Радев вече прочиства дневния ред като стратегически играч, следващ маниерите на руската политика
Цветанка Андреева*
Като политически състезател Радев има две огромни прерогативи пред останалите. Първо той се възползва от ресурсите на президентската институция, като фрагменти и бюджет с цел да прави лична политика. Второ неговите мандати пазят властта му в дълготраен проект. Факторът време не го касае. Той може да възнамерява, работи и чака резултати за дълги интервали.
Затова Радев по сходство на Путин възнамерява дълготрайно и гледа на всички останали, като пешки в неговата игра. Той потвърди, че може да разпали спорове, протести и войни – институционални и компроматни единствено с цел да смъкна една власт или да режисира нова. От пилотския протест в авиобазата на Граф Игнатиево до разгарянето на Протеста, посредством който се отбрани от прокурорска инспекция, Радев работеше за своя проект.
Подсигуряваше непозволената си власт или лобираше за искрено съветски ползи и въздействия - от лобизма за Грипен, при започване на първия си мандат до гледище да се водят договаряния с Путин, вместо да се поддържа Украйна.
Всички от четворната коалиция седяха чинно под управническия му скиптър и до момента в който се надяваха, че ще го употребяват за своите си цели, в действителност го възцариха на власт. Бяха подготвени да са „ евроатлантиците “ му. Бяха подготвени да са оръжията му против Гешев. Бяха подготвени да се подчинят на алените му остриета – Янаки Стоилов и Бойко Рашков.
Днес, отново властта отива при Радев. Не по случайност, а по проект. Връчвайки третия мандат на Българска социалистическа партия, той не просто саботира построяването на нов кабинет. Играта му с Българска социалистическа партия е знак за усилване на лявото. Онова ляво което стартира от Елена Йончева, Янаки Стилов и се разгръща през Нинова, Янев и Костадинов. Те имат ясно общо сечение и то е свързаността им с поддръжка за Кремъл.
Моментните дейности на Радев са в логиката на целеустремеността му в два дълготрайни проекта. Единият е обвързван с компрометиране на парламентарната народна власт вътре в страната ни и предложение на нов политически модел. Другият му проект е отдаден на смяната на геополитическата ориентировка на Републиката ни. Радев към този момент намерено пледира за неутралитет на България към войната в Украйна, което е в цялостно несъгласие на политиката на Европейски Съюз и НАТО. Радев играе в интерес на дезинтеграцията на Балканите, която е в директна изгода на Путин.
Радев е невъзмутим стратегически състезател, идващ маниерите на съветската политика. Последователно върви към крайните си цели. Планът му може да бъде спрян единствено от основаването на здрава и дълготрайна евроатлантическа коалиция. И в нея няма място за подпомагащата роля на Българска социалистическа партия, Янев и сходни.
Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Като политически състезател Радев има две огромни прерогативи пред останалите. Първо той се възползва от ресурсите на президентската институция, като фрагменти и бюджет с цел да прави лична политика. Второ неговите мандати пазят властта му в дълготраен проект. Факторът време не го касае. Той може да възнамерява, работи и чака резултати за дълги интервали.
Затова Радев по сходство на Путин възнамерява дълготрайно и гледа на всички останали, като пешки в неговата игра. Той потвърди, че може да разпали спорове, протести и войни – институционални и компроматни единствено с цел да смъкна една власт или да режисира нова. От пилотския протест в авиобазата на Граф Игнатиево до разгарянето на Протеста, посредством който се отбрани от прокурорска инспекция, Радев работеше за своя проект.
Подсигуряваше непозволената си власт или лобираше за искрено съветски ползи и въздействия - от лобизма за Грипен, при започване на първия си мандат до гледище да се водят договаряния с Путин, вместо да се поддържа Украйна.
Всички от четворната коалиция седяха чинно под управническия му скиптър и до момента в който се надяваха, че ще го употребяват за своите си цели, в действителност го възцариха на власт. Бяха подготвени да са „ евроатлантиците “ му. Бяха подготвени да са оръжията му против Гешев. Бяха подготвени да се подчинят на алените му остриета – Янаки Стоилов и Бойко Рашков.
Днес, отново властта отива при Радев. Не по случайност, а по проект. Връчвайки третия мандат на Българска социалистическа партия, той не просто саботира построяването на нов кабинет. Играта му с Българска социалистическа партия е знак за усилване на лявото. Онова ляво което стартира от Елена Йончева, Янаки Стилов и се разгръща през Нинова, Янев и Костадинов. Те имат ясно общо сечение и то е свързаността им с поддръжка за Кремъл.
Моментните дейности на Радев са в логиката на целеустремеността му в два дълготрайни проекта. Единият е обвързван с компрометиране на парламентарната народна власт вътре в страната ни и предложение на нов политически модел. Другият му проект е отдаден на смяната на геополитическата ориентировка на Републиката ни. Радев към този момент намерено пледира за неутралитет на България към войната в Украйна, което е в цялостно несъгласие на политиката на Европейски Съюз и НАТО. Радев играе в интерес на дезинтеграцията на Балканите, която е в директна изгода на Путин.
Радев е невъзмутим стратегически състезател, идващ маниерите на съветската политика. Последователно върви към крайните си цели. Планът му може да бъде спрян единствено от основаването на здрава и дълготрайна евроатлантическа коалиция. И в нея няма място за подпомагащата роля на Българска социалистическа партия, Янев и сходни.
Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ