Държавата е абдикирала от ангажимента си към висшето образование
Въпреки че служебният кабинет обезпечи близо 80 млн. лева за възнагражденията в държавните висши учебни заведения, на 20 май 44 университета затвориха порти в символ на митинг. 39 млн. лева от средствата са заложени в бюджета и бяха гласувани от Министерския съвет преди седмица, а в понеделник бяха отпуснати и изключителните 40.7 млн. лева, обезпечени за сметка на преструктуриране на други разноски.
Увеличението обгръща 33 държавни висши учебни заведения с 2086 асистенти и всички останали преподаватели, заемащи университетски длъжности в тях. Мярката обаче закъсня с съвсем половин година, а българската академична общественост се почувства афектирана и излъгана от ръководещите в кабинета „ Денков-Габриел “.
Недоволството на Съвета на ректорите и синдикатите във висшето обучение е подбудено освен от неналичието на гаранции, че секторът ще получи изключителните 184 млн. лева, утвърдени с промени в Закона за висше обучение (ЗВО), които трябваше да се разпределят от 1 април 2024 година, а и от самото отношение на страната към университетите. Новите текстове обвързват университетските заплати със междинната брутна работна заплата за страната. Тези промени обаче не бяха признати след гласуването на Закона за държавния бюджет, а нужните средства не са заложени в него. Но още при гласуването на текстовете бе известно, че следва да се подсигурят в допълнение със средства.
В ефира на bTV служебният образован министър проф. Галин Цоков удостовери, че при диалог със служебния финансов министър Людмила Петкова е станало ясно, че нужните към 168 млн. лева за нарастване на университетските заплати липсват в бюджета. Оказва се, че това предложение на ГЕРБ и Движение за права и свободи не е било обезпечено финансово. По думите на проф. Цоков, с цел да бъдат обезпечени парите, незабавно е нужна актуализация на държавния бюджет.
Години наред страната не дофинансира висшето обучение и го подценява като система. Чували сме и неособено приятни нарицателни за университетския състав на висшите учебни заведения в страната, само че това, което действително докара до затварянето на университетите на 20 май, е тази методичност в дейностите на страната “, съобщи пред Economic.bg проф. Миглена Темелкова, ректор на Висше учебно заведение по телекомуникации и пощи и ръководител на Съвета на ректорите.
По думите ѝ страната не е трябвало да чака до месец май, с цел да преведе въпросните 39 млн. лева и след това още 40.7 млн. лева, които отпусна служебният кабинет за покачване на университетските заплати.
„ Трябваше ли системата на висшето обучение да реагира, с цел да получи нещо, което е трябвало да получи още януари месец тази година? Тук ние приказваме за спазването на законите, които са над всичко – те контролират нашето държание и са тип правила, съобразени с публичните, правовите и моралните порядки. Въпреки че ЗВО засяга междинни размери на възнагражденията в бранша на висшето обучение от 180% от междинната работна заплата за страната, тези правила не са спазени от страна на страната “, добави тя.
Проф. Темелкова даде и различен образец, с който изясни по какъв начин страната ощетява системата на висшето обучение, а точно, че в член 91, алинея 9 е записано, че дотацията за научноизследователска и художествено-творческа активност на университетите би трябвало да бъде 10% от техните бюджети. В момента обаче за цялата система процентът, който получават висшите учебни заведения – без Българска академия на науките и военните университети – е 1.5%.
Ако създадем една груба сметка, по тази линия системата на висшето обучение би трябвало да получи към 98 млн. лева, а в действителност тя получава под 15 млн. лева В същото време се оказва, че системата е недофинансирана с близо 8.5% “, сподели още ръководителят на Съвета на ректорите.
В същото време, по данни на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, публикационната интензивност и цитируемостта на българските учени в света се усилват няколко пъти в световноизвестните и реферираните интернационалните бази данни.
„ Това значи, че все пак академичната общественост продължава „ на мускули “ да прави активността, за която е призвана, а държавниците не престават да нехаят, като приказват, че няма качество в университетите. Затова е значимо по какъв начин тази академична общественост ще се развива и финансира, с цел да се получи качество. Големите компании в бизнеса влагат в конкурентоспособност с качествена продукция – те влагат, а страната – не. През последните години тя е абдикирала “, добави проф. Миглена Темелкова.
Тя изясни, че администрацията в университетите работи за заплати, които са близки до минималната работна заплата и могат да се дефинират като унизителни. Според проф. Темелкова не е обикновено касиер в огромен хипермаркет да взима повече, в сравнение с един административен академични чиновник, който е просветително - квалификационна степен „ Магистър “, а някои даже с „ Доктор “.
Безплатното висше обучение
Междувременно законопроектът за новите заплати на университетските преподаватели мина на фона на оповестеното желание от кабинета „ Денков-Габриел “ за унищожаване на студентските такси за висше обучение. И тази скъпа мярка обаче не бе заложена в бюджета и в последна сметка не стигна до утвърждение преди излизането на Народното събрание във великденска почивка заради липса на кворум.
За изчезналите 150 млн. лева, нужни за мярката гратис висше обучение, удостовери и просветния министър в ефира на bTV. По думите на проф. Галин Цоков, от МОН са подготвили нормативните промени и са получили финансова аргументация от постоянното държавно управление, че ще има средства в бюджета, само че при служебния кабинет се оказва, че пари няма.
Абсурдно е за какво законодателната власт приема някакъв акт и го трансформира в закон, когато няма финансова обезпеченост той да се трансформира в действителност. Държавата доближи до обстановка, за която Съветът на ректорите предупреждаваше още предходната есен – че фиксирането на междинните хонорари в бранша де факто ще докара до банкрути на доста университети “, акцентира проф. Темелкова.
„ През 2021 година ние знаехме доста добре, че би трябвало да покачваме качеството на образованието и поради това се наложи да вдигнем и таксите на студентите, тъй като един първокласен артикул коства по-скъпо. Колкото повече повишаваш качеството, толкоз повече повишаваш цената на продукта. Същото е и с просветителната услуга. Три години по-късно стигнахме до неуместната обстановка, в която се дава първокласен артикул против 0 лева такса “, добави ръководителят на Съвета на ректорите.
Необмислените промени
„ Образованието е полезност и тази полезност несъмнено би трябвало да бъде обгрижвана, тъй като когато притежаваш нещо скъпо, би трябвало да се страхуваш, че можеш да го изгубиш. Ние желаеме да се съпоставяме със западноевропейските университети освен по хонорари, а и по материална база, и по алтернатива за съдействие с бизнеса, да развиваме просветителни и практико-приложни тинк-танкове в нашите висши учебни заведения “, безапелационна е проф. Темелкова.
Според нея това може да бъде реализирано с целенасочена и планувана в дълготраен аспект политика, както и с последователност сред другите министерски екипи. По думите ѝ би трябвало да бъде създадена визия за висшето обучение, взаимно с академичната общественост, както и път, по който тя да бъде реализирана.
Проф. Миглена Темелкова изясни по какъв начин в последните три години се вършат промени и се оферират законопроекти, които не са комуникирани с академичната общественост. Затова тя насочва зов към ръководещите да предизвикват разговор, посредством който да се начертае визията за българското висше обучение.
Липсват политики за привличането на задгранични студенти в България, за превръщането на страната ни в привлекателна просветителна дестинация, за релацията в образованието, за практико-приложното образование “, счита проф. Миглена Темелкова.
Тя съобщи, че от три години насам има готова Стратегия за развиване на висшето обучение до 2030 година, която планува три типа висши учебни заведения – просветителни, на практика и научноизследователски. Но за този интервал от време властимащите не са намерили алтернатива да регламентират в ЗВО кое висше учебно заведение каква формулировка следва да има.
Темата е изтощена и тревожна. Години наред ни бомбардират с промени, които опонират на консервативността и на системността, в която работи системата на висшето обучение. Няма потребност от недомислени и незадоволително обосновани промени, а от диалог сред ръководещите и академичната общественост. Ако забележим, че няма шансове това да се случи след 9 юни ще обмислим дейностите си, а в Съвета на ректорите сме обсъждали и опцията за бламиране на новата образователна година “, заключи проф. Темелкова.
Увеличението обгръща 33 държавни висши учебни заведения с 2086 асистенти и всички останали преподаватели, заемащи университетски длъжности в тях. Мярката обаче закъсня с съвсем половин година, а българската академична общественост се почувства афектирана и излъгана от ръководещите в кабинета „ Денков-Габриел “.
Недоволството на Съвета на ректорите и синдикатите във висшето обучение е подбудено освен от неналичието на гаранции, че секторът ще получи изключителните 184 млн. лева, утвърдени с промени в Закона за висше обучение (ЗВО), които трябваше да се разпределят от 1 април 2024 година, а и от самото отношение на страната към университетите. Новите текстове обвързват университетските заплати със междинната брутна работна заплата за страната. Тези промени обаче не бяха признати след гласуването на Закона за държавния бюджет, а нужните средства не са заложени в него. Но още при гласуването на текстовете бе известно, че следва да се подсигурят в допълнение със средства.
В ефира на bTV служебният образован министър проф. Галин Цоков удостовери, че при диалог със служебния финансов министър Людмила Петкова е станало ясно, че нужните към 168 млн. лева за нарастване на университетските заплати липсват в бюджета. Оказва се, че това предложение на ГЕРБ и Движение за права и свободи не е било обезпечено финансово. По думите на проф. Цоков, с цел да бъдат обезпечени парите, незабавно е нужна актуализация на държавния бюджет.
Години наред страната не дофинансира висшето обучение и го подценява като система. Чували сме и неособено приятни нарицателни за университетския състав на висшите учебни заведения в страната, само че това, което действително докара до затварянето на университетите на 20 май, е тази методичност в дейностите на страната “, съобщи пред Economic.bg проф. Миглена Темелкова, ректор на Висше учебно заведение по телекомуникации и пощи и ръководител на Съвета на ректорите.
По думите ѝ страната не е трябвало да чака до месец май, с цел да преведе въпросните 39 млн. лева и след това още 40.7 млн. лева, които отпусна служебният кабинет за покачване на университетските заплати.
„ Трябваше ли системата на висшето обучение да реагира, с цел да получи нещо, което е трябвало да получи още януари месец тази година? Тук ние приказваме за спазването на законите, които са над всичко – те контролират нашето държание и са тип правила, съобразени с публичните, правовите и моралните порядки. Въпреки че ЗВО засяга междинни размери на възнагражденията в бранша на висшето обучение от 180% от междинната работна заплата за страната, тези правила не са спазени от страна на страната “, добави тя.
Проф. Темелкова даде и различен образец, с който изясни по какъв начин страната ощетява системата на висшето обучение, а точно, че в член 91, алинея 9 е записано, че дотацията за научноизследователска и художествено-творческа активност на университетите би трябвало да бъде 10% от техните бюджети. В момента обаче за цялата система процентът, който получават висшите учебни заведения – без Българска академия на науките и военните университети – е 1.5%.
Ако създадем една груба сметка, по тази линия системата на висшето обучение би трябвало да получи към 98 млн. лева, а в действителност тя получава под 15 млн. лева В същото време се оказва, че системата е недофинансирана с близо 8.5% “, сподели още ръководителят на Съвета на ректорите.
В същото време, по данни на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, публикационната интензивност и цитируемостта на българските учени в света се усилват няколко пъти в световноизвестните и реферираните интернационалните бази данни.
„ Това значи, че все пак академичната общественост продължава „ на мускули “ да прави активността, за която е призвана, а държавниците не престават да нехаят, като приказват, че няма качество в университетите. Затова е значимо по какъв начин тази академична общественост ще се развива и финансира, с цел да се получи качество. Големите компании в бизнеса влагат в конкурентоспособност с качествена продукция – те влагат, а страната – не. През последните години тя е абдикирала “, добави проф. Миглена Темелкова.
Тя изясни, че администрацията в университетите работи за заплати, които са близки до минималната работна заплата и могат да се дефинират като унизителни. Според проф. Темелкова не е обикновено касиер в огромен хипермаркет да взима повече, в сравнение с един административен академични чиновник, който е просветително - квалификационна степен „ Магистър “, а някои даже с „ Доктор “.
Безплатното висше обучение
Междувременно законопроектът за новите заплати на университетските преподаватели мина на фона на оповестеното желание от кабинета „ Денков-Габриел “ за унищожаване на студентските такси за висше обучение. И тази скъпа мярка обаче не бе заложена в бюджета и в последна сметка не стигна до утвърждение преди излизането на Народното събрание във великденска почивка заради липса на кворум.
За изчезналите 150 млн. лева, нужни за мярката гратис висше обучение, удостовери и просветния министър в ефира на bTV. По думите на проф. Галин Цоков, от МОН са подготвили нормативните промени и са получили финансова аргументация от постоянното държавно управление, че ще има средства в бюджета, само че при служебния кабинет се оказва, че пари няма.
Абсурдно е за какво законодателната власт приема някакъв акт и го трансформира в закон, когато няма финансова обезпеченост той да се трансформира в действителност. Държавата доближи до обстановка, за която Съветът на ректорите предупреждаваше още предходната есен – че фиксирането на междинните хонорари в бранша де факто ще докара до банкрути на доста университети “, акцентира проф. Темелкова.
„ През 2021 година ние знаехме доста добре, че би трябвало да покачваме качеството на образованието и поради това се наложи да вдигнем и таксите на студентите, тъй като един първокласен артикул коства по-скъпо. Колкото повече повишаваш качеството, толкоз повече повишаваш цената на продукта. Същото е и с просветителната услуга. Три години по-късно стигнахме до неуместната обстановка, в която се дава първокласен артикул против 0 лева такса “, добави ръководителят на Съвета на ректорите.
Необмислените промени
„ Образованието е полезност и тази полезност несъмнено би трябвало да бъде обгрижвана, тъй като когато притежаваш нещо скъпо, би трябвало да се страхуваш, че можеш да го изгубиш. Ние желаеме да се съпоставяме със западноевропейските университети освен по хонорари, а и по материална база, и по алтернатива за съдействие с бизнеса, да развиваме просветителни и практико-приложни тинк-танкове в нашите висши учебни заведения “, безапелационна е проф. Темелкова.
Според нея това може да бъде реализирано с целенасочена и планувана в дълготраен аспект политика, както и с последователност сред другите министерски екипи. По думите ѝ би трябвало да бъде създадена визия за висшето обучение, взаимно с академичната общественост, както и път, по който тя да бъде реализирана.
Проф. Миглена Темелкова изясни по какъв начин в последните три години се вършат промени и се оферират законопроекти, които не са комуникирани с академичната общественост. Затова тя насочва зов към ръководещите да предизвикват разговор, посредством който да се начертае визията за българското висше обучение.
Липсват политики за привличането на задгранични студенти в България, за превръщането на страната ни в привлекателна просветителна дестинация, за релацията в образованието, за практико-приложното образование “, счита проф. Миглена Темелкова.
Тя съобщи, че от три години насам има готова Стратегия за развиване на висшето обучение до 2030 година, която планува три типа висши учебни заведения – просветителни, на практика и научноизследователски. Но за този интервал от време властимащите не са намерили алтернатива да регламентират в ЗВО кое висше учебно заведение каква формулировка следва да има.
Темата е изтощена и тревожна. Години наред ни бомбардират с промени, които опонират на консервативността и на системността, в която работи системата на висшето обучение. Няма потребност от недомислени и незадоволително обосновани промени, а от диалог сред ръководещите и академичната общественост. Ако забележим, че няма шансове това да се случи след 9 юни ще обмислим дейностите си, а в Съвета на ректорите сме обсъждали и опцията за бламиране на новата образователна година “, заключи проф. Темелкова.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ