Архитектурният облик на Царска Бистрица е повлиян от традиционния български възрожденски стил
"Царска Бистрица " е някогашен замък на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта "Боровец " (до 29 юни 1942 година Чамкория) в Рила. Построен е сред 1898 и 1914 година. Изпълнявал е функционалностите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Архитектурният образ е повлиян от обичайния български възрожденски жанр, само че дружно с това в него личат и европейски архитектурни въздействия.
Боровец е първият курорт в България. Мястото датира като място за отдих още от 1896 година, когато военачалник Тантилов, тогава подполковник, построява първата вила за отмора, а след това княз Фердинанд построява двореца "Царска Бистрица ". Следвайки образеца на българския княз и цар, редица други по-заможни българи (предимно банкери и предприемачи) от столицата и огромните градове стартират да строят в Боровец вили за отдих и отмора.
Царска Бистрица е значима част от историята на последната българска царска династия. Тук на 28 август 1943 година оповестяват на кралица Йоанна, че брачният партньор ѝ, цар Борис III, е болен от мистериозна болест. Също тук шестгодишният престолонаследник Симеон и деветгодишната Мария-Луиза виждат за финален път татко си жив.
През 1898 година е построено първото крило на двореца, известно като "Стария замък ", което се състои от няколко стаи, кабинет и спални. По-късно, по план на арх. Пенчо Койчев, са построени още две крила с обширна гостна, столова и втори етаж със спални, будоари и още един кабинет. В 1910 година кралица Елеонора му разпорежда проектирането и управлението на градежа на двореца в Царска Бистрица.
Пенчо Генчев Койчев е един от най-авторитетните архитекти през първата половина на XX век. Сред известните негови планове са Съдебната палата в София, северното крило на постройката на Народното събрание, лятната резиденция в "Царска Бистрица ", мавзолеят "Свети Георги в Плевен, остарялата поща в Пазарджик, Съдебната палата в Русе, Съдебната палата в Етрополе, храм "Св. св. Константин и Елена " във Варна, санаториумът за гръдно заболели в Искрец и други.
При завършването на лятната резиденция в "Царска Бистрица " през 1914 година се оформил цялостен комплекс от дворцови здания и хубав парк, през който минава река Бистрица Мусаленска. В парка към двореца има доста редки дървесни типове, събрани тук от цар Фердинанд, който постоянно носел млади дръвчета от редки типове от местата по света, които е посещавал.
Първата стая от Стария замък е обзаведена като корабна каюта. През 1902 година Фердинанд пътува до Бразилия на кораба "Нова Америка ". Според една от версиите капитанът Жан-Луи Морис, с който били остарели другари, подарява на царя корабното обзавеждане.
В ловната част на "Царска Бистрица " се съхранява голяма сбирка от ловни титли, събирана в продължение на половин век. Повечето животни са отстреляни от цар Борис III, само че има също титли на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете. Крачета от дива коза пък са употребявани за опора на настолна лампа в кабинета на първия етаж. Автентичната атмосфера на ловния кабинет е запечатана при фотосите на кино лентата "Цар и военачалник " на режисьора Въло Радев. Лентата е изработен по историческа преживелица, като в основата на кино лентата е психологическия, политически и идеологически спор сред военачалник Владимир Заимов и цар Борис III.
Малкият вестибюл, който отделя остарялата част от дворцовата, е декориран с персийски килим, подарен от шаха на Иран на втората брачна половинка на Фердинанд - Елеонора декор Ройс-Кьостриц. На ниска масичка пък е сложена голяма гравирана гилза - знак на последния снаряд, изстрелян в Балканската война. Всички стаи на двореца са снабдени с красиви кахлени печки, украсени със комплицирани цветни орнаменти и доставени особено от Австрия. Въпреки че те са над 50 на брой, няма две идентични по форма и цвят. Най-красивите от тях са сложени в спалните на княгините Евдокия и Надежда. В тези стаи са непокътнати също старите тапети от коприна и памук, които не са залепени, а единствено опънати по стените.
В трапезарията на двореца е подложен голям портрет на Христо Марков, персоналния ловджия на Фердинанд, умрял от раните си откакто е ранен от мечка.
Просторната гостна на двореца е украсена с резбован дървен таван, чиито орнаменти са направени от майстори дърворезбари от Трявна, Самоков и Копривщица. Камината в гостната е декорирана с мраморни плочи, подарени на царя от кмета на Самоков. Те били част от достоверната декорация на фамозната самоковска чешма, строена през XVII век.
Върху пианото в една от нишите стои огромен еврейски свещник за седем свещи - така наречен менора, подарена на Борис от еврейската общественост в България.
Дворецът има лично електрозахранване, което се обезпечава от дребна водноелектрическа централа "Сименс " с мощ 170 kW, конфигурирана през 1912 година. Тя и през днешния ден действа в истинския си тип.
Свързани с двореца "Царска Бистрица " са и зимната ловна хижа "Ситняково " (просторна дървена сграда на надморска височина 1740.40 м, издигната през 1914 г.) и ловната хижа "Саръ мочур " (обширна дървена сграда). "Саръ мочур " е издигната е като ловна хижа от цар Фердинанд I сред 1912 и 1914 година покрай Боровец, в естествен парк Рила, чиито гори са обичано място за лов на монарха. И двете са проектирани едновременно и от един създател - проектант Г. Фингов.
Днес дворецът е отворен за визити от четвъртък до неделя сред 9 и 17 часа.
Боровец е първият курорт в България. Мястото датира като място за отдих още от 1896 година, когато военачалник Тантилов, тогава подполковник, построява първата вила за отмора, а след това княз Фердинанд построява двореца "Царска Бистрица ". Следвайки образеца на българския княз и цар, редица други по-заможни българи (предимно банкери и предприемачи) от столицата и огромните градове стартират да строят в Боровец вили за отдих и отмора.
Царска Бистрица е значима част от историята на последната българска царска династия. Тук на 28 август 1943 година оповестяват на кралица Йоанна, че брачният партньор ѝ, цар Борис III, е болен от мистериозна болест. Също тук шестгодишният престолонаследник Симеон и деветгодишната Мария-Луиза виждат за финален път татко си жив.
През 1898 година е построено първото крило на двореца, известно като "Стария замък ", което се състои от няколко стаи, кабинет и спални. По-късно, по план на арх. Пенчо Койчев, са построени още две крила с обширна гостна, столова и втори етаж със спални, будоари и още един кабинет. В 1910 година кралица Елеонора му разпорежда проектирането и управлението на градежа на двореца в Царска Бистрица.
Пенчо Генчев Койчев е един от най-авторитетните архитекти през първата половина на XX век. Сред известните негови планове са Съдебната палата в София, северното крило на постройката на Народното събрание, лятната резиденция в "Царска Бистрица ", мавзолеят "Свети Георги в Плевен, остарялата поща в Пазарджик, Съдебната палата в Русе, Съдебната палата в Етрополе, храм "Св. св. Константин и Елена " във Варна, санаториумът за гръдно заболели в Искрец и други.
При завършването на лятната резиденция в "Царска Бистрица " през 1914 година се оформил цялостен комплекс от дворцови здания и хубав парк, през който минава река Бистрица Мусаленска. В парка към двореца има доста редки дървесни типове, събрани тук от цар Фердинанд, който постоянно носел млади дръвчета от редки типове от местата по света, които е посещавал.
Първата стая от Стария замък е обзаведена като корабна каюта. През 1902 година Фердинанд пътува до Бразилия на кораба "Нова Америка ". Според една от версиите капитанът Жан-Луи Морис, с който били остарели другари, подарява на царя корабното обзавеждане.
В ловната част на "Царска Бистрица " се съхранява голяма сбирка от ловни титли, събирана в продължение на половин век. Повечето животни са отстреляни от цар Борис III, само че има също титли на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете. Крачета от дива коза пък са употребявани за опора на настолна лампа в кабинета на първия етаж. Автентичната атмосфера на ловния кабинет е запечатана при фотосите на кино лентата "Цар и военачалник " на режисьора Въло Радев. Лентата е изработен по историческа преживелица, като в основата на кино лентата е психологическия, политически и идеологически спор сред военачалник Владимир Заимов и цар Борис III.
Малкият вестибюл, който отделя остарялата част от дворцовата, е декориран с персийски килим, подарен от шаха на Иран на втората брачна половинка на Фердинанд - Елеонора декор Ройс-Кьостриц. На ниска масичка пък е сложена голяма гравирана гилза - знак на последния снаряд, изстрелян в Балканската война. Всички стаи на двореца са снабдени с красиви кахлени печки, украсени със комплицирани цветни орнаменти и доставени особено от Австрия. Въпреки че те са над 50 на брой, няма две идентични по форма и цвят. Най-красивите от тях са сложени в спалните на княгините Евдокия и Надежда. В тези стаи са непокътнати също старите тапети от коприна и памук, които не са залепени, а единствено опънати по стените.
В трапезарията на двореца е подложен голям портрет на Христо Марков, персоналния ловджия на Фердинанд, умрял от раните си откакто е ранен от мечка.
Просторната гостна на двореца е украсена с резбован дървен таван, чиито орнаменти са направени от майстори дърворезбари от Трявна, Самоков и Копривщица. Камината в гостната е декорирана с мраморни плочи, подарени на царя от кмета на Самоков. Те били част от достоверната декорация на фамозната самоковска чешма, строена през XVII век.
Върху пианото в една от нишите стои огромен еврейски свещник за седем свещи - така наречен менора, подарена на Борис от еврейската общественост в България.
Дворецът има лично електрозахранване, което се обезпечава от дребна водноелектрическа централа "Сименс " с мощ 170 kW, конфигурирана през 1912 година. Тя и през днешния ден действа в истинския си тип.
Свързани с двореца "Царска Бистрица " са и зимната ловна хижа "Ситняково " (просторна дървена сграда на надморска височина 1740.40 м, издигната през 1914 г.) и ловната хижа "Саръ мочур " (обширна дървена сграда). "Саръ мочур " е издигната е като ловна хижа от цар Фердинанд I сред 1912 и 1914 година покрай Боровец, в естествен парк Рила, чиито гори са обичано място за лов на монарха. И двете са проектирани едновременно и от един създател - проектант Г. Фингов.
Днес дворецът е отворен за визити от четвъртък до неделя сред 9 и 17 часа.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ