Учените създадоха най-хлъзгавата субстанция на Земята. Но защо?
Триенето е значим фактор за това дали водата полепва по повърхността или не. Ако химичният състав на повърхността е идентичен, упованията са, че водата ще изтече много бързо. Нови проучвания обаче демонстрират, че не е толкоз просто.
Въпросната повърхнина беше направена от силиций и покрита със „ независимо сглобяващ се монослой “ или SAM.
Тези SAM са молекулярни пластове, които могат да се движат като течност, само че са мощно свързани с повърхността изпод. Те работят като лубрикант сред повърхността и водните капки. Изследователският екип управлява какъв брой от SAM се образува на повърхността и откри нещо забавно.
Твърде доста, само че и прекомерно малко SAM ще накара водата да тече бързо.
Нашата работа е първият път, когато някой е минал непосредствено на равнище нанометър, с цел да сътвори молекулярно хетерогенни повърхности. Открихме, че водата тече свободно сред молекулите на SAM при ниско SAM покритие, плъзгайки се от повърхността. И когато SAM покритието е високо, водата остава върху SAM и се изплъзва също толкоз елементарно. Само сред тези две положения водата полепва по SAM и полепва по повърхността.
Изявление на водещия създател Сакари Лепико от университета Аалто.
Така екипът съумя да сътвори най-хлъзгавата течна повърхнина в света.
Според откривателите тя може да докара до доста забавни приложения.
Неща като транспорт на топлота в тръбите, размразяването и замъгляването са евентуални приложения. Също по този начин ще помогне с микрофлуидиката, където дребните капчици би трябвало да се движат безпрепятствено. Като и със основаването на независимо почистващи се повърхности. Нашият на пръв взор несъответстващ с интуицията механизъм е нов метод за увеличение на подвижността на капките на всички места, където е належащо.
Микрофлуидиката на процедура е държанието, манипулирането и прецизната опция за надзор на течности в доста дребен мащаб – под милиметър.
Важно е обаче да се означи, че SAM имат ограничавания.
Най-голямото се състои в потреблението на вярното покритие, което да взаимодейства с тези самосглобяващите се монослоеве. Но с още изследвания по тематиката тези елементи ще бъдат оценени до съвършенство.
Изследването е оповестено в Nature Chemistry.
