Треньорът на вратарите на Черно море – Боян Пейков, даде

Треньорът на вратарите на Черно море – Боян Пейков, даде извънредно изявление за уеб страницата. Той показа проектите си за зимната подготовка на „ моряците “, акцентирайки върху всички елементи, на които ще акцентира в работата с вратарите на клуба.

Той показа и мнението си, че в България равнището на вратарите е доста високо и че единственото, което остава, с цел да може да се разчуе за родните играчи на този пост, е реализирането на произлязъл трансфер зад граница.

Пейков добави, че родните вратари не изостават и толкоз фрапантно във връзка с изнасянето на топката, само че характерностите на футбола в България не разрешават тези качества да се изпъкнат. Той не пропусна и да означи всички други негови сътрудници у нас, с които поддържа деен контакт, стремейки се да развива уменията си.

Здравей, Бояне! Вече сте в разгара на зимната подготовка с Черно море. Какви са задачите преди клуба за втория полусезон?

Десет дни се приготвяме към този момент, като цялата подготовка ще мине на родна земя – във Варна и региона. Искам вратарите да са здрави, с цел да изкарат цялата подготовка на крайник и да няма болни, надлежно и карантини.

По отношение на подготовката съм структурирал по подобен метод макроцикъла, че той да е доста сложен. Имаме много работа за извършване в тактико-технически проект – отбрана на вратата, на пространството, 1 на 1, отборната работа, изнасяне на топка, както и интеграцията на вратаря в играта. Това е доста значим съставен елемент, защото изолираните тренировки към този момент минават на назад във времето. Те се вършат, само че главната част включва работата с група или целия тим.

В днешно време, изключително в Западна Европа, се обръща извънредно огромно внимание върху играта с крайници. Може ли да се работи в това отношение с вратарите, откакто са минали една избрана футболна възраст?

Темата е много настояща от няколко години насам, откакто се вкара стилът с изнасяне на топка от вратаря. Избягвам терминът „ игра с крайници “, избирам да приказвам за изнасяне на топка с тима. Има разлика сред играта с крайници без напрежение, която е по опциите на всеки, и играта напрегнат, когато има висока преса.

Европейският футбол постанова това, защото всички отбори играят с висока преса и по тази причина са нужни, които изнасят добре под преса.

Залегната ли е задоволително работата в този аспект у нас?

Честно казано, в нашето състезание това не е главно. В efbet Лига доста рядко някой изнася топката на крайник, изключително при преса. Затова не е и необходим подобен вратар. Акцентира се върху вратари, които могат да си пазят вратата и пространството. Другото е второстепенно. Изоставаме много във връзка с изнасянето, зад което има много фактори. Философията на изнасяне на топката с вратаря изостава.

Може ли да се развие играта с крайници на един вратар след избрана възраст?

Да, постоянно може да се развие, въпрос е на вярна работа и предпочитание. Важно е по какъв начин се тренира в елитните групи, до момента в който младите са в тийнейджърска възраст. Там се утвърждават привички и се построяват качествата във връзка с изнасянето на топката като тим.

Може ли българският футбол да се развие, с цел да стане този аспект от вратарството по-голям?

Независимо дали желаеме, или не, нещата вървят натам. Няма по какъв начин ние да седим на едно място, до момента в който европейският футбол се развива непрекъснато. Спортът се динамизира непрекъснато и по тази причина ние би трябвало да слагаме високи критерии на нашите футболисти, с цел да се опитаме да стигнем най-малко едно високо балканско равнище, тъй като средноевропейското е надалеч от нас за момента.

Пречи ли пренебрегването на този аспект на нашите вратари да излизат зад граница?

Аз не съм склонен, че изоставаме доста, защото в последната година се видя коя е най-силната и добре подсигурена позиция в националния тим. Минаха 7-8 вратари през националния тим и всеки един от тях се показа на отлично равнище.

Ако желаеме да се усъвършенства офанзивната игра на вратаря, би трябвало да го заложим във философията на игра на шампионата. Ако това стане належащо за вратарите и тимовете, то първите ще би трябвало да се приспособят. Мисля, че не неналичието на опция е казусът, а неналичието на нужда. Дори и в националния тим не се изисква вратарят да взе участие в изнасянето на топката – играе се единствено с дълги топки.

Георги Георгиев получи и няколко повиквателни за националния тим през последните години и изигра геройска мач в Италия преди няколко месеца. Изпълва ли те с горделивост това?

Разбира се, за всеки един тим и треньор е радващо състезателите да са национални играчи – буди горделивост. И двамата вратари, с които работя, не ги разделям. Дори и Иван Дюлгеров заслужава да попадне в националния, само че това е единствено мое мнение.

За Георги обаче мога да кажа, че тъкмо в оня интервал беше в доста мощна форма и направи няколко страхотни мача поред. Неговите намеси бяха основни, защитавайки вратата и пространството. Той опази резултата и вдъхна убеденост на съотборниците си. Знаем, че при допускане на 2-3 гола мачът завършва, изключително на такова равнище. В дуела против Литва той също беше на равнище. Само една нелепа травма против Пирин му попречи да изиграе всички останали мачове в шампионата и за националния тим.

От друга страна, това даде опция за изява на други вратари, в това число и Дюлгеров, който се показа на мощно равнище и оказа помощ на отбора да завоюва доста значими точки.

Виждаш ли в лицето на хора като Дани Наумов и Светльо Вуцов такива, които да излязат зад граница?

Не бих желал да се стопираме единствено с тях. Има още няколко имена, които се показват на положително равнище и с националните си тимове. Това включва Иван Дюлгеров, Иван Андонов, Краси Костов, Християн Василев, Димитър Шейтанов както и някои от вратарите в efbet Лига. Имаше кръгове, в които имаше 4-5-ма вратари под 23-годишна възраст, което е самопризнание за работата на сътрудниците. Стискам палци за един произлязъл трансфер, който да помогне да се разчуе още малко за българското вратарство.

Съжалявам, че прехвърлянето на Дани Наумов пропадна. Поддържам положителни връзки с някогашния му треньор и е тъпо, че по-късно му спадна много формата. Моментна слаба форма, само че това се случва. Млади момчета са и може да се разконцентрират при споменаване на такива значими тематики. Надявам се в последна сметка да се стигне до този по този начин значим произлязъл трансфер, както вършат всички балкански страни към нас – македонци, хървати, словенци, сърби и други

В игралната ти кариера се отличава несъмнено един миг – извоюваната Купа на България с Берое през 2010-а година. Какво беше възприятието да вдигнеш трофея и какво беше възприятието да не допуснеш попадение по пътя към триумфа?

Истината е, че аз след това разбрах за това достижение – вторият тим след ЦСКА през 88 или 89-а година, който печели Купата, без да допусне гол. Това е с помощта на целия тим и на треньора, с който имам удоволствието сега да работя – Илиан Илиев. Тогава той беше отпред на Берое.

За всеки един играч е фантазия да завоюва трофей. Чувството беше ужасно и скърбя само, че не си изиграх мачовете в Лига Европа с отбора, защото направих трансфер в Локо София. Все отново, там съумях да играя в Европа, а чувството на тези мачове е напълно друго. Нивото е доста по-различно.

Как се работи с легенда като Илиан Илиев и би ли потеглил самичък по пътя на старши треньора в даден миг?

За Илиан Илиев мога да кажа единствено, че е извънреден човек и треньор, най-хубавият в България. Имам удоволствието да се познавам с него от дълго време и да работим дружно от съвсем 5 години към този момент. Работим с лекост и се разбираме отлично.

Относно упоритостите ми, аз съм се профилирал напълно в треньорството на вратари и за мен е по-правилно да се опитваш да разбираш от едно нещо, в сравнение с от всичко и да се разпиляваш. Специализирал съм се върху тази тема и се пробвам да се развъртвам непрекъснато. Чета задгранична литература, защото българската на тази тема е доста нищожна.

През предходната година получих хубава опция от Българската треньорска школа да повеждам лекции. За повторно към този момент приказвам пред сътрудници курсисти. Една от тематиките беше точно за изнасяне на топката. Развитието е част от работата, защото в противоположен случай самата игра те изпреварва и ставаш непотребен.

Имал ли си вратарски или треньорски кумир, който те възпламени по играта преди години?

Откровено казано не съм се възхищавал на някой топ международен вратар. Бях младеж на Левски и надлежно доста харесвах Димитър Иванков. Имах опция да бъда и трети вратар под негово управление. След това и Гошо Петков, Радо Станев и други, част от които станаха и треньори по-късно.

Мога да изкажа единствено суперлативи, изключително за по-старото потомство вратари, с които поддържаме контакт и се опитваме да образува сплотена общественост, което също е значимо. Мога да загатна Миро Митев, Мартин Митев, Краси Колев, Любо Шейтанов, Здравко Здравков, Николай Куцаров, Илия Иванов и други Комуникираме всекидневно и се опитваме да държим равнище, с цел да си оказваме помощ и взаимно.

И за край, Бояне – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект през тази година?

В персонален проект си поисквам здраве на мен и моето семейство, както и на целия екип и тима. Пожелавам да имаме една хубава и сполучлива година, в която да осъществим задачите, които сме си сложили.