Най-бързо растящият икономически център: „Пловдив – Марица – Раковски“
Център „ Пловдив – Марица – Раковски “ се характеризира с висока степен на икономическо развиване, движено най-много от мощната преработваща индустрия в периферните общини и услугите в община Пловдив. През последното десетилетие в него се следи най-бързият растеж на добавената стойност измежду 16-те центъра в страната. Безработицата е ниска в съвсем всички общини, а заетостта е измежду най-високите в страната. Ръстът на заплатите е по-бавен. Демографската картина в центъра е относително удобна спрямо останалата част от страната. Постиженията на учениците обаче са ниски, а тук-там има забележими проблеми с неграмотността.
Състав и трудова миграция
Икономическият център се състои от три ядра – общините Пловдив, Марица и Раковски, и широка външна страна, в която попадат още 11 общини. Всички периферни общини са донори на работна мощ на Пловдив, а в периферията на Раковски попада и община Брезово. Броят на хората, които пътуват всеки ден от периферията до град Пловдив за работа надвишава 25 хиляди Водещо място в това отношение заема Родопи, където 49% от заетите, или 6,6 хиляди души, пътуват всеки ден до Пловдив, други 5,2 хиляди идват от Марица, а 4,2 хиляди души пътуват от Асеновград. Значителен източник на служащи за по-малките ядра пък е самата община Пловдив, като 3,2 хиляди души пътуват всеки ден до община Марица, други 850 – до Раковски. Общините Хисаря и Първомай са доста покрай присъединение към периферията на Пловдив, а по отношение на предходното издание на проучването (2017 г.) центърът се е разширил с общините Брацигово и Брезово.
Икономика и вложения
С създадена продукция от 20,1 милиарда лева, или 36,4 хиляди лева на човек от популацията, през 2021 година „ Пловдив-Марица-Раковски “ е вторият по мащаб стопански център в страната. Ръстът на добавената стойност в границите на десетилетието е най-бързият измежду 16-те центъра – 113%, най-много вследствие на ускореното развиване на индустриалните региони. Добавената стойност е концентрирана в община Пловдив (74%), като значителен дял имат и Марица (8,1%), Асеновград (3,6%), Родопи (3,5%) и Раковски (3,3%). Водещ бранш е преработващата индустрия с 39% от добавената стойност, следвана от търговията (20%), опазването на здравето (8%) и строителството (6,1%). Най-големият шеф в центъра е УМБАЛ „ Свети Георги “ с 2,7 хиляди служащи, следвана от „ Либхер-Хаусгерете Марица “ с над 2 хиляди служители, КЦМ и транспортната ПИМК с по 1,5 хиляди наети. Лидер по доходи за 2021 година пък е „ Табако трейд “ с 930 млн. лева
Размерът на директните задгранични вложения с струпване през 2021 година доближава 1,89 милиарда евро, от които 75% са в Пловдив, 14% – в Марица, и 6,1% – в Раковски. Чуждите капитали са съсредоточени в промишлеността (67%), интервенциите с недвижими парцели (14%) и търговията, превоза и туризма (9,8%). Разходите за придобиване на ДМА през 2021 година са с релативно по-равномерно систематизиране, като от общо 2,1 милиарда лева 36% са в промишлеността, 24% – в търговията, превоза и туризма, 12% – в интервенциите с недвижими парцели, 9,9% – в строителството. И при този индикатор за капиталова интензивност водач е община Пловдив с 68%, следвана от Марица с 8% и Раковски, Родопи и Асеновград с по 4,6%. Предприятията в центъра осъществят вторите най-високи приходи от експорт в страната – над 9 милиарда лева, или 16,7 хиляди лева на човек от популацията. Производителността на труда доближава 18,3 хиляди лева добавена стойност на един нает в нефинансовия бранш годишно, което е относително висока стойност.
Пазар на труда
През 2022 година безработицата в център „ Пловдив- Марица-Раковски “ по данни на Агенцията по заетостта е 4%, само че има обилни разлики сред общините в състава му – от 2,5% в Пловдив и 3,1% в Марица до 11,3% в Брацигово и Кричим и 14,5% в Брезово. Местният пазар на труда е доста динамичен, което се удостоверява от ниския дял на записаните над година в бюрата по труда от Агенцията по заетостта лица – той е релативно висок само в Раковски (2,1% от населението на възраст 15–64 години) и Брезово (3,2%), докато в Пловдив е едвам 0,06%. Делът на безработните измежду популацията на възраст 15–29 години доближава 5,4% в Раковски и 5% в Брезово.
Според данните от преброяването през 2021 година коефициентът на претовареност е измежду по-високите – 65,1%, като варира сред 69,2% в Пловдив и 48,5% в Кричим. Общият брой на заетите е 229 хиляди души, като от тях 144 хиляди са в Пловдив, 22 хиляди – в Асеновград, а 13 хиляди – в Родопи. В рамките на последните 5 години заетостта в центъра се свива, като броят на наетите е намалял с 1,3% по отношение на 2017 година Структурата на заетостта следва близко тази на добавената стойност, като 38% от работещите са в преработващата промишленост, 19% – в търговията, по 6,9% – в превоза и опазването на здравето.
Ръстът на междинната за центъра заплата от 2017 до 2021 година е 49% и доближава 1306 лева брутно месечно, а на равнище община най-високите хонорари през 2021 година са в Куклен (1549 лева на месец) и Марица (1514 лева на месец). Най-високите заплати в Пловдив са в бързо развиващия се ИКТ бранш (3262 лева на месец), както и в опазването на здравето (2335 лева на месец), a в по-малките ядра по-високи хонорари предлага секторът на преработващата индустрия.
Човешки запас и работна мощ
Между последните две преброявания на населението жителите на центъра са намалели с 6,3% до общо 552 хиляди души, като по-малък спад записва само центърът към София. Делът на трудоспособното население е висок – 63,4%, концентрирано в община Пловдив с 208 хиляди души в тази възрастова група. Останалата част от предлагането на работна мощ е главно в Асеновград – 36 хиляди души в трудоспособна възраст, и още по 20 хиляди в Родопи и Марица и 16 хиляди в Раковски. Делът на възрастното население в центъра не е изключително висок, като хората на 65 и повече години са 21,8%, а индикаторите за демографско заменяне сочат към релативно бавни процеси на застаряване. „ Пловдив-Марица-Раковски “ има втория най-висок машинален приръст в страната след център „ Кърджали “ – 8,5‰ през 2022 година
Важно е да се означи, че съвсем всички общини в състава му усилват популацията си вследствие на миграционните процеси; само Съединение и Куклен са с негативен машинален приръст (по –5‰), само че всички останали са с позитивна нетна миграция, най-видима в Брацигово (19,6‰) и Пловдив (12,2‰). Естественият приръст е отрицателен (–6,7‰), само че е един от най-благоприятните измежду 16-те стопански центъра на страната. Тук обаче има обилни разлики сред отделните общини, като естественият приръст варира сред -4,2‰ в Пловдив и -5‰ в Раковски до -22,4‰ в Калояново и -20,8‰ в Брезово.
Образователната конструкция на центъра е относително удобна, като през 2021 година хората с висше и тези с главно и по-ниско обучение измежду популацията на възраст 7 и повече години са с еднакъв дял от 26,7%. Относително висок е обаче делът на необразованите – 1,5% общо за центъра, само че 6,5% в Перущица и 3,9% в Раковски. Нетипично за множеството огромни градове, в Пловдив също е висок делът на необразованите – 1,2%. Резултатите на учениците в центъра също са релативно ниски – междинният триумф на зрелостния изпит по БЕЛ e „ Среден “ 3,48, което е третата най-ниска междинна оценка в страната. По-добре се показват седмокласниците в центъра, само че и техните резултати са надалеч от тези в центровете към София и Варна.
Източник: Институт за пазарна икономика
Състав и трудова миграция
Икономическият център се състои от три ядра – общините Пловдив, Марица и Раковски, и широка външна страна, в която попадат още 11 общини. Всички периферни общини са донори на работна мощ на Пловдив, а в периферията на Раковски попада и община Брезово. Броят на хората, които пътуват всеки ден от периферията до град Пловдив за работа надвишава 25 хиляди Водещо място в това отношение заема Родопи, където 49% от заетите, или 6,6 хиляди души, пътуват всеки ден до Пловдив, други 5,2 хиляди идват от Марица, а 4,2 хиляди души пътуват от Асеновград. Значителен източник на служащи за по-малките ядра пък е самата община Пловдив, като 3,2 хиляди души пътуват всеки ден до община Марица, други 850 – до Раковски. Общините Хисаря и Първомай са доста покрай присъединение към периферията на Пловдив, а по отношение на предходното издание на проучването (2017 г.) центърът се е разширил с общините Брацигово и Брезово.
Икономика и вложения
С създадена продукция от 20,1 милиарда лева, или 36,4 хиляди лева на човек от популацията, през 2021 година „ Пловдив-Марица-Раковски “ е вторият по мащаб стопански център в страната. Ръстът на добавената стойност в границите на десетилетието е най-бързият измежду 16-те центъра – 113%, най-много вследствие на ускореното развиване на индустриалните региони. Добавената стойност е концентрирана в община Пловдив (74%), като значителен дял имат и Марица (8,1%), Асеновград (3,6%), Родопи (3,5%) и Раковски (3,3%). Водещ бранш е преработващата индустрия с 39% от добавената стойност, следвана от търговията (20%), опазването на здравето (8%) и строителството (6,1%). Най-големият шеф в центъра е УМБАЛ „ Свети Георги “ с 2,7 хиляди служащи, следвана от „ Либхер-Хаусгерете Марица “ с над 2 хиляди служители, КЦМ и транспортната ПИМК с по 1,5 хиляди наети. Лидер по доходи за 2021 година пък е „ Табако трейд “ с 930 млн. лева
Размерът на директните задгранични вложения с струпване през 2021 година доближава 1,89 милиарда евро, от които 75% са в Пловдив, 14% – в Марица, и 6,1% – в Раковски. Чуждите капитали са съсредоточени в промишлеността (67%), интервенциите с недвижими парцели (14%) и търговията, превоза и туризма (9,8%). Разходите за придобиване на ДМА през 2021 година са с релативно по-равномерно систематизиране, като от общо 2,1 милиарда лева 36% са в промишлеността, 24% – в търговията, превоза и туризма, 12% – в интервенциите с недвижими парцели, 9,9% – в строителството. И при този индикатор за капиталова интензивност водач е община Пловдив с 68%, следвана от Марица с 8% и Раковски, Родопи и Асеновград с по 4,6%. Предприятията в центъра осъществят вторите най-високи приходи от експорт в страната – над 9 милиарда лева, или 16,7 хиляди лева на човек от популацията. Производителността на труда доближава 18,3 хиляди лева добавена стойност на един нает в нефинансовия бранш годишно, което е относително висока стойност.
Пазар на труда
През 2022 година безработицата в център „ Пловдив- Марица-Раковски “ по данни на Агенцията по заетостта е 4%, само че има обилни разлики сред общините в състава му – от 2,5% в Пловдив и 3,1% в Марица до 11,3% в Брацигово и Кричим и 14,5% в Брезово. Местният пазар на труда е доста динамичен, което се удостоверява от ниския дял на записаните над година в бюрата по труда от Агенцията по заетостта лица – той е релативно висок само в Раковски (2,1% от населението на възраст 15–64 години) и Брезово (3,2%), докато в Пловдив е едвам 0,06%. Делът на безработните измежду популацията на възраст 15–29 години доближава 5,4% в Раковски и 5% в Брезово.
Според данните от преброяването през 2021 година коефициентът на претовареност е измежду по-високите – 65,1%, като варира сред 69,2% в Пловдив и 48,5% в Кричим. Общият брой на заетите е 229 хиляди души, като от тях 144 хиляди са в Пловдив, 22 хиляди – в Асеновград, а 13 хиляди – в Родопи. В рамките на последните 5 години заетостта в центъра се свива, като броят на наетите е намалял с 1,3% по отношение на 2017 година Структурата на заетостта следва близко тази на добавената стойност, като 38% от работещите са в преработващата промишленост, 19% – в търговията, по 6,9% – в превоза и опазването на здравето.
Ръстът на междинната за центъра заплата от 2017 до 2021 година е 49% и доближава 1306 лева брутно месечно, а на равнище община най-високите хонорари през 2021 година са в Куклен (1549 лева на месец) и Марица (1514 лева на месец). Най-високите заплати в Пловдив са в бързо развиващия се ИКТ бранш (3262 лева на месец), както и в опазването на здравето (2335 лева на месец), a в по-малките ядра по-високи хонорари предлага секторът на преработващата индустрия.
Човешки запас и работна мощ
Между последните две преброявания на населението жителите на центъра са намалели с 6,3% до общо 552 хиляди души, като по-малък спад записва само центърът към София. Делът на трудоспособното население е висок – 63,4%, концентрирано в община Пловдив с 208 хиляди души в тази възрастова група. Останалата част от предлагането на работна мощ е главно в Асеновград – 36 хиляди души в трудоспособна възраст, и още по 20 хиляди в Родопи и Марица и 16 хиляди в Раковски. Делът на възрастното население в центъра не е изключително висок, като хората на 65 и повече години са 21,8%, а индикаторите за демографско заменяне сочат към релативно бавни процеси на застаряване. „ Пловдив-Марица-Раковски “ има втория най-висок машинален приръст в страната след център „ Кърджали “ – 8,5‰ през 2022 година
Важно е да се означи, че съвсем всички общини в състава му усилват популацията си вследствие на миграционните процеси; само Съединение и Куклен са с негативен машинален приръст (по –5‰), само че всички останали са с позитивна нетна миграция, най-видима в Брацигово (19,6‰) и Пловдив (12,2‰). Естественият приръст е отрицателен (–6,7‰), само че е един от най-благоприятните измежду 16-те стопански центъра на страната. Тук обаче има обилни разлики сред отделните общини, като естественият приръст варира сред -4,2‰ в Пловдив и -5‰ в Раковски до -22,4‰ в Калояново и -20,8‰ в Брезово.
Образователната конструкция на центъра е относително удобна, като през 2021 година хората с висше и тези с главно и по-ниско обучение измежду популацията на възраст 7 и повече години са с еднакъв дял от 26,7%. Относително висок е обаче делът на необразованите – 1,5% общо за центъра, само че 6,5% в Перущица и 3,9% в Раковски. Нетипично за множеството огромни градове, в Пловдив също е висок делът на необразованите – 1,2%. Резултатите на учениците в центъра също са релативно ниски – междинният триумф на зрелостния изпит по БЕЛ e „ Среден “ 3,48, което е третата най-ниска междинна оценка в страната. По-добре се показват седмокласниците в центъра, само че и техните резултати са надалеч от тези в центровете към София и Варна.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ