НАСА, Роскосмос и ЕКА обединиха наземните си станции, за да получат сигнали от ЕкзоМарс
Този месец се случи нещо невиждано за космонавтиката. За пръв път трите галактически суперсили – американската галактическа организация НАСА, съветската галактическа организация Роскосмос и Европейската галактическа организация сплотиха наземните си станции, с цел да се свържат с автоматизираната междупланетна станция “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ”, която понастоящем обикаля към Червената планета.
“ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ” е неповторим план. Мисията е изстреляна на 14-ти март 2016 година и идва в орбита към Марс на 19 октомври същата година. Понастоящем тя поправя орбитата си чрез силите на търкане и противодействие с марсианската атмосфера (процедура, която се назовава “еърбрейкинг ” и е обвързвана с най-малък разход на гориво). Ако всичко мине наред и “ЕкзоМарс ” се озове сполучливо в ниска кръгова околомарсианска орбита, при започване на 2018 година ще стартира да търси следи от живот на Марс чрез проучването на редките газове в марсианската атмосфера като метан.
Автоматичната междупланетна станция “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ” е основана и изстреляна взаимно от Русия и Европейската галактическа организация. Тя обаче е екипирана с радио, предоставено от НАСА и също така на борда й работи инструмент, издигнат от български учени към ИКИТ на Българска академия на науките.
Преди обаче станцията да стартира главната си научна активност, трябваше да бъде извършен сериозен тест. Изпитанието трябваше да потвърди, че цялата наземна инсталация е в подготвеност да реагира, в случай че някой ден се случи най-лошото – в случай че хардуерна или софтуерна щета на борда докара до непрекъснати рестартирания на компютъра. В подобен случай “ЕкзоМарс ” ще навлезе в минимално функционален режим. Постъпващите на Земята радиосигнали биха били доста слаби.
За да е съответно тестването, то беше извършено на 13-ти август, скоро след марсианската съпротива, когато дистанцията сред Земята и Марс е най-голямо.
Всичко мина сполучливо. Както се очакваше, огромната 70-метрова паница на НАСА в Канбера, Австралия, съумя да получи слабия радиосигнал и да изпрати команди.
35-метровата паница на Европейската галактическа организация в Ню Норсия, Австралия, също съумя да прихване сигнала и потвърди, че може да предава команди – въпреки и единствено със скорост 10 bit/sec. Това би било изцяло задоволително при положение на повреда, която ще наложи незабавно изпращане на указания.
Но същинският триумф бе, когато и съветската 64-метрова паница, намираща се в Калязин, на 200 километра северно от Москва, съумя да получи радиосигналите от “ЕкзоМарс ”! Тази радиочиния в началото е конструирана за да служи като радиотелескоп, само че неотдавна е преобразувана, с цел да може да поддържа задачите на Русия и ЕКА от програмата “ЕкзоМарс ”.
“Калязин съумя да получи сигнала, което показва, че всичките три мрежи са в положение да подкрепят ЕкзоМарс при най-лошия вероятен сюжет, когато Марс отстои на най-голямо разстояние и сигналите са най-слаби ”, заяви Даниел Фир, инженер на ЕКА, виновен за съдействието с други организации.
За да може да бъде извършено тестването е била нужна доста строга организация сред трите организации – НАСА, ЕКА и Роскосмос. Междувременно командният екип в Дармщат, Германия, е трябвало да изпрати команди, които да имитират държанието на “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ” при положение на повреда.
“Имахме фантастично обединяване сред нас, НАСА и руснаците ”, споделя Даниел. “Изпитанието потвърди, че всички сме в доста добра форма, с цел да подкрепяме ЕкзоМарс в този момент и в бъдеще ”.
За повече информация: ЕКА
