Гражданската война в Судан и интересите на Русия
Трябва да се опитаме да изградим връзки и с двете страни на този злополучен спор
Докато православните се готвеха да честват Великден, а мюсюлманите постеха последните дни на Рамазана, на 15 април в Судан - страна, в миналото православна, само че през последните петстотин години мюсюлманска - избухна пълномащабна революция с висока степен на активност.
Оттогава измина повече от седмица, „ мъглата на войната “ частично стартира да се разсейва и очертанията на фронтовете се избистрят, само че доста рускоезични специалисти, телеграм канали и медии са в неизясненост и не знаят кого да поддържат и кой за кого и какво се бори. Ситуацията в Судан в действителност е комплицирана и спорна.
През 2019 година беше свалена 26-годишната тирания на Омар ал Башир, който от този момент е в пандиза (въпреки че неотдавна беше освободен за един ден за погребението на брат си и беше приветстван от навалица поддръжници). Режимът на Башир беше променчив, по-специално сътрудничеше с Русия, Иран и Китай и беше под западни наказания, само че в това време изповядваше коренен сунизъм вътре в страната и помагаше на саудитската коалиция в Йемен.
След по този начин наречената гражданска война на власт идва краткотраен временен съвет, управителен от военачалник ал-Бурхан, състоящ се от разнообразни воюващи фракции. По-специално, прозападният граждански министър-председател Абдула Хамдук, чиято цяла биография го характеризира като марионетка в ръцете на американците, дълго време се опитваше да поеме водачеството.
Администрацията на Байдън поредно залага на прехвърлянето на властта на цивилни либерали, водени от Хамдук или някой различен питомен водач. Всеки път, под натиска на Съединените щати, Европейския съюз и Организация на обединените нации, в Судан се организираха кръгове от договаряния за осъществяване на избори и прекачване на властта на цивилни.
Но както през 2021 година, по този начин и през 2022 година следващите договаряния биваха прекъсвани от нови демократични улични майдани и ответни репресии от страна на военните. През октомври 2021 година Бурхан провежда втори прелом и на процедура смъкна Хамдук, който публично подаде оставка на 2 януари 2022 година Сега той седи вкъщи и приканва всички към мир.
Трябва да се означи, че след преврата от 2019 година Бурхан се нарежда като правоприемник на идеята на арабския народен социализъм, само че беше мощно стеснен в провеждането на политиката си от други членове на преходния съвет. В реалност Абдел-Фатах ал-Бурхан не е по-„ социалист “ в политиката от неговия адаш и настойник Сиси в Египет, където насъристката изразителност е комбинирана с държавно-капиталистическа многовекторност.
Вече при Омар ал-Башир две паралелни армии породиха в Судан по време на войната в Дарфур: Въоръжените сили и Силите за бързо реагиране. Въоръжените сили, ръководени от Бурхан, в този момент имат бройка от 200 хиляди души (от които 100 хиляди постоянни войници), до 7 хиляди танкове, доста самолети и хеликоптери - по тези индикатори суданската войска е в горната трета от всички армии в света, а в Африка е на пето място по боен бюджет и техника, в това число и най-нова съветска.
RRF/СБР/, водени от Хамдан Дагло, по-известен с прякора Хамидти, разполагат със 100 хиляди бойци и доста малко съоръжение, само че имат голям опит от намесата в Йемен, където водиха война няколко години на страната на саудитската войска.
Понякога в Русия се чуват мненията на специалисти, че Хамидти е сякаш проруски политик, защото преди началото на СВО той е отишъл в Москва и е изискал поддръжка, обещавайки да помогне за построяването въз основата, до момента в който Бурхан отстъпва под натиска на Съединени американски щати и Израел. Други настояват, че Бурхан има посолство в Москва, самият той топло е приел съветския дипломат в Хартум (който напусна страната преди месец) и след години на договаряния е дал зелена светлина за построяването на военноморска база за съветския флот в Порт Судан на Червено море.
Трети означават, че има смисъл Русия да поддържа контакти и с двете страни, защото и Бурхан, и Хамдан имат известна автономност в дейностите и решенията си и не са американски марионетки, макар че са подложени на напън и шантаж от Запада.
Официално съветското външно министерство през цялото време на спора приканва страните към мирни договаряния. Тази позиция на практика не се разграничава от позицията както на западните, по този начин и на ислямските страни. Евгений Пригожин, който беше награден с два от най-високите ордени на Судан както при Ал Башир, по този начин и при Ал Бурхан, също изрази готовността си да помогне на суданския народ с филантропични средства за кротичък завършек на гражданската война (ЧВК Вагнер напусна страната през 2021 г.).
В същото време думите на Държавния департамент на Съединени американски щати са в прорез с делата. Да, негови представители се срещнаха и с двете судански партии, само че тук най-важният индикатор са две неща. Първо, посланиците на Съединени американски щати, Европейския съюз и Норвегия се срещнаха с Хамидти тъкмо преди началото на неговия протест, безусловно предния ден.
Второ, дистанцирайки се публично от спора, Антъни Блинкен въпреки всичко прикани за прекачване на властта в Судан към цивилно държавно управление - и това е основната точка в програмата на Хамидти, а не на Бурхан.
Още при Омар ал Башир, Русия подписа съглашение за основаването на наша военноморска база в Порт Судан на Червено море. Под управлението на Бурхан процесът на договаряния за това беше занимателен заради американски закани, само че той продължи и беше сполучливо приключен преди няколко месеца: Бурхан даде зелена светлина за основаване на база.
Това събитие подтикна американците да провеждат въстание в ръцете на Хамиди допустимо най-скоро и да хвърлят към този момент бурния и обзет от рецесии Судан в бездната на гражданската война. Държавният департамент на Съединени американски щати към този момент разгласи, че в суданското управление има „ лица, свързани с Русия “, които „ изнасят златните запаси за Русия за финансиране на украинския спор “, а Бурхан е наименуван „ основен адресат на съветски оръжия и услуги за образование “. Човек е сюрпризиран от броя на съветските телеграм канали, подкрепящи Хамидти като хипотетичен социалистически и проруски политик.
Причината за протеста на 15 април беше прехвърлянето на летище Мерое (древната столица на Нубия), през което RRF преди този момент са изнасяли злато и оръжия на Запад, на египтяните. Първоначално силите на RRF превзеха тази база, като взеха в плен египетски офицери. Те превзеха и столичното летище в Хартум, където бяха взривени аероплан на Организация на обединените нации, саудитски и украински самолети (украинският екипаж, както нормално, падна в клопката - по-късно се оказа, че три от самолетите им са унищожени). Но като цяло протестът не реализира мечтаните резултати.
Войските на Бурхан съумяха да завладяват президентския замък, изгорялата постройка на Генералния щаб и центъра на Хартум, както и да нанесат удари със самолети и бойни хеликоптери по обектите, завладяни от хамданите. Бурхан издава декрет за разформироване на RRF /СБР/, Хамидти дава отговор по същия метод: заповед Бурхан да бъде задържан и изправен пред съда.
От първия ден на войната Хартум се трансформира в зона на интензивни борби. Телевизията и радиото не работят; видеоклиповете, оповестени в интернет, са локални по природа и не дават визия кой кои квартали управлява. Три четвърти от лечебните заведения в Судан са изцяло или отчасти разрушени и бомбардирани безмилостно и от двете страни.
След първия ден от гражданската война държавните сили на Бурхан направляваха Омдурман и западните квартали на Хартум, всички източни провинции на Судан (изтегляйки войски оттова към столицата) и южната част на Дарфур (Няла), където даже локалното племе Хамиди се отхвърли от него. Бунтовническите RRF направляваха по-голямата част от родния им Дарфур, източните квартали на столицата Хартум и базата Meрoe на север от нея.
През идващите седем дни фронтът не се промени значително. Силите на RRF/СБР/ изгубиха Meрoe и съвсем всички провинции, като се изключи дребен джоб в Дарфур. Както армията, по този начин и СБР правят интензивно прекачване на сили от цялата страна към столицата. В резултат на това гледките в Хартум бързо стартират да наподобяват на Бахмут. Убити са, явно, хиляди хора, най-вече цивилни. В момента кварталите в центъра на Хартум се управляват от двете страни, макар че след седмица бурхановците съумяха да завладяват президентския замък, постройката на Генералния щаб и летището.
От друга страна, RRF има дребен джоб на опозиция в Омдурман от другата страна на Нил: хамданите са завладяли редица затвори, освобождавайки пандизчиите от тях и раздавайки им оръжие. Има известия за техния несполучлив опит да освободят 79-годишния Омар ал-Башир от пандиза,
По отношение на военната тактичност, фокусът на RRF върху бързи, маневрени дейности се сблъска с софтуерното превъзходството на по-тромавите судански въоръжени сили, изключително в танковете и самолетите. Това докара до задънена улица в Хартум. Шансовете на Бурхан да завоюва гражданската война наподобяват по-вероятни, макар че има признаци за интерес на Съединени американски щати да удължат спора, с цел да навредят на Русия и Китай. В този случай не е изключено придвижване към известна „ сомализация “ на Судан, което наподобява изключително обезпокоително на фона на актуалните военни конфликти в прилежащите Етиопия и Сомалия.
Намесата на непознати страни в суданския спор към този момент е невиждана. Оказа се да вземем за пример, че единствено жители на Съединени американски щати в страната има до 19 хиляди души. В първия ден на войната центърът на Хартум е цялостен с италианци и французи, гърци и руснаци, да не приказваме за жители на арабските страни. Поради войната имаше големи компликации с евакуацията.
От 23 април западните страни изтеглиха посолствата си по въздуха, а Съединени американски щати проведоха нощна военна интервенция с навлизане на специфични сили с хеликоптери, само че те водиха единствено дипломатите и отхвърлиха да оказват помощ на всички останали американски жители. Саудитци, йорданци и иракчани бяха евакуирани от Порт Судан по море до Джеда. Дипломати от Италия и Франция бяха ограбени и ранени, а най-малко един американец беше погубен.
Ситуацията се утежнява от неточна и непроверена информация за военна интервенция на прилежащи страни. Има клюки, че еритрейски елементи минават границата; Премиерът на Етиопия Абий Ахмед категорично отхвърли сходен слух за неговите войски. Чад затвори границата със Судан, само че се оповестява, че загубен судански отряд от 320 бойци е интерниран на негова територия.
Египетските офицери и бойци пострадаха най-вече: в първия ден на протеста те бяха хванати от силите на RRF в Мерое и едвам тогава стартира завръщането им вкъщи. Перспективите за интернационализация на суданската война не предвещават нищо положително нито за популацията на тази страна, нито за интернационалната непоклатимост и съветските ползи.
Във всеки случай гражданската война в Судан към този момент докара до един съответен политически резултат: преходният съвет, който ръководи след преврата през 2019 година, в действителност престана да съществува: занапред нататък спечелилият ще вземе всичко.
От гореизложеното излиза наяве, че точно Бурхан може да подсигурява на Русия база в Порт Судан, доставки на злато и надзор над комерсиалните пътища, а неговата мощна проегипетска ориентировка служи като надеждна основа за построяването на дълготраен руско-египетско-судански съюз (като се има поради всичко, което Египет прави в този момент за разширение на икономическата интеграция с Русия и страните от БРИКС).
Понякога обаче има смисъл Русия да се учи на политически хитрости от Съединените щати и да не поставя безусловно всичките си яйца в една кошница, а да се опита да построи избрани връзки и с двете страни в този злощастен спор.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Докато православните се готвеха да честват Великден, а мюсюлманите постеха последните дни на Рамазана, на 15 април в Судан - страна, в миналото православна, само че през последните петстотин години мюсюлманска - избухна пълномащабна революция с висока степен на активност.
Оттогава измина повече от седмица, „ мъглата на войната “ частично стартира да се разсейва и очертанията на фронтовете се избистрят, само че доста рускоезични специалисти, телеграм канали и медии са в неизясненост и не знаят кого да поддържат и кой за кого и какво се бори. Ситуацията в Судан в действителност е комплицирана и спорна.
През 2019 година беше свалена 26-годишната тирания на Омар ал Башир, който от този момент е в пандиза (въпреки че неотдавна беше освободен за един ден за погребението на брат си и беше приветстван от навалица поддръжници). Режимът на Башир беше променчив, по-специално сътрудничеше с Русия, Иран и Китай и беше под западни наказания, само че в това време изповядваше коренен сунизъм вътре в страната и помагаше на саудитската коалиция в Йемен.
След по този начин наречената гражданска война на власт идва краткотраен временен съвет, управителен от военачалник ал-Бурхан, състоящ се от разнообразни воюващи фракции. По-специално, прозападният граждански министър-председател Абдула Хамдук, чиято цяла биография го характеризира като марионетка в ръцете на американците, дълго време се опитваше да поеме водачеството.
Администрацията на Байдън поредно залага на прехвърлянето на властта на цивилни либерали, водени от Хамдук или някой различен питомен водач. Всеки път, под натиска на Съединените щати, Европейския съюз и Организация на обединените нации, в Судан се организираха кръгове от договаряния за осъществяване на избори и прекачване на властта на цивилни.
Но както през 2021 година, по този начин и през 2022 година следващите договаряния биваха прекъсвани от нови демократични улични майдани и ответни репресии от страна на военните. През октомври 2021 година Бурхан провежда втори прелом и на процедура смъкна Хамдук, който публично подаде оставка на 2 януари 2022 година Сега той седи вкъщи и приканва всички към мир.
Трябва да се означи, че след преврата от 2019 година Бурхан се нарежда като правоприемник на идеята на арабския народен социализъм, само че беше мощно стеснен в провеждането на политиката си от други членове на преходния съвет. В реалност Абдел-Фатах ал-Бурхан не е по-„ социалист “ в политиката от неговия адаш и настойник Сиси в Египет, където насъристката изразителност е комбинирана с държавно-капиталистическа многовекторност.
Вече при Омар ал-Башир две паралелни армии породиха в Судан по време на войната в Дарфур: Въоръжените сили и Силите за бързо реагиране. Въоръжените сили, ръководени от Бурхан, в този момент имат бройка от 200 хиляди души (от които 100 хиляди постоянни войници), до 7 хиляди танкове, доста самолети и хеликоптери - по тези индикатори суданската войска е в горната трета от всички армии в света, а в Африка е на пето място по боен бюджет и техника, в това число и най-нова съветска.
RRF/СБР/, водени от Хамдан Дагло, по-известен с прякора Хамидти, разполагат със 100 хиляди бойци и доста малко съоръжение, само че имат голям опит от намесата в Йемен, където водиха война няколко години на страната на саудитската войска.
Понякога в Русия се чуват мненията на специалисти, че Хамидти е сякаш проруски политик, защото преди началото на СВО той е отишъл в Москва и е изискал поддръжка, обещавайки да помогне за построяването въз основата, до момента в който Бурхан отстъпва под натиска на Съединени американски щати и Израел. Други настояват, че Бурхан има посолство в Москва, самият той топло е приел съветския дипломат в Хартум (който напусна страната преди месец) и след години на договаряния е дал зелена светлина за построяването на военноморска база за съветския флот в Порт Судан на Червено море.
Трети означават, че има смисъл Русия да поддържа контакти и с двете страни, защото и Бурхан, и Хамдан имат известна автономност в дейностите и решенията си и не са американски марионетки, макар че са подложени на напън и шантаж от Запада.
Официално съветското външно министерство през цялото време на спора приканва страните към мирни договаряния. Тази позиция на практика не се разграничава от позицията както на западните, по този начин и на ислямските страни. Евгений Пригожин, който беше награден с два от най-високите ордени на Судан както при Ал Башир, по този начин и при Ал Бурхан, също изрази готовността си да помогне на суданския народ с филантропични средства за кротичък завършек на гражданската война (ЧВК Вагнер напусна страната през 2021 г.).
В същото време думите на Държавния департамент на Съединени американски щати са в прорез с делата. Да, негови представители се срещнаха и с двете судански партии, само че тук най-важният индикатор са две неща. Първо, посланиците на Съединени американски щати, Европейския съюз и Норвегия се срещнаха с Хамидти тъкмо преди началото на неговия протест, безусловно предния ден.
Второ, дистанцирайки се публично от спора, Антъни Блинкен въпреки всичко прикани за прекачване на властта в Судан към цивилно държавно управление - и това е основната точка в програмата на Хамидти, а не на Бурхан.
Още при Омар ал Башир, Русия подписа съглашение за основаването на наша военноморска база в Порт Судан на Червено море. Под управлението на Бурхан процесът на договаряния за това беше занимателен заради американски закани, само че той продължи и беше сполучливо приключен преди няколко месеца: Бурхан даде зелена светлина за основаване на база.
Това събитие подтикна американците да провеждат въстание в ръцете на Хамиди допустимо най-скоро и да хвърлят към този момент бурния и обзет от рецесии Судан в бездната на гражданската война. Държавният департамент на Съединени американски щати към този момент разгласи, че в суданското управление има „ лица, свързани с Русия “, които „ изнасят златните запаси за Русия за финансиране на украинския спор “, а Бурхан е наименуван „ основен адресат на съветски оръжия и услуги за образование “. Човек е сюрпризиран от броя на съветските телеграм канали, подкрепящи Хамидти като хипотетичен социалистически и проруски политик.
Причината за протеста на 15 април беше прехвърлянето на летище Мерое (древната столица на Нубия), през което RRF преди този момент са изнасяли злато и оръжия на Запад, на египтяните. Първоначално силите на RRF превзеха тази база, като взеха в плен египетски офицери. Те превзеха и столичното летище в Хартум, където бяха взривени аероплан на Организация на обединените нации, саудитски и украински самолети (украинският екипаж, както нормално, падна в клопката - по-късно се оказа, че три от самолетите им са унищожени). Но като цяло протестът не реализира мечтаните резултати.
Войските на Бурхан съумяха да завладяват президентския замък, изгорялата постройка на Генералния щаб и центъра на Хартум, както и да нанесат удари със самолети и бойни хеликоптери по обектите, завладяни от хамданите. Бурхан издава декрет за разформироване на RRF /СБР/, Хамидти дава отговор по същия метод: заповед Бурхан да бъде задържан и изправен пред съда.
От първия ден на войната Хартум се трансформира в зона на интензивни борби. Телевизията и радиото не работят; видеоклиповете, оповестени в интернет, са локални по природа и не дават визия кой кои квартали управлява. Три четвърти от лечебните заведения в Судан са изцяло или отчасти разрушени и бомбардирани безмилостно и от двете страни.
След първия ден от гражданската война държавните сили на Бурхан направляваха Омдурман и западните квартали на Хартум, всички източни провинции на Судан (изтегляйки войски оттова към столицата) и южната част на Дарфур (Няла), където даже локалното племе Хамиди се отхвърли от него. Бунтовническите RRF направляваха по-голямата част от родния им Дарфур, източните квартали на столицата Хартум и базата Meрoe на север от нея.
През идващите седем дни фронтът не се промени значително. Силите на RRF/СБР/ изгубиха Meрoe и съвсем всички провинции, като се изключи дребен джоб в Дарфур. Както армията, по този начин и СБР правят интензивно прекачване на сили от цялата страна към столицата. В резултат на това гледките в Хартум бързо стартират да наподобяват на Бахмут. Убити са, явно, хиляди хора, най-вече цивилни. В момента кварталите в центъра на Хартум се управляват от двете страни, макар че след седмица бурхановците съумяха да завладяват президентския замък, постройката на Генералния щаб и летището.
От друга страна, RRF има дребен джоб на опозиция в Омдурман от другата страна на Нил: хамданите са завладяли редица затвори, освобождавайки пандизчиите от тях и раздавайки им оръжие. Има известия за техния несполучлив опит да освободят 79-годишния Омар ал-Башир от пандиза,
По отношение на военната тактичност, фокусът на RRF върху бързи, маневрени дейности се сблъска с софтуерното превъзходството на по-тромавите судански въоръжени сили, изключително в танковете и самолетите. Това докара до задънена улица в Хартум. Шансовете на Бурхан да завоюва гражданската война наподобяват по-вероятни, макар че има признаци за интерес на Съединени американски щати да удължат спора, с цел да навредят на Русия и Китай. В този случай не е изключено придвижване към известна „ сомализация “ на Судан, което наподобява изключително обезпокоително на фона на актуалните военни конфликти в прилежащите Етиопия и Сомалия.
Намесата на непознати страни в суданския спор към този момент е невиждана. Оказа се да вземем за пример, че единствено жители на Съединени американски щати в страната има до 19 хиляди души. В първия ден на войната центърът на Хартум е цялостен с италианци и французи, гърци и руснаци, да не приказваме за жители на арабските страни. Поради войната имаше големи компликации с евакуацията.
От 23 април западните страни изтеглиха посолствата си по въздуха, а Съединени американски щати проведоха нощна военна интервенция с навлизане на специфични сили с хеликоптери, само че те водиха единствено дипломатите и отхвърлиха да оказват помощ на всички останали американски жители. Саудитци, йорданци и иракчани бяха евакуирани от Порт Судан по море до Джеда. Дипломати от Италия и Франция бяха ограбени и ранени, а най-малко един американец беше погубен.
Ситуацията се утежнява от неточна и непроверена информация за военна интервенция на прилежащи страни. Има клюки, че еритрейски елементи минават границата; Премиерът на Етиопия Абий Ахмед категорично отхвърли сходен слух за неговите войски. Чад затвори границата със Судан, само че се оповестява, че загубен судански отряд от 320 бойци е интерниран на негова територия.
Египетските офицери и бойци пострадаха най-вече: в първия ден на протеста те бяха хванати от силите на RRF в Мерое и едвам тогава стартира завръщането им вкъщи. Перспективите за интернационализация на суданската война не предвещават нищо положително нито за популацията на тази страна, нито за интернационалната непоклатимост и съветските ползи.
Във всеки случай гражданската война в Судан към този момент докара до един съответен политически резултат: преходният съвет, който ръководи след преврата през 2019 година, в действителност престана да съществува: занапред нататък спечелилият ще вземе всичко.
От гореизложеното излиза наяве, че точно Бурхан може да подсигурява на Русия база в Порт Судан, доставки на злато и надзор над комерсиалните пътища, а неговата мощна проегипетска ориентировка служи като надеждна основа за построяването на дълготраен руско-египетско-судански съюз (като се има поради всичко, което Египет прави в този момент за разширение на икономическата интеграция с Русия и страните от БРИКС).
Понякога обаче има смисъл Русия да се учи на политически хитрости от Съединените щати и да не поставя безусловно всичките си яйца в една кошница, а да се опита да построи избрани връзки и с двете страни в този злощастен спор.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ