Старият Новак и новият Спартак
Тумба-лумба, фойерверки, руйно вино, люта ракия, омикрони-макарони, джаста-праста и по този начин нататък. Отминаха първите няколко празника на годината и в този момент още веднъж си споделяме: здраве желаем, скъпи съучастници и слушатели на високомозъчния бюлетин “Новини с добавена стойност ”.
Бях решил тая година да отменяме пандемията, стига толкоз усложнения в тоя живот.
Навлизаме в третата година на това знамение и си върших някакви тънки сметки с али-бали-кабали - нали всяко знамение минава за три дни, айде това да мине за три години.
Навремето Испанския грип по този начин върлувал три години, уморил сума ти народ, но по някое време разновидностите му почнали да се държат по-човешки. Съвременните сезонни грипове са правнуци на Испанския грип - и не ни унищожават живота.
На базата на тия исторически данни бях решил да анулира вируса през настоящата година, обаче той пък извади други проекти, надали не решил той мене да анулира.
Къде съм го намерил, не знам, обаче съм го прилапал тоя вирус като цариградско кюфтенце - и организирахме дребна вътрешна гладиаторска борба.
Засега спечелвам безапелационно борбата, не ми е развалил гласните струни или да ме удуши като някакъв Отело. Обаче пандемията отново се е развяла като знаме напразно и прави пакости като някакъв Спартак.
Спартак в миналото си вдигнал робите и гладиаторите на въстание, събрал за пердах прочут брой селяни и разбойници, с които създали някоя и друга пакост на Римската империя в последния век преди Новата епоха.
По време на Студената война в нашия лагер доста се почиташе Спартак, тъй като Карл Маркс писал хубави думи за него из писмата си до Фридрих Енгелс.
По-точно брадатият Маркс писал на брадатия Енгелс в писмо от 27 февруари 1861 година: “Спартак, друже мой, е най-великолепният мъж в цялата антична история. Велик военачалник, доблестен темперамент, същински представител на античния пролетариат. А Помпей си е потвърден отпадък ”. Някак си по този начин се е изразил философът Маркс. Такива ласкави думи написал за Спартак. И такива внезапни - за Помпей. В случая става въпрос за Гней Помпей Велики, римски общественик и боен пълководец, който доразбил въстаниците, водени от Спартак, като се присъединил в акцията тъкмо в края.
После и други обществени мислители са описвали въстанието на Спартак като някаква класова битка, което е малко подозрително - къде ти класово схващане в тия палачори! Но и тука на Балканите постоянно сме гледали на Спартак като на наш човек - нашенец от западна Тракия и лидер на угнетените против началниците в Рим.
Тия дни и популярният наш нашенец и тенисист Новак Джокович беше наименуван от татко си “новия Спартак ”.
Джокович-Спартак стана знак на битката с ковид-ограниченията, тъй като тенисистът беше възпрян на влизане в Австралия, където желае да взе участие в огромен тенис шампионат за огромния шлем.
Обаче го задържаха, тъй като не е имунизиран. Нямал значи зелен селен документ и не го пускат на Зеления континент.
И международното публично мнение се раздели.
Една част от международната общественост заема страната на Джокович-Спартак и вика: много иго и тиранство, стига толкоз ограничавания! Новак е популярен, оле, оле!
Другата част на международната общественост е на страната на Австралия и споделя: австралийците са потомци на пандизчии и разбойници, обаче съблюдават законите и там законите важат за всички! Новак е балкански хитрец, по този начин му се пада!
Изглежда пандизчиите, които колонизират Австралия, са се научили на ред и дисциплинираност, превъзпитали са се за доста генерации, та чак до наши дни.
Обаче това на едни се харесва, на други по никакъв начин не се харесва и народът всеобщо се е изнервил.
Тука в България Костадин Костадинов и неговите последователи ще вършат въстание против робията на зелените документи, тъй че може и те да развеят знамето на Спартак Джокович.
Основната разлика сред античния Спартак и днешният Новак е в общественото състояние. Спартак бил плебей, а Новак Джокович - свободен човек с много съществени материални благоприятни условия. И евентуално няма да вземе курс на въоръжена битка против тиранията. По-скоро ще я кара като манекен на това обществено придвижване.
Обаче има и прилики сред Спартак и Новак.
И двамата са спортисти, мощно изявени в своите дисциплини.
Спартак бил необикновено мощен физически, по тази причина бил доста известен като гладиатор. В тая тежка специалност непрекъснато трябвало да унищожава своите съперници на гладиаторската сцена.
Новак Джокович пък владее до съвършенство ракетата за тенис и може да запрати топката към полето на съперника с 200 км/ч, което си е много рискова скорост, както знаем от някогашния министър-председател на България. С такава летяща топка ум не се набива - в случай че те цапне по главата, може по-скоро да ти изкара акъла вечно.
Друга огромна разлика е, че Спартак не си харесвал по никакъв начин работата. Изпитвал огромна злоба към работодателите си, които го принуждавали да се бие до гибел с сътрудниците. Може да не е било тъкмо класова злоба и пролетарски яд, но много му било накипяло.
Спартак провел протеста и бягството от гладиаторската школа, когато ги готвели за някакъв следващ огромен шампионат от серията за Големия римски шлем, с цел да задоволят жаждата за кървави зрелища на взискателната аудитория в империята.
И Спартак си споделил: стига толкоз! Като ще се бием - по-добре да се бием с тези, които са ни вкарали в тая отвратителна игра. И по този начин - първо спретнал един бой с защитата на школата, след това събрал селяни и други избягали плебеи. Направил си дребна-вредна войска и основал сума главоболия на републиканците в античния Рим - тъй като тогава било републикански интервал.
В Република България пък депутатите взеха решение да си изравнят някои права с жителите - в Народното събрание въпреки всичко ще се влиза със зелен документ.
Решиха го оня ден след 6-часови диспути, в които се чуха забавни причини и контрааргументи като да вземем за пример - “Омикрон гази имунизираните като глиган люцерна ”.
Това е ненапълно мъдро, но ние май се нуждаем от повечко разум, нали индивидът бил мислеща тръстика.
Пандемията ние може да я отменим, но та да не разбере, тъй като се ослушва като свиня в тръстика. Това точно е рисковано от здравна позиция - пандемията да не разбере, че сме я отменили.
Ядосва ни на робството ярема
и отново ни гази някакъв глиган;
подсмърча нежна муцуна, има хрема -
ще го пребия този гамен.
Бях решил тая година да отменяме пандемията, стига толкоз усложнения в тоя живот.
Навлизаме в третата година на това знамение и си върших някакви тънки сметки с али-бали-кабали - нали всяко знамение минава за три дни, айде това да мине за три години.
Навремето Испанския грип по този начин върлувал три години, уморил сума ти народ, но по някое време разновидностите му почнали да се държат по-човешки. Съвременните сезонни грипове са правнуци на Испанския грип - и не ни унищожават живота.
На базата на тия исторически данни бях решил да анулира вируса през настоящата година, обаче той пък извади други проекти, надали не решил той мене да анулира.
Къде съм го намерил, не знам, обаче съм го прилапал тоя вирус като цариградско кюфтенце - и организирахме дребна вътрешна гладиаторска борба.
Засега спечелвам безапелационно борбата, не ми е развалил гласните струни или да ме удуши като някакъв Отело. Обаче пандемията отново се е развяла като знаме напразно и прави пакости като някакъв Спартак.
Спартак в миналото си вдигнал робите и гладиаторите на въстание, събрал за пердах прочут брой селяни и разбойници, с които създали някоя и друга пакост на Римската империя в последния век преди Новата епоха.
По време на Студената война в нашия лагер доста се почиташе Спартак, тъй като Карл Маркс писал хубави думи за него из писмата си до Фридрих Енгелс.
По-точно брадатият Маркс писал на брадатия Енгелс в писмо от 27 февруари 1861 година: “Спартак, друже мой, е най-великолепният мъж в цялата антична история. Велик военачалник, доблестен темперамент, същински представител на античния пролетариат. А Помпей си е потвърден отпадък ”. Някак си по този начин се е изразил философът Маркс. Такива ласкави думи написал за Спартак. И такива внезапни - за Помпей. В случая става въпрос за Гней Помпей Велики, римски общественик и боен пълководец, който доразбил въстаниците, водени от Спартак, като се присъединил в акцията тъкмо в края.
После и други обществени мислители са описвали въстанието на Спартак като някаква класова битка, което е малко подозрително - къде ти класово схващане в тия палачори! Но и тука на Балканите постоянно сме гледали на Спартак като на наш човек - нашенец от западна Тракия и лидер на угнетените против началниците в Рим.
Тия дни и популярният наш нашенец и тенисист Новак Джокович беше наименуван от татко си “новия Спартак ”.
Джокович-Спартак стана знак на битката с ковид-ограниченията, тъй като тенисистът беше възпрян на влизане в Австралия, където желае да взе участие в огромен тенис шампионат за огромния шлем.
Обаче го задържаха, тъй като не е имунизиран. Нямал значи зелен селен документ и не го пускат на Зеления континент.
И международното публично мнение се раздели.
Една част от международната общественост заема страната на Джокович-Спартак и вика: много иго и тиранство, стига толкоз ограничавания! Новак е популярен, оле, оле!
Другата част на международната общественост е на страната на Австралия и споделя: австралийците са потомци на пандизчии и разбойници, обаче съблюдават законите и там законите важат за всички! Новак е балкански хитрец, по този начин му се пада!
Изглежда пандизчиите, които колонизират Австралия, са се научили на ред и дисциплинираност, превъзпитали са се за доста генерации, та чак до наши дни.
Обаче това на едни се харесва, на други по никакъв начин не се харесва и народът всеобщо се е изнервил.
Тука в България Костадин Костадинов и неговите последователи ще вършат въстание против робията на зелените документи, тъй че може и те да развеят знамето на Спартак Джокович.
Основната разлика сред античния Спартак и днешният Новак е в общественото състояние. Спартак бил плебей, а Новак Джокович - свободен човек с много съществени материални благоприятни условия. И евентуално няма да вземе курс на въоръжена битка против тиранията. По-скоро ще я кара като манекен на това обществено придвижване.
Обаче има и прилики сред Спартак и Новак.
И двамата са спортисти, мощно изявени в своите дисциплини.
Спартак бил необикновено мощен физически, по тази причина бил доста известен като гладиатор. В тая тежка специалност непрекъснато трябвало да унищожава своите съперници на гладиаторската сцена.
Новак Джокович пък владее до съвършенство ракетата за тенис и може да запрати топката към полето на съперника с 200 км/ч, което си е много рискова скорост, както знаем от някогашния министър-председател на България. С такава летяща топка ум не се набива - в случай че те цапне по главата, може по-скоро да ти изкара акъла вечно.
Друга огромна разлика е, че Спартак не си харесвал по никакъв начин работата. Изпитвал огромна злоба към работодателите си, които го принуждавали да се бие до гибел с сътрудниците. Може да не е било тъкмо класова злоба и пролетарски яд, но много му било накипяло.
Спартак провел протеста и бягството от гладиаторската школа, когато ги готвели за някакъв следващ огромен шампионат от серията за Големия римски шлем, с цел да задоволят жаждата за кървави зрелища на взискателната аудитория в империята.
И Спартак си споделил: стига толкоз! Като ще се бием - по-добре да се бием с тези, които са ни вкарали в тая отвратителна игра. И по този начин - първо спретнал един бой с защитата на школата, след това събрал селяни и други избягали плебеи. Направил си дребна-вредна войска и основал сума главоболия на републиканците в античния Рим - тъй като тогава било републикански интервал.
В Република България пък депутатите взеха решение да си изравнят някои права с жителите - в Народното събрание въпреки всичко ще се влиза със зелен документ.
Решиха го оня ден след 6-часови диспути, в които се чуха забавни причини и контрааргументи като да вземем за пример - “Омикрон гази имунизираните като глиган люцерна ”.
Това е ненапълно мъдро, но ние май се нуждаем от повечко разум, нали индивидът бил мислеща тръстика.
Пандемията ние може да я отменим, но та да не разбере, тъй като се ослушва като свиня в тръстика. Това точно е рисковано от здравна позиция - пандемията да не разбере, че сме я отменили.
Ядосва ни на робството ярема
и отново ни гази някакъв глиган;
подсмърча нежна муцуна, има хрема -
ще го пребия този гамен.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ