Трябва да върнем системата на висшето образование към 1990 г.

Трябва да върнем системата на висшето обучение към 1990 година Това сподели министърът на образованието Красимир Вълчев по време на национална среща на тематика „ Проблеми и вероятности пред висшето обучение у нас “ в Народното събрание.
По думите на министър Вълчев оценката демонстрира, че висшите учебни заведения са мощни в професионалните посоки, по които са обучавали през 1990 г, тъй като е вложено в материална база.
„ Доминиращата политика през идващите години и десетилетия не би трябвало да бъде разширение на профилите, а да се влага в мощните професионални посоки. Да, системата на висшето обучение има и районно измерение, само че картата е основана да бъде национална. Студентите са пълнолетни, те могат да живеят на друго място и да пътуват, за разлика от дребните възпитаници “, сподели министърът.
„ Като приказваме за тактика на висшето обучение, би трябвало да имаме поради, че системата е формирана от самостоятелни институции “, сподели министър Вълчев. По думите му тези независими тактики на развиване са довели до това, че в Северен централен регион има четири висши учебни заведения, които образоват по професионално направление „ Икономика “.
Промените в Закона за висшето обучение ще включват промени, свързани с акредитацията и ръководството на висшите учебни заведения , добави още той.
По думите му концепцията е акредитацията да бъде по-ефективна да лишава по-малко време, само че в това време да дава по-голяма отлика. Министър Вълчев посочи, че все още акредитационната оценка все по-малко споделя какъв брой едно учебно заведение е по-добро от друго.
„ Със сигурност ще включа промени в частта ръководство на висшите учебни заведения. Вероятно ще приемем и предлагането за контракти за ръководство на ректорите, само че към момента предстоят полемики. В началото сме и в най-хубавия случай по средата на тези полемики, а тези контракти имат за цел да ги създадат по-отговорни към развиването на висшето учебни заведения. Със сигурност ще приказваме отвън закона за общи тактики, защото развиването на висшето обучение е развиване на обособените висши учебни заведения “, добави министърът.
По думите му сигурно ще се приказва за включване в европейски академични мрежи. Според него българските висши учебни заведения ще бъдат разпознаваеми на интернационалния и все по-глобализиращ се учебен пазар, в случай че съумеят да се свържат по подобаващ метод.
„ Със сигурност ще приказваме за интензифициране на системата на научните проучвания, защото българските висши учебни заведения ще бъдат такива, в случай че имат научни проучвания. В противоположен случай ще бъдат просто учебни заведения или гимназии “, разяснява Вълчев.
Във връзка с оповестените от ръководителя на Комисията по обучение Милена Дамянова оферти за интензивно присъединяване на работодателите в образователния развой, министърът разяснява, че това е самодейност на народните представители.
По отношение на финансирането на университетите министър Вълчев съобщи, че системата на висшето обучение има четири основни подсистеми. „ Това са ръководството на висшите учебни заведения, акредитацията, финансирането и развиването на университетския състав. За последните две можем да кажем, че бяха направени промени. Неотдавна бяха признати измененията в Закона за развиване на университетския състав, които търсят по-добрия баланс сред единни критерии и децентрализация на присъждането на научни звания. По отношение на финансирането, такива промени бяха признати през 2016 година В резултат на това ние започнахме политика за преструктуриране на приема и на финансирането. Днес, това което можем да кажем, че средствата, които се разпределят въз основа на сложна оценка за качество и реализация, са близо 40 %. Приемът в професионално направление „ Администрация и ръководство “ беше понижен с 60%, в „ Икономика “ с 50 %, а в това време беше подтикван приемът в по този начин наречените предпочитани професионални посоки “, сподели той и означи, че това са педагогическите, инженерно-техническите, аграрните науки и природо-математическите науки. Министър Вълчев уточни, че там е най-остър дефицитът на фрагменти, съобщи Фокус.
Той разясни, че преструктирането на финансирането се прави поредно. По думите му може би би трябвало да се създадат още промени. " Можем да чакаме в тези професионални посоки, където имаме най-ниско търсене на висше обучение сега, най-голям предстоящ растеж на приходите ", сподели Вълчев и съобщи, че МОН се пробва да отговори на потребностите на пазара на труда, само че и обособените сфери в него би трябвало да създадат по този начин, че да задържат експертите.