Този диалог е от съветския сериал 17 мига от пролетта.

Този разговор е от руския сериал „ 17 мига от пролетта ". Води се във влака сред руския шпионин под прикритие Максим Исаев, внедрен в Секретен сътрудник като щандартенфюрер Макс Ото декор Щирлиц и един военачалник от Вермахта. Сценарист е Юлиан Симеонов. Ролите се извършват от Вячеслав Тихонов и Николай Гриценко. Сериалът е излъчен за първи път през 1973 година Звучи много настоящо през днешния ден, петдесет години по-късно...
Генералът: Войната по този начин или другояче е нужна... Не толкоз глупава несъмнено... Това е война на дилетанти. Той реши, че е допустимо да се бие, без да е учил в академията, просто тъй като му е хрумнало. Реши, че единствено той знае от какво имаме потребност всички ние. Той реши, че единствено той обича Велика Германия, а ние всички единствено мислим по какъв начин да я продадем на шибаните болшевишки казаци...От алените можете да очаквате всичко, само че и от американците.... Вече цяла година се боря с тях. Тези простаци ще бъдат унищожени от личните си технологии, те считат, че войната може да бъде извоювана единствено с бомбардировки. Те ще натрупат техническата си мощност и ще се удавят в нея. Тя ще ги разложи като наслойка. Те вземат решение, че могат да създадат всичко. Червените мислят по този начин, тъй като са диви и небогати, американците мислят по този начин, тъй като са прекомерно богати. Ето за какво са нужни войни.
Щирлиц: Не виждам връзката.
Генералът: Държавите са като хората, отвратени са от статиката, границите ги задушават, имат потребност от придвижване. Движението е война...Ако вие, проклетите дипломати, отново объркате всичко, ще бъдем унищожени до последния човек.
Щирлиц: Ние изпълняваме заповед, ние сме същите бойци като вас, бойци на фюрера.
Генералът: Престанете да се вършиме на „ бойци на фюрера ".... Най-ниският сан, който открадна ботушите на генерала.
Щирлиц: Страх ме е да приказвам с вас, генерале.
Генералът: Не лъжете, в този момент цяла Германия приказва като мен или най-малко мисли като мен.
Щирлиц: А момчетата от „ Хитлерюгенд ", когато се хвърлят под съветските танкове, също ли мислят по този начин? Те умират „ Хайл Хитлер " на уста.
Генералът: Фанатизмът в никакъв случай няма да даде дефинитивна победа, човек се уморява от фанатизъм и тогава самият този фанатизъм се разтваря в мислите и нравите на победените. Фанатиците може да завоюват първоначално, само че в никакъв случай няма да удържат успеха! Защото се уморяват от себе си.
Щирлиц: Тогава за какво не накарате дивизията си да се предадете заедно?
Генералът: А фамилията? А фанатиците в щаба? Ами страхливците, на които им е по-лесно да се бият, вярвайки в митичната победа. Отколкото да лежат в лагерите на съдружниците...
Щирлиц: Но можете да им заповядате.
Генералът: Заповед за гибел. Още няма такива заповеди - да живееш, предавайки се на врага. В никоя войска по света не са се научили да ги пишат.
Щирлиц: Но какво ще стане, в случай че получите такава заповед?
Генералът: От кого? От този невротик? Всички ни повлича със себе си в гроба. Да умреш самичък е ужасно. Всички са отпадъци! Можете даже да се пошегувате!
Щирлиц: Не вярвате в вероятността?
Генералът: Вярвам в вероятността, в вероятността на гибелта. Всички нас ни чака крах, всеобщо. Не е ужасно, повярвайте ми, когато всички са дружно. И нашата гибел ще бъде толкоз съкрушителна, че споменът за нея ще наранява сърцата на още доста генерации нещастни германци. Завещах на децата, да бъде проклета всяка народна власт в нашия Райх. Всяка народна власт у нас е червива, изтъкана единствено с едно - с диктатурата на дребните лавкаджии. Колкото повече свободи имаме, толкоз по-скоро желаеме Секретен сътрудник, тайната полиция, концентрационните лагери, всеобщия боязън. Само тогава се усещаме спокойни. Няма потребност да защитавате гледната си точка за ориста на Родината, никаква отговорност, просто вдигнете ръка за този, който прави това за вас, просто викайте Хайл Хитлер! И всичко незабавно ще стане ясно. Няма проблем…