Изкусните лечители на древен Китай – втора част
Традиционната китайска медицина е една от най-древните системи за лекуване, която продължава да се практикува и през днешния ден. Мнозина са лекарите, които са дали своя извънреден принос за нейното развиване през хилядолетията. Ето няколко от най-известните.
Гъ Хун (葛 洪)
Гъ Хун (283 година – 363 г.) в Китай е прочут като „ бащата на първата помощ “. Той живял през династия Дзин (265 година – 420 г.) и бил всестранно развита персона. Освен доктор, фармацевт и почитател на даоизма, той дава и своя принос за музиката, литературата и други области.
Много скоро откакто поема пост в императорския двор Гъ Хун открива, че честните чиновници са потискани от корумпираните. Затова взема решение да стои надалеч от властта и дружно с жена си и двете си деца се открива край планината Луофу на територията на днешната провинция Гуандун, където е впечатлен от тишината и спокойствието. Тя е известна като съкровищница на китайските билки, а Гъ Хун се отличава с лечителските си умения. Той се посвещава на събирането на билки и проучването на лечебните им свойства. Гъ Хун преглежда и лекува гратис бедните поданици в региона. Той не връща нито един болен, без значение какъв брой богат е или каква купа има. Рецептите му нормално са по едно и също време лесни за използване, евтини и ефикасни. Той ги събира в един алманах дружно с просто и разбираемо изложение на признаците и методите за първа помощ за повече от 70 остри болести. Тази книга е толкоз дребна, че може да се носи в ръкава на дрехата. Затова я назовава: „ Наръчник с предписания за първа помощ “, който може да се смята за първия в историята на китайската медицина справочник за оказване на първа помощ.
Друг принос на Гъ Хун за медицината е откриването на причинителя на треската цуцугамуши, остро инфекциозно заболяване известно като японска речна тресчица. Той е и първият доктор, който разказва признаците на едрата шарка. Въпреки че не съумява да откри уместно лекуване, изводите, до които стига, изиграват решаваща роля в изследванията и предварителната защита на това заразно заболяване.
Неговият способ за лекуване на маларията след повече от 1000 години въодушевява фармацевта Ту Йоуйоу, първият китаец притежател на Нобелова премия за физиология или медицина, за основаването на лекарство, избавило живота на десетки хиляди заболели.
Днес в провинция Гуандун в планината Луофу е повдигнат музей в негова чест, където се пазят доста митове за Гъ Хун и се споделя за приноса му за медицината.
Сун Съмяо (孙思邈)
Сун Съмяо (540 година – 682 г.) е китайски доктор, живял в края на династия Суей и началото на Тан. Хората го наричали „ господ на медицината “ поради изключителния му принос към лечителското изкуство.
Според легендата Сун Съмяо бил болнаво дете и решил да се посвети на медицината, с цел да укрепи здравето си. Талантът му обаче почнал да се демонстрира още в младежките му години. Той пътувал до далечни места, с цел да изучи разнообразни предписания и се популяризирал толкоз, че трима императори го канили на работа при тях. Сун Съмяо обаче не приел нито една от поканите и предпочел уединения живот в планината Утай, където следвал даоиските правила и ги интегрирал с будизма и конфуцианството. Може би точно с помощта на този метод на живот доживял до 142 години и след гибелта му хората почнали да го почитат като настойник на фармацевтите.
В непокътнатите до наши дни негови два труда – „ Десет хиляди златни предписания “ (千金要方) и „ Допълнение към десетте хиляди златни предписания “ (千金翼方 ), Сун Съмяо обобщава своите познания и опит в региона на акупунктурата, лекуването на разнообразни болести, хирургията, гинекологията, педиатрията и фармакологията, както и за правилата на вярното хранене и здравословния метод на живот. Според него, с цел да е здрав човек, би трябвало да стои надалеч от славата и изгодите, да не прекалява с гнева и веселието, да не се изкушава от звуковете, цветовете и вкусната храна, да поддържа успокоение на духа и да балансира страстите.
Сун Съмяо съветвал лицето да се масажира постоянно, а косата да се сресва; гърбът постоянно да е изправен и всяка активност да се прави с цялостното наличие на съзнанието; да се заобикалят празните приказки и непотребни придвижвания, както и да не се задържат вятърничавите мисли в главата; да не се яде, когато човек не е гладен, само че и да не се чака да прегладнее; храната да се сдъвква добре, да се яде постепенно и по малко; да се заобикалят мощните подправки и суровите храни.
Циен И (钱乙)
Циен И (около 1032 година – 1113 г.) без подозрение е един от най-видните педиатри в китайската история, който живял през династия Сун (960 година – 1279 г.). В своя труд „ Ключови лечения за детските заболявания “ (《小儿药证直诀》) той обобщава методите за лекуването на деца.
Животът на Циен И не бил лек. Майка му умряла при раждането, а татко му, който бил самообразован доктор, го изоставил, когато бил единствено на три години. За дребния Циен И се грижела вуйна му. Като дете той постоянно помагал на чичо си, който бил селски доктор, и постоянно се натъжавал, когато идвали заболели деца. Чичото забелязал това и почнал да го образова в лечителското изкуство. Той му подарил книга за лекуването на деца с методите на китайската медицина, като го предизвестил, че педиатрията е доста комплициран клон на медицината. Циен И бил твърдоглав и усърден възпитаник и доста скоро се прочул с уменията си да лекува детски заболявания. Той също обръщал огромно внимание на фармакологията и основал едно от най-известните китайски медикаменти за тонизиране на бъбреците и почерням дроб „ Лиу‘уей дихуан уан “ (六味地黄丸).
Циен И е създател на редица медицински писания, които обаче са изгубени. Трите тома на „ Ключови лечения за детските заболявания “ в действителност съставляват събрани от ученика му Ян Дзиджун лекции и предписания, издадени през 1119 година В нея систематизирано са изложени концепциите на Циен И, разказани са физическите особености на децата и патологията на детските болести. „ Ключови лечения за детските заболявания “ служи като учебник по педиатрия близо 800 години. Циен И твърди, че на децата не трябва да се гледа като на умалено копие на възрастните, а педиатърът би трябвало да е наясно, че колкото по-малко е на години, толкоз по-големи са разликите.
Според Циен И съществува значима връзка сред здравето на детето и положението на зъбите му. Ако по количество и напредък те подхождат на възрастта му, то евентуално е в положително здраве, в случай че не, евентуално някаква болест пречи на развиването му.
Ли Шъджън (李时珍)
В китайската история Ли Шъджън (1280 година – 1358 г.) е прочут с изключителните си знания за лечебните средства и акупунктурата. Основният му принос за медицината е книгата „ Бънцао ганму “ (Компендиум на лекарствените вещества), която е най-пълната и изчерпателна фармакопея писана в миналото за обичайна китайска медицина.
„ Ако не мога да стана умен министър, желая да съм популярен доктор. “ Тази поговорка е доста уместно изложение за живота на Ли Шъджън. Той е роден в фамилията на потомствени лекари и след три несполучливи опита на изпитите за императорска работа взема решение да се посвети на медицината. Ли Шъджън живее в смутни времена в края на династия Мин. Веднъж ненадейно избухва зараза, която стремглаво се популяризира из цялата империя, като в неговия роден край обстановката е извънредно тежка. Това е доста добра опция за младия към момента доктор да се запознае от близко с заболявания, за които е чел единствено в книгите. Ли Шъджън и татко му са подготвени да оказват помощ на всеки болен, без значение дали е богат или безпаричен.
За него измежду народа казвали, че може да съживи даже мъртвите. Една легенда споделя по какъв начин един ден Ли Шъджън срещнал група хора, които носели ковчег. Лекарят забелязал, че от него капе кръв, а умрелият не наподобява на труп. Той бил убеден, че покойникът към момента е жив. Ли Шъджън убедил хората да отворят ковчега и разкрил, че там лежи бременна жена. Той почнал да я масажира и сложил игла покрай сърцето ѝ. Тогава станало знамение, дамата отворила очи и не след дълго родила наследник. Вероятно тя била изпаднала в кома, само че хората тогава били мощно впечатлени от случилото се и чудотворните умения на лекаря.
По време на своята лекарска процедура Ли Шъджън открива, че в трудовете по китайска медицина и фармацевтика има доста неточности – комплицирани са имената на билки, погрешно е разказано лечебното им деяние или изображенията не подхождат на растението, за което се приказва. „ Ако това не се поправи, следствията могат да са съществени, даже съдбовни “, по този начин разсъждавал Ли Шъджън. В продължение на 18 години той обикаля из империята, стига до най-отдалечените ѝ кътчета, беседва с локалните лекари и хора, деликатно ревизира всяка билка и събира скъпи национални предписания. След това още 10 години систематизира цялата информация, разказва над 1800 лечебни средства, в това число с скотски генезис и минерали, и прибавя над 8 000 предписания към съществуващите дотогава към 3000 във фармакопеите на предходните лечители. Неговият способ за систематизиране се оказва неповторим и продължава да буди удивление даже в наши дни. В своя труд Ли Шъджън загатва и за лечебните свойства на ежедневните храни и питиета, дава разнообразни препоръки за здравословен метод на живот. Той постоянно изпитва действието на лечебните средства върху себе си, пренебрегвайки риска от отравяне.
Твърди се, че упоритата работа по написването на „ Бънцао ганму “ има неприятни последици върху здравето на Ли Шъджън. Той умира преди книгата да излезе публично от щемпел, а тогавашният император не ѝ обръща дължимото внимание.
Сун Цъ (宋慈)
Сун Цъ (1186 година – 1249 г.) е създател на най-старата в света непокътната до наши дни книга по правосъдна медицина - „ Си юен дзи лу “ (Събрани мемоари за повдигане на несправедливи обвинения), която слага основите на тази дисциплинираност като просвета в античен Китай.
Сун Цъ, който е прочут още и с името Хуейфу, е роден в фамилията на имперски служител в гр. Дзянян (на територията на днешната провинция Фудзиен). Баща му бил асистент на шефа на област Гуанджоу и се занимавал със правосъдните каузи, а учителят му в академията бил прочут специалист в региона на неоконфуцианството. Всичко това оказало доста въздействие в развиването на юношата.
В тези времена се следяло прецизно за спазването на съответните правила в процеса на следствие на едно закононарушение и за всяко даже нищожно отклоняване следствията били съществени. Местната администрация постоянно давала на новоназначените служители без на практика опит да вземат решение значимите престъпни каузи. Те обаче от боязън, че могат да позволен неточност, или поради повърхностно отношение, не разследвали детайлно случая и не водели експертиза на мястото на закононарушението, даже и да се намирали там. Чиновниците хвърляли взор отдалеч и постоянно правели неверни заключения, изкривявайки действителността и даже фалшифицирали правосъдните каузи.
Сун Цъ ненавиждал до дъното на душата си сходно държание и се изказвал внезапно срещу пренебрегването на служебните отговорности. Когато разследвал, постоянно се основавал на действителните обстоятелства..
Според него огледът на натрупа от време на време е даже по-сложен от слагането на диагноза на жив пациент. Сун Цъ смятал, че за разрешаването на едно закононарушение са нужни обширни знания по медицина и фармакология. Когато стартира работа като правосъден служител, той към момента не е движимост в тези науки. За да запълни тази празнота, настойчиво учи наличните медицински писания, както и методите за диагностика.
В своята книга към чисто медицинския аспект на експертизата, обобщавайки настоящите в него миг правила за проучването на натрупа, Сун Цъ дава съответни и лесни указания. Те са по-разбираеми за локалните служители и ги освобождават от сложната задача по намирането на съответното предписание в голямата маса от разнообразни нормативни актове.
В своя труд Сун Цъ обръща и огромно внимание на токсикологията, описвайки отровни субстанции, като живака и другите отровни гъби, преглежда признаците на отравяне и противоотровите. Освен това дава подробни указания за първа помощ, като техники за изкуствено дишане или обработката на пресни рани, наместването на счупена кост благодарение на шини и доста други практични препоръки.
В „ Си юен дзи лу “, която приключва през 1247 година, Сун Цъ обобщава опита на своите прародители и прибавя голям брой невиждани способи за следствие. Тя е крайъгълен камък за правосъдната медицина освен в Китай, само че и в света. В нея са изложени съществени неща, на които и през днешния ден експертите в сферата обръщат внимание при огледа на натрупа.
Гъ Хун (葛 洪)
Гъ Хун (283 година – 363 г.) в Китай е прочут като „ бащата на първата помощ “. Той живял през династия Дзин (265 година – 420 г.) и бил всестранно развита персона. Освен доктор, фармацевт и почитател на даоизма, той дава и своя принос за музиката, литературата и други области.
Много скоро откакто поема пост в императорския двор Гъ Хун открива, че честните чиновници са потискани от корумпираните. Затова взема решение да стои надалеч от властта и дружно с жена си и двете си деца се открива край планината Луофу на територията на днешната провинция Гуандун, където е впечатлен от тишината и спокойствието. Тя е известна като съкровищница на китайските билки, а Гъ Хун се отличава с лечителските си умения. Той се посвещава на събирането на билки и проучването на лечебните им свойства. Гъ Хун преглежда и лекува гратис бедните поданици в региона. Той не връща нито един болен, без значение какъв брой богат е или каква купа има. Рецептите му нормално са по едно и също време лесни за използване, евтини и ефикасни. Той ги събира в един алманах дружно с просто и разбираемо изложение на признаците и методите за първа помощ за повече от 70 остри болести. Тази книга е толкоз дребна, че може да се носи в ръкава на дрехата. Затова я назовава: „ Наръчник с предписания за първа помощ “, който може да се смята за първия в историята на китайската медицина справочник за оказване на първа помощ.
Друг принос на Гъ Хун за медицината е откриването на причинителя на треската цуцугамуши, остро инфекциозно заболяване известно като японска речна тресчица. Той е и първият доктор, който разказва признаците на едрата шарка. Въпреки че не съумява да откри уместно лекуване, изводите, до които стига, изиграват решаваща роля в изследванията и предварителната защита на това заразно заболяване.
Неговият способ за лекуване на маларията след повече от 1000 години въодушевява фармацевта Ту Йоуйоу, първият китаец притежател на Нобелова премия за физиология или медицина, за основаването на лекарство, избавило живота на десетки хиляди заболели.
Днес в провинция Гуандун в планината Луофу е повдигнат музей в негова чест, където се пазят доста митове за Гъ Хун и се споделя за приноса му за медицината.
Сун Съмяо (孙思邈)
Сун Съмяо (540 година – 682 г.) е китайски доктор, живял в края на династия Суей и началото на Тан. Хората го наричали „ господ на медицината “ поради изключителния му принос към лечителското изкуство.
Според легендата Сун Съмяо бил болнаво дете и решил да се посвети на медицината, с цел да укрепи здравето си. Талантът му обаче почнал да се демонстрира още в младежките му години. Той пътувал до далечни места, с цел да изучи разнообразни предписания и се популяризирал толкоз, че трима императори го канили на работа при тях. Сун Съмяо обаче не приел нито една от поканите и предпочел уединения живот в планината Утай, където следвал даоиските правила и ги интегрирал с будизма и конфуцианството. Може би точно с помощта на този метод на живот доживял до 142 години и след гибелта му хората почнали да го почитат като настойник на фармацевтите.
В непокътнатите до наши дни негови два труда – „ Десет хиляди златни предписания “ (千金要方) и „ Допълнение към десетте хиляди златни предписания “ (千金翼方 ), Сун Съмяо обобщава своите познания и опит в региона на акупунктурата, лекуването на разнообразни болести, хирургията, гинекологията, педиатрията и фармакологията, както и за правилата на вярното хранене и здравословния метод на живот. Според него, с цел да е здрав човек, би трябвало да стои надалеч от славата и изгодите, да не прекалява с гнева и веселието, да не се изкушава от звуковете, цветовете и вкусната храна, да поддържа успокоение на духа и да балансира страстите.
Сун Съмяо съветвал лицето да се масажира постоянно, а косата да се сресва; гърбът постоянно да е изправен и всяка активност да се прави с цялостното наличие на съзнанието; да се заобикалят празните приказки и непотребни придвижвания, както и да не се задържат вятърничавите мисли в главата; да не се яде, когато човек не е гладен, само че и да не се чака да прегладнее; храната да се сдъвква добре, да се яде постепенно и по малко; да се заобикалят мощните подправки и суровите храни.
Циен И (钱乙)
Циен И (около 1032 година – 1113 г.) без подозрение е един от най-видните педиатри в китайската история, който живял през династия Сун (960 година – 1279 г.). В своя труд „ Ключови лечения за детските заболявания “ (《小儿药证直诀》) той обобщава методите за лекуването на деца.
Животът на Циен И не бил лек. Майка му умряла при раждането, а татко му, който бил самообразован доктор, го изоставил, когато бил единствено на три години. За дребния Циен И се грижела вуйна му. Като дете той постоянно помагал на чичо си, който бил селски доктор, и постоянно се натъжавал, когато идвали заболели деца. Чичото забелязал това и почнал да го образова в лечителското изкуство. Той му подарил книга за лекуването на деца с методите на китайската медицина, като го предизвестил, че педиатрията е доста комплициран клон на медицината. Циен И бил твърдоглав и усърден възпитаник и доста скоро се прочул с уменията си да лекува детски заболявания. Той също обръщал огромно внимание на фармакологията и основал едно от най-известните китайски медикаменти за тонизиране на бъбреците и почерням дроб „ Лиу‘уей дихуан уан “ (六味地黄丸).
Циен И е създател на редица медицински писания, които обаче са изгубени. Трите тома на „ Ключови лечения за детските заболявания “ в действителност съставляват събрани от ученика му Ян Дзиджун лекции и предписания, издадени през 1119 година В нея систематизирано са изложени концепциите на Циен И, разказани са физическите особености на децата и патологията на детските болести. „ Ключови лечения за детските заболявания “ служи като учебник по педиатрия близо 800 години. Циен И твърди, че на децата не трябва да се гледа като на умалено копие на възрастните, а педиатърът би трябвало да е наясно, че колкото по-малко е на години, толкоз по-големи са разликите.
Според Циен И съществува значима връзка сред здравето на детето и положението на зъбите му. Ако по количество и напредък те подхождат на възрастта му, то евентуално е в положително здраве, в случай че не, евентуално някаква болест пречи на развиването му.
Ли Шъджън (李时珍)
В китайската история Ли Шъджън (1280 година – 1358 г.) е прочут с изключителните си знания за лечебните средства и акупунктурата. Основният му принос за медицината е книгата „ Бънцао ганму “ (Компендиум на лекарствените вещества), която е най-пълната и изчерпателна фармакопея писана в миналото за обичайна китайска медицина.
„ Ако не мога да стана умен министър, желая да съм популярен доктор. “ Тази поговорка е доста уместно изложение за живота на Ли Шъджън. Той е роден в фамилията на потомствени лекари и след три несполучливи опита на изпитите за императорска работа взема решение да се посвети на медицината. Ли Шъджън живее в смутни времена в края на династия Мин. Веднъж ненадейно избухва зараза, която стремглаво се популяризира из цялата империя, като в неговия роден край обстановката е извънредно тежка. Това е доста добра опция за младия към момента доктор да се запознае от близко с заболявания, за които е чел единствено в книгите. Ли Шъджън и татко му са подготвени да оказват помощ на всеки болен, без значение дали е богат или безпаричен.
За него измежду народа казвали, че може да съживи даже мъртвите. Една легенда споделя по какъв начин един ден Ли Шъджън срещнал група хора, които носели ковчег. Лекарят забелязал, че от него капе кръв, а умрелият не наподобява на труп. Той бил убеден, че покойникът към момента е жив. Ли Шъджън убедил хората да отворят ковчега и разкрил, че там лежи бременна жена. Той почнал да я масажира и сложил игла покрай сърцето ѝ. Тогава станало знамение, дамата отворила очи и не след дълго родила наследник. Вероятно тя била изпаднала в кома, само че хората тогава били мощно впечатлени от случилото се и чудотворните умения на лекаря.
По време на своята лекарска процедура Ли Шъджън открива, че в трудовете по китайска медицина и фармацевтика има доста неточности – комплицирани са имената на билки, погрешно е разказано лечебното им деяние или изображенията не подхождат на растението, за което се приказва. „ Ако това не се поправи, следствията могат да са съществени, даже съдбовни “, по този начин разсъждавал Ли Шъджън. В продължение на 18 години той обикаля из империята, стига до най-отдалечените ѝ кътчета, беседва с локалните лекари и хора, деликатно ревизира всяка билка и събира скъпи национални предписания. След това още 10 години систематизира цялата информация, разказва над 1800 лечебни средства, в това число с скотски генезис и минерали, и прибавя над 8 000 предписания към съществуващите дотогава към 3000 във фармакопеите на предходните лечители. Неговият способ за систематизиране се оказва неповторим и продължава да буди удивление даже в наши дни. В своя труд Ли Шъджън загатва и за лечебните свойства на ежедневните храни и питиета, дава разнообразни препоръки за здравословен метод на живот. Той постоянно изпитва действието на лечебните средства върху себе си, пренебрегвайки риска от отравяне.
Твърди се, че упоритата работа по написването на „ Бънцао ганму “ има неприятни последици върху здравето на Ли Шъджън. Той умира преди книгата да излезе публично от щемпел, а тогавашният император не ѝ обръща дължимото внимание.
Сун Цъ (宋慈)
Сун Цъ (1186 година – 1249 г.) е създател на най-старата в света непокътната до наши дни книга по правосъдна медицина - „ Си юен дзи лу “ (Събрани мемоари за повдигане на несправедливи обвинения), която слага основите на тази дисциплинираност като просвета в античен Китай.
Сун Цъ, който е прочут още и с името Хуейфу, е роден в фамилията на имперски служител в гр. Дзянян (на територията на днешната провинция Фудзиен). Баща му бил асистент на шефа на област Гуанджоу и се занимавал със правосъдните каузи, а учителят му в академията бил прочут специалист в региона на неоконфуцианството. Всичко това оказало доста въздействие в развиването на юношата.
В тези времена се следяло прецизно за спазването на съответните правила в процеса на следствие на едно закононарушение и за всяко даже нищожно отклоняване следствията били съществени. Местната администрация постоянно давала на новоназначените служители без на практика опит да вземат решение значимите престъпни каузи. Те обаче от боязън, че могат да позволен неточност, или поради повърхностно отношение, не разследвали детайлно случая и не водели експертиза на мястото на закононарушението, даже и да се намирали там. Чиновниците хвърляли взор отдалеч и постоянно правели неверни заключения, изкривявайки действителността и даже фалшифицирали правосъдните каузи.
Сун Цъ ненавиждал до дъното на душата си сходно държание и се изказвал внезапно срещу пренебрегването на служебните отговорности. Когато разследвал, постоянно се основавал на действителните обстоятелства..
Според него огледът на натрупа от време на време е даже по-сложен от слагането на диагноза на жив пациент. Сун Цъ смятал, че за разрешаването на едно закононарушение са нужни обширни знания по медицина и фармакология. Когато стартира работа като правосъден служител, той към момента не е движимост в тези науки. За да запълни тази празнота, настойчиво учи наличните медицински писания, както и методите за диагностика.
В своята книга към чисто медицинския аспект на експертизата, обобщавайки настоящите в него миг правила за проучването на натрупа, Сун Цъ дава съответни и лесни указания. Те са по-разбираеми за локалните служители и ги освобождават от сложната задача по намирането на съответното предписание в голямата маса от разнообразни нормативни актове.
В своя труд Сун Цъ обръща и огромно внимание на токсикологията, описвайки отровни субстанции, като живака и другите отровни гъби, преглежда признаците на отравяне и противоотровите. Освен това дава подробни указания за първа помощ, като техники за изкуствено дишане или обработката на пресни рани, наместването на счупена кост благодарение на шини и доста други практични препоръки.
В „ Си юен дзи лу “, която приключва през 1247 година, Сун Цъ обобщава опита на своите прародители и прибавя голям брой невиждани способи за следствие. Тя е крайъгълен камък за правосъдната медицина освен в Китай, само че и в света. В нея са изложени съществени неща, на които и през днешния ден експертите в сферата обръщат внимание при огледа на натрупа.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ