ВАС остави без разглеждане жалба за СРС-та
Тричленен състав на Върховния административен съд остави без разглеждане тъжба на физическо лице срещу Указание за отговорностите на органите на прокуратурата при реализиране на пълномощията на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства (НБКСРС). Те са били одобрени със заповед на основния прокурор № РД-02-42/20.11.2015 година, а със заповед № РД-02-11/25.04.2019 година са били променени и допълнени.
Това оповестиха от Върховен административен съд.
Жалбоподателят твърди пред Върховен административен съд, че в резултат на негов сигнал, Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства е направило инспекция дали по отношение на него персонално са прилагани непозволено специфични разследващи средства. В жалбата си написа, че издаденото напътствие е попречило на НБКСРС да извърши цялостна, всестранна и справедлива инспекция в границите на законовите си пълномощия.
Върховните магистрати одобряват, че жалбата е неприемлива.
Наличието на юридически интерес от оборване на административните актове е конституционно условие, заложено в член 120, алинея 2 от Конституцията, според което, обжалваеми са всички административни актове, само че при наложителното изискване – да е налице директен и непосреден интерес от обжалване. Съдът следи служебно дали подобен интерес е налице, като преценката се прави съответно за всеки случай предвид на данните по делото. Липсата на тази законова причина обуславя недопустимост на производството пред съда.
Правото на правосъдна отбрана поражда тогава, когато е налице засягане или застрашаване на права, свободи или законни ползи или обременяване със отговорности. Оспореното напътствие нито директно лишава права, нито основава отговорности за жалбоподателя. При състояние, че текстът на напътствието в нито една част не рефлектира директно и отрицателно в правната сфера на жалбоподателя, то за него не поражда процесуално право на оборване.
Оспореният акт е напътствие, признато със заповед на основния прокурор, в сходство с пълномощията му, залегнали в Закона за правосъдната власт. С него основният прокурор е основал правила за държание, отнасящи се до подчинените му органи и длъжностни лица в системата на Прокуратурата при реализиране на пълномощията на НБКСРС. С напътствието се основават отговорности за административните ръководители на прокуратурите и Националната следствена работа, техните заместници, прокурорите и следователите, както и за чиновниците на администрацията на Прокуратура на Република България, които реализират функционалности по Закона за отбрана на класифицираната информация. Целта е да се основат нужните условия за безпрепятственото практикуване на законовите пълномощия от страна на НБКСРС.
Указанието е акт с вътрешнослужебен темперамент и има юридическа мощ и деяние само за органите и длъжностните лица, които се намират в йерархическа зависимост по отношение на издателя на акта..Следователно оспорването е неприемливо заради липса на кадърен за обжалване по член 185 и сл. Административнопроцесуален кодекс подзаконов нормативен административен акт.
Определението по административно дело № 1401 от 2022 година може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховен административен съд.
Това оповестиха от Върховен административен съд.
Жалбоподателят твърди пред Върховен административен съд, че в резултат на негов сигнал, Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства е направило инспекция дали по отношение на него персонално са прилагани непозволено специфични разследващи средства. В жалбата си написа, че издаденото напътствие е попречило на НБКСРС да извърши цялостна, всестранна и справедлива инспекция в границите на законовите си пълномощия.
Върховните магистрати одобряват, че жалбата е неприемлива.
Наличието на юридически интерес от оборване на административните актове е конституционно условие, заложено в член 120, алинея 2 от Конституцията, според което, обжалваеми са всички административни актове, само че при наложителното изискване – да е налице директен и непосреден интерес от обжалване. Съдът следи служебно дали подобен интерес е налице, като преценката се прави съответно за всеки случай предвид на данните по делото. Липсата на тази законова причина обуславя недопустимост на производството пред съда.
Правото на правосъдна отбрана поражда тогава, когато е налице засягане или застрашаване на права, свободи или законни ползи или обременяване със отговорности. Оспореното напътствие нито директно лишава права, нито основава отговорности за жалбоподателя. При състояние, че текстът на напътствието в нито една част не рефлектира директно и отрицателно в правната сфера на жалбоподателя, то за него не поражда процесуално право на оборване.
Оспореният акт е напътствие, признато със заповед на основния прокурор, в сходство с пълномощията му, залегнали в Закона за правосъдната власт. С него основният прокурор е основал правила за държание, отнасящи се до подчинените му органи и длъжностни лица в системата на Прокуратурата при реализиране на пълномощията на НБКСРС. С напътствието се основават отговорности за административните ръководители на прокуратурите и Националната следствена работа, техните заместници, прокурорите и следователите, както и за чиновниците на администрацията на Прокуратура на Република България, които реализират функционалности по Закона за отбрана на класифицираната информация. Целта е да се основат нужните условия за безпрепятственото практикуване на законовите пълномощия от страна на НБКСРС.
Указанието е акт с вътрешнослужебен темперамент и има юридическа мощ и деяние само за органите и длъжностните лица, които се намират в йерархическа зависимост по отношение на издателя на акта..Следователно оспорването е неприемливо заради липса на кадърен за обжалване по член 185 и сл. Административнопроцесуален кодекс подзаконов нормативен административен акт.
Определението по административно дело № 1401 от 2022 година може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховен административен съд.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ