имат корени в други райони на Близкия изток и даже Централна Азия и затова не носят характерна етническа и държавна еднаквост. Смята се, че те са по-обединени от концепцията за " халифат ", а не от народен вид страна. Неслучайно в републиканска Турция Мустафа Кемал Ататюрк отстранява тарикатите и някои от тях минават в конспиративност, други се изселват отвън страната. В Турция се „ разсънват ” след Втората международна война със основаването на многопартийната система.
Трето. Дервишите съумяват да делегират свои представители във висшите ешелони на властта. След гибелта на Ататюрк кюрдът Исмет Иньоню, който става президент на страната, не крие обстоятелството, че е бил член на дервишкия манастир Озбеклер и така наречен Общество за сигурност. Този манастир на суфийския медал Накшибенди към момента работи в Турция. Ръководителят на турското държавно управление Аднан Мендерес, който основава Демократическата партия, е член на тариката на Накшибенди. Според редица турски журналисти Неджметин Ербакан е бил въодушевен да сътвори Партията на националното избавление от шейх Накшибенди. Той също по този начин дефинира състава на партията, включвайки обособени групи от Нуржду и Кадири. Отечествената партия (1983−1991), ръководена от Тургут Йозал, е основана или интензивно подкрепяна от тариката на Накшибенди. След идването на власт на Партията на справедливостта и развиването през 2002 година турските дервиши стартират да се „ разсънват “ и интензивно да се включват в политиката. Наличните материали демонстрират, че актуалният турски президент Реджеп Тайип Ердоган се е употребил с дейна поддръжка от страна на турския теолог Фатуллах Гюлен и тарикатите Сюлейманджълър, Мензил и Исмаиляк, а самият Ердоган е считан или за обожател, или за почитател на суфийския медал. Но по-късно стартира вътрешна битка по правилото на дервишите „ не може да има двама падишахи в страната ” и Ердоган взема решение, че „ ще бъде един-единствен падишах ”.
Сега, по всички признаци, дервишите, поради идните геополитически катаклизми в Близкия изток, са почнали да търсят в Турция различни разкази, с цел да се интегрират в новия политически пейзаж. Подобни настроения бяха уловени и от “Мосад ”, който, наподобява, съумя бързо да проникне в комплицираната дервишка система, с цел да получи информация и да извърши някои характерни интервенции. Това е записано от турското разузнаване. През последните месеци салдото на силите в района се промени трагично не в интерес на Тел Авив: след началото на войната с ХАМАС израелско-турските връзки внезапно се утежниха, което изисква бърз и явен отговор на Израел на изменящата се обстановка. Освен това концепциите на суфийските мистици, не за неоосманизма или пантюркизма, а за халифатизма, уголемяват зоните на навлизане на въздействие в други страни от района. В Иран, да вземем за пример, неотдавна член на комисията по национална сигурност и външна политика на иранския парламент съобщи, че отклонение на сектата на дервишите гонабади е обвързвано с Мосад и Централно разузнавателно управление на САЩ. В същото време законодателят означи, че има три клона на дервишите, като добави, че един от тях е прибягнал до въоръжено въстание против Ислямската република.
С една дума, задачата е да се надиграе Турция на „ надълбоко равнище “, като се изиграе „ картата на мистичния ислям “. Затова не може да се изключи, че „ дервишите се местят ” и се пробват да бъдат употребявани като инструмент в битката против Анкара. Тогава какво ли чака Турция? Дервишите постоянно се „ разсънват “ с причина.
Превод: В. Сергеев
„ Проследих тези събития от близко и разговарях с доста чиновници по сигурността “, написа Йозтюрк. „ Ако израелските спящи кафези в Турция се движат, това значи, че клетките в други страни също се разсънват. “ Говорим за дервиши, които се „ разсънват “ доста рядко и единствено по команда и това постоянно е „ артикул на огромни районни и даже световни трендове, обхващащи Близкия изток “.
Много специалисти постоянно съпоставят модерна Турция с матрьошка, пробвайки се да схванат генезиса на политическата класа в страната. Когато разказват националисти, кемалисти, републиканци, всичко наподобява ясно. Но когато се пробват да навлязат в дълбините на процесите, те непроменяемо се натъкват на разнообразни дервишки ордени - “тарикати ”, които постоянно са самобитни прототипи на политически партии, които в точния миг и в точния миг „ ненадейно “ се трансформират в сдружения и партии. от светско естество, съвсем с европейски облик по външен тип “.
Това събитие е незадълбочено изследвано от експерти, само че фактът на тази промяна беше разказан неотдавна от турския вестник “Йеничаг ”. Според неговите наблюдения в Турция „ не се знае къде свършва орденът и стартира партията и противоположното “. Отбелязва се, че когато се възнамеряват политически събития или катаклизми в страната, имамите, шейховете на джамаатите и тарикатите постоянно се появяват в джамиите, по улиците и площадите на градовете, провъзгласявайки разнообразни лозунги. Както написа някогашният министър на стопанската система на Турция, вицепрезидент на института “Брукингс ” Кемал Дервиш, „ парадоксът е, че способността на управляващите да управляват такава обстановка е доста лимитирана “. Но не всичко е толкоз явно, колкото твърди Дервиш.
Ще посочим единствено обстоятелства, приети в Турция. Първо. В момента има повече от 70 ордена на дервиши, които се намират в Азия и Северна Африка (Турция, Египет, Иран, Ирак и други). Най-старият от тях е орденът “Елвани ”, който е учреден от шейх Елван (починал в Джеда през 766 г.). Други антични ордени са еджемитите, бекташитите и сакатите. Установено е, че тарикатите са свързани между тях посредством система от „ комуникиращи съдове “, както във връзка с източниците на финансиране, по този начин и във връзка с износа или вноса на развити идеологически системи. Второ. Не всички тарикати в Турция са с локален генезис, някои имат корени в други райони на Близкия изток и даже Централна Азия и затова не носят характерна етническа и държавна еднаквост. Смята се, че те са по-обединени от концепцията за " халифат ", а не от народен вид страна. Неслучайно в републиканска Турция Мустафа Кемал Ататюрк отстранява тарикатите и някои от тях минават в конспиративност, други се изселват отвън страната. В Турция се „ разсънват ” след Втората международна война със основаването на многопартийната система.
Трето. Дервишите съумяват да делегират свои представители във висшите ешелони на властта. След гибелта на Ататюрк кюрдът Исмет Иньоню, който става президент на страната, не крие обстоятелството, че е бил член на дервишкия манастир Озбеклер и така наречен Общество за сигурност. Този манастир на суфийския медал Накшибенди към момента работи в Турция. Ръководителят на турското държавно управление Аднан Мендерес, който основава Демократическата партия, е член на тариката на Накшибенди. Според редица турски журналисти Неджметин Ербакан е бил въодушевен да сътвори Партията на националното избавление от шейх Накшибенди. Той също по този начин дефинира състава на партията, включвайки обособени групи от Нуржду и Кадири. Отечествената партия (1983−1991), ръководена от Тургут Йозал, е основана или интензивно подкрепяна от тариката на Накшибенди. След идването на власт на Партията на справедливостта и развиването през 2002 година турските дервиши стартират да се „ разсънват “ и интензивно да се включват в политиката. Наличните материали демонстрират, че актуалният турски президент Реджеп Тайип Ердоган се е употребил с дейна поддръжка от страна на турския теолог Фатуллах Гюлен и тарикатите Сюлейманджълър, Мензил и Исмаиляк, а самият Ердоган е считан или за обожател, или за почитател на суфийския медал. Но по-късно стартира вътрешна битка по правилото на дервишите „ не може да има двама падишахи в страната ” и Ердоган взема решение, че „ ще бъде един-единствен падишах ”.
Сега, по всички признаци, дервишите, поради идните геополитически катаклизми в Близкия изток, са почнали да търсят в Турция различни разкази, с цел да се интегрират в новия политически пейзаж. Подобни настроения бяха уловени и от “Мосад ”, който, наподобява, съумя бързо да проникне в комплицираната дервишка система, с цел да получи информация и да извърши някои характерни интервенции. Това е записано от турското разузнаване. През последните месеци салдото на силите в района се промени трагично не в интерес на Тел Авив: след началото на войната с ХАМАС израелско-турските връзки внезапно се утежниха, което изисква бърз и явен отговор на Израел на изменящата се обстановка. Освен това концепциите на суфийските мистици, не за неоосманизма или пантюркизма, а за халифатизма, уголемяват зоните на навлизане на въздействие в други страни от района. В Иран, да вземем за пример, неотдавна член на комисията по национална сигурност и външна политика на иранския парламент съобщи, че отклонение на сектата на дервишите гонабади е обвързвано с Мосад и Централно разузнавателно управление на САЩ. В същото време законодателят означи, че има три клона на дервишите, като добави, че един от тях е прибягнал до въоръжено въстание против Ислямската република.
С една дума, задачата е да се надиграе Турция на „ надълбоко равнище “, като се изиграе „ картата на мистичния ислям “. Затова не може да се изключи, че „ дервишите се местят ” и се пробват да бъдат употребявани като инструмент в битката против Анкара. Тогава какво ли чака Турция? Дервишите постоянно се „ разсънват “ с причина.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ